Знаменитите личности, отказали се от своите деца
Често откритията и творбите на великите персони ни се костват съвършени и това съвършенство ние пренасяме върху тях самите. Но забравяме, че те са на първо място хора – цялостни с достолепия и дефекти. Гениалността също желае жертви, а най-често това са личното семейство и деца. Ето няколко образеца от живота на популярните хора.
(Albert Einstein and his wife Mileva Maric, 1912)
Изоставената Лизерл | Алберт и Милева АЙНЩАЙН
Малко знае се, че Алберт Айнщайн и бъдещата му брачна половинка Милева се отхвърлят от своето първо дете. Този факт става прочут през 1997 година от писма, продадени на аукцион от неговите правнуци. Момичето се родило през 1902 година и през първите месеци живеело при своята майка. Но амбициозните младежи с незаконнородено дете не разполагали със лични средства за съществувание, а това още повече попречило развиването на научната им кариера.
Затова Алберт и Милева взели решение да се откажат от първородната си дъщеричка. По това време обществото не осъждало сходни решения, а по-скоро ги смятало за естествени. В писмата било упоменато името на момиченцето – Лизерл. До ден сегашен ориста й остава неразгадана.
(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
Нереализираната педагогика | Жан-Жак РУСО и Тереза
Водещ френски мъдрец от епохата на Просвещението, мъдрец, публицист, герой за независимост. Русо бил създател на доста педагогичен хрумвания за естественото и свободно образование, които звучат настоящо до ден сегашен. Но за какво не съумял да осъществя всичко това в личния си живот? Известно е, че Русо е бил татко на 5 деца от прислужницата Тереза, работеща в гостилницата, където той живеел. Тереза била необразовано момиче, не умеела да чете и написа, била блага, скромна и покорна. След 20 години взаимно общуване, Жан-Жак Русо въпреки всичко се оженил за нея. Всяко от децата им било отдавано в подслон. Самият мъдрец обяснявал обстановката с това, че не можел да възпита от тях прилични деца. Средства и време за това нямал. Според нравите на времето, всичко това било напълно задоволително.
(Ariadna and Irina Efron, 1919)
Отхвърлената Ирина | Марина ЦВЕТАЕВА
За да се проумее и одобри в цялост историята на връзките на Цветаева с дъщерите й, нужно е се прочетат записките на самата поетеса, част от биографията й. Първата й щерка Ариадна, наричана ласкаво Аля, се родила на 29 януари 1912 година Тя рано се научила да чете и написа, съчинявала стихове. Лесно било да обичаш красивите и надарените, а Цветаева ги обичала… „ Аля е талант на Душата ”, написала тя за огромната си щерка.
През 1917 година се родила Ирина. Двете сестри въобще не си приличали. „ Бездушна ”, лишена от природено дарование, дете от породата „ лимитирано количество души и безкрайно количество тела ” – доста сходни изявления прави поетесата по адрес на дребната си щерка. Плач, циврене в леглото, непрекъснат апетит и охота – това напълно не било това държание, които да възвисява детето. Цветаева не разбирала и не приемала тая обикновеност, която съгласно нея била „ дефектна ”. Ирина не била дете, на което можела да се възхищава, то изисквало доста грижи и образование – време, което отдалечавало поетесата от обичаните й стихове. През 1919 година двете й дъщери били признати в подслон по решение на майката – Ирина била едвам на 2 годинки. В тая толкоз тежка за Русия година, Цветаева взела единственото допустимо решение, с цел да не гладуват нейните девойки. Но да опита за проработи средства за тяхното прехранване – да си откри работа, да продаде движимости, да се обърне за помощ, Цветаева не направила – било прекомерно унизително за поетесата. В приюта в Куницево девойките освен не получавали постоянно храна, само че и били лишавани от внимание и грижи. Да се четат писмата на Аля до майка й е болно до сълзи. Тя написа, че тъгува безпределно за нея, а Ирина плаче безутешно по цели дни… Едва откакто Аля се разболява тежко, Цветаева я прибира от приюта, а дребната Ирина умира в него преди да навърши 3 годинки. По-късно поетесата написа: „ Историята на Ирина е история на живота и гибелта – На едно малко детенце в този свят не му доближи обич ”.
(Maria und Mario Montessori, 1938)
Преданият Марио | Мария МОНТЕСОРИ
Методика на ранното развиване на Мария Монтесори е известна по целия свят. Но тя има и своите критици. Един от най-силните причини е точно фактът, че единственото дете на Монтесори е възпитавано отвън фамилията до 15- годишна възраст. Кое е принудило известният възпитател да постъпи по този начин и до какво е довело решението й? В епохата на Мария Монтесори дамата не разполагала с особени привилегии и обществени права. Какво да правиш, когато имаш мощна жадност за знания и развиване? Мария постоянно се борела за правото на дамите да бъдат образовани, доказвайки това със личния си образец. Тя станала първата жена в историята на Италия, получила здравна тапия от Римския университет. Това станало допустимо със единодушието на татко й. Но не щеш ли в живота й се появил и различен мъж – Мария се влюбила в своя колега-лекар Джузепе Монтесано. Да станеш брачна половинка в тези времена означавало да изоставиш всяко друго занятие, кариера и професионална предприемчивост. Семейството на Джузепе се оповестило срещу този брак. Тогава младите влюбени се заклели един на различен във честност и обич, само че без публично да основават семейство. През 1898 година се родил синът им Марио, който се смятал за незаконороден. За да спестят на детето си сплетните и слуховете, родителите го дали за развъждане и образование в приемно семейство, в селце, надалеч от града. Марио бил приютен в различен дом, само че не и пренебрегнат. Мария го посещавала всяка седмица и прекарвала интензивно времето си с него. Когато навършил 15 години, тя го взела при себе си. От този момент, двамата траяли дружно в живота. Марио се оказал освен признателен наследник, само че и един от най-горещите почитатели на теорията на своята майка, последовател на нейните каузи. За връзките им може доста да се съди от думите на дъщерята на Марио Монтесори – „ Всичко, което той обичаше бе несравнимо с любовта, която изпитваше към своята майка Мария и нейната работа. Тази обич изпълваше целия му живот и доминираше над всичко останало. Бил е съвсем на 15, когато е заживял с майка си. Мария не е била в интервала на „ абсорбиращият разум ”, само че той живееше за нея и с нея ”.
Източник:
Снимки: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org, moscovery.com, Association Montessori Internationale
