Петербург стои на 33 острова. Ето какво трябва да знаете за тях
Често съпоставят Петербург с Венеция: в града има цели 33 острова – а в миналото те са били над 100!
Практически цялата тривековна история на Санкт Петербург в прочут смисъл е борба сред индивида и водната буря. Градът е издигнат върху заблатени земи, само че неповторимото му географско местонахождение му разрешава в предишното да управлява крайбрежията на Финския залив и делтата на р. Нева, както и нейните ръкави и протоци. Неведнъж реката взема реванш и градът претърпява страшни наводнения. За да отведат речното русло и да отводнят териториите през XVIII в. в Петербург са прокопани нови протоци и канали. Така при започване на XIX в. в града към този момент са се появили 101 острова. След това част от каналите са засипани, а дребните острови са обединени в по-големи.
В актуалния Санкт Петербург, съгласно данни от на географските имена, има 33 острова, като в този брой не влизат обектите от Кронщадския архипелаг – там има още няколко форта. Излиза, че островите на процедура са над 40.
Онези от тях, които са ситуирани в центъра на града, в общи линии не се възприемат като острови с помощта на развитата система от мостове през реките и каналите. Например, Синият мост в самия център на Санкт Петербург доближава 97,2 м на широчина и се счита за част от Исакиевския площад.
Най-„основополагащият“
Andrew Shiva/Wikipedia (CC BY-SA 4.0)
Историческото ядро на град е остров Заячий. Именно тук на 27 май 1703 година е положен първият камък на Петропавловската цитадела, а това се счита за основаването на града. Тук са ситуирани основни обекти от императорската ера, като да вземем за пример Монетният двор, великокняжевската гробница на Романови, казематите на Трубецкия бастион (главният политически затвор на Русия).
Най-известният
А. Савин, WikiCommons
Най-прославен, съгласно мнозина, е остров Василевски – на него са отдадени безчет литературни творби. Той попада с името „Василев“ още в Новгородската писарска книга от 1500 година, а през днешния ден локалните поданици ласкаво го назовават „Васка“. Историческият център на Петербург граничи на изток със Стрелка, която елементарно се познава по Ростралните колони. На огромни празници те възстановяват историческата си функционалност на фар.
Най-големият
Legion Media
Най-големият остров в делтата на р. Нева заема 16,2 кв.км и по подигравка на ориста се назовава Безименен. Той е обвързван с останалите острови и континенталната част на града с цели 47 моста и се е образувал с появяването на Обходния канал, който стартира да се прокава през 1769-1780 година. Това е най-големият канал в Петербург: ширината му доближава 42 км, а дължината надвишава 8 км.
Най-малкият
Nikolay Bulykin (CC BY-SA 4.0)
Площадът на най-малкия остров – Серни, е с повърхност едвам 0,03 кв.км, а към него води единствено един мост. Островът получава името си през XIX в. поради предназначението си: тук има хранилища за сяра.
Най-зеленият
Legion Media
За това звание в класацията ни могат да се борят цели два острова – Летний сад (Лятна градина) и Елагин.
Летний сад е ситуиран в историческата част на града и цялата му територия (0,12 кв.км) е покрита с луксозен култивиран парков отбор с павилиони, фонтани, зелени лабиринти и копия на статуи на италиански майстори от края на XVII и началото на XVIII век. Градината е основана за лятна царска резиденция на Петър: през 1710-1714 година тук е повдигнат замък, където царят живее всяко лято чак до края на живота си.
А. Савин, WikiCommons
Остров Елагин съществено превъзхожда Летний сад по повърхност, само че също е някогашна императорска резиденция. Първият ѝ стопанин е овдовялата императрица Мария Фьодоровна (съпруга на Павел I – внук на Петър Велики). Над пространствените и ландшафни решения в Елагин работи италианският проектант Карл Роси, който тогава е едва прочут в Петербург: преустроеният замък на Елагин става първата му огромна работа в съветската столица.
През 1932 година на острова е открит Централен парк за просвета и отдих. Тук се появяват спортни и игрови площадки, атракциони, скулптурни композиции на тематика спорт. По време на Втората международна война Елагин е съществено развален. На процедура пресъздаването на историческия му тип продължава съвсем половин век, само че се засилва изключително доста на границата сред XX и XXI век. Така че през днешния ден той е оптимално покрай замисъла на Роси.
Романтичният
А. Савин, WikiCommons
Остров Нова Холандия органично съчетава в себе си романтиката на индустриалната архитектура и модерно градско пространство (ако би трябвало да сме точни, това са два острова, които съставляват една общ композиция). „Холандското“ име припомня, че цар Петър I основава на крайбрежията на Нева Северния флот и с тази цел кани в столицата нидерландски корабостроители. Островите, ситуирани покрай корабостроителниците, се употребяват от адмиралтейството – тук в предишното има хранилища за предпазване на корабен дървен материал. В средата на XIX в. на Нова Холандия е издигната постройка за морски затвор, наречена „Бутилката“, точно отсам идва изразът „не влизай в бутилката“.
През второто десетилетие на XXI в. паметникът на индустриалната архитектура става съвременно обществено пространство с заведения за хранене, лекционни павилиони, подиуми и ландшафтни паркове.
Най-спортният
Legion Media
Традиционно тази купа се пада на остров Крестовски. Тук се намира най-големият футболен стадион в Петербург (и още няколко по-малки стадиона), състезателен комплекс, велоалея, лекоатлетически манеж и гребен клуб. Голяма част от острова се заема от Приморския парк на Победата – известно място измежду феновете на ролерите, велосипедите и джогинга, където работи и огромен парк с атракциони.
Спортната история на острова стартира в средата на XIX век. През 1859 година тук се Невският яхт-клуб, през година – Санкт Петербургското гребно общество, а през година – клуб по тенис на трева.
На Крестовски си коства да отидете, с цел да видите стадиона на ФК „Зенит“ – „Газпром арена“ с неговия раздвижен покрив, който е дело на японския проектант Кишо Курокава (проектът носи името „Космически кораб“). На „Газпром арена“ се играха мачове от Европейския шампионат по футбол през 2020 година и Световното по футбол през 2018 година, поради което към стадиона беше открита станция на метрото, която през днешния ден носи името „Зенит“. Стадионът побира съвсем 65 000 фенове на спортни събития и до 80 000 на театрални представления и концерти. Арената е издигната на мястото на друго грандиозно спортно оборудване от XX в. – стадиона „Киров“, който се счита за един от най-големите в света: до първата му реорганизация през 1950-1978 година той побира 100 000 фенове.
Най-обособеният
Сергей Фомин/Global Look Press
Отделен от островите по делтата на р. Нева стои остров Котлин, където е ситуиран градът-крепост Кронщад. Котлин е обвързван с континента посредством комплекс от уреди, които пазят Петербург от наводнения. Това са 11 язовира с обща дължина 23,4 км, които са строени повече от 30 години – чак до 2011 година. В същото време по продължение на язовирите е открита и пътна връзка.
Около Котлин има доста фортове, като най-голяма е концентрацията им във вътрешната акватория. Тези уреди в предишното пазят града от набези по море. Една от крепостите – Александър I – е изключена от състава на отбранителните уреди в края на XIX век. Там е основана бактериологична лаборатория, където се се създава противочумен серум.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Практически цялата тривековна история на Санкт Петербург в прочут смисъл е борба сред индивида и водната буря. Градът е издигнат върху заблатени земи, само че неповторимото му географско местонахождение му разрешава в предишното да управлява крайбрежията на Финския залив и делтата на р. Нева, както и нейните ръкави и протоци. Неведнъж реката взема реванш и градът претърпява страшни наводнения. За да отведат речното русло и да отводнят териториите през XVIII в. в Петербург са прокопани нови протоци и канали. Така при започване на XIX в. в града към този момент са се появили 101 острова. След това част от каналите са засипани, а дребните острови са обединени в по-големи.
В актуалния Санкт Петербург, съгласно данни от на географските имена, има 33 острова, като в този брой не влизат обектите от Кронщадския архипелаг – там има още няколко форта. Излиза, че островите на процедура са над 40.
Онези от тях, които са ситуирани в центъра на града, в общи линии не се възприемат като острови с помощта на развитата система от мостове през реките и каналите. Например, Синият мост в самия център на Санкт Петербург доближава 97,2 м на широчина и се счита за част от Исакиевския площад.
Най-„основополагащият“
Andrew Shiva/Wikipedia (CC BY-SA 4.0) Историческото ядро на град е остров Заячий. Именно тук на 27 май 1703 година е положен първият камък на Петропавловската цитадела, а това се счита за основаването на града. Тук са ситуирани основни обекти от императорската ера, като да вземем за пример Монетният двор, великокняжевската гробница на Романови, казематите на Трубецкия бастион (главният политически затвор на Русия).
Най-известният
А. Савин, WikiCommons Най-прославен, съгласно мнозина, е остров Василевски – на него са отдадени безчет литературни творби. Той попада с името „Василев“ още в Новгородската писарска книга от 1500 година, а през днешния ден локалните поданици ласкаво го назовават „Васка“. Историческият център на Петербург граничи на изток със Стрелка, която елементарно се познава по Ростралните колони. На огромни празници те възстановяват историческата си функционалност на фар.
Най-големият
Legion Media Най-големият остров в делтата на р. Нева заема 16,2 кв.км и по подигравка на ориста се назовава Безименен. Той е обвързван с останалите острови и континенталната част на града с цели 47 моста и се е образувал с появяването на Обходния канал, който стартира да се прокава през 1769-1780 година. Това е най-големият канал в Петербург: ширината му доближава 42 км, а дължината надвишава 8 км.
Най-малкият
Nikolay Bulykin (CC BY-SA 4.0) Площадът на най-малкия остров – Серни, е с повърхност едвам 0,03 кв.км, а към него води единствено един мост. Островът получава името си през XIX в. поради предназначението си: тук има хранилища за сяра.
Най-зеленият
Legion Media За това звание в класацията ни могат да се борят цели два острова – Летний сад (Лятна градина) и Елагин.
Летний сад е ситуиран в историческата част на града и цялата му територия (0,12 кв.км) е покрита с луксозен култивиран парков отбор с павилиони, фонтани, зелени лабиринти и копия на статуи на италиански майстори от края на XVII и началото на XVIII век. Градината е основана за лятна царска резиденция на Петър: през 1710-1714 година тук е повдигнат замък, където царят живее всяко лято чак до края на живота си.
А. Савин, WikiCommons Остров Елагин съществено превъзхожда Летний сад по повърхност, само че също е някогашна императорска резиденция. Първият ѝ стопанин е овдовялата императрица Мария Фьодоровна (съпруга на Павел I – внук на Петър Велики). Над пространствените и ландшафни решения в Елагин работи италианският проектант Карл Роси, който тогава е едва прочут в Петербург: преустроеният замък на Елагин става първата му огромна работа в съветската столица.
През 1932 година на острова е открит Централен парк за просвета и отдих. Тук се появяват спортни и игрови площадки, атракциони, скулптурни композиции на тематика спорт. По време на Втората международна война Елагин е съществено развален. На процедура пресъздаването на историческия му тип продължава съвсем половин век, само че се засилва изключително доста на границата сред XX и XXI век. Така че през днешния ден той е оптимално покрай замисъла на Роси.
Романтичният
А. Савин, WikiCommons Остров Нова Холандия органично съчетава в себе си романтиката на индустриалната архитектура и модерно градско пространство (ако би трябвало да сме точни, това са два острова, които съставляват една общ композиция). „Холандското“ име припомня, че цар Петър I основава на крайбрежията на Нева Северния флот и с тази цел кани в столицата нидерландски корабостроители. Островите, ситуирани покрай корабостроителниците, се употребяват от адмиралтейството – тук в предишното има хранилища за предпазване на корабен дървен материал. В средата на XIX в. на Нова Холандия е издигната постройка за морски затвор, наречена „Бутилката“, точно отсам идва изразът „не влизай в бутилката“.
През второто десетилетие на XXI в. паметникът на индустриалната архитектура става съвременно обществено пространство с заведения за хранене, лекционни павилиони, подиуми и ландшафтни паркове.
Най-спортният
Legion Media Традиционно тази купа се пада на остров Крестовски. Тук се намира най-големият футболен стадион в Петербург (и още няколко по-малки стадиона), състезателен комплекс, велоалея, лекоатлетически манеж и гребен клуб. Голяма част от острова се заема от Приморския парк на Победата – известно място измежду феновете на ролерите, велосипедите и джогинга, където работи и огромен парк с атракциони.
Спортната история на острова стартира в средата на XIX век. През 1859 година тук се Невският яхт-клуб, през година – Санкт Петербургското гребно общество, а през година – клуб по тенис на трева.
На Крестовски си коства да отидете, с цел да видите стадиона на ФК „Зенит“ – „Газпром арена“ с неговия раздвижен покрив, който е дело на японския проектант Кишо Курокава (проектът носи името „Космически кораб“). На „Газпром арена“ се играха мачове от Европейския шампионат по футбол през 2020 година и Световното по футбол през 2018 година, поради което към стадиона беше открита станция на метрото, която през днешния ден носи името „Зенит“. Стадионът побира съвсем 65 000 фенове на спортни събития и до 80 000 на театрални представления и концерти. Арената е издигната на мястото на друго грандиозно спортно оборудване от XX в. – стадиона „Киров“, който се счита за един от най-големите в света: до първата му реорганизация през 1950-1978 година той побира 100 000 фенове.
Най-обособеният
Сергей Фомин/Global Look Press Отделен от островите по делтата на р. Нева стои остров Котлин, където е ситуиран градът-крепост Кронщад. Котлин е обвързван с континента посредством комплекс от уреди, които пазят Петербург от наводнения. Това са 11 язовира с обща дължина 23,4 км, които са строени повече от 30 години – чак до 2011 година. В същото време по продължение на язовирите е открита и пътна връзка.
Около Котлин има доста фортове, като най-голяма е концентрацията им във вътрешната акватория. Тези уреди в предишното пазят града от набези по море. Една от крепостите – Александър I – е изключена от състава на отбранителните уреди в края на XIX век. Там е основана бактериологична лаборатория, където се се създава противочумен серум.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ