Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
" Четирима сина изгубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! "
Баба Тонка Обретенова е изключителна фигура в нашата история - синоним на жертвоготовност, отдаденост към делото на Освобождението, на безсънен разум, положително сърце и извънмерна увереност в сериозен миг.
Родена през 1812 година в с. Червен, Русенско, през 1831 година тя се омъжва за търговец от Русе - Тихо Обретенов. Младото семейство става средище на култура и революционен жар. Често в къщата им гостували революционери, книжовници и други будни за времето си хора - Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Семейството оказвало всякаква по силите си помощ на революционното придвижване и си печели име на почтени и почтени хора, на които може да се разчита за националните каузи.
След гибелта на мъжа си Тонка остава сама глава на огромно семейство - тя има дванадесет деца, от които 7 останали живи: пет момчета - Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 девойки: Петрана и Анастасия. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело.
През 1867 година синът й Петър Обретенов влиза в Българската легия в Белград. През 1868 година Ангел Обретенов е измежду участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов умира, а Ангел е хванат и наказан на изгнание в Диарбекир дружно с четата.
Никола Обретенов е централна фигура в основания през есента на 1871 година в русенското читалище “Зора ” Русенски революционен комитет. Той влиза в Ботевата чета става очевидец на гибелта на Христо Ботев. След разгрома на четата е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия.
През 1875 година Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил челник.
В освободителните битки се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 година знамето на Червеноводската въстаническа чета, образувана в русенското село Червена вода, за присъединяване в Априлското въстание. Другата щерка – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 година През 1882 година тя се омъжва за Захари Стоянов.
Бажа Тонка доживява Освобождението - отива си на напреднала възраст, видяла с очите си съветските елементи, които, минавайки Дунав, освобождават Русе, и посреща заточените си синове. Тя умира на 27 март 1893 година
В Русе може да бъде прегледан музея " Баба Тонка " и ви призоваваме, в случай че имате път, а и да нямате - отидете и научете по-подробно за нейния живот.
Портретът от заглавната фотография е дело на художничката Роксандра Костова (1922 година - 2001 г.)
Баба Тонка Обретенова е изключителна фигура в нашата история - синоним на жертвоготовност, отдаденост към делото на Освобождението, на безсънен разум, положително сърце и извънмерна увереност в сериозен миг.
Родена през 1812 година в с. Червен, Русенско, през 1831 година тя се омъжва за търговец от Русе - Тихо Обретенов. Младото семейство става средище на култура и революционен жар. Често в къщата им гостували революционери, книжовници и други будни за времето си хора - Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Семейството оказвало всякаква по силите си помощ на революционното придвижване и си печели име на почтени и почтени хора, на които може да се разчита за националните каузи.
След гибелта на мъжа си Тонка остава сама глава на огромно семейство - тя има дванадесет деца, от които 7 останали живи: пет момчета - Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 девойки: Петрана и Анастасия. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело.
През 1867 година синът й Петър Обретенов влиза в Българската легия в Белград. През 1868 година Ангел Обретенов е измежду участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов умира, а Ангел е хванат и наказан на изгнание в Диарбекир дружно с четата.
Никола Обретенов е централна фигура в основания през есента на 1871 година в русенското читалище “Зора ” Русенски революционен комитет. Той влиза в Ботевата чета става очевидец на гибелта на Христо Ботев. След разгрома на четата е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия.
През 1875 година Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил челник.
В освободителните битки се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 година знамето на Червеноводската въстаническа чета, образувана в русенското село Червена вода, за присъединяване в Априлското въстание. Другата щерка – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 година През 1882 година тя се омъжва за Захари Стоянов.
Бажа Тонка доживява Освобождението - отива си на напреднала възраст, видяла с очите си съветските елементи, които, минавайки Дунав, освобождават Русе, и посреща заточените си синове. Тя умира на 27 март 1893 година
В Русе може да бъде прегледан музея " Баба Тонка " и ви призоваваме, в случай че имате път, а и да нямате - отидете и научете по-подробно за нейния живот.
Портретът от заглавната фотография е дело на художничката Роксандра Костова (1922 година - 2001 г.)
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ