Д-р Аврамова: Нараства честотата на заболяванията от аутистичния спектър
„ Честотата на болесттите от аутистичния набор и на диагностицираните случаи са в повишаване през последните години “. Това разяснява пред БНР детският психиатър доктор Атанаска Аврамова, шеф на Дневното поделение към Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „ Александровска “, във връзка Световния ден за повишение на информираността за аутизма, който се отбелязва през днешния ден.
Методиките и критериите за диагностициране на това положение не са статистически уеднаквени в разнообразни елементи на света и заради това резултатите за честотата в другите страни, континенти и методики, доста постоянно се разграничават, стана ясно от думите й.
Д-р Аврамова се спря и на тематиката за етиологията на аутизма.
„ Генетичната причина е от значително значение. Специфичната генетична особеност обаче може да бъде извънредно разнообразна, което прави установяването на диагноза извънредно мъчно. Това, което се открива, е, че в действителност при децата и хората с сходни нарушавания се откриват поредност от генетични абнормности, обаче характерното е, че броят на гените, които могат да дадат абнормности, е извънредно висок. Преди няколко години се смяташе, че са 200, а в този момент се знае, че са над 1000. Клиничната картина може да се получи от друго комбиниране на тези гени. При хиляда съставния елемент вероятните съчетания са близо до безспир “, изясни психиатърът.
В допълнение тя уточни, че външните фактори също се изследват, само че до момента не са открити съответни връзки с развиването на аутизма.
Д-р Аврамова акцентира, че възрастта, в която се открива аутизмът, е друга за другите случаи, като най-честата поръчка за помощ е при деца от 2,5- до 4-годишна възраст.
„ Трудностите в адаптацията на детето в градината постоянно са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ “, сподели специалистката.
Тя изясни, че диагнозата на аутизма се дефинира в сходство с класификационните схеми, които са признати в съответната страна.
В момента в България се употребява Международната подредба на заболяванията и обвързваните с тях здравни проблеми (МКБ-10), само че се чака да бъде въведена интернационалната подредба 11-а проверка, която е по-различна особено за аутизма.
„ Тези класификационни схеми определят диагностичните критерии за съответното разстройство. В детската психиатрия тези критерии се употребяват главно за ориентир върху клиничната картина. За да се сложи диагноза, се проучва държанието на детето и се обобщава картината, с цел да се откри дали дава отговор на избраните диагностични критерии. Често тези процеси се правят с помощта на мултидисциплинарен екип от експерти “, разкри психиатърът.
По думите на доктор Аврамова неналичието на указател не може да бъде еднопосочно оценена, тъй като с изключение на изгодите той крие и риск от стигма, която родителите се стараят да избегнат като не дават информация за детето си.
Аутизмът, както и другите разстройства в развиването, се въздействат релативно рядко на медикаментозна терапия, в случай че не е налице характерно метаболитно или друго заболяване. Помощта, предоставяна на децата с такива разстройства, не е директно здравна, а грижите са най-вече от психо-социален темперамент и не включват медицински процедури или медикаменти, стана ясно от думите на психиатъра.
Тя изясни, че детските психиатри у нас са доста малко – към 25 за цялата страна, а клиники има само в София и Варна.
„ Ролята на педиатрите е от значително значение. Проучване обаче демонстрира, че водещото е родителската паника, а педиатрите като че ли са по-склонни да отсрочат визитата при детски психиатър. В България детските психиатри са малко, а въпреки това причина отново е стигмата “, сподели още доктор Аврамова.
Методиките и критериите за диагностициране на това положение не са статистически уеднаквени в разнообразни елементи на света и заради това резултатите за честотата в другите страни, континенти и методики, доста постоянно се разграничават, стана ясно от думите й.
Д-р Аврамова се спря и на тематиката за етиологията на аутизма.
„ Генетичната причина е от значително значение. Специфичната генетична особеност обаче може да бъде извънредно разнообразна, което прави установяването на диагноза извънредно мъчно. Това, което се открива, е, че в действителност при децата и хората с сходни нарушавания се откриват поредност от генетични абнормности, обаче характерното е, че броят на гените, които могат да дадат абнормности, е извънредно висок. Преди няколко години се смяташе, че са 200, а в този момент се знае, че са над 1000. Клиничната картина може да се получи от друго комбиниране на тези гени. При хиляда съставния елемент вероятните съчетания са близо до безспир “, изясни психиатърът.
В допълнение тя уточни, че външните фактори също се изследват, само че до момента не са открити съответни връзки с развиването на аутизма.
Д-р Аврамова акцентира, че възрастта, в която се открива аутизмът, е друга за другите случаи, като най-честата поръчка за помощ е при деца от 2,5- до 4-годишна възраст.
„ Трудностите в адаптацията на детето в градината постоянно са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ “, сподели специалистката.
Тя изясни, че диагнозата на аутизма се дефинира в сходство с класификационните схеми, които са признати в съответната страна.
В момента в България се употребява Международната подредба на заболяванията и обвързваните с тях здравни проблеми (МКБ-10), само че се чака да бъде въведена интернационалната подредба 11-а проверка, която е по-различна особено за аутизма.
„ Тези класификационни схеми определят диагностичните критерии за съответното разстройство. В детската психиатрия тези критерии се употребяват главно за ориентир върху клиничната картина. За да се сложи диагноза, се проучва държанието на детето и се обобщава картината, с цел да се откри дали дава отговор на избраните диагностични критерии. Често тези процеси се правят с помощта на мултидисциплинарен екип от експерти “, разкри психиатърът.
По думите на доктор Аврамова неналичието на указател не може да бъде еднопосочно оценена, тъй като с изключение на изгодите той крие и риск от стигма, която родителите се стараят да избегнат като не дават информация за детето си.
Аутизмът, както и другите разстройства в развиването, се въздействат релативно рядко на медикаментозна терапия, в случай че не е налице характерно метаболитно или друго заболяване. Помощта, предоставяна на децата с такива разстройства, не е директно здравна, а грижите са най-вече от психо-социален темперамент и не включват медицински процедури или медикаменти, стана ясно от думите на психиатъра.
Тя изясни, че детските психиатри у нас са доста малко – към 25 за цялата страна, а клиники има само в София и Варна.
„ Ролята на педиатрите е от значително значение. Проучване обаче демонстрира, че водещото е родителската паника, а педиатрите като че ли са по-склонни да отсрочат визитата при детски психиатър. В България детските психиатри са малко, а въпреки това причина отново е стигмата “, сподели още доктор Аврамова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ