Често си спомняме известните думи на Столипин за двадесет години

...
Често си спомняме известните думи на Столипин за двадесет години
Коментари Харесай

Защо няма название за новата епоха?

Често си спомняме известните думи на Столипин за „ двадесет години успокоение за Русия “. Но в този момент, когато още веднъж стана кристално ясно, че те, тези двадесет години успокоение, въобще не се очертаватт, разбрах, че през живота си - не доста къс, само че въпреки всичко не и прекомерно дълъг - съм претърпяла, дружно с страната, няколко радикални смени на исторически интервали.

Детството ми се падна на ерата на застоя. След това имаше перестройка, последвана от безумните 90-те. След това пристигна Путин - и много бързо стартира това, което нормално се назовава стабилността на Путин. Това време е всекидневно да се свързва с отдръпването на Русия от ръба на пропастта, само че в действителност този интервал също означи впечатляващ пробив в развиването на страната.

Само че през това време ние в доста връзки продължихме да мислим и да усещаме от гледната точка на злополуката и упадъка – просто късните руски и постсъветските години бяха толкоз ужасяващи за страната. Сега, поглеждайки обратно, е невероятно да не се види какъв грамаден път е минала Русия от 1999 до 2014 година

И да, от 2014 година отброяваме нова епоха. Вярно е, че има два дребни казуса, които обрисуват и водят към трети - доста по-голям и по-сериозен.

Първо, осем години не са толкоз малко време за човешкия живот, а и за актуалната политика, която се движи с фантастични скорости, а през годините нямаме стабилно наименование за този нов интервал. Това е изключително поразително, като се има поради големите промени, които трябваше да преживеем през това време.

Като че ли по-често от другите се употребяват някакви „ посткримски “ избрания, само че даже и те в последно време са рядко употребявани, защото е явно, че това име не е доста сполучливо, защото не предава същността на времето.

И второ – и това може би е още по-важно – не е напълно ясно дали на 24 февруари 2022 година е почнал нов исторически интервал, или продължаваме да живеем по същия метод, по който живеехме предходните осем години. Разбира се, и двата метода са допустими и имат своите оправдания. За някои началото на специфична военна интервенция в Украйна и последвалите събития в връзките на Русия със Запада белязаха толкоз радикална смяна в света, че хората имат чувството за нова епоха.

За други сегашните процеси органично следват от събитията от предходни години – преди малко влязохме в идващия кръг на световна ескалация, от дълго време планувана и доста по-тежка от миналата. От тази позиция в действителност не е доста правилно да се приказва за някакъв нов исторически интервал.

Впрочем неналичието на име за времето след 2014 година също приказва в интерес на втората версия. И въпреки всичко, когато нещо остане зад нас, от време на време ни е по-лесно да погледнем обективно към предишното, да разберем какво е било то по своята същина и да му дадем име.

Почти всички имена на епохите, които изброих, породиха в процеса на тяхното живеене - това се отнася както за стагнацията, по този начин и за перестройката, а за за стабилността като съществена характерност на системата на Путин стартира да се приказва още през втората половина на 2000-те. Има единствено едно изключение в този лист - безумните 90-те. Тогава, когато ги изживяхме, имаше всеобщо схващане за пагубния темперамент на протичащото се, само че името се издигна от дълбините на публичното подсъзнание и беше закрепено много по-късно, постфактум. И евентуално това е естествено: когато подобен прелом се стовари върху хората, няма време за публично разсъждение върху името му.

И тук има известна аналогия сред 90-те и сегашното – в смисъл не в катастрофалността, а в мащаба на предизвикването пред страната. Ако тогава просто оцелявахме с всички сили сега на националната покруса, то в този момент сме изправени пред толкоз грандиозна задача, че несъзнателно усещаш тръпки да те пронизват по гърба.

Свикнали сме да се усещаме като елементарни хора, стоящи на раменете на титани, нашите дядовци и прадядовци (за някои бащи). Тези, които претърпяха нечовешкия смут на огромната война, бориха се и я завоюваха, оставяйки ни в завещание света, в който живеем съвсем осемдесет години.

Съвременният човек рядко може да бъде упрекнат за ниско самочувствие, а настоящето съветско общество има с какво да се гордее, какво да изтъкне като своя заслуга: фактът, че Русия оцеля и се възроди след 90-те, е част от приноса на болшинството от тези, които в този момент са над 35 години.

Но въпреки всичко, сравнявайки се с нашите предшественици, ни е мъчно да избегнем заключения, които не са в наша изгода. Изглеждаме прекомерно проспериращи, капризни и слаби на фона на тези, чиито портрети носим в Безсмъртния полк. Опитваме се да си представим себе си на тяхно място през 1941 година - и се опасяваме, че не бихме се справили като тях.

Доскоро тези съпоставения изглеждаха надълбоко спекулативни и теоретични. Само последните два месеца накараха всички да схванат, че сме се объркали доста в техните спекулации. Маржът на сигурност на системата, която нашите дядовци са основали за нас, най-сетне е привършен, тя е към своя край - и тъкмо същата орис се падна и в нашата орис като при тях: битката за метаморфоза на света, където Русия се опълчва на груповия Запад. И това е в действителност плашещо, тъй като споменът от предходната война е зашит в нашия генетичен код.

Бих желал да имам вяра, че този път всичко няма да бъде толкоз ужасно, колкото предходния, само че всеки ден конфликтният маховик, който се разпростира всеки ден, все по-широко, наподобява застрашителен. Освен това е напълно явно, че всичко занапред стартира и може единствено да се гадае каква форма и мащаб ще придобие в последна сметка.

Това значи, че всякаква рефлексия върху същността, природата и състоятелноста на актуалните генерации е по-добре да отложим до по-добри времена. Нямаме различен избор, с изключение на да бъдем почтени за нашите предшественици – да си вършим работата, да отстояваме позициите си, да се борим за страната си, за това, в което имаме вяра.

И несъмнено след това ще се появи името за времето, в което живеем в този момент.

Превод: Европейски Съюз

Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР