Човек е човек, когато е на път.“ Така древните хора,

„ Човек е човек, когато е на път. “ Така античните хора, помъдрели от странствания, които траели месеци, а от време на време и години, описвали състоянието на пътешестване. Мисълта, че това е положение, в което влизаш за дълготрайно време (нещо като хибернация), ни наподобява неразбираема. А от модерна позиция, издигната на първо място върху концепцията за комфорт, възприятие за улеснение и оптимизация на времето, концепцията да пътуваш ненапълно с месеци, ни се коства напряко нечовечна, нещо принадлежащо към непросветеното, ретроградно и сурово Средновековие. Желаем незабавно да се озовем в определената от нас дестинация и всяка минута, прекарана „ в стигането “ до такава степен, е изгубено време. Полетите със аероплан се сливат един с различен, а пътешестване по-дълго от 3-4 часа с кола, рейс, трен или даже ферибот, към този момент отива в рубрика „ дискомфорт “.

Но когато бързаме да стигнем, ние претупваме най-важния компонент на глагола „ пътувам “, който е да „ сме на път “. Пропускаме да изживеем катарзиса на цялостното обединение с пътя и да се почувстваме осъзнати сега, който се случва. Осъзнатостта посредством медитация е непостижима за доста от нас, само че осъзнатостта посредством пътуване е положение, което всеки може да изпита. И тъй като надали ще ви убедя да се откажете от самолетния полет до Стокхолм, желая да ви запаля по един различен вид пътешестване, известен сюжет от литературата и киното от Керуак насам. Познато е още като „ роуд трип “, което преведено на български основава перифраза – „ пътешестване по пътя “. А сезонът за това не може да бъде по-подходящ, изключително за търсещите въпреки всичко някаква доза на комфорт. Ето 10 аргументи за какво да си устроите роуд трип.

 

Покриваш по-голям периметър за по-кратко време

Роуд трипът като концепция може би най-силно се приближава до изконното значение на думата „ странствуване “, тъй като задачата тук не е да стигнеш, а да пътуваш от място на място, без да се задържаш прекомерно дълго. Така за доста малко време покриваш релативно огромен периметър, тъй като в никакъв случай не губиш време във връщане – движиш се единствено напред, което единствено по себе си те държи в положение на позитивна възбуденост. Затова не губиш и време да се „ настаняваш “, да си създаваш уют, да си подреждаш багажа, тъй като постелята служи единствено за сън. В момента, в който отвориш очи, пътят още веднъж те зове. Чака те вълнуваща права и 5-8 забавни неща, които нямаш самообладание да видиш. Така, единствено за пет денонощия успяхме да обиколим по целия периметър на Пелопонес, като обследваме всеки от четирите ръкава, един по един, вътрешността на полуострова, както и цялата северозападна дъга – нещо, което няма по какъв начин да направиш, в случай че се застопориш на едно място.