Финансов експерт: Разговорите за пари образоват децата да бъдат отговорни към личните финанси
Често парите са тема-табу в фамилията от неведение или от боязън, че можем да създадем децата меркантилни. Не полемиките за парите могат да „ скапват “ ценностната система, а неналичието на подобен диалог. Това разяснява за Българска телеграфна агенция финансовият специалист и капиталов шеф в компания за дялови вложения Наталия Тодорова. Целта на диалозите за парите и персоналните финанси е да изградят виновни консуматори и хора, които се оправят сполучливо с ръководството на персоналните си финанси като възрастни.
Тодорова е създател на комплект карти за финансова просветеност на възпитаници, а сега приготвя нов учебен артикул за по-малки деца. Българска телеграфна агенция потърси мнението ѝ по тематиката във връзка със Световния ден на спестовността, който се отбелязва на 31 октомври.
Волно или не, тематиката за парите участва във всяко семейство. Децата следят родителите си, участват на диалози за разноски и сметки, виждат по какъв начин пазарим или теглим пари от банкомат, уточни Тодорова. Осъзнатият диалог за финансите има за задача да изясни на децата всичко това на наличен език и да им помогне да развият верните финансови привички. Това стартира още от предучилищна възраст, счита експертът.
Касичката, джобните и децата
Изграждането на позитивни потребителски привички следва да стартира при децата на възраст сред четири и шест години – най-много през извършването на покупки и разграничаването на потребности и стремежи. Много родители се сблъскват с нуждата постоянно да споделят „ не “ на следващото гледище за играчка или лакомство. Можем да използваме тези моменти, с цел да разбираем за какво не можем да имаме всичко незабавно, за какво е значимо да планираме своите разноски и по какъв начин да ги приоритизираме.
В тази възраст нормално децата към този момент имат своя касичка и елементарно възприемат концепцията за спестяването, счита специалистът. Можем да подтикваме детето да събира пари за мечтана играчка или за покупка, обвързвана с неговото развиване или интерес, изясни Тодорова. Според нея мотивацията детето да знае, че има независимост защо да изхарчи тези пари, е доста скъпа
Съветът на специалиста е преди първи клас да подготвим детето какво съставляват парите, по какъв начин се пресмята с тях, по какъв начин да прави покупки. Целта е в учебно заведение то да разполага с джобните си и да има самочувствието да борави независимо със собствен персонален бюджет.
Джобните са мини урок по персонални финанси. В тях можем да вплетем уроците за разпределението и планирането на разноските, за спестяванията, за изкарването на персонални пари и вложенията даже, сподели Тодорова.
На въпрос дали би трябвало да караме детето да си води доклад за разноските тя посочи, че при възрастните това е досадно, само че потребно. При децата не е належащо и би се възприело като следващото обвързване. Вместо това можем всеки ден да обсъждаме с ученика какво си е купил през миналия ден с джобните, дали са му стигнали, съумял ли е да спести, поучава Тодорова.
Нуждата от финансовата просветеност
Дълги години Наталия Тодорова работи за една от най-големите компании в България за ръководство на спестявания и вложения, където управлява отдела за клиенти. Комуникацията с хора, които търсят решение за спестяванията си, ѝ оказва помощ да очертае компликациите, страховете и стандартите, с които се сблъскват възрастните. Постепенно тя стига до концепцията да оказва помощ за информираността и финансовата просветеност на подрастващите.
В партньорство с издателство Carrot Тодорова прави първия учебен план през 2021 година Екипът проучва в детайли резултатите от проучването на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за финансовата просветеност на 15-годишни младежи, в което България е на 16-о място от 20 страни.
Взимайки като база разбора от проучването и проблемите, които то слага, се появяват просветителните карти. Те показват информация и изясняват термини и процеси в няколко тематични категории, да вземем за пример, какво са парите, какво вършат банките, какво съставляват налозите, кой заплаща пенсиите, какво е инфлация, какви финансови принадлежности има и други Освен потребна информация, комплектът включва проблеми и задания, с които родители и деца в допълнение да работят по тематиката. В една от дилемите ученикът би трябвало да изброи няколко неща, които са инвестиция и които са разход. В друга - детето би трябвало да пресметне облагата си от финансов инструмент или да направи калкулации, свързани с покупки.
По-късно Тодорова води образования и съвещания за това по какъв начин родителите да поддържат връзка с децата си за финанси в другите възрасти. Често гостува в открити уроци в учебни заведения, където приказва с децата за фамилния бюджет, за историята на парите, за вложения и стопанска система. По думите ѝ измежду учениците се вижда интерес към тези познания, когато информацията е поднесена по верния метод. Експертът има вяра, че в българското обучение би трябвало по-сериозно да участват тематиките за финанси, предприемачество и вложения.
Тодорова обръща внимание, че сега тематиката за финансовата просветеност е главно ангажимент на родителите, а в проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се вижда яркото разграничение в равнището на децата по отношение на приходите и образованието на фамилията. Звучи разумно, само че като общество нашата задача би трябвало да бъде да търсим по какъв начин да повишим културата на тези деца, чиито фамилии не се оправят вкъщи, споделя тя. И тук би била приобщаващата роля на образованието, разяснява специалистът.
Светът се развива динамично и без значение каква форма на пари и активи ще имаме в бъдеще, финансовата просветеност и положителните финансови привички са измежду уменията, които ще трябват на всяко последващо потомство, във всяка специалност, разяснява Тодорова.
От 1925 година на 31 октомври се отбелязва Световният ден на спестовността. Идеята за честването на деня е препоръчана по време на първия на Световен конгрес на спестовните банки в Милано, Италия (26-31 октомври 1924) от проф. Филипо Равица от Италия, шеф на основания през същата година Международен институт на спестовните банки. Целта е да бъдат осведомени хората, че е по-добре да икономисват парите си в банка, в сравнение с да ги държат у дома, показва отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция. До 1948 година проф. Филипо Равица е шеф на Международния институт на спестовните банки и негов почетен шеф до гибелта си на 14 септември 1957 г.
Тодорова е създател на комплект карти за финансова просветеност на възпитаници, а сега приготвя нов учебен артикул за по-малки деца. Българска телеграфна агенция потърси мнението ѝ по тематиката във връзка със Световния ден на спестовността, който се отбелязва на 31 октомври.
Волно или не, тематиката за парите участва във всяко семейство. Децата следят родителите си, участват на диалози за разноски и сметки, виждат по какъв начин пазарим или теглим пари от банкомат, уточни Тодорова. Осъзнатият диалог за финансите има за задача да изясни на децата всичко това на наличен език и да им помогне да развият верните финансови привички. Това стартира още от предучилищна възраст, счита експертът.
Касичката, джобните и децата
Изграждането на позитивни потребителски привички следва да стартира при децата на възраст сред четири и шест години – най-много през извършването на покупки и разграничаването на потребности и стремежи. Много родители се сблъскват с нуждата постоянно да споделят „ не “ на следващото гледище за играчка или лакомство. Можем да използваме тези моменти, с цел да разбираем за какво не можем да имаме всичко незабавно, за какво е значимо да планираме своите разноски и по какъв начин да ги приоритизираме.
В тази възраст нормално децата към този момент имат своя касичка и елементарно възприемат концепцията за спестяването, счита специалистът. Можем да подтикваме детето да събира пари за мечтана играчка или за покупка, обвързвана с неговото развиване или интерес, изясни Тодорова. Според нея мотивацията детето да знае, че има независимост защо да изхарчи тези пари, е доста скъпа
Съветът на специалиста е преди първи клас да подготвим детето какво съставляват парите, по какъв начин се пресмята с тях, по какъв начин да прави покупки. Целта е в учебно заведение то да разполага с джобните си и да има самочувствието да борави независимо със собствен персонален бюджет.
Джобните са мини урок по персонални финанси. В тях можем да вплетем уроците за разпределението и планирането на разноските, за спестяванията, за изкарването на персонални пари и вложенията даже, сподели Тодорова.
На въпрос дали би трябвало да караме детето да си води доклад за разноските тя посочи, че при възрастните това е досадно, само че потребно. При децата не е належащо и би се възприело като следващото обвързване. Вместо това можем всеки ден да обсъждаме с ученика какво си е купил през миналия ден с джобните, дали са му стигнали, съумял ли е да спести, поучава Тодорова.
Нуждата от финансовата просветеност
Дълги години Наталия Тодорова работи за една от най-големите компании в България за ръководство на спестявания и вложения, където управлява отдела за клиенти. Комуникацията с хора, които търсят решение за спестяванията си, ѝ оказва помощ да очертае компликациите, страховете и стандартите, с които се сблъскват възрастните. Постепенно тя стига до концепцията да оказва помощ за информираността и финансовата просветеност на подрастващите.
В партньорство с издателство Carrot Тодорова прави първия учебен план през 2021 година Екипът проучва в детайли резултатите от проучването на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за финансовата просветеност на 15-годишни младежи, в което България е на 16-о място от 20 страни.
Взимайки като база разбора от проучването и проблемите, които то слага, се появяват просветителните карти. Те показват информация и изясняват термини и процеси в няколко тематични категории, да вземем за пример, какво са парите, какво вършат банките, какво съставляват налозите, кой заплаща пенсиите, какво е инфлация, какви финансови принадлежности има и други Освен потребна информация, комплектът включва проблеми и задания, с които родители и деца в допълнение да работят по тематиката. В една от дилемите ученикът би трябвало да изброи няколко неща, които са инвестиция и които са разход. В друга - детето би трябвало да пресметне облагата си от финансов инструмент или да направи калкулации, свързани с покупки.
По-късно Тодорова води образования и съвещания за това по какъв начин родителите да поддържат връзка с децата си за финанси в другите възрасти. Често гостува в открити уроци в учебни заведения, където приказва с децата за фамилния бюджет, за историята на парите, за вложения и стопанска система. По думите ѝ измежду учениците се вижда интерес към тези познания, когато информацията е поднесена по верния метод. Експертът има вяра, че в българското обучение би трябвало по-сериозно да участват тематиките за финанси, предприемачество и вложения.
Тодорова обръща внимание, че сега тематиката за финансовата просветеност е главно ангажимент на родителите, а в проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се вижда яркото разграничение в равнището на децата по отношение на приходите и образованието на фамилията. Звучи разумно, само че като общество нашата задача би трябвало да бъде да търсим по какъв начин да повишим културата на тези деца, чиито фамилии не се оправят вкъщи, споделя тя. И тук би била приобщаващата роля на образованието, разяснява специалистът.
Светът се развива динамично и без значение каква форма на пари и активи ще имаме в бъдеще, финансовата просветеност и положителните финансови привички са измежду уменията, които ще трябват на всяко последващо потомство, във всяка специалност, разяснява Тодорова.
От 1925 година на 31 октомври се отбелязва Световният ден на спестовността. Идеята за честването на деня е препоръчана по време на първия на Световен конгрес на спестовните банки в Милано, Италия (26-31 октомври 1924) от проф. Филипо Равица от Италия, шеф на основания през същата година Международен институт на спестовните банки. Целта е да бъдат осведомени хората, че е по-добре да икономисват парите си в банка, в сравнение с да ги държат у дома, показва отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция. До 1948 година проф. Филипо Равица е шеф на Международния институт на спестовните банки и негов почетен шеф до гибелта си на 14 септември 1957 г.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ