Синът на Любомир Левчев показа уникални СНИМКИ с покойния си баща
„ Човечеството претърпява тежка рецесия на полезностите – духовни, материални, всевъзможни. Някога се говореше непрестанно за „ трети свят”. Първи и втори се премълчаваха, само че щом имаше трети, значи живеехме в три свята.
Сега в какъв брой свята живеем? Не мога да схвана.”
Това декларира в едно от последните си изявленията, излъчено в предаването "120 минути " по bTV великият Любомир Левчев. Днес той си отиде на 84-годишна възраст.
Тъжната вест показа във Facebook и синът на поета - Владимир Левчев. Той разгласява на профила си и неповторими, архивни фотографии.
До края на дните си Любомир Левчев не стопира да работи и да се интересува от това, което се случва в страната и света. Последните няколко години той страда от Паркинсон и към него са единствено най-близките му хора. Поетът се тормозил от това, че не може към този момент да бъде деятелен, както преди.
С Любомир Левчев си отива и една ера, безапелационни са всички, които го познават. Под неговото перо излизат едни от най-хубавите стихове, писани в миналото.
Той мъчно понася обидите, когато го свързват с тогавашната номенклатура и Тодор Живков. Макар и да е непосредствен с Людмила Живкова, поетът понася и репресиите по времето на комунизма, когато е интерниран в чужбина и пратен да работи в цех. Целият този интервал Любомир Левчев разказва в книгата "Ти си идващият ".
„ Ти си идващият! “ Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този зов на Марат не се ли издава законът за вселенското отмъщение?… Ти, приятелю, си единствено идващият! Ти си следствието, което ще стане причина. “, написа при започване на тази книга той.
Позициите, които заема Левчев, му дават опция да следи и рисува живота посредством контакти, другарства, пътувания по света и срещи с исторически персони. А пътните дневници, които си води, му оказват помощ да възкреси събитията с историческа акуратност. Периодите на наложително или потърсено от него уединение вършат от романите му лирични дневници и метафизичен размисъл за ориста на концепциите.
В своя разказ от мемоари той споделя и за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други
Авторът споделя значими моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга отвън рамките на родината и престоя си в с. Баня, където е изпратен да „ учи живота “ за няколко месеца.
Левчев споделя и за другарството си с Георги Марков и техните занимателни проекти да емигрират дружно в Италия. С необикновен политически и човешки драматизъм е наситено пътешествието му до Латинска Америка, срещите му с Фидел Кастро, Анжела Дейвис, Луис Корвалан, Салвадор Алиенде и други.
Всъщност самият живот на Любомир Левчев е книга. Онези негови другари, които са имали опцията да бъдат в къщата му в село Полковник Серафимово могат да опишат и за невероятното гостолюбие на поета.
Или пък да си спомнят по какъв начин не се притесняваше да посреща в дома си там както известни поети и писатели, по този начин и най-обикновения селски клошар, на който даже посвещава стих.
Колоритен, умен, пъстър, невероятен, с едно доста фино възприятие за комизъм - тъкмо подобен ще го запомнят хората, имали опцията да се допрян даже и за малко до него.
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е свещенодействие. Страх… Но край – надали.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И слушам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, спокоен, втвърден
аз просто устоях против стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах по какъв начин вий бягате надолу
към лодки и избавителни неистини.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на непозната памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как прекрасен бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И популярност допълзя като изверг.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът блудствен станал е музей.
И единствено аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
1994
Сега в какъв брой свята живеем? Не мога да схвана.”
Това декларира в едно от последните си изявленията, излъчено в предаването "120 минути " по bTV великият Любомир Левчев. Днес той си отиде на 84-годишна възраст.
Тъжната вест показа във Facebook и синът на поета - Владимир Левчев. Той разгласява на профила си и неповторими, архивни фотографии.
До края на дните си Любомир Левчев не стопира да работи и да се интересува от това, което се случва в страната и света. Последните няколко години той страда от Паркинсон и към него са единствено най-близките му хора. Поетът се тормозил от това, че не може към този момент да бъде деятелен, както преди.
С Любомир Левчев си отива и една ера, безапелационни са всички, които го познават. Под неговото перо излизат едни от най-хубавите стихове, писани в миналото.
Той мъчно понася обидите, когато го свързват с тогавашната номенклатура и Тодор Живков. Макар и да е непосредствен с Людмила Живкова, поетът понася и репресиите по времето на комунизма, когато е интерниран в чужбина и пратен да работи в цех. Целият този интервал Любомир Левчев разказва в книгата "Ти си идващият ".
„ Ти си идващият! “ Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този зов на Марат не се ли издава законът за вселенското отмъщение?… Ти, приятелю, си единствено идващият! Ти си следствието, което ще стане причина. “, написа при започване на тази книга той.
Позициите, които заема Левчев, му дават опция да следи и рисува живота посредством контакти, другарства, пътувания по света и срещи с исторически персони. А пътните дневници, които си води, му оказват помощ да възкреси събитията с историческа акуратност. Периодите на наложително или потърсено от него уединение вършат от романите му лирични дневници и метафизичен размисъл за ориста на концепциите.
В своя разказ от мемоари той споделя и за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други
Авторът споделя значими моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга отвън рамките на родината и престоя си в с. Баня, където е изпратен да „ учи живота “ за няколко месеца.
Левчев споделя и за другарството си с Георги Марков и техните занимателни проекти да емигрират дружно в Италия. С необикновен политически и човешки драматизъм е наситено пътешествието му до Латинска Америка, срещите му с Фидел Кастро, Анжела Дейвис, Луис Корвалан, Салвадор Алиенде и други.
Всъщност самият живот на Любомир Левчев е книга. Онези негови другари, които са имали опцията да бъдат в къщата му в село Полковник Серафимово могат да опишат и за невероятното гостолюбие на поета.
Или пък да си спомнят по какъв начин не се притесняваше да посреща в дома си там както известни поети и писатели, по този начин и най-обикновения селски клошар, на който даже посвещава стих.
Колоритен, умен, пъстър, невероятен, с едно доста фино възприятие за комизъм - тъкмо подобен ще го запомнят хората, имали опцията да се допрян даже и за малко до него.
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е свещенодействие. Страх… Но край – надали.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И слушам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, спокоен, втвърден
аз просто устоях против стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах по какъв начин вий бягате надолу
към лодки и избавителни неистини.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на непозната памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как прекрасен бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И популярност допълзя като изверг.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът блудствен станал е музей.
И единствено аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
1994
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ