Четвъртото издание на поредицата дискусии на Визия за София -

Четвъртото издание на поредицата полемики на Визия за София - Диалози за София 04: Въздух, печки и коли, което се организира в четвъртък прегледа разнообразни гледни точки към тематиката за качеството на атмосферния въздух в София. Екипът на Визия за София направи презентация на обработените данни за това по какъв начин се трансформира качеството на въздуха през годините и какво знаем за главните фактори за замърсяването му - битовото отопление и превоза. В последвалата полемика, модерирана от Форум гражданско присъединяване, се включиха представители на Столична Община, неправителствени организации, откриватели, представители на бизнеса и жители, които показаха гледните си точки и оферти за най-ефективните ограничения за справяне с казуса.

От презентацията на екип Визия стана ясно, че съгласно данните на Световната здравна организация (СЗО) и Европейската организация за околна среда (ЕАОС) България се подрежда измежду страните с най-замърсен въздух и въпреки съгласно замерванията на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) въздухът да е двойно по-чист спрямо минали години, публичната сензитивност по тематиката се усилва непрекъснато. Калоян Карамитов, координатор Транспорт и Градска среда във Визия за София показа данните за битово отопление в града, изведени от последното броене на Национален статистически институт. От тях стана ясно, че на твърди и течни горива, които се дефинират като най-сериозните замърсители на въздуха, се отопляват хората в региони с най-вече ниско застрояване в периферията на града, само че отопление на дърва има и в центъра и то варира сред 2.5 и 5%.

По отношение на превоза, стана ясно, че замърсяването несъмнено се дължи в най-голяма степен на персоналните транспортни средства. Докато моторизацията на популацията в София е 528 коли на 1000 поданици, за съпоставяне, във Виена тя е доста по-малка с 386 на 1000 и е с продължаващо понижаване. Анализи на проучване, извършено от самодейността Зелена София обаче демонстрираха, че с изключение на дизелът, обичайно възприеман като максимален замърсител, други фактори, влияещи доста отрицателно на качеството на въздуха са високата междинна възраст на колите в града, незадоволителния надзор на техническите характерности на автопарка и неприятната поддръжка на старите бензинови коли.

Рашид Рашид, координатор Околна среда към Визия за София показа данните за качество на въздуха, свързани с климатичните особености на града. От тях стана ясно, че целогодишно и най-много през зимния сезон в София доминират тихото време и мъглите, и географското разположение в долина, комбинирано с неналичието на вятър, повлияват съществено върху отклоненията от нормите в замърсяването на въздуха. Беше потърсен и статистически разбор на отклоненията от нормите от 2003 година до момента, който сподели, че след пика на замърсяването през 2008 година, от 2009 година то стартира да спада и за последните години единствено към 15% от замерванията надвишават нормата.

В последвалата отворена полемика пръв се включи Петко Анчев от самодейността Зелена София на Следствен отдел към окръжна прокуратура, който разясни: “В София 5 до 7% от колите са ужасно замърсяващи и връзката с хората е доста значима, с цел да им помогнем да вземат участие в решаването на проблема”. Той акцентира, че би трябвало да познаваме по-добре казуса и да вършим по-задълбочени проучвания, с цел да можем да предлагаме по-добри решения и отчитаме повече прогрес.

Боян Рашев, ръководещ сътрудник на denkstatt Bulgaria приказва за това каква е цената на чистият въздух и акцентира: “Ако погледнем огромните градове с най-чист въздух като Осло, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк и Чикаго, ще осъзнаем, че цената е доста висока”. Той добави, че макар, че в София не сме толкоз богати, има доста неща, които можем да създадем, като възбрана на отоплението на твърдо гориво в центъра, прекъсване от придвижване на колите, които пушат, надзор и съблюдаване на възбраните за изгаряне на облекла и боклуци и други наложителни ограничения.

Методи Аврамов от Центъра за градска подвижност приказва за ограниченията и задачите, свързани с понижаване на трафика и смяна на разпределението по тип превоз в интерес на публичния. “Като замърсител публичният превоз не е главен фактор. По-важната част е по какъв начин публичният превоз да понижи трафика в града, с това и замърсяването.” Затова той предложи, че във Визия за София би трябвало бъдат заложени цели, които да лимитират автомобилния трафик освен посредством подобряването на качеството на публичния превоз, само че и посредством надзор върху потреблението на колите посредством зониране и други ограничения.

Борис Бонев от Спаси София, стартира ревюто си с това, че в България над 13 хиляди души умират годишно поради затруднения, свързани със замърсяването на въздуха. “Трудно е да бъдат уверени жителите да ползват непопулярни ограничения, тъй като нямат доверие към институциите, по тази причина е време политиците да ползват безапелационни ограничения и да си съблюдават обещанията” добави той.

В полемиката беше поканен за присъединяване Христо Христов, анализатор на данни към Оксфордския университет, който показа минималните разлики сред формалните и неофициалните данни за въздуха, сравнявайки данни на гражданската мрежа Lufdaten със датчиците на Изпълнителна агенция по околна среда. На база сравенията, той сподели и разбор на горещите точки откъм замърсяване към кварталите Красна поляна и Овча купел. Различни гледни точки за оправянето с казуса показаха Храбрин Иванчев, член на УС на Асоциация на автомобилните производители и доктор Петър Чипев от Фондация за респираторна медицина Inspiro, както и още доста от присъстващите в залата жители и деятели. Целият запис от събитието можете да видите тук:https://www.facebook.com/ViziaZaSofia/videos/1750474768396854/

Дискусията се провежда от Визия за София – самодейност на Столична община за основаване на споделена и дълготрайна тактика за развиване на София и крайградските територии, и Форум Гражданско присъединяване с финансовата поддръжката на Столична община, Програма Европа 2018 година Събитието беше четвърто издание от поредицата “Диалози за София” – полемики по значими за Столична община тематики, които се организират като част от процеса по основаване на споделена и дълготрайна тактика за развиване на София и крайградските територии - Визия за София.