Пари при пари отиват: Малките при големите
Четвъртото издание на изследването за сливания и придобивания в банковия бранш на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) показва обзор на динамичността на тези покупко-продажби в 16 страни от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.
Миналата година изследването на Делойт предвижда, че рецесията, провокирана от COVID-19, евентуално ще окаже по-голям напън върху по-малко ефикасните банки, които може да не съумеят да се оправят сами с провокациите. Тези упования в действителност се материализират, защото активността по сливания и придобивания през 2020 година доближава своя пик. Що се отнася до устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната успеваемост – те ще станат още по-жизненоважни, където по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до придобиване на други отслабени банки.
Българският банков бранш нараства устойчиво
през последните години и тази наклонност не се промени и през 2020 година макар отрицателните последствия от рецесията с ковид. Общият размер на активите набъбна с 8.9% през 2020, а този на заемите – едвам с 5.2 на 100.
Банковата система в България се изправи пред това предизвикателство в положително положение, със стабилен капитал (22.6% коефициент на финансова адекватност през 2020 година, нарастване с 2.4% пункта) и ликвидна позиция, която подсигурява непрекъснатост на бизнеса и оперативна надеждност на българските банки.
Кризата с COVID-19 доста утежни рентабилността на българската банкова система, защото Възвръщаемостта на активите (ROA) и Възвръщаемостта на личния капитал (ROE) на бранша понижават надлежно с 0.8 и 6.3 % през 2020 година. Доходността е повлияна от въведените по-рестриктивни оценки на риска и по-строги стандарти за кредитиране. Освен това продължителният интервал на ниски лихвени проценти също се отразява отрицателно върху рентабилността на бранша, съгласно Българска народна банка.
По отношение на сливанията и придобиванията българският банков пазар се състои от 18 локални лицензирани банки и е доминиран от локални дъщерни сдружения на огромни районни банки като UniCredit, OTP и KBC – точно те са и топ 3 играчи на пазара с към 48% дял във връзка с общите активи. (Останалите 7 банки до 25 общо по регистъра на Българска народна банка са клонове на задгранични банки, работещи у нас).
От 2015 година на българския банков пазар са осъществени
седем огромни покупко-продажби .
В края на 2021 година KBC Груп разгласи придобиването на РайфайзенБанк България и нейните дъщерни поделения у нас.
Сделката, която е на стойност 1.15 милиарда евро, включва и притежаваните от " Райфайзенбанк България " дъщерни сдружения - " Райфайзен Лизинг България " ЕООД, " Райфайзен Асет мениджмънт (България) “ ЕАД, " Райфайзен Застрахователен брокер " ЕООД (обслужващ лизинговите и корпоративните клиенти на Райфайзенбанк), както и " Райфайзен Сървис " ЕООД.
След консолидираното на ОББ и РайфайзенБанк, KBC ще бъде доста покрай конкуренция за първите 2 позиции в България. Приключването на договорката се чака в средата на 2022 година и чака регулаторно утвърждение. Засега договорката получи картбланш от Комисия за защита на конкуренцията. Това стана на 4 март т.г.
Допълнителни придобивания в бъдеще също не са изключени, HH показателят към този момент е достигнал 10% и банковият пазар в България е умерено съсредоточен.
(Инкексът Herfindahl-Hirschman - HH - е основен индикатор за пазарна централизация и се употребява за установяване равнището на конкуренцията.)
„ Динамиката на развиване на банковите пазари в България и Европа е явна. Предвид провокациите, които постави COVID-19, и изменените потребности на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на даване на услуги и усъвършенстваните им артикули ще бъдат главен мотор на развиването на българските банкови институции. А те няма по какъв начин да бъдат реализирани без успеваемост, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. Консолидацията на българския банковият пазар може да продължи въпреки и със доста по-бавни темпове и въздействие през идващите години. “ – акцентира Силвия Пенева – ръководещ съучастник на Делойт България.
В Централна и Източна Европа
главният фактор, формиращ банковите трендове
през предходните две години, бе пандемията от COVID-19, която се оказа невиждано предизвикателство за банковия бранш след финансовата рецесия от 2008 година.
Въпреки тревожните прогнози за 2020 година, банковият бранш в ЦИЕ сподели резистентност със солидни финансови позиции и релативно устойчиво качество на активите, само че той следва деликатно да се следи, като последователно се отстраняват схемите за мораториум. Освен това пандемията не повлия на сливанията и придобиванията в района на ЦИЕ, а в противен случай,
през 2020 година е регистриран максимален брой банкови сделки
за сливания и придобивания от 2016 година насам.
Въпреки отрицателното влияние на COVID-19 коефициентът на финансова адекватност на банките от ЦИЕ в допълнение се усъвършенства с 1.8% пункта до 22.1 на 100. Това се дължи и на обстоятелството, че огромна част от банките стопират изплащането на дивиденти. Благодарение на стабилната си финансова позиция, банковият бранш съумява да поддържа постоянна кредитна интензивност и към момента печеливши интервенции със междинна възвръщаемост на личния капитал (ROE) от 8.3% и възвръщаемост на активите от 0.9%. В началото на 2020 година банковият бранш чака доста утежняване на качеството на активите, а това води до записване на спомагателни хранителни запаси за намаляване на предстоящите загуби.
Въпреки това пандемията от COVID-19 не оказва доста негативно влияние върху качеството на активите, затова междинната цена на риска стартира са се връща към равнищата от преди Коронавирус, а това облекчава натиска за понижаване на рентабилността.
В началото на 2020 година банковият бранш очакваше доста утежняване на качеството на активите, което докара до записване на спомагателни хранителни запаси за намаляване на предстоящите загуби. Въпреки тези упования пандемията от COVID-19 не оказа доста негативно влияние върху качеството на активите, затова междинната цена на риска стартира са се връща към равнищата от преди рецесията, а това облекчава натиска върху намаляването на рентабилността.
Средният лихвен % на банковите заеми в района,
отразяващ по-ниските лихвени проценти и държавната поддръжка, спада от 5.4% през 2019 година на 4.7% през 2020-а., което докара до нараснала кредитна интензивност. По-ниската цена на наличните на пазара заеми освен подтиква икономическата интензивност, само че и усилва инфлационния напън.
В същото време
докладваните коефициенти на необслужвани заеми (NPL) в ЦИЕ
в края на 2020 година са по-ниски спрямо исторически ниските равнища, регистрирани в края на 2019 година. Въпреки това, настоящите индикатори за необслужваните заеми са изкривени от въведените държавни ограничения за облекчение на финансовото влияние на рецесията. Следователно, банките не могат да разхлабят фокуса си, защото поетапното унищожаване на мораториумите и нарасналият инфлационен напън се чака да съставляват опасност за индикаторите за качество на активите в средносрочен проект.
Друга наклонност в банковия бранш е
тематиката за устойчивостта,
която навлиза по-бързо от предстоящото. Налице е възходящ напън от голям брой заинтригувани страни, което води до промяна на устойчивостта в банките. На първо място е политическият и регулаторен напън.
За да реализира задачата на Парижкото съглашение и да направи Европейски Съюз безпристрастен във връзка с климата до 2050 година, Европа се нуждае от стотици милиарди евро годишни вложения през идващото десетилетие. Банките и устойчивото финансиране имат решаваща роля за превъзмогване на тази капиталова празнота. Поне такава беше прогнозата преди да стартират военните дейности в Украйна. След края на тази война цялата, по всяко време той, капиталова картина и упованията от банките ще би трябвало да бъдат напълно предефинирани.
На второ и трето място идват надлежно потребностите на клиентите и на пазара. Така с течение на времето рисковете във връзка с околната среда, климата и устойчивостта ще стартират да оформят още веднъж пейзажа за сливания и придобивания, тъкмо както кредитният риск през последното десетилетие.
Миналата година изследването на Делойт предвижда, че рецесията, провокирана от COVID-19, евентуално ще окаже по-голям напън върху по-малко ефикасните банки, които може да не съумеят да се оправят сами с провокациите. Тези упования в действителност се материализират, защото активността по сливания и придобивания през 2020 година доближава своя пик. Що се отнася до устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната успеваемост – те ще станат още по-жизненоважни, където по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до придобиване на други отслабени банки.
Българският банков бранш нараства устойчиво
през последните години и тази наклонност не се промени и през 2020 година макар отрицателните последствия от рецесията с ковид. Общият размер на активите набъбна с 8.9% през 2020, а този на заемите – едвам с 5.2 на 100.
Банковата система в България се изправи пред това предизвикателство в положително положение, със стабилен капитал (22.6% коефициент на финансова адекватност през 2020 година, нарастване с 2.4% пункта) и ликвидна позиция, която подсигурява непрекъснатост на бизнеса и оперативна надеждност на българските банки.
Кризата с COVID-19 доста утежни рентабилността на българската банкова система, защото Възвръщаемостта на активите (ROA) и Възвръщаемостта на личния капитал (ROE) на бранша понижават надлежно с 0.8 и 6.3 % през 2020 година. Доходността е повлияна от въведените по-рестриктивни оценки на риска и по-строги стандарти за кредитиране. Освен това продължителният интервал на ниски лихвени проценти също се отразява отрицателно върху рентабилността на бранша, съгласно Българска народна банка.
По отношение на сливанията и придобиванията българският банков пазар се състои от 18 локални лицензирани банки и е доминиран от локални дъщерни сдружения на огромни районни банки като UniCredit, OTP и KBC – точно те са и топ 3 играчи на пазара с към 48% дял във връзка с общите активи. (Останалите 7 банки до 25 общо по регистъра на Българска народна банка са клонове на задгранични банки, работещи у нас).
От 2015 година на българския банков пазар са осъществени
седем огромни покупко-продажби .
В края на 2021 година KBC Груп разгласи придобиването на РайфайзенБанк България и нейните дъщерни поделения у нас.
Сделката, която е на стойност 1.15 милиарда евро, включва и притежаваните от " Райфайзенбанк България " дъщерни сдружения - " Райфайзен Лизинг България " ЕООД, " Райфайзен Асет мениджмънт (България) “ ЕАД, " Райфайзен Застрахователен брокер " ЕООД (обслужващ лизинговите и корпоративните клиенти на Райфайзенбанк), както и " Райфайзен Сървис " ЕООД.
След консолидираното на ОББ и РайфайзенБанк, KBC ще бъде доста покрай конкуренция за първите 2 позиции в България. Приключването на договорката се чака в средата на 2022 година и чака регулаторно утвърждение. Засега договорката получи картбланш от Комисия за защита на конкуренцията. Това стана на 4 март т.г.
Допълнителни придобивания в бъдеще също не са изключени, HH показателят към този момент е достигнал 10% и банковият пазар в България е умерено съсредоточен.
(Инкексът Herfindahl-Hirschman - HH - е основен индикатор за пазарна централизация и се употребява за установяване равнището на конкуренцията.)
„ Динамиката на развиване на банковите пазари в България и Европа е явна. Предвид провокациите, които постави COVID-19, и изменените потребности на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на даване на услуги и усъвършенстваните им артикули ще бъдат главен мотор на развиването на българските банкови институции. А те няма по какъв начин да бъдат реализирани без успеваемост, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. Консолидацията на българския банковият пазар може да продължи въпреки и със доста по-бавни темпове и въздействие през идващите години. “ – акцентира Силвия Пенева – ръководещ съучастник на Делойт България.
В Централна и Източна Европа
главният фактор, формиращ банковите трендове
през предходните две години, бе пандемията от COVID-19, която се оказа невиждано предизвикателство за банковия бранш след финансовата рецесия от 2008 година.
Въпреки тревожните прогнози за 2020 година, банковият бранш в ЦИЕ сподели резистентност със солидни финансови позиции и релативно устойчиво качество на активите, само че той следва деликатно да се следи, като последователно се отстраняват схемите за мораториум. Освен това пандемията не повлия на сливанията и придобиванията в района на ЦИЕ, а в противен случай,
през 2020 година е регистриран максимален брой банкови сделки
за сливания и придобивания от 2016 година насам.
Въпреки отрицателното влияние на COVID-19 коефициентът на финансова адекватност на банките от ЦИЕ в допълнение се усъвършенства с 1.8% пункта до 22.1 на 100. Това се дължи и на обстоятелството, че огромна част от банките стопират изплащането на дивиденти. Благодарение на стабилната си финансова позиция, банковият бранш съумява да поддържа постоянна кредитна интензивност и към момента печеливши интервенции със междинна възвръщаемост на личния капитал (ROE) от 8.3% и възвръщаемост на активите от 0.9%. В началото на 2020 година банковият бранш чака доста утежняване на качеството на активите, а това води до записване на спомагателни хранителни запаси за намаляване на предстоящите загуби.
Въпреки това пандемията от COVID-19 не оказва доста негативно влияние върху качеството на активите, затова междинната цена на риска стартира са се връща към равнищата от преди Коронавирус, а това облекчава натиска за понижаване на рентабилността.
В началото на 2020 година банковият бранш очакваше доста утежняване на качеството на активите, което докара до записване на спомагателни хранителни запаси за намаляване на предстоящите загуби. Въпреки тези упования пандемията от COVID-19 не оказа доста негативно влияние върху качеството на активите, затова междинната цена на риска стартира са се връща към равнищата от преди рецесията, а това облекчава натиска върху намаляването на рентабилността.
Средният лихвен % на банковите заеми в района,
отразяващ по-ниските лихвени проценти и държавната поддръжка, спада от 5.4% през 2019 година на 4.7% през 2020-а., което докара до нараснала кредитна интензивност. По-ниската цена на наличните на пазара заеми освен подтиква икономическата интензивност, само че и усилва инфлационния напън.
В същото време
докладваните коефициенти на необслужвани заеми (NPL) в ЦИЕ
в края на 2020 година са по-ниски спрямо исторически ниските равнища, регистрирани в края на 2019 година. Въпреки това, настоящите индикатори за необслужваните заеми са изкривени от въведените държавни ограничения за облекчение на финансовото влияние на рецесията. Следователно, банките не могат да разхлабят фокуса си, защото поетапното унищожаване на мораториумите и нарасналият инфлационен напън се чака да съставляват опасност за индикаторите за качество на активите в средносрочен проект.
Друга наклонност в банковия бранш е
тематиката за устойчивостта,
която навлиза по-бързо от предстоящото. Налице е възходящ напън от голям брой заинтригувани страни, което води до промяна на устойчивостта в банките. На първо място е политическият и регулаторен напън.
За да реализира задачата на Парижкото съглашение и да направи Европейски Съюз безпристрастен във връзка с климата до 2050 година, Европа се нуждае от стотици милиарди евро годишни вложения през идващото десетилетие. Банките и устойчивото финансиране имат решаваща роля за превъзмогване на тази капиталова празнота. Поне такава беше прогнозата преди да стартират военните дейности в Украйна. След края на тази война цялата, по всяко време той, капиталова картина и упованията от банките ще би трябвало да бъдат напълно предефинирани.
На второ и трето място идват надлежно потребностите на клиентите и на пазара. Така с течение на времето рисковете във връзка с околната среда, климата и устойчивостта ще стартират да оформят още веднъж пейзажа за сливания и придобивания, тъкмо както кредитният риск през последното десетилетие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ