Често ние си задаваме въпроси, свързани с нашите мечти и

Често ние си задаваме въпроси, свързани с нашите фантазии и действителността. Част от нас избират да живеят в свят, цялостен с фантазии, а други – в сивата ги заобикаляща действителност. Но какво, в действителност бихте избрали вие? Да живеете в света на грубата реалност или в свят, цялостен с фантазии?

Може би от една страна е добре да живеем в действителността, само че си имаме и нашето право да помечтаем. Мечтите могат да бъдат както невъзможни, по този начин и вероятни. Докато в действителността човек гледа реалистично на нещата, той ги приема такива, каквито са. По-добре би било да живеем в света на действителността, тъй като не можем постоянно да си мечтаем за неща, които няма по какъв начин да изпълним. Но пък в случай че загърбим светът на фантазиите, тогава по какъв начин ще се въодушевяваме и животът ни няма ли да бъде прекомерно недопечен, сив и отегчителен? Защото точно фантазиите са тези, които ни крепят в сложните и тежки моменти, точно те пробуждат вярата, тъй като тя постоянно умира последна. По-добре е да живееш с вяра и воден от фантазиите, в сравнение с да се примиряваш с грубата реалност.

Всеки един от нас има своите цели, които желае да реализира в живота си. Когато фантазиите могат да се осъществен, те в действителност са в действителността. Всеки самичък обаче би трябвало да направи своят избор по какъв начин да живее живота си. Дали да бъде част от действителността или от света на фантазиите. Никой не може да му каже и дефинира какво тъкмо да избере. Никой не може да сложи граници на другият в какво да има вяра. Светът фантазиите е необхватен и неограничен и дава сили на индивида, надхвърлящи действителните му такива, построява опцията индивидът да се усеща свободен. Сами сме свободни да избираме. Въображаемия свят на фантазиите е отражение на идеалът ни за естетика, която ни липсва в действителността по един или различен метод, и стремежът ни към нея и тя да се сбъдне.

Мечтите са нашият трамплин и врата към една идеална действителност, сътворена от голям брой стремежи, в която се прехвърляме за момент, единствено като си помислим за тях. След като помечтаем, можем да се завърнем от розовите прелестни картини в мозъка ни към разочароващата одобрена реалност към нас. Мечтаенето е превъзходен прийом за преместване в друго измерение на битие, бягайки за момент от неудовлетворяващата ни действителност. Скокът на въображението е наложително средство, с цел да се уголемява съзнанието ни. Но доста значимо е обаче, да умеем ясно да разграничим фантазиите, в които влагаме желание и възторг, вървейки праволинейно, малко по малко към тяхното реализиране, оставайки правилни на вътрешната си цел от бляновете, даващи ни илюзорно чувство, навлизайки все по-дълбоко в заблудата на подправените и илюзорни показа които си сътворяваме.

Мечтите обаче, все пак си остават най-красивото въображение на индивида и способността му да доближава до нови светове и да уголемява вътрешният си нравствен мироглед. Мечтите ни дават привилегията да се усмихваме на живота и да търсим аргументи за смисъл в него. Мечтата е тласък да продължаваме напред. Защото без фантазии, хората са като транспортен съд без кормило, те нямат бряг към, който да се насочат. А същинските мечтатели, те са хора, които търсят да видят бряг и да стъпят крепко на земята, даже и да считат, че фантазиите са илюзии се пробват да ги създадат действителност. Единственото нещо, което може да попречи на фантазиите на индивида да се трансфорат в реалност е самият той! Защото всичко е въпрос на персонален избор. Трябва да вършим всичко по силите си с цел да реализираме това което желаеме. Мечтите могат да бъдат заблуда, само че тази заблуда с готовност и настойчиво гонене може да се трансформира в действителност! Така че, дерзайте и самоуверено мечтайте!