7 урока, които никога не е късно да научим
Човек в никакъв случай не знае по кое време животът се кани да му съобщи нов урок, написа Мениджър Нюз. Това не може да се възнамерява. Уроците постоянно проблясват тогава, когато минимум ги чакаме. На моменти ни се желае да сме ги научили по-рано, с цел да се спасим от глупавите решения и изгубеното време.
И все пак има неща, които в никакъв случай не е късно да научим. На 40, на 50 и повече – постоянно би трябвало да сме подготвени за новите благоприятни условия за самоусъвършенстване и триумф. Предприемачът Кевин Даум споделя със списание Inc. седемте най-важни урока, за които в никакъв случай не е късно.
1. Колекционирайте хора.
Понякога познатите ви се снабдяват с триумф едвам след 40-годишна възраст. Дори и преди този момент връзките ви да са се изчерпвали със спорадични позвънявания и недоволства за неуспехи, в един миг може да се радвате, че сте построили към себе си мрежа от хора, с които можете да си помогнете при положение на потребност, и с които може да споделите доста чудесни благоприятни условия.
2. Сейте семена.
Осъзнайте цената на времето – не като стока, а като съучастник. Използвайте хода му в своя изгода. Някои от най-хубавите неща в живота се развиват последователно. Добрите бизнес модели и маркетингови стратегии лишават най-малко 3 до 5 години, с цел да пуснат корени. Затова, посявайте семената на триумфа и имайте самообладание да ги изчакате да пораснат.
3. Единственото утвърждение, от което се нуждаете, е вашето лично.
В младостта си постоянно се борим с несигурността. Нуждаем се от триумфа поради утехата и увереността, която ни дава в личните ни качества. Губим време и сили да се усещаме неловко в кожата си. Един ден обаче разбираме, че единственото мнение, което има значение за щастието ни, е нашето лично.
4. Желанието е по-силно от капацитета.
Предприемачите виждат капацитет във всичко и всеки. Когато се наемат хора обаче, това може да докара до съществени проблеми. След уталожването на първичния възторг, новите чиновници внезапно демонстрират същинското си лице и оттова стартират разочарованията. С опита ще разберете, че би трябвало да проверявате повече желанието, в сравнение с капацитета – и това включва и самите вас. Не задавайте въпроса „ Мога ли? ”. Питайте „ Трябва ли? ”.
