От "Тесла" до "Али Баба" - къде са парите ни за втора пенсия
Четири континента, десетки компании и капиталови фондове и държавни облигации от Чили до Индонезия и Филипините - по този начин в резюме наподобява картата на вложенията, които универсалните пенсионни фондове вършат с парите ни за втора пенсия.
Към 30 юни 2022 година десетте фонда ръководят 15,846 милиарда лева, което връща спестяванията на равнището отпреди една година макар импортираните в това време осигуровки. Намалението на чистите активи за половин година е близо 897 млн. лева, а брутните приходи от вноски за първото полугодие на 2022 година са 931,283 млн. лева За съпоставяне - през декември активите бяха 16,743 милиарда лева Още през януари обаче на международните тържища стартира да се усеща рецесията, която се задълбочи с началото на войната в Украйна. Шест от нашите фондове са с негативна рентабилност за интервала юни 2020 - юни 2022 година, като най-големият спад е до минус 2,29.
Сривът в активите се вижда и в насъбраните средства в самостоятелните партиди. В края на юни 2022 година междинната сума в партидите, в които е направена най-малко една вноска за последните 12 месеца (т.е. това са настоящо настоящи партиди), е 5443,45 лева - с 362,22 лева по-малко в сравнение с е била в края на декември 2021 година (5805,67 лева.) макар в това време импортираните осигуровки. Всеки обезпечен е внасял приблизително 82,64 лева месечно за втора пенсия, демонстрират данните за първите шест месеца на годината. За съпоставяне - през 2021 година междинната месечна вноска е била 71,95 лева Усреднените данни се показват публично в статистиката на КФН, само че постоянно с предизвестието, че събитията при всеки обезпечен са строго самостоятелни - партидата зависи от интервала на обезпечаване, размера на осигурителния приход, пенсионния фонд и прочие
Какво би трябвало да знаем за рецесията
По закон вложеното от обезпечените в универсалните фондове е обезпечено. Ако все още на пенсионирането в самостоятелната партида има по-малко средства от брутния размер на преведените осигурителни вноски за лицето, то партидата ще бъде допълвана до този размер. Т.е. без значение от съмненията на пазара и резултата от вложението на средствата човек ще получи при пенсиониране минимум това, което е внесъл през годините.
" Такива рецесии сме имали и преди, само че особеното в този момент е, че се събират много отрицателни фактори ", разяснява неотдавна пред Дарик радио Даниела Петкова от УС на Асоциацията на пенсионноосигурителните сдружения у нас. Тази многофакторна рецесия визира всички принадлежности, в които на фондовете е позволено да влагат - и акции, и облигации.
Петкова обаче успокои, че това е просто моментна оценка и негативната рентабилност към момента не е загуба. " Загуби и облаги от вложения се осъществят тогава, когато имаме покупко-продажби ", изясни тя. Петкова акцентира и още един удобен фактор - 2021 година беше доста добра за вложенията, с до 5-6,5% позитивна рентабилност, която обезпечава " поставка " за вдишване на отрицателната промяна.
Къде са вложени средствата
Пред универсалните фондове има съществени ограничавания, които постановат закостенял метод на вложение на средствата. 51,78% от събраните във втория дирек средства са вложени в дългови скъпи бумаги, издадени или обезпечени от страни или техните централни банки, от ЕЦБ, Европейска инвестиционна банка или интернационалните финансови организации. При един от фондовете делът на тези вложения доближава дори 68,70%. Други 37,08% от средствата са вложени в акции, права и варанти. 8,69% е делът на корпоративните облигации, а капиталовите парцели са напълно дребен % - 1,61%.
Преглед на капиталовите портфейли на десетте фонда демонстрира, че географската карта на вложенията се простира от Чили и Колумбия до Япония, Индонезия и Филипините. Сериозен дял имат вложенията в Съединени американски щати, както и в страните от нашия район.
Два фонда имат вложения в държавни облигации на Русия, като към 30 юни става дума за незначителни средства. В " Съгласие " сумата е 1,727 млн. лева (0,11% от капиталовия портфейл), като този фонд е съумял да се освободи от по-голямата част от тази инвестиция - информация в докладите демонстрира, че към 31 декември 2021 година съветските държавни облигации са били за 7,467 млн. лева и са представлявали 0,42% от портфейла на този фонд. При другия фонд - " Топлина ", дълговите скъпи бумаги от Русия са на стойност 854 000 лева, или 0,40% от портфейла му.
" Съгласие " има и държавни облигации от Беларус, като тук става дума за дългови скъпи бумаги, признати на контролиран пазар в държава-членка на Европейски Съюз. Те са на стойност 1,531 млн. лева, или 0,10% от капиталовия портфейл към 30 юни. Тук също има съществено понижение по отношение на края на 2021 година, когато беларуската инвестиция е била за 6,969 млн. лева, или 0,42%. Любопитно е, че този фонд се е освободил и от две вложения от същия вид, само че от Украйна те са били на обща стойност 12,2 млн. лева към 31 декември, а към този момент липсват в доклада за полугодието.
Иначе вложенията в акции и корпоративни облигации покриват необятен набор от най-известните международни компании, като в огромна степен фондовете следват обща политика и портфейлите им не се разграничават кой знае какъв брой. Често срещани в докладите са фармацевтичните компании, автомобилните производители, огромните софтуерни колоси, " безконечните " " Кока-кола ", " Пепси ", шлагери като " Тесла ", " Епъл ", " Амазон " и " Али Баба ". От българските неизменими са " Градус ", " Албена ", постоянно се срещат ПИБ, Холдинг " Варна ", " Елана ", " Монбат " и прочие
Първите пенсии - допустимо най-бързо
Едва 723 българи получават някакъв тип пожизнена пенсия от втория дирек, демонстрират данните в края на юни. За шест месеца новите пенсионери с пожизнена пенсия са 454, а това би следвало да е главната цел на спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. От трите типа най-популярна е пенсията, която е комбинирана с интервал на разсрочено заплащане (до избрана възраст) и може да се наследява - получава се от 590 души. Най-малък интерес има класическата пожизнена пенсия без спомагателни условия - едвам 16 души я получават. При нея няма заместничество. Има и пенсия с обезпечен интервал на погашение - получават я 117 души. При нея също има заместничество, в случай че получаващият я почине в границите на този интервал (между 2 и 10 г.).
Средните размери на тези три типа пенсии изясняват избора на хората. Месечното заплащане при пожизнената пенсия с разсрочено заплащане е най-високо - 231,67 лева Другите два типа са близки по мярка - 70,37 лева за класическата пожизнена пенсия и 63,62 лева за пенсията с обезпечен интервал на погашение.
Доста по-бързо се развива етапа на погашение при втория пенсионен артикул - разсрочено заплащане. Повечето от пенсионерите с втора пенсия отговорят точно на изискванията за него - техните спестявания не стигат за пожизнена пенсия, само че са повече от три минимални пенсии. Тук партидата би трябвало да разрешава месечно заплащане за определения интервал, което да е сред 15 и 100% от минималната пенсия.
За шест месеца разсрочено заплащане са поискали 4352 души, като с тях общо получаващите такива суми от особено основаните за задачата фондове са 5936 души към края на юни. Най-предпочитаният период на разсрочване е до 1 година - 3309 души са го поискали. 2434 души получават разсрочено заплащане за 1 до 3 година, а единствено 193 пенсионери са поискали по-дълъг интервал на погашение. Средният размер на месечното заплащане тук е 314,87 лева
Изборът на пенсионен артикул зависи в съвсем цялостна степен от размера на натрупванията в самостоятелната партида, като всеки тип заплащане е привързан с минимална месечна сума, под която не трябва да се слиза. Отпреди настъпването на етапа на погашение бе ясно, че за множеството от първите пенсионери на промяната спестяванията няма да стигат за доживотен артикул. Партидите, които са по-малки от три минимални пенсии, се изплащат като еднократна сума.
Към 30 юни 2022 година десетте фонда ръководят 15,846 милиарда лева, което връща спестяванията на равнището отпреди една година макар импортираните в това време осигуровки. Намалението на чистите активи за половин година е близо 897 млн. лева, а брутните приходи от вноски за първото полугодие на 2022 година са 931,283 млн. лева За съпоставяне - през декември активите бяха 16,743 милиарда лева Още през януари обаче на международните тържища стартира да се усеща рецесията, която се задълбочи с началото на войната в Украйна. Шест от нашите фондове са с негативна рентабилност за интервала юни 2020 - юни 2022 година, като най-големият спад е до минус 2,29.
Сривът в активите се вижда и в насъбраните средства в самостоятелните партиди. В края на юни 2022 година междинната сума в партидите, в които е направена най-малко една вноска за последните 12 месеца (т.е. това са настоящо настоящи партиди), е 5443,45 лева - с 362,22 лева по-малко в сравнение с е била в края на декември 2021 година (5805,67 лева.) макар в това време импортираните осигуровки. Всеки обезпечен е внасял приблизително 82,64 лева месечно за втора пенсия, демонстрират данните за първите шест месеца на годината. За съпоставяне - през 2021 година междинната месечна вноска е била 71,95 лева Усреднените данни се показват публично в статистиката на КФН, само че постоянно с предизвестието, че събитията при всеки обезпечен са строго самостоятелни - партидата зависи от интервала на обезпечаване, размера на осигурителния приход, пенсионния фонд и прочие
Какво би трябвало да знаем за рецесията
По закон вложеното от обезпечените в универсалните фондове е обезпечено. Ако все още на пенсионирането в самостоятелната партида има по-малко средства от брутния размер на преведените осигурителни вноски за лицето, то партидата ще бъде допълвана до този размер. Т.е. без значение от съмненията на пазара и резултата от вложението на средствата човек ще получи при пенсиониране минимум това, което е внесъл през годините.
" Такива рецесии сме имали и преди, само че особеното в този момент е, че се събират много отрицателни фактори ", разяснява неотдавна пред Дарик радио Даниела Петкова от УС на Асоциацията на пенсионноосигурителните сдружения у нас. Тази многофакторна рецесия визира всички принадлежности, в които на фондовете е позволено да влагат - и акции, и облигации.
Петкова обаче успокои, че това е просто моментна оценка и негативната рентабилност към момента не е загуба. " Загуби и облаги от вложения се осъществят тогава, когато имаме покупко-продажби ", изясни тя. Петкова акцентира и още един удобен фактор - 2021 година беше доста добра за вложенията, с до 5-6,5% позитивна рентабилност, която обезпечава " поставка " за вдишване на отрицателната промяна.
Къде са вложени средствата
Пред универсалните фондове има съществени ограничавания, които постановат закостенял метод на вложение на средствата. 51,78% от събраните във втория дирек средства са вложени в дългови скъпи бумаги, издадени или обезпечени от страни или техните централни банки, от ЕЦБ, Европейска инвестиционна банка или интернационалните финансови организации. При един от фондовете делът на тези вложения доближава дори 68,70%. Други 37,08% от средствата са вложени в акции, права и варанти. 8,69% е делът на корпоративните облигации, а капиталовите парцели са напълно дребен % - 1,61%.
Преглед на капиталовите портфейли на десетте фонда демонстрира, че географската карта на вложенията се простира от Чили и Колумбия до Япония, Индонезия и Филипините. Сериозен дял имат вложенията в Съединени американски щати, както и в страните от нашия район.
Два фонда имат вложения в държавни облигации на Русия, като към 30 юни става дума за незначителни средства. В " Съгласие " сумата е 1,727 млн. лева (0,11% от капиталовия портфейл), като този фонд е съумял да се освободи от по-голямата част от тази инвестиция - информация в докладите демонстрира, че към 31 декември 2021 година съветските държавни облигации са били за 7,467 млн. лева и са представлявали 0,42% от портфейла на този фонд. При другия фонд - " Топлина ", дълговите скъпи бумаги от Русия са на стойност 854 000 лева, или 0,40% от портфейла му.
" Съгласие " има и държавни облигации от Беларус, като тук става дума за дългови скъпи бумаги, признати на контролиран пазар в държава-членка на Европейски Съюз. Те са на стойност 1,531 млн. лева, или 0,10% от капиталовия портфейл към 30 юни. Тук също има съществено понижение по отношение на края на 2021 година, когато беларуската инвестиция е била за 6,969 млн. лева, или 0,42%. Любопитно е, че този фонд се е освободил и от две вложения от същия вид, само че от Украйна те са били на обща стойност 12,2 млн. лева към 31 декември, а към този момент липсват в доклада за полугодието.
Иначе вложенията в акции и корпоративни облигации покриват необятен набор от най-известните международни компании, като в огромна степен фондовете следват обща политика и портфейлите им не се разграничават кой знае какъв брой. Често срещани в докладите са фармацевтичните компании, автомобилните производители, огромните софтуерни колоси, " безконечните " " Кока-кола ", " Пепси ", шлагери като " Тесла ", " Епъл ", " Амазон " и " Али Баба ". От българските неизменими са " Градус ", " Албена ", постоянно се срещат ПИБ, Холдинг " Варна ", " Елана ", " Монбат " и прочие
Първите пенсии - допустимо най-бързо
Едва 723 българи получават някакъв тип пожизнена пенсия от втория дирек, демонстрират данните в края на юни. За шест месеца новите пенсионери с пожизнена пенсия са 454, а това би следвало да е главната цел на спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. От трите типа най-популярна е пенсията, която е комбинирана с интервал на разсрочено заплащане (до избрана възраст) и може да се наследява - получава се от 590 души. Най-малък интерес има класическата пожизнена пенсия без спомагателни условия - едвам 16 души я получават. При нея няма заместничество. Има и пенсия с обезпечен интервал на погашение - получават я 117 души. При нея също има заместничество, в случай че получаващият я почине в границите на този интервал (между 2 и 10 г.).
Средните размери на тези три типа пенсии изясняват избора на хората. Месечното заплащане при пожизнената пенсия с разсрочено заплащане е най-високо - 231,67 лева Другите два типа са близки по мярка - 70,37 лева за класическата пожизнена пенсия и 63,62 лева за пенсията с обезпечен интервал на погашение.
Доста по-бързо се развива етапа на погашение при втория пенсионен артикул - разсрочено заплащане. Повечето от пенсионерите с втора пенсия отговорят точно на изискванията за него - техните спестявания не стигат за пожизнена пенсия, само че са повече от три минимални пенсии. Тук партидата би трябвало да разрешава месечно заплащане за определения интервал, което да е сред 15 и 100% от минималната пенсия.
За шест месеца разсрочено заплащане са поискали 4352 души, като с тях общо получаващите такива суми от особено основаните за задачата фондове са 5936 души към края на юни. Най-предпочитаният период на разсрочване е до 1 година - 3309 души са го поискали. 2434 души получават разсрочено заплащане за 1 до 3 година, а единствено 193 пенсионери са поискали по-дълъг интервал на погашение. Средният размер на месечното заплащане тук е 314,87 лева
Изборът на пенсионен артикул зависи в съвсем цялостна степен от размера на натрупванията в самостоятелната партида, като всеки тип заплащане е привързан с минимална месечна сума, под която не трябва да се слиза. Отпреди настъпването на етапа на погашение бе ясно, че за множеството от първите пенсионери на промяната спестяванията няма да стигат за доживотен артикул. Партидите, които са по-малки от три минимални пенсии, се изплащат като еднократна сума.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ