Често чуваме изказвания, споделяния за това как хората обичат нещо/някого

Често чуваме изявления, споделяния за това по какъв начин хората обичат нещо/някого с цялото си сърце. В интерес на истината това не е напълно по този начин: в действителност обичаме от дълбините на вентралната област на тегмента (обща област в мозъчния дънер, която се намира сред вентрикуларната система и отличителните базови или вентрални структури), на хипоталамуса и други жизненоважни области на мозъка.

През последните две десетилетия и учените се причисляват към поети, философи, художници, музиканти, психолози, които се стремят да схванат смисъла, въздействието, силата на любовта. Според доктор Хелън Фишър, един от най-известните откриватели в региона на човешките усеща, любовта може да бъде разграничена на три съществени системи в мозъка: секс, романтика и обвързаност. Всяка система съдържа друга мрежа в мозъка, включваща избрани съставки, хормони и невротрансмитери, проявяващи се в другите стадии на взаимоотношенията.

Сексуална система - Сексуалното увлечение и пристрастеността произлизат основно от хипоталамуса, район на мозъка, който управлява и съществени стремежи като апетит и жадност. Хипоталамусът е тясно обвързван с самостоятелната нервна система, която управлява сърдечната периодичност и какъв брой бързо дишаме. Специфичните рецептори на хипоталамуса за хормони като тестостерон, който се намира в известни количества и при дамите, прекъсват връзките с всевъзможни физически реакции. Резултатът е мощен, прочут инстинкт за полово възпроизвеждане.

Романтична система - Това е повода влюбените да се борят с всевъзможни спънки, да правят чудеса от смелост или да минават стотици километри, с цел да бъдат дружно. Проучванията удостоверяват, че новите влюбени двойки имат високи количества интензивност във вентралната тегментова област и сектора в мозъчната кора нуклеус акумбенс (област, която се задейства, когато нещо оправдава нашите очаквания). Тези райони са насъбрани с невротрансмитера допамин, химикал, който подтиква „ желанието и възнаграждението " като предизвика интензивно чувство на наслаждение. Други химикали, свързани със стрес и възбуденост, също са нараснали - кортизол, фенилефрин (намира се в шоколада) и норепинефрин. Нивата на серотонин са ниски в ранната сантиментална обич. Любопитен факт е, че серотонинът (с доста значима роля в регулирането на процесите на съня, сърдечния темп и дишането) може да бъде невисок също и при обсесивно-компулсивно разстройство, меланхолия и безпокойствие. Резултатът е обсесивно гонене на стремежи, безсърдечен оптимизъм и даже някакво пристрастяване.

Привързаност – Интересно е, че чувството за обвързаност също се появява в хипоталамуса, който подхранва и желанието за страст/секс. Някои може да видят горепосочените системи като един тип градация в една връзка – първо се появява половото предпочитание, по-късно романтиката, след това и желанието за брак и съгласуваност. Макар да е правилно, че тези аспекти на нашия мозък и нашите взаимоотношения се трансформират във времето, значимо е да се запомни, че те в никакъв случай не понижават и постоянно взаимодействат по значими способи.

“Какво се крие в чувството за „ разрушено сърце “? ”

Функционални сканирания, направени с ядрено-магнитен резонанс (MRI) демонстрират, че хората, които неотдавна са претърпели тежка разлъка (загуба на обичан човек), имат по-висока от естествената интензивност в региона на мозъка, която записва физическа болежка - това значи, че мозъкът не прави разлика сред прочувствената болежка и болката от физически пострадвания. Това води до освобождението на стресови хормони като кортизол и адреналин, което може да провокира и разнообразни физически признаци като загуба на вкус, бодърствуване, гадене, затруднено дишане и намаляване на сърдечния мускул (*макар че тези резултати и способи са сложени под въпрос, не е изненадващо, че измененията в други невронни мрежи, свързани с огромна меланхолия, също са следени при разлъка и чувство за „ разрушено сърце “).

Когато минават през разлъка, единственото нещо, което множеството хора желаят, е да останат сами, да се изолират и да се отдадат на страдалчество, самосъжаление, постоянно и обвинявания. Точно в тези моменти равнищата на допамин би трябвало да бъдат повдигнати - най-хубавият метод да се направи това в сходна отрицателна за дадена персона обстановка, е посвещаването на действия и занимания, които носят многообразие, наслада и наслаждение (колкото и мъчно да е това в началото). Ангажирането на съзнанието с разнообразни интензивности може да има позитивно влияние и да спомогне за превъзмогването на стресови, тежки обстановки.

Д-р Хелън Фишър изяснява, че сантименталните любовни прекарвания „ са много под прочувствения център и в действителност не са страсти въобще, а по-скоро мощна мощ и обща потребност на всички човешки същества. “ Тя акцентира какъв брой е значимо хората да бъдат във взаимоотношения, в които изпитват самопризнание за своите усеща и старания, споделеност и поддръжка.

Едва ли има човек, който да не е претърпял най-малко един път в живота си, огромна обич, дружно с цялата палитра от мощни страсти и тежка разлъка с обичан човек, изпитвайки мъчително отчаяние, смазващо възприятие за самотност, липса на предпочитание за каквото и да е. Понякога единственото, което можем да създадем е да се доверим на лекуващата мощ на времето, очаквайки новите благоприятни условия и промени, които да ни вдъхновят още веднъж, да ни срещнат с разнообразни хора и да ни дадат мощ за нова, прелестна обич.