Бизнесът иска оставката на социалния министър заради ръста на доходите
Четирите национално показани работодателски организации желаеха в сряда незабавното отдръпване от служба на министъра на труда и обществената политика Бисер Петков поради заложеното в бюджета несъгласувано повдигане на минималните осигурителни прагове за обособените специалности с 3.9 % и на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. от началото на идната година. Петков разгласи решението си да наложи административен растеж на минималните осигурителни приходи в края на септември, откакто за втора поредна година процедурата по договаряне на новите осигурителни приходи сред бизнеса и синдикатите се провали, защото работодателските организации я бойкотираха. През 2016 година година нямаше административно нарастване на минималните осигурителни приходи, само че междинното нарастване беше с 2.6 на 100 вследствие на растежа на минималната работна заплата. Според четирите работодателски организации оповестеното нарастване на праговете и минималната заплата е в " фрапантното несъгласие с обективните стопански действителности и рекомендации на Европейската комисия ".
" Минималните осигурителни приходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на приходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка създаде прочут резултат, само че с течение на времето, с измененията в нормативната уредба и икономическата среда, е към този момент неактуална, остаряла, неефективна и се трансформира в задължение и тежест за конкурентността на стопанската система и заетостта ", се споделя в позицията на Асоциацията на организациите на българските работодатели, която сплотява Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Работодателите пресмятат, че действителното административно нарастване на минималните осигурителни приходи за обособените специалности през 2017 година възлиза на 2.5%, макар че не бе приложено административно увеличение. В същото време растежът на разноските на работодателите за труд през второто тримесечие на годината е 11%, по отношение на същия интервал на 2016 година, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия.
Според бизнеса нарастването на минималните прагове и минималната заплата година е стъпка, директно ориентирана против обществения разговор, която показва отвод от осъществяване на характерните рекомендации на Европейска комисия, в това число за актуализация на минималната заплата след приемане на консенсусен транспарантен механизъм за нейното установяване. Поради липса на консенсус сред работодателите и синдикатите приемането на формула, по която да нараства минималната заплата, се отсрочва с повече от три години.
Работодателите подлагат на критика министъра и за това, че не се подхващат структурни промени на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на стопанската система и дълготраен постоянен стопански напредък.
Бизнесът показва, че в годините след световната икономическа рецесия от 2008 година, административно определяният най-малък застрахователен приход се разминава фрапантно със характерното положение на обособените браншове и предприятия, динамичността на заетостта, общата и секторна продуктивност на труда и растежа на цените. Този метод усилва сивия бранш и лимитира заетостта в обособени райони, браншове, предприятия и на уязвими обществени групи с ниска подготовка.
" Подобни механизми за установяване на прагове на МОД по обособени специалности, длъжности и стопански действия не се ползват в нито една от страните членки на Европейски Съюз ", разясняват работодателите.
Работодателите обръщат внимание и на това, че подхванатото административно нарастване на минималните пенсии за застрахователен стаж и възраст, не е обвързано с осигурителния принос и нарушава правилата на признатия пенсионно застрахователен модел.
" Прегледът на измененията в така наречен " характерни рекомендации за страната " от последните години демонстрира, че Европейска комисия също не поддържа определянето на минималния застрахователен приход по длъжности и стопански действия, включително заради неналичието на " транспарантен механизъм за установяване на минимаълната заплата и правила за административните нараствания на минималния застрахователен приход ", повишаването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско заплатен труд, и неналичието на обвръзка с растежа на продуктивността на труда. Все още не е закрита и процедурата против Република България по така наречен несъразмерни макроикономически несъответствия на Европейска комисия (execive macroecomic imballances), съответно по отношение на несъразмерния растеж на индикатора за така наречен единични разноски на труд (Unit labor cost) ", се споделя още в позицията на работодателите.
" Минималните осигурителни приходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на приходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка създаде прочут резултат, само че с течение на времето, с измененията в нормативната уредба и икономическата среда, е към този момент неактуална, остаряла, неефективна и се трансформира в задължение и тежест за конкурентността на стопанската система и заетостта ", се споделя в позицията на Асоциацията на организациите на българските работодатели, която сплотява Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Работодателите пресмятат, че действителното административно нарастване на минималните осигурителни приходи за обособените специалности през 2017 година възлиза на 2.5%, макар че не бе приложено административно увеличение. В същото време растежът на разноските на работодателите за труд през второто тримесечие на годината е 11%, по отношение на същия интервал на 2016 година, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия.
Според бизнеса нарастването на минималните прагове и минималната заплата година е стъпка, директно ориентирана против обществения разговор, която показва отвод от осъществяване на характерните рекомендации на Европейска комисия, в това число за актуализация на минималната заплата след приемане на консенсусен транспарантен механизъм за нейното установяване. Поради липса на консенсус сред работодателите и синдикатите приемането на формула, по която да нараства минималната заплата, се отсрочва с повече от три години.
Работодателите подлагат на критика министъра и за това, че не се подхващат структурни промени на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на стопанската система и дълготраен постоянен стопански напредък.
Бизнесът показва, че в годините след световната икономическа рецесия от 2008 година, административно определяният най-малък застрахователен приход се разминава фрапантно със характерното положение на обособените браншове и предприятия, динамичността на заетостта, общата и секторна продуктивност на труда и растежа на цените. Този метод усилва сивия бранш и лимитира заетостта в обособени райони, браншове, предприятия и на уязвими обществени групи с ниска подготовка.
" Подобни механизми за установяване на прагове на МОД по обособени специалности, длъжности и стопански действия не се ползват в нито една от страните членки на Европейски Съюз ", разясняват работодателите.
Работодателите обръщат внимание и на това, че подхванатото административно нарастване на минималните пенсии за застрахователен стаж и възраст, не е обвързано с осигурителния принос и нарушава правилата на признатия пенсионно застрахователен модел.
" Прегледът на измененията в така наречен " характерни рекомендации за страната " от последните години демонстрира, че Европейска комисия също не поддържа определянето на минималния застрахователен приход по длъжности и стопански действия, включително заради неналичието на " транспарантен механизъм за установяване на минимаълната заплата и правила за административните нараствания на минималния застрахователен приход ", повишаването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско заплатен труд, и неналичието на обвръзка с растежа на продуктивността на труда. Все още не е закрита и процедурата против Република България по така наречен несъразмерни макроикономически несъответствия на Европейска комисия (execive macroecomic imballances), съответно по отношение на несъразмерния растеж на индикатора за така наречен единични разноски на труд (Unit labor cost) ", се споделя още в позицията на работодателите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ