Честит празник, скъпи деца и родители!
Честит първи образователен ден! Тези от вас, които изпращат първокласник, ще запомнят този момент за цялостен живот – това е несъмнено. Ако си позволим градуиране на родителските безредици – след раждането на детето, това е идващият разтърсващ миг в живота ни. Избледняват рождените дни, яслата и детската градина. Първият учебен ден е този, в който децата прекрачват прага на нови светове (ще ни извините за клишето), и постепенно, само че неумолимо започват да се сбогуват с детството си. Родителите стартират последователно да проумяват истината, че техните малчугани към този момент не са хлапаците от детската градина, а занапред ще се оформят като знаещи и можещи характерности със собствено мнение (о, смут!).
Искаме най-хубавото за тях – да са сполучливи, независими, богати и щастливи. Натискаме ги да учат, пожелаваме от тях непрекъснато, записваме ги на най-различни извънучебни занимания, прехвърляме върху тях нашите паники и неосъществени наставнически упоритости.
Във времена, когато повече от децата първо се научават да превъртат по екраните и да пишат първо на британски около компютърните игри, едва ли някой се съмнява, че ще останат необразовани. Училището е освен това от това – това е система, която би трябвало да научи дребните по какъв начин да се осъществят в едни други, по-сложни структури на нашето общество. Да ги научи по какъв начин да бъдат част от голямата система, само че без да губят характерността си, по какъв начин да се осъществят, удовлетворени и щастливи в един свят, в който заплахите дебнат отвред, а щастието може да е мимолетно.
На този ден всички незабелязано порастваме – родителите с цялостна мощ разбираме, че времето тече доста бързо и естествените закони се отнасят освен за нас, само че и за наследниците ни. Първокласниците, смешно седнали на образователните чинове, се чувстват необичайно и неразбираемо, още неразбиращи, че това е един от дните, които ще предопределят ориста им отсега нататък. А и.д. (изпълняващи длъжността) родителите им за цели четири години – учителите – оглеждат с любопитство новите деца в живота си, тъй като от тях ще зависи доста.
И по този начин - харесва ли ни, или не - в учебно заведение те ще прекарат цели 12 години. Родителите би трябвало да сме до тях, тъй като светът извън е недопечен и ще смачка неподготвените...
Честит празник!
Искаме най-хубавото за тях – да са сполучливи, независими, богати и щастливи. Натискаме ги да учат, пожелаваме от тях непрекъснато, записваме ги на най-различни извънучебни занимания, прехвърляме върху тях нашите паники и неосъществени наставнически упоритости.
Във времена, когато повече от децата първо се научават да превъртат по екраните и да пишат първо на британски около компютърните игри, едва ли някой се съмнява, че ще останат необразовани. Училището е освен това от това – това е система, която би трябвало да научи дребните по какъв начин да се осъществят в едни други, по-сложни структури на нашето общество. Да ги научи по какъв начин да бъдат част от голямата система, само че без да губят характерността си, по какъв начин да се осъществят, удовлетворени и щастливи в един свят, в който заплахите дебнат отвред, а щастието може да е мимолетно.
На този ден всички незабелязано порастваме – родителите с цялостна мощ разбираме, че времето тече доста бързо и естествените закони се отнасят освен за нас, само че и за наследниците ни. Първокласниците, смешно седнали на образователните чинове, се чувстват необичайно и неразбираемо, още неразбиращи, че това е един от дните, които ще предопределят ориста им отсега нататък. А и.д. (изпълняващи длъжността) родителите им за цели четири години – учителите – оглеждат с любопитство новите деца в живота си, тъй като от тях ще зависи доста.
И по този начин - харесва ли ни, или не - в учебно заведение те ще прекарат цели 12 години. Родителите би трябвало да сме до тях, тъй като светът извън е недопечен и ще смачка неподготвените...
Честит празник!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ