За 10 години над 920 хил. туристи посетиха залата трезор с Панагюрското златно съкровище
Човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му. И в случай че за някои те се изчерпват с хубава кола, вила на морето или яхта, за други задачата са звездите. И непреходните неща, които остават за поколенията.
Такава бе и една от фантазиите на починалия проф. доктор Лъчезар Цоцорков – Панагюрското златно богатство да се завърне в Панагюрище за първи път след откриването му през декември 1949 година от братя Дейкови. И когато на 1 ноември 2010 година пред препълнената зала на панагюрския спектакъл, аплодиращ албума „ Музикално богатство от Панагюрище “ той разгласи, че работи за реализирането на тази своя фантазия, всички знаеха, че рано или късно Съкровището ще си пристигна вкъщи. Защото, както удостоверява шефът на Историческия музей в Панагюрище доцент Атанас Шопов: „ с каквото се захванеше проф. Цоцорков, го правеше както би трябвало и го вършеше до дъно “.
Година и половина по-късно, точно на Великден, фантазията на генерации панагюрци се сбъдна, а Съкровището бе подслонено в особено построената за задачата зала трезор в Историческия музей. Средствата в размер на над 8 милиона лв. бяха дарени от „ Асарел-Медет “АД и от тогавашния ръководител на Надзорния съвет на сдружението проф. доктор Лъчезар Цоцорков като филантроп на културата.
Тази сбъдната фантазия продължи да живее и с годините се трансформира в сполучлив и резистентен музеен план, който разкрива доста нови благоприятни условия за туризма, предприемачеството и хората в района. Съгласно дарителското съглашение сред Община Панагюрище, локалния Исторически музей и Националния исторически музей, всяка година оригиналът на златното богатство се завръща в Панагюрище за по един месец. През останалото време в трезора е експонирано едното от двете точни златни копия. То беше особено направено от Лабораторията за разбори, консервация и реституция на НИМ и беше дарено на локалния музей от „ Асарел-Медет “АД и проф. Цоцорков. Второто копие пък и до през днешния ден радва посетителите на Националния исторически музей в столицата, когато оригиналът на тракийския шедьовър пътува по света и у нас.
ЦИФРИ
Залата трезор беше отличена в състезанието „ Сграда на годината “. Проектирана е от „ Архитектура и завещание ” ООД – Пловдив, дава отговор на най-високите стандарти в региона на музейното дело и подсигурява извънредно висока степен на сигурност. За построяването му са употребявани близо 1500 кубически метра специфичен бетон. В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се демонстрира в обособена витрина. Това разрешава на посетителя да се наслаждения даже и на най-дребните елементи и орнаменти, направени от античните майстори. Експерти настояват, че самите витрини нямат аналог в международната музейна процедура. Те са от бронирано стъкло и са проектирани и направени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
За десетте години, през които оригиналът на Панагюрското златно богатство се завръща вкъщи, трезорът с неповторимата експозиция е посещаван от президенти, министри, дипломати, фамозни спортисти, хиляди възпитаници и елементарни туристи. Техните усещания са увековечени в две книги за мнения.
„ Благодарим, че сбъднахте възродяването на нашата национална горделивост “, пишат през месец април 2012 година Веска, Ади и Соня. След тях усещанията си споделя и тогавашният дипломат на Япония Макото Ито. „ Благодаря за опцията да прегледам този неповторим музей. Панагюрското богатство е скъпо завещание “, написа дипломатът, а 8-годишната Евгения е безапелационна „ Този град е страховит “. „ Златото беше златно! “, добавя и 10-годишната Боряна.
ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА
През месец декември 2019 година златните девойки на България по художествена гимнастика се снимаха с Панагюрското златно богатство. Искрено имаме вяра, че този международен шедьовър им донесе шанс и на олимпийските игри в Токио ансамбълът ни се окичи със златните олимпийски медали.
Директорът на Историческия музей в Панагюрище доцент доктор Атанас Шопов:
Посетителите идват в трезора като на поклонение
- Доц. Шопов, на 16 април се навършват 10 години от откриването на залата трезор. Как завръщането на оригинала на Панагюрското златно богатство промени туристическия образ на града?
С откриването на залата трезор за Панагюрското златно богатство се сътвориха условия за тотална смяна в представянето на това национално благосъстояние, на цялостната музейна визия. Туристопотокът доста се усили, ползата към нашия град като цяло се увеличи, промени се визията освен на Историческия музей, а на града и цялата община. Първото завръщане вкъщи на Панагюрското златно богатство през 2012 година се трансформира в един същински празник и оттогава всяко завръщане на Съкровището вкъщи е самобитен Великден за нас и нашия град.
- Колко пъти през тези 10 години Съкровището си е идвало в Панагюрище и какъв брой туристи са съумели да го видят през този интервал?
- За тези 10 години съкровището е идвало тук осем пъти. Една година беше на посетители в Лувъра, а след това и в Япония. През 2020 година поради пандемията не пристигна, само че се надяваме, че през тази година още веднъж ще имаме опцията да му се насладим. Благодарение на дареното от проф. Лъчезар Цоцорков и „ Асарел-Медет “ златно копие на съкровището този трезор посреща посетители целогодишно. Смятам, че тук съкровището грее със своята отразена светлина. За 10 години над 920 хиляди индивида са посетили Историческия музей и залата трезор.
- Преди 2012 година правени ли са опити за завръщане на Съкровището в Панагюрище?
- От сътрудниците съм слушал и съм чел в медиите, че преди 2012 година е имало приходи оригиналът на съкровището да си пристигна вкъщи, само че ни е отказвано. Основната причина е, че тогава не сме разполагали с подобаваща зала, където да бъде изложено. Сега, когато към този момент разполагаме с трезора, който е неповторима по рода си зала и друга такава в България няма, идват хора от цялата страна и чужбина и споделят, че те държат да видят Панагюрското златно богатство точно тук, където е намерено. В Панагюрище съкровището влияе по необикновен метод, самата конюнктура подготвя да се пренесеш обратно в античната ера.
- Когато през 2010 година проф. Лъчезар Цоцорков показа с панагюрската общност, че идната му цел е да върне Съкровището вкъщи, повярвахте ли, че това е допустимо да се случи?
- Ще отговоря освен като шеф на музея, само че и като човек, който познаваше доста добре проф. доктор Лъчезар Цоцорков. Когато той разгласи, че негова фантазия е Съкровището да си пристигна вкъщи, знаех, че е въпрос на време това да се случи. Той беше подобен човек, че с каквото и да се захванеше, го докарваше до сполучлив край, без значение какъв брой време и старания би му коствало това.
- Спомняте ли си първия път, когато се докоснахте персонално до Съкровището?
- Моето първо прикосновение беше през 2012 година, когато Съкровището се завърна за пръв път. Но тогава бяхме по-скоро странични наблюдаващи, имаше изключителни ограничения за сигурност. Вече през 2013 година, когато трябваше да го посрещна като шеф на музея и да вземам участие в неговото експониране във витрините, вълнението у мен и сътрудниците беше огромно. В такива моменти ръцете на човек треперят. Посрещнахме Съкровището като нещо извънземно, вълнувахме се и това личеше по лицата на всички. Това неспокойствие го виждаме и по лицата на всички туристи. Те идват в нашия музей като на поклонение.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Такава бе и една от фантазиите на починалия проф. доктор Лъчезар Цоцорков – Панагюрското златно богатство да се завърне в Панагюрище за първи път след откриването му през декември 1949 година от братя Дейкови. И когато на 1 ноември 2010 година пред препълнената зала на панагюрския спектакъл, аплодиращ албума „ Музикално богатство от Панагюрище “ той разгласи, че работи за реализирането на тази своя фантазия, всички знаеха, че рано или късно Съкровището ще си пристигна вкъщи. Защото, както удостоверява шефът на Историческия музей в Панагюрище доцент Атанас Шопов: „ с каквото се захванеше проф. Цоцорков, го правеше както би трябвало и го вършеше до дъно “.
Година и половина по-късно, точно на Великден, фантазията на генерации панагюрци се сбъдна, а Съкровището бе подслонено в особено построената за задачата зала трезор в Историческия музей. Средствата в размер на над 8 милиона лв. бяха дарени от „ Асарел-Медет “АД и от тогавашния ръководител на Надзорния съвет на сдружението проф. доктор Лъчезар Цоцорков като филантроп на културата.
Тази сбъдната фантазия продължи да живее и с годините се трансформира в сполучлив и резистентен музеен план, който разкрива доста нови благоприятни условия за туризма, предприемачеството и хората в района. Съгласно дарителското съглашение сред Община Панагюрище, локалния Исторически музей и Националния исторически музей, всяка година оригиналът на златното богатство се завръща в Панагюрище за по един месец. През останалото време в трезора е експонирано едното от двете точни златни копия. То беше особено направено от Лабораторията за разбори, консервация и реституция на НИМ и беше дарено на локалния музей от „ Асарел-Медет “АД и проф. Цоцорков. Второто копие пък и до през днешния ден радва посетителите на Националния исторически музей в столицата, когато оригиналът на тракийския шедьовър пътува по света и у нас.
ЦИФРИ
Залата трезор беше отличена в състезанието „ Сграда на годината “. Проектирана е от „ Архитектура и завещание ” ООД – Пловдив, дава отговор на най-високите стандарти в региона на музейното дело и подсигурява извънредно висока степен на сигурност. За построяването му са употребявани близо 1500 кубически метра специфичен бетон. В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се демонстрира в обособена витрина. Това разрешава на посетителя да се наслаждения даже и на най-дребните елементи и орнаменти, направени от античните майстори. Експерти настояват, че самите витрини нямат аналог в международната музейна процедура. Те са от бронирано стъкло и са проектирани и направени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
За десетте години, през които оригиналът на Панагюрското златно богатство се завръща вкъщи, трезорът с неповторимата експозиция е посещаван от президенти, министри, дипломати, фамозни спортисти, хиляди възпитаници и елементарни туристи. Техните усещания са увековечени в две книги за мнения.
„ Благодарим, че сбъднахте възродяването на нашата национална горделивост “, пишат през месец април 2012 година Веска, Ади и Соня. След тях усещанията си споделя и тогавашният дипломат на Япония Макото Ито. „ Благодаря за опцията да прегледам този неповторим музей. Панагюрското богатство е скъпо завещание “, написа дипломатът, а 8-годишната Евгения е безапелационна „ Този град е страховит “. „ Златото беше златно! “, добавя и 10-годишната Боряна.
ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА
През месец декември 2019 година златните девойки на България по художествена гимнастика се снимаха с Панагюрското златно богатство. Искрено имаме вяра, че този международен шедьовър им донесе шанс и на олимпийските игри в Токио ансамбълът ни се окичи със златните олимпийски медали.
Директорът на Историческия музей в Панагюрище доцент доктор Атанас Шопов:
Посетителите идват в трезора като на поклонение
- Доц. Шопов, на 16 април се навършват 10 години от откриването на залата трезор. Как завръщането на оригинала на Панагюрското златно богатство промени туристическия образ на града?
С откриването на залата трезор за Панагюрското златно богатство се сътвориха условия за тотална смяна в представянето на това национално благосъстояние, на цялостната музейна визия. Туристопотокът доста се усили, ползата към нашия град като цяло се увеличи, промени се визията освен на Историческия музей, а на града и цялата община. Първото завръщане вкъщи на Панагюрското златно богатство през 2012 година се трансформира в един същински празник и оттогава всяко завръщане на Съкровището вкъщи е самобитен Великден за нас и нашия град.
- Колко пъти през тези 10 години Съкровището си е идвало в Панагюрище и какъв брой туристи са съумели да го видят през този интервал?
- За тези 10 години съкровището е идвало тук осем пъти. Една година беше на посетители в Лувъра, а след това и в Япония. През 2020 година поради пандемията не пристигна, само че се надяваме, че през тази година още веднъж ще имаме опцията да му се насладим. Благодарение на дареното от проф. Лъчезар Цоцорков и „ Асарел-Медет “ златно копие на съкровището този трезор посреща посетители целогодишно. Смятам, че тук съкровището грее със своята отразена светлина. За 10 години над 920 хиляди индивида са посетили Историческия музей и залата трезор.
- Преди 2012 година правени ли са опити за завръщане на Съкровището в Панагюрище?
- От сътрудниците съм слушал и съм чел в медиите, че преди 2012 година е имало приходи оригиналът на съкровището да си пристигна вкъщи, само че ни е отказвано. Основната причина е, че тогава не сме разполагали с подобаваща зала, където да бъде изложено. Сега, когато към този момент разполагаме с трезора, който е неповторима по рода си зала и друга такава в България няма, идват хора от цялата страна и чужбина и споделят, че те държат да видят Панагюрското златно богатство точно тук, където е намерено. В Панагюрище съкровището влияе по необикновен метод, самата конюнктура подготвя да се пренесеш обратно в античната ера.
- Когато през 2010 година проф. Лъчезар Цоцорков показа с панагюрската общност, че идната му цел е да върне Съкровището вкъщи, повярвахте ли, че това е допустимо да се случи?
- Ще отговоря освен като шеф на музея, само че и като човек, който познаваше доста добре проф. доктор Лъчезар Цоцорков. Когато той разгласи, че негова фантазия е Съкровището да си пристигна вкъщи, знаех, че е въпрос на време това да се случи. Той беше подобен човек, че с каквото и да се захванеше, го докарваше до сполучлив край, без значение какъв брой време и старания би му коствало това.
- Спомняте ли си първия път, когато се докоснахте персонално до Съкровището?
- Моето първо прикосновение беше през 2012 година, когато Съкровището се завърна за пръв път. Но тогава бяхме по-скоро странични наблюдаващи, имаше изключителни ограничения за сигурност. Вече през 2013 година, когато трябваше да го посрещна като шеф на музея и да вземам участие в неговото експониране във витрините, вълнението у мен и сътрудниците беше огромно. В такива моменти ръцете на човек треперят. Посрещнахме Съкровището като нещо извънземно, вълнувахме се и това личеше по лицата на всички. Това неспокойствие го виждаме и по лицата на всички туристи. Те идват в нашия музей като на поклонение.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ