Националсоциализмът на Нинова зачука партията ѝ до ВМРО и „Възраждане‘ |
Човечеството е измислило математиката. Измислило е и Корнелия Нинова. Двете нямат нищо общо между тях: макар всевъзможни цифри, Нинова продължава да развива тъкмо тези национал-социалистически тематики, които зачукаха партията ѝ на територията на Вътрешна македонска революционна организация и " Възраждане ".
Да забележим картинката.
След титаничния неуспех на Орешарски с назначението на Пеевски за началник на ДАНС, на изборите от 2014 година Българска социалистическа партия взема 505 527 хиляди гласа. Това се пояснява като – и е – неуспех. Следва промяна на управлението и отпред застава Корнелия Нинова. На президентските избори две години по-късно, през 2016-та, излъченият от Българска социалистическа партия кандидат-президент на име Румен Радев взема 2 063 032 гласа. Половината от тях са гласове, нямащи нищо общо с Българска социалистическа партия – т.е. партията внезапно е разширила територията на своята чуваемост. Нинова се трансформира в най-важния политик в страната. Пред нея стои отворена опцията да преподреди посланията на Българска социалистическа партия по този начин, че някогашната комунистическа партия да стане допустима за необятния кръг хора, дали своят вот за Радев.
В този миг Нинова взема решение да направи тъкмо противоположното.
Повечето гласове за Радев са на хора, ценящи демокрацията. Нинова обаче поема курс срещу демокрацията и базира акцията за парламентарните избори през 2017-та върху тезата „ демокрацията ни лиши доста ”. Резултатът не закъснява. Гласовете на Българска социалистическа партия са двойно по-малко, в сравнение с са били за Румен Радев – 955 490 глава. Все отново са съвсем двойно повече от това, което Нинова заварва сега, в който поема партията.
Нинова обаче е недоволна. Обръщането ѝ срещу демокрацията не е дало стремежи резултат. Затова взема решение да задълбае в антидемократична посока. След като към този момент се е оповестила срещу демокрацията, взема решение да избере най-отвратителната нейна опция, т.е. националсоциализма (който тя назовава, по един съчувствен селски метод, „ ляв консерватизъм ”). Обявява „ джендъра ” и Истанбулската спогодба за основен зложелател и вижда себе си като „ Орбан в рокля ”, бранеща свещената национална традиция срещу подлите попълзновения на еврогейовете.
Следва инспекция на правилността на курса. На априлските избори от 2021-ва Българска социалистическа партия още веднъж понижава резултата си на половина – от съвсем милион, та на 480 146 гласа. Нинова взема решение още по-решително да следва „ левия консерватизъм ” и към изборите през ноември още веднъж понижава резултата на Българска социалистическа партия на половина – от 480 146 гласа на 267 817 (доста по-малко, в сравнение с летните резултати на Демократична България, която в никакъв случай не е имала претенциите да е огромна формация). Отново обаче прави извода, че не е била задоволително решителна срещу „ джендъра ”; и незабавно възобновява тази си акция, като уличава всеки собствен съперник в „ джендърство ”. Т.е. назовава го, както едно време момчетиите вършиха в крайните квартали, „ пЭдЭрас ”. Борбата срещу такива „ джендъри ” декларира и като своя „ алена линия ” в договарянията за държавно управление.
Напълно е уверена, към днешна дата, че тази ѝ позиция освен ще ѝ удостовери водачеството на Българска социалистическа партия в ранната пролет на 2022 година, само че и ще подсигурява ярко бъдеще за „ левия консерватизъм ”. Числата обаче са неумолими. Ако продължава по същия метод, на идващите (местни по график) избори Българска социалистическа партия още веднъж ще смъкна резултата си на половина.
Защо, питате, тъкмо аз се вълнувам от това зрелищно поглъщане на „ столетницата ”? Имам най-малко три аргументи за това си неспокойствие.
Първо. Не единствено Нинова, само че и други партийни водачи може, някой ден, да се окажат в сходен спор с числата. И да загробят някоя потребна за страната партия.
Второ. Една модерна страна не може да подскача единствено на един – дясноцентристки – политически крайник. Трябва и ляв крайник. Такъв се обрисува да няма. А там, където подобен няма – Унгария, Полша, Чехия – във властта елементарно влизат откровени гангстери, криещи се зад популистка агитация.
Трето. В последните 3-4 години моите студенти са поголовно леви, в европейския смисъл – червено-либерално-зелени. Те не са показани в политиката, защото няма за кого да гласоподават. В страната няма партия, която да е като тях. Една Българска социалистическа партия „ а ла Станишев ” би могла най-малко частично да ги съставлява. „ Ляво-консервативен ” изверг „ а ла Нинова ” няма по какъв начин да свърши това.
Заб.: Заглавието е на редакцията.
Да забележим картинката.
След титаничния неуспех на Орешарски с назначението на Пеевски за началник на ДАНС, на изборите от 2014 година Българска социалистическа партия взема 505 527 хиляди гласа. Това се пояснява като – и е – неуспех. Следва промяна на управлението и отпред застава Корнелия Нинова. На президентските избори две години по-късно, през 2016-та, излъченият от Българска социалистическа партия кандидат-президент на име Румен Радев взема 2 063 032 гласа. Половината от тях са гласове, нямащи нищо общо с Българска социалистическа партия – т.е. партията внезапно е разширила територията на своята чуваемост. Нинова се трансформира в най-важния политик в страната. Пред нея стои отворена опцията да преподреди посланията на Българска социалистическа партия по този начин, че някогашната комунистическа партия да стане допустима за необятния кръг хора, дали своят вот за Радев.
В този миг Нинова взема решение да направи тъкмо противоположното.
Повечето гласове за Радев са на хора, ценящи демокрацията. Нинова обаче поема курс срещу демокрацията и базира акцията за парламентарните избори през 2017-та върху тезата „ демокрацията ни лиши доста ”. Резултатът не закъснява. Гласовете на Българска социалистическа партия са двойно по-малко, в сравнение с са били за Румен Радев – 955 490 глава. Все отново са съвсем двойно повече от това, което Нинова заварва сега, в който поема партията.
Нинова обаче е недоволна. Обръщането ѝ срещу демокрацията не е дало стремежи резултат. Затова взема решение да задълбае в антидемократична посока. След като към този момент се е оповестила срещу демокрацията, взема решение да избере най-отвратителната нейна опция, т.е. националсоциализма (който тя назовава, по един съчувствен селски метод, „ ляв консерватизъм ”). Обявява „ джендъра ” и Истанбулската спогодба за основен зложелател и вижда себе си като „ Орбан в рокля ”, бранеща свещената национална традиция срещу подлите попълзновения на еврогейовете.
Следва инспекция на правилността на курса. На априлските избори от 2021-ва Българска социалистическа партия още веднъж понижава резултата си на половина – от съвсем милион, та на 480 146 гласа. Нинова взема решение още по-решително да следва „ левия консерватизъм ” и към изборите през ноември още веднъж понижава резултата на Българска социалистическа партия на половина – от 480 146 гласа на 267 817 (доста по-малко, в сравнение с летните резултати на Демократична България, която в никакъв случай не е имала претенциите да е огромна формация). Отново обаче прави извода, че не е била задоволително решителна срещу „ джендъра ”; и незабавно възобновява тази си акция, като уличава всеки собствен съперник в „ джендърство ”. Т.е. назовава го, както едно време момчетиите вършиха в крайните квартали, „ пЭдЭрас ”. Борбата срещу такива „ джендъри ” декларира и като своя „ алена линия ” в договарянията за държавно управление.
Напълно е уверена, към днешна дата, че тази ѝ позиция освен ще ѝ удостовери водачеството на Българска социалистическа партия в ранната пролет на 2022 година, само че и ще подсигурява ярко бъдеще за „ левия консерватизъм ”. Числата обаче са неумолими. Ако продължава по същия метод, на идващите (местни по график) избори Българска социалистическа партия още веднъж ще смъкна резултата си на половина.
Защо, питате, тъкмо аз се вълнувам от това зрелищно поглъщане на „ столетницата ”? Имам най-малко три аргументи за това си неспокойствие.
Първо. Не единствено Нинова, само че и други партийни водачи може, някой ден, да се окажат в сходен спор с числата. И да загробят някоя потребна за страната партия.
Второ. Една модерна страна не може да подскача единствено на един – дясноцентристки – политически крайник. Трябва и ляв крайник. Такъв се обрисува да няма. А там, където подобен няма – Унгария, Полша, Чехия – във властта елементарно влизат откровени гангстери, криещи се зад популистка агитация.
Трето. В последните 3-4 години моите студенти са поголовно леви, в европейския смисъл – червено-либерално-зелени. Те не са показани в политиката, защото няма за кого да гласоподават. В страната няма партия, която да е като тях. Една Българска социалистическа партия „ а ла Станишев ” би могла най-малко частично да ги съставлява. „ Ляво-консервативен ” изверг „ а ла Нинова ” няма по какъв начин да свърши това.
Заб.: Заглавието е на редакцията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ