Фотографът Васко Врачовски: Фотографията винаги трябва да носи оптимизъм
Човекът е по този начин организиран, че постоянно подсети от предишното си единствено с хубавите неща, единствено щастливите си мигове и моменти. Лошите моменти изобщо не ги помни. Всеки човек, който има по-дълъг житейски път, като види остаряла фотография, обвързвана с неговия район или с неговото детство или работа, постоянно виждаш една живинка в очите му и носталгични, хубави страсти, които той издава.
Това сподели за „ Хоризонт “ фотографът Васко Врачовски , който колекционира остарели фотоси. В старите фотоси има неща, които в този момент няма по какъв начин да бъдат снимани, безапелационен е той.
Примерно, центъра на градовете, го виждаш един в други разновидности - без нови здания. Най-емблематичното нещо във Враца е ждрелото Вратцата. Като погледнеш фотоси от 50-те 60-те и 70-те години, тогава не е имало доста високи дървета и фотосите са доста изразителни. Сега не можеш да направиш такава фотография на Вратцата, колкото и добър фотограф да си, просто тъй като е доста огромна растителност. С новите технологии, снимане от високо, дронове можеш да го направиш, само че се губи чарът. Хубаво е фотографията да бъде оттова, откъдете може да я огледа човешкото око.
Врачовски е намерил забравена фотография на Иванка и Венета Ботеви – фамилията на Христо Ботев. Може би тогавашните съвременници на тези две дами не се им обръщали кой знае какво внимание, както и ние сега не обръщаме внимание на хора, които ще се учат след 100 години, разяснява той.
Когато видиш известни персони щастливи на една фотография нали, се казваш тогава не е било чак толкова неприятно, колкото ние си представяме. Имало е и хубави моменти
Голяма част от старите фотоси в сбирката си Врачовски е наследил от татко си. Други е получил от хора, а трети – закупил от пазарите. Той показа свои наблюдения от старите фотоси:
Много огромна част от фотосите отпреди 1940 година са на военни. Военните са се снимали ужасно доста! Офицерите са били ужасно спретнати, парадните униформи - доста красиви. Имам една фотография на 35-ти Врачански полк от Балканската война. На тази обща фотография на 300-400 индивида всички са подредени. Сега не знам по какъв начин един фотограф би подредил 300-400 индивида и всички да гледат в обектива. Другото забавно при старите фотоси е, че на доста малко портрети можеш да видиш ухилен човек. Ше си помислиш, че тогава хората надали не всичките са били такива съществени. Тайната е напълно техническа - тъй като тогава фотоматериалите не са били толкоз съвършени, колкото сегашните, фотосите са се снимали на доста дълга експозиция. Ако е пейзаж, няма проблеми, тъй като пейзажът не се мърда, само че в случай че е живо създание, то се мърда, а за един портрет е трябвало по няколко секунди. Няма по какъв начин да накараш индивида да бъде ухилен по един и същи метод няколко секунди, ще стане размазана фотографията. Заради това всички са били съществени на фотосите, което също вкарва един сексапил. Сега сме на противоположния полюс - постоянно би трябвало да си ухилен, на маса… Другото е, че е от в миналото няма по какъв начин да видиш хора на маса, фотоси на маса с чинии, чаши и бутилки, което е индикатор, че хората са имали по този начин много условия към себе си, с цел да наподобяват естетически добре на фотографията. Ходенето на фотограф си е било безспорен обред: запазваш час, купуваш си облекла за фамилния портрет… това се случва един или два пъти в живота, а не е да се снимаш непрекъснато
Почти няма по какъв начин да видите дама без джентълмен на фотосите от градските улици от едно време, както и гена без шапка, показа наблюдения фотографът.
Каквото и да си приказваме, с всеки минал ден светът става по-добър и ние ставаме по-съвършени като хора, колкото и някой път да става и по-бавно и да си мислим, че не е по този начин. Фотографията постоянно би трябвало да вкарва оптимизъм. Дори отрицателните фотоси, които постоянно са военни или демонстрират гибел, те също имат някаква вяра, че това, което е на фотографията, към този момент го няма.
Това сподели за „ Хоризонт “ фотографът Васко Врачовски , който колекционира остарели фотоси. В старите фотоси има неща, които в този момент няма по какъв начин да бъдат снимани, безапелационен е той.
Примерно, центъра на градовете, го виждаш един в други разновидности - без нови здания. Най-емблематичното нещо във Враца е ждрелото Вратцата. Като погледнеш фотоси от 50-те 60-те и 70-те години, тогава не е имало доста високи дървета и фотосите са доста изразителни. Сега не можеш да направиш такава фотография на Вратцата, колкото и добър фотограф да си, просто тъй като е доста огромна растителност. С новите технологии, снимане от високо, дронове можеш да го направиш, само че се губи чарът. Хубаво е фотографията да бъде оттова, откъдете може да я огледа човешкото око.
Врачовски е намерил забравена фотография на Иванка и Венета Ботеви – фамилията на Христо Ботев. Може би тогавашните съвременници на тези две дами не се им обръщали кой знае какво внимание, както и ние сега не обръщаме внимание на хора, които ще се учат след 100 години, разяснява той.
Когато видиш известни персони щастливи на една фотография нали, се казваш тогава не е било чак толкова неприятно, колкото ние си представяме. Имало е и хубави моменти
Голяма част от старите фотоси в сбирката си Врачовски е наследил от татко си. Други е получил от хора, а трети – закупил от пазарите. Той показа свои наблюдения от старите фотоси:
Много огромна част от фотосите отпреди 1940 година са на военни. Военните са се снимали ужасно доста! Офицерите са били ужасно спретнати, парадните униформи - доста красиви. Имам една фотография на 35-ти Врачански полк от Балканската война. На тази обща фотография на 300-400 индивида всички са подредени. Сега не знам по какъв начин един фотограф би подредил 300-400 индивида и всички да гледат в обектива. Другото забавно при старите фотоси е, че на доста малко портрети можеш да видиш ухилен човек. Ше си помислиш, че тогава хората надали не всичките са били такива съществени. Тайната е напълно техническа - тъй като тогава фотоматериалите не са били толкоз съвършени, колкото сегашните, фотосите са се снимали на доста дълга експозиция. Ако е пейзаж, няма проблеми, тъй като пейзажът не се мърда, само че в случай че е живо създание, то се мърда, а за един портрет е трябвало по няколко секунди. Няма по какъв начин да накараш индивида да бъде ухилен по един и същи метод няколко секунди, ще стане размазана фотографията. Заради това всички са били съществени на фотосите, което също вкарва един сексапил. Сега сме на противоположния полюс - постоянно би трябвало да си ухилен, на маса… Другото е, че е от в миналото няма по какъв начин да видиш хора на маса, фотоси на маса с чинии, чаши и бутилки, което е индикатор, че хората са имали по този начин много условия към себе си, с цел да наподобяват естетически добре на фотографията. Ходенето на фотограф си е било безспорен обред: запазваш час, купуваш си облекла за фамилния портрет… това се случва един или два пъти в живота, а не е да се снимаш непрекъснато
Почти няма по какъв начин да видите дама без джентълмен на фотосите от градските улици от едно време, както и гена без шапка, показа наблюдения фотографът.
Каквото и да си приказваме, с всеки минал ден светът става по-добър и ние ставаме по-съвършени като хора, колкото и някой път да става и по-бавно и да си мислим, че не е по този начин. Фотографията постоянно би трябвало да вкарва оптимизъм. Дори отрицателните фотоси, които постоянно са военни или демонстрират гибел, те също имат някаква вяра, че това, което е на фотографията, към този момент го няма.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ