Четвъртокласниците имат добри умения по четене, но се затрудняват да

Четвъртокласниците имат положителни умения по четене, само че се затрудняват да извличат информация. Българските четвъртокласници отстъпват с малко от досегашните си достижения, само че остават измежду учениците
с положителни умения по четене,
демонстрират резултати от Международното проучване на уменията за четене PIRLS 2021 (Progress in International Reading Literacy Study). То се прави на всеки пет години, като задачата е да следи трендовете в достиженията на учениците и да учи разликите сред националните просветителни
системи в участващите страни.
В България в проучването през 2021 година са взели участие над 4 хиляди четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните родители и 212 учители, оповестиха от Министерството на образованието (МОН).
Проследяват се качествата на
учениците за четене с схващане на художествени текстове и добиване и потребление на информация от научно-популярни текстове. PIRLS употребява четири интернационалните сравнителни нива на качествата:
напреднало ниво (над 625 точки)високо ниво (над 550 точки)средно ниво (над 475 точки)ниско ниво (над 400 точки).
Резултатът на българските четвъртокласници е междинен – 540 точки. Той е малко по-нисък от предходното изследване от 2016 година, когато учениците са получили 552 точки, т.е. са имали високо ниво. Въпреки по-ниския триумф резултатите слагат българските четвъртокласници на девето място в
класацията на PIRLS против 14-о през 2016 година
По-добре се оправят връстниците им в Сингапур (587 т.), Хонконг (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.), Полша (549 т.), Тайван (544 т.) и Швеция (544 т.). Австралия има еднакъв резултат с българския (540 т.)
След България се подреждат Германия, Австрия,
Франция, Дания и други Преди 5 години резултатите са по-високи в международен проект, само че и в проучването вземат участие 7 страни по-малко спрямо 2021 година

Сравнителният разбор, който PIRLS изготвя измежду 32 страни с данните от двете години, демонстрира, че 21 страни имат по-ниски достижения през 2021 година, в сравнение с през 2016 година Осем нямат никаква или дребна смяна в точките, а единствено 3 страни имат по-високи резултати. В най-новото проучване влизат и трите години, в които поради беше оповестената пандемия от COVID-19 учениците от целия свят учеха съвсем напълно онлайн.
Резултатите от 2021 година демонстрират, че българските
четвъртокласници имат по-добри умения за четене с схващане на литературни текстове, в сравнение с за добиване на сведения от информативни текстове. През 2016 година обаче учениците са се справили еднообразно добре както с художествените текстове, по този начин и с извличането на информация от научно-популярни такива.
Почти половината от българските четвъртокласници
доближават високото ниво на качества по четене, а 16% имат качества над напредналото ниво. За съпоставяне – приблизително за страните напредналото ниво на качествата се доближава от 7% от учениците, акцентират от просветителното ведомство. Макар и над междинното равнище, се следи лек спад в резултатите 5 години по-рано. Тогава 19% доближават напредналото равнище по четене.
Към проучването са добавени и няколко въпросника,
целящи да изучат подтекста (семеен, обществен, учебен, този в класната стая), в който се развиват уменията на децата за четене. Изготвени са въпросници към учениците, техните родители, учителите и шефовете на учебните заведения. Проучването сочи, че просветителните благоприятни условия в фамилията въздействат най-вече върху резултатите на четвъртокласниците.
Образователните благоприятни условия се образуват от броя
книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите. Учениците имат по-голям резултат, в случай че приблизително вкъщи си имат повече от 100 книги, най-малко 25 от които детски, един от родителите им най-малко има висше обучение и работи като експерт.
Източник: Dnevnik.bg