93-годишна жена сподели спомени за празници и обичаи, запечатани в книгата „Земя благословена“
Четири манастира, към 40 църкви, близо 200 параклиса, седем аязмени извора и 20 войнишки паметника, ситуирани в община Асеновград, сплоти книгата „ Земя благословена “. Четивото съставлява специфичен азбучник, в който асеновградчанът богослов Ивайло Мирчев показва емблематични храмове в града, в най-близките покрайнини до Наказателно-процесуален кодекс Асенова цитадела и кварталите „ Горни Воден “ и „ Долни Воден “.
Книгата показва над 300 цветни фотоса, като създателят е работил по реализирането й към четири години. „ Любовта ми към културно-историческото завещание на Асеновград се зароди още от юношеска възраст. Започнах да изследвам историите на параклиси и църкви в града и района, както и Асенова цитадела. Впоследствие това се трансформира и в мое обучение. “, показа спомените си Ивайло Мирчев. По думите му, макар че Асеновград е именуван „ Малкият Йерусалим “, досега няма самостоятелен азбучник, в който да се опишат всички църкви, параклиси, аязмени извори, и цялото християнско завещание на района. Към момента асеновградчанинът е събрал информация за цялата Асеновградска духовна околия, която включва седем общини. Амбицията му е да направи азбучник и на цяла пловдивска област.
Първоначално, асеновградчанинът е основал друга книга, с над 300 страници и в черно-бял формат, именувана „ Указател църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки монументи в община Асеновград “, която съдържа 316 страници. Информацията в двата каталога е безусловно идентична, като се изключи три поклоннически маршрута, включени в цветното издание. Впоследствие се е появила на бял свят и книгата „ Земя благословена “.
Тя е утвърдена и от пловдивския митрополит Николай, увери Ивайло Мирчев. В близо 180 страници е събрана информация, както от персонални истории и мемоари на възрастни хора, живеещи по селата край Асеновград, по този начин и от към 150 извора на краеведи, клисари на храмове, внуци на клисари, вестници и други източници. Книгата разказва детайлности, като имената на храмовете, какво е имало на тяхно място, преди да бъдат издигнати, по какъв начин са били възтасновявани, на кои празници са се събирали хората. „ Около 30% от параклисите и църквите от задачите Родопи се намират в Асеновградска духовна околия. В село Нареченски бани с квартал Наречен, да вземем за пример, са ситуирани към 16-18 параклиса, в Тополово има 18, а сега се строи 19-ти, а в Новаково са общо 21. “, прецизира създателят на „ Земя благословена “.
Интересен факт е, че в Родопите всеки втори параклис намиращ се на връх, носи името „ Свети Илия “ или „ Възнесение Господне “. Мирчев дефинира книгата си, като шевица от национални вярвания и християнска догматика, създаващи несравним артикул, който може да се употребява за поклоннически и набожен туризъм. Освен исторически обстоятелства и числа, каталогът споделя детайлности и за събития, като литийното шествие до местността Клувията край село Бачково и мистерията на скалните параклиси, при които овчарят Ангел е намерил чудотворната икона.
Историята, която най-силно е впечатлила създателя, само че не е съумяла да откри място в творбата, е от село Татарево. То се намира в Асеновградска духовна околия, община Първомай. Край селото съществува една забавна околност, наречена Герге, представляваща нещо сходно на кратер с диаметър към 50 метра. От средата му се демонстрира бигурен кръст. Хората описват, че през 1928 година, когато се е случило чирпанското земетресение, на този рид е имало параклис, наименуван „ Свети Георги “. При трусовете храмът е пропаднал в земята и от него е останал единствено кръстът. Всяка година на Гергьовден (06-ти май) локалните се събират в местността, палят свещи и се молят за здраве. Мястото се споделя Герге, което в превод значи „ църквище “.
Друга история, която разказва създателят, споделя баба Йорданка Вълчева от село Орешец. Преди четири години, когато Мирчев е събирал информацията за книгата си, дамата е била на 93 година Тя е споделила с него спомените си две доста забавни скали, намиращи се над обитаемото място. Върху тях са ситуирани два кръста, на всеки от който написа надлежно – параклис „ Света Петка “ и параклис „ Света Неделя “. Баба Йорданка си спомня, че на празниците са се събирали там с нейните съседки и приятелки и са провеждали по този начин нареченият обредът „ ломене “ („ подаване “). Правели са се пити, „ ломили “ са ги и са ги раздавали за здраве. Жената разказала и за това, по какъв начин е минало шествието с кръста, дарен от цар Борис. Светинята е била пренесена през селата Червен и Орешец и сложена на Кръстова гора. По време на шествието едно от децата е носело два гълъба. При идването то пуснало едната птица, която кацнала на мястото, където през днешния ден е подложен кръстът на Кръстова гора - в края на алеята с 12-те параклиса. Другият гълъб отлетял и кацнал на там, където през днешния ден се намира аязмото.
Още един забавен факт, разказан в „ Земя благословена “, е параклис, наименуван „ Света Берекетница “. Той е ситуиран в село Добралък, община Куклен. Мирчев акцентира, че светица с такова име няма, само че все пак, локалните от селото се събирали край храма по традиция или на Гергьовден, или на Голяма Богородица.
Книгата показва над 300 цветни фотоса, като създателят е работил по реализирането й към четири години. „ Любовта ми към културно-историческото завещание на Асеновград се зароди още от юношеска възраст. Започнах да изследвам историите на параклиси и църкви в града и района, както и Асенова цитадела. Впоследствие това се трансформира и в мое обучение. “, показа спомените си Ивайло Мирчев. По думите му, макар че Асеновград е именуван „ Малкият Йерусалим “, досега няма самостоятелен азбучник, в който да се опишат всички църкви, параклиси, аязмени извори, и цялото християнско завещание на района. Към момента асеновградчанинът е събрал информация за цялата Асеновградска духовна околия, която включва седем общини. Амбицията му е да направи азбучник и на цяла пловдивска област.
Първоначално, асеновградчанинът е основал друга книга, с над 300 страници и в черно-бял формат, именувана „ Указател църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки монументи в община Асеновград “, която съдържа 316 страници. Информацията в двата каталога е безусловно идентична, като се изключи три поклоннически маршрута, включени в цветното издание. Впоследствие се е появила на бял свят и книгата „ Земя благословена “.
Тя е утвърдена и от пловдивския митрополит Николай, увери Ивайло Мирчев. В близо 180 страници е събрана информация, както от персонални истории и мемоари на възрастни хора, живеещи по селата край Асеновград, по този начин и от към 150 извора на краеведи, клисари на храмове, внуци на клисари, вестници и други източници. Книгата разказва детайлности, като имената на храмовете, какво е имало на тяхно място, преди да бъдат издигнати, по какъв начин са били възтасновявани, на кои празници са се събирали хората. „ Около 30% от параклисите и църквите от задачите Родопи се намират в Асеновградска духовна околия. В село Нареченски бани с квартал Наречен, да вземем за пример, са ситуирани към 16-18 параклиса, в Тополово има 18, а сега се строи 19-ти, а в Новаково са общо 21. “, прецизира създателят на „ Земя благословена “.
Интересен факт е, че в Родопите всеки втори параклис намиращ се на връх, носи името „ Свети Илия “ или „ Възнесение Господне “. Мирчев дефинира книгата си, като шевица от национални вярвания и християнска догматика, създаващи несравним артикул, който може да се употребява за поклоннически и набожен туризъм. Освен исторически обстоятелства и числа, каталогът споделя детайлности и за събития, като литийното шествие до местността Клувията край село Бачково и мистерията на скалните параклиси, при които овчарят Ангел е намерил чудотворната икона.
Историята, която най-силно е впечатлила създателя, само че не е съумяла да откри място в творбата, е от село Татарево. То се намира в Асеновградска духовна околия, община Първомай. Край селото съществува една забавна околност, наречена Герге, представляваща нещо сходно на кратер с диаметър към 50 метра. От средата му се демонстрира бигурен кръст. Хората описват, че през 1928 година, когато се е случило чирпанското земетресение, на този рид е имало параклис, наименуван „ Свети Георги “. При трусовете храмът е пропаднал в земята и от него е останал единствено кръстът. Всяка година на Гергьовден (06-ти май) локалните се събират в местността, палят свещи и се молят за здраве. Мястото се споделя Герге, което в превод значи „ църквище “.
Друга история, която разказва създателят, споделя баба Йорданка Вълчева от село Орешец. Преди четири години, когато Мирчев е събирал информацията за книгата си, дамата е била на 93 година Тя е споделила с него спомените си две доста забавни скали, намиращи се над обитаемото място. Върху тях са ситуирани два кръста, на всеки от който написа надлежно – параклис „ Света Петка “ и параклис „ Света Неделя “. Баба Йорданка си спомня, че на празниците са се събирали там с нейните съседки и приятелки и са провеждали по този начин нареченият обредът „ ломене “ („ подаване “). Правели са се пити, „ ломили “ са ги и са ги раздавали за здраве. Жената разказала и за това, по какъв начин е минало шествието с кръста, дарен от цар Борис. Светинята е била пренесена през селата Червен и Орешец и сложена на Кръстова гора. По време на шествието едно от децата е носело два гълъба. При идването то пуснало едната птица, която кацнала на мястото, където през днешния ден е подложен кръстът на Кръстова гора - в края на алеята с 12-те параклиса. Другият гълъб отлетял и кацнал на там, където през днешния ден се намира аязмото.
Още един забавен факт, разказан в „ Земя благословена “, е параклис, наименуван „ Света Берекетница “. Той е ситуиран в село Добралък, община Куклен. Мирчев акцентира, че светица с такова име няма, само че все пак, локалните от селото се събирали край храма по традиция или на Гергьовден, или на Голяма Богородица.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ