Чудно нещо е жабата, тая царица на земноводните, дето са

Чудно нещо е жабата, тая кралица на земноводните, дето са се записали в природата с яките си метаморфози. От ларви, дишащи с хриле, те стигат в развиването си до възрастни екземпляри, които дишат с бели дробове, като в това време им поникват и крайници, опадат им опашките, трансформират формата на тялото си до неразбираемост. Конкретно при жабите в дъното на цялата тая дандания на метаморфозата – преобразуването, е поповата лъжичка. Защо се споделя по този начин „ попова “ не е ясно, само че пък „ лъжичка “, с изключение на като форма на дребна лъжица, подухва и други намеци – да измамиш, излъжеш природата и в последна сметка – хоп, нещо с огромна уста да се пръкне, дето си се кисне в блатото и кряка ли кряка. От игрива, движеща се на висока скорост във водата попова лъжичка, да почнеш да изскачаш ту на сушата, ту да се цамбуркаш назад в блатото с безконечната концепция да ти влезе нещо в огромната уста.

Ей такива жабоци се оказват – взе да им проличава, и от управническата мандатоносителна партия Политическа партия, дето пристигнаха да не престават смяната (тяхната ли, друга ли – все не става ясно), но си не престават метаморфозата на все по-голямата уста. Май за сметка на поникването им на крайници с плавници, та да могат да я движат тая смяна. Но пък устата им се преразви и за крякане и за преяждане с мухите на властта.

Стоят си накиснати в личната все по-заблатяваща се локва и нищо не се раздвижва на повърхността. Почти нищо, че понякога изскачат на сушата, единствено с цел да се цамбурнат назад. От което блатото сигурно не се избистря въобще, камо ли да се трансформира в пълноводен, мощен, избухлив поток, като за какъвто ни се обещаваше новата власт.

Като споменахме поток, та човек се сеща за едно от последните цамбуркания в нищото, само че пък с доста кал, на ръководството. За пълноводието и буйността на река Струма през тясното Кресненско дефиле. Дето става най-хубавият рафтинг у нас – рисковото втурване с лодка по буйни води. Сещането е от новината от миналата седмица, че на сушата, по шосето през Кресненското дефиле към този момент ще неразрешено въобще изпреварването. Ще се нижат колони от коли и тирове с до 50 км в час с часове по 16-километровата права. Като по-нататък във времето, следварително, щели да се градят отбивки за камиони – нима някой отбие, де.

Иначе казано отново със възбрана ще лекуваме гноясала рана. Ще церим следствията от в действителност рисковия пренатоварен път през дефилето за и от Гърция, а не самия стеснен и с доста завои път. Същото това двулентово шосе, дето все му се чака метаморфозата в необятен път с най-малко по две ленти в двете направления. А в този момент не се и чака, че всякаквото пътно строителство „ продължаващите метаморфозата (си) “ го цамбурнаха в блатото.

Така се стига до рафтинга – единствения път, метод за бързо прекосяване през Кресненското дефиле. Може би тъкмо това имат поради от „ смяната “, откакто е ясно, че по суша тапата ще е денонощна. Еле пък, когато се инсталират и камери за видеонаблюдение на всеки метър, както се планува, та никой и да не посмее да изпревари даже спрели край пътя по потребност водачи.

Баш рафтинг му се вика на това начинание без корен – първо възбрана на нещо, след това обезпечаване на каквато и да е опция това нещо въпреки всичко да се движи в някаква посока. Рафтинг, но от корена му raft – „ плоскодънен надуваем кораб “. Съвсем, но напълно плоско в действителност – колкото плоския мозък на една власт, макар в действителност четирите й политпартийни мозъчни кълбета.

Иначе през миналата седмица отново сме си в позата „ ще станем на кълбета “, както обичаше да се показва известният народен представител от Национална движение „Симеон Втори" Камен Влахов, когато обстановката станеше напечена. Всичко ни е на кълбета – инфлацията, военната „ тактика “ за Украйна, газ, петрол и така нататък А на поповите лъжи(чки) – тия с брадатите неистини на смяната, жабешкото им тресавище продължава да им е до колене.