Често тук, в този сайт сме говорили за силата на

Често тук, в този уебсайт сме говорили за силата на обичта към себе си. Връзката ни с нас самите е определяща за отношението на близките към нас, за това какво ни се случва и изобщо за посоката, в която се движи животът ни.

Ако ние обичаме и одобряваме себе си, и другите ще ни одобряват, в случай че ние имаме вяра в себе си, и другите ще ни повярват. Ако връзката с нас самите е здрава и изпълнена любов, ние ще можем да се оправим с всичко, което се изпречи на пътя ни.

Луиз Хей споделя:

„ Когато хората стартират да се обичат от ден на ден с всеки минал ден, изумително е какъв брой по-добър става живота им и какъв брой по-добре се усещат те. Те намират работата, която желаят. Получават приходите, които са им нужни. Отношенията им с другите или се усъвършенстват, или неприятните се разтапят и стартират нови. Това е доста просто авансово условие- да обичаш себе си. “

Затова да се научим да обичаме себе си, е първата стъпка към смяна на живота ни в позитивна посока. 

Много от вас ме питат в писмата си – „ Но по какъв начин да се науча да обичам себе си, по какъв начин да стартира в действителност да обичам себе си? “ .

Вие споделяте по какъв начин от месеци повтаряте пред огледалото- „ Аз обичам себе си, aз обичам и утвърждавам себе си “ , само че не достигате до някакви забележими резултати и историите в живота ви не престават да се повтарят. Защо се получава по този начин?

Утвържденията са чудесни помощни средства, които ни настройват на нова вълна и последователно преобразуват старите ни мисли и убеждения.

Но единствено повтарянето на „ Аз обичам себе си “, без да вършиме никакви други действителни промени, надали би довело до незабравим резултат.

Какво в действителност значи да обичаш себе си?

Да обичаш себе си не значи да си самовлюбен, надменен, себелюбив и да се отнасяш с неуважение към другите, стремейки се да си постоянно над тях. Напротив- високомерието, експанзията към близките и властването над тях като ги унижавате и потискате не е избор, воден от обич към себе си. Вътре в себе си вие крещите: „ Не съм задоволително мощен и скъп, нямам задоволително самочувствие, по тази причина би трябвало да употребявам другите, с цел да се усещам значим и над тях “.

Да обичаш себе си значи да осъзнаеш, че най-важният човек в твоя живот си ТИ. Да осъзнаеш, че най-важната и единствената безконечна връзка, която в миналото ще имаш, е тази със самия себе си.

Да обичаш себе си, значи да знаеш, че заслужаваш най-хубавото, да се подкрепяш и приемаш с всичките си дефекти и слаби страни.

Да обичаш себе си значи да спреш да се критикуваш и обвиняваш. Да обичаш себе си, значи да си простиш.

И нещо доста важно- да обичаш себе значи да поемеш отговорност за своя живот и да правиш избори, воден от обич към себе си.

Само тогава можеш да живееш в естетика със себе си, да променяш живота си към положително, да се развиваш и разгъваш капацитета си. Само тогава ще си най-полезен и за другите.

Когато разчитаме единствено на утвържденията, в нас се прави смяна, само че постоянно тя е единствено на повърхността, а надълбоко в нас не престават да работят остарели механизми и модели (както говорихме в тази статия- Пластовете в подсъзнанието ).

В доста случаи ние си споделяме, че обичаме себе си и че заслужаваме, само че непрекъснато вършим избори, които приказват противоположното. Tъй като същинските претекстове за нашите избори, решения и дейности постоянно са замаскирани, ние даже не си даваме сметка, че действаме срещу себе си, че се наказваме и по този метод излъчваме отрицателни послания към и за себе си.

Кои избори имам поради:

• Когато непрекъснато слагаме потребностите на другите пред своите.

Типичен образец е когато се слагаме постоянно на второ място във връзката. Водени от боязън да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние вършим все нови и нови взаимни отстъпки, последователно отдалечавайки се от себе си и от личните си желания.

Друго постоянно срещано държание е при родителите- доста от тях считат за свое обвързване да се жертват за децата си, да живеят поради тях, а себе си и своите потребности да слагат на последно място.

Когато постоянно се слагаме на последно място, това освен показва личното ни пренебрежение, само че и другите привикват да ни слагат на последното място. Ние като че ли им споделяме „ Моите потребности не са значими, аз не съм значим. Аз подценявам себе си, тъй че можете да ме пренебрегвате и вие “ . Изпращаме такива послания, а след това се оплакваме че близките не ни зачитат, че са неблагодарни и в никакъв случай не се сещат за нас. А тяхното отношение е просто разследване от личното ни отношение към себе си.

В други случаи продължаваме да бъдем с някого от страдание, благодарност или възприятие за виновност. Жертваме се за него, а не осъзнаваме, че това е автоагресия, тъй като ние правим принуждение над себе си, а в това време е неточно и за другия. Такъв избор не е воден нито от любов към нас самите, нито от обич към другия, и е нездравословен и за двамата.

Когато не можем да кажем „ НЕ “ на хора и обстановки, които не са положителни за нас, ние още веднъж подхождаме с пренебрежение към себе си, пренебрегвайки своите потребности и стремежи поради подправено възприятие за дълг.

Да се жертваме за другите, да подценяваме личните си усеща, стремежи и желания поради тези към нас може да наподобява доста красиво и възвишено, само че в действителност на по-дълбоко равнище, ние си споделяме: „ Аз не заслужавам да слага себе си преди всичко, не съм задоволително скъп. Моите потребности не са значими “. Когато избираме да подценяваме своите потребности, ние в действителност не обичаме себе си.

• Когато се натоварваме с прекомерно доста работа, задания и отговорности.

Някои хора са изключително горди от това, че непрекъснато работят и че когато и да е на денонощието могат да се заемат с зародил длъжностен въпрос. Но недоумяват за какво макар тяхната отдаденост, не получават самопризнание. Освен това непрекъснато се усещат преуморени, а мотивацията и продуктивността им прогресивно стартират да понижават.

Когато отдаваме цялото си време на работата и се обсипваме с безчет отговорности и задания, без да си оставим мъничко персонално време, дълбоките ни вътрешни убеждения са „ Аз не заслужавам отмора. Трябва да работя доста, с цел да съм оценен. Нямам право на отмора. „

• Когато не отделяме задоволително внимание на себе си.

Много хора копнеят за внимание и се вкопчват в някого или нещо, което би могло да им го даде. Някои се пристрастяват към уеб сайтове за запознанства и прекарват цялото си време в старания да получат дозата си внимание, с цел да се почувстват добре и да издигнат самочувствието си. Разбира се, няма нищо неприятно хората да поддържат връзка и да се забавляват в такива уеб сайтове. Лошото е, когато се вкопчват в тях, разчитайки това да поддържа самочувствието им и да увеличи самокритика им.

Парадоксът е, че действайки по този метод, хората получават противоположното на предстоящото. Несъзнателно те се слагат в ролята на бедняк, който незабавно се потребност от внимание. В един миг те стават подвластни от външните тласъци и като наркомани желаят още и още от нужната им доза. Но тъй като оставят въпроса за самооценката си в ръцете на другите, а и стават все по-прилепчиви и настойчиви, това другарство по-често им носи болежка и отчаяние, в сравнение с нужното внимание.

Какво се случва реално- те желаят внимание, а самите те не обръщат внимание на себе си и не се ценят.

Нужно е самите ние да си обърнем особено внимание, с цел да го получим и от другите. Определете си специфична среща със себе си, проведете диалог и отдайте цялото си внимание на вас самите. Помислете какво тъкмо желаете, по какъв начин може вие да се погрижите за себе си, за се почувствате по-добре? Може да си подарите разходка, да почетете книга, да вършиме извършения, да идете на коафьор, да започнете нещо ново, което от дълго време замисляте…

Защото, помислете- по какъв начин може да чакаме да се почувстваме специфични в случай че самите ние не гледате на себе си съществено, по какъв начин може да чакаме другите да отделят време за нас, в случай че ние не отделяме време за себе си?

•   Когато продължаваме връзката, даже когато няма реципрочност от другата страна.

Когато другият във връзката ясно е посочил, че няма усеща към нас, а ние обезверено се вкопчваме и унижаваме, отказвайки да приемем почтено раздялата и да поемем своя път, това също е избор, който не е воден от обич към себе си. В тези случаи ние се стремим обезверено към тази връзка, мислейки че единствено тя ще ни донесе благополучие, само че в действителност ни кара да страдаме.

Нужно е да сменим фокуса – от страха, отчаянието и липсата- към любовта и самоуважението. Защото в противоположен случай, посланието, което се излъчва от нас е „ Аз не съм заслужен за взаимна обич, аз не съм задоволително скъп и незабавно се нуждая от доказателство, че това не е по този начин. “

•   Омаловажавате деянията на принуждение към вас и се оставяте да бъдете унижаван.

Много хора, водени от боязън, избират да омаловажават или пренебрегват нападателните и унижаващи дейности на някого към тях. Тъй като не се усещат задоволително скъпи и мощни, те не поемат отговорност за себе си и не се пробват да защитят правата си. Опитват се да „ не обръщат внимание “ на протичащото се, само че надълбоко в е себе си страдат и се усещат все по-малко стойностни.

Чрез всеки собствен избор ние излъчваме избрана сила, която се усеща от другите, Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношение, съответстващи на тях. Унижаващият избор притегля към нас хора, които ни унижават.

Защо постъпваме по този начин, за какво вършим избори, ориентирани против нас самите?

Обикновено вършим такива нездравословни за нас избори, водени от боязън и потребност.

Понякога си мислим, че тези избори ще ни донесат това, от което имаме потребност, само че в действителност се получава тъкмо обратното- ние от ден на ден губим уважението към себе си, а по този метод привличаме и сходно отношение от страна на хората към нас. Със посланията, които изпращаме, ние като че ли им споделяме да постъпят тъкмо по този начин ( въпреки да твърдим че това не ни харесва).

Затова, с цел да се научите да обичате себе си и да водите живот с любов към себе си, осъзнайте изборите, които вършиме всеки ден и започнете да ги променяте.

За всеки избор, който вършиме, си задайте въпроса: „ Този избор кара ли ме да се усещам почитан и скъп или ме кара да се усещам унизен, подценен, употребен и наранява достолепието ми? От обич към себе си ли върша този избор, или воден от боязън и потребност? Какво обръщение изпраща за мен този мой избор? “

Когато си задавате тези въпроси, постепенно ще откривате отговорите, които ви носят мощ, самочувствие и убеденост в себе си. По този метод, силата, която излъчвате ще се трансформира и ще започнете да притегляте нов вид отношения- отговарящи на вашето отношение към себе си. Обстоятелствата в живота ви ще стартират да се трансформират, ще се случват нещата, които желаете. Защото вие към този момент в действителност обичате себе си, и освен на думи, а и действате, водени от обич към себе си.

Сандра Ан Тейлър споделя:

„ Истинското самоуважение изисква равновесие сред отговорност, желания и персонална цел. “

А вие какво мислите? Какви ежедневни избори вършиме и водени ли са те от обич към себе си? Споделете вашето мнение или разкажете своя опит за това по какъв начин да обичаме себе си.

Автор: Росица Вакъвчиева

Инфо: sebepoznanie.com