По-различната онлайн реклама
Чавдар Димов, управител " Проучвания и бази данни " в " Икономедиа ", показа вложенията в интернет реклама в България през 2018 година
© Анелия Николова - Най-голяма част от вложенията са ориентирани към интернет колосите Фейсбук и Гугъл.
- Вложенията в нейтив и PR реклама регистрират двуцифрен растеж. Отмина времето, когато рекламодателите възприемаха интернет платформите като нов канал за връзка с потребителите. Инвестициите в онлайн реклама към този момент са наложително перо в медийния микс на огромна част от фирмите в страната. След интензивното им нарастване през последните години обаче играчите на пазара чакаха закъснение на растежа.
Прогнозата се удостовери през вложенията в интернет реклама за миналата година, които регистрират малко над 7% растеж. В съпоставяне с нарастванията от сред 15% и 25% през последните две години и в композиция с дребния дял на онлайн рекламата в медийния микс този резултат не наподобява впечатляващ и за поредна година на българския пазар продължава да господства телевизионната реклама.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Къде са интернет вложенията
Данните за вложенията в интернет реклама бяха показани на форума на браншовото съдружие " IAB България ", който цели да очертае цифровите трендове в страната. Изследването е направено на база представителна извадка на 28 от най-големите медийни компании и рекламни организации, като за по-точно съпоставяне се събира информация за две години обратно. Данните за Фейсбук, Гугъл Search и YouTube пък се дават непосредствено от IAB Europe.
През 2018 година чистите вложения в интернет реклама се равняват на общо 98.5 млн. лева, или със 7.2% повече по отношение на 2017 година Играчите на пазара обаче са безапелационни, че капиталовложенията надвишават 100 млн. лева, а разминаването се дължи на обстоятелството, че някои огромни компании не рапортуват данни за проучването.
Темпът на напредък понижава с изключение на на целия пазар на интернет реклама в България, само че и през най-голямата обществена мрежа Фейсбук, която обичайно притегля огромна част от вложенията на рекламодателите. Ако през 2016 година вложенията в платформата се увеличаваха с 39%, а година по-късно с 30%, то през 2018 година тя пораства с едвам 6%, достигайки 24.8 млн. лева Въпреки забавянето обаче повече от две трети от бюджетите за онлайн реклама на рекламодателите, или 60.1 млн. лева, са ориентирани към Фейсбук и Gооgle. " Инвестираме от ден на ден в обществени мрежи, като през 2018 година вложенията ни се повишиха най-малко двойно, а за 2019 година планираме да бъдат на същото равнище или с най-малък растеж ", разяснява по време на събитието Лилия Александрова, експерт " Медии " в " Теленор България ".
Благодарение на платформата си YouTube в композиция с растежа на видеорекламата общите приходи към Гугъл изпреварват тези към Фейсбук. През миналата година българските рекламодатели влагат 24.1 млн. лева, или със 7.8% повече, в търсачката на Гугъл, които съставляват 24% от общите инвестиции в онлайн реклама.
Разбивка на формати
Изминалата година е добра за локалните онлайн играчи, които от общия размер на пазара притеглят 33.3 млн. лева, което е с 4% повече по отношение на 2017 година Българските медии се оказват и сериозен съперник на YouTube, що се отнася до избора на рекламодателите къде да нареждат своите видеа. Локалните уеб сайтове притеглят 7.3* млн. лева през 2018 година, което съставлява забележителен растеж от 20% на годишна база. Доста по-бавен е темпът на напредък на YouTube, към която се насочват 11.2 млн. лева, или с 9.6% повече спрямо 2017 година От общите вложения в дисплейна реклама 18.5* млн. лева са ориентирани напълно към видео, което е с 14%* повече, като данните не включват видео във Фейсбук. " За нас видеорекламата е приоритет, тъй като потребителите от ден на ден употребяват видеосъдържание през мобилните си устройства ", сподели още Лилия Александрова.
За поредна година максимален дял от общите вложения в интернет реклама в България има дисплейната реклама, която включва видеоформати и обществени мрежи. С максимален спад от 18.3% са вложенията в категория разгласи и справочници, чието тъкмо отчитане обаче директно зависи от участниците в проучването.
Данните, показани от " IAB България ", удостоверяват наклонността, че рекламодателите от ден на ден търсят разнородни рекламни формати, с цел да доближат до аудиторията си. Най-голям растеж - над 38%, регистрират нейтив (платено публицистично наличие – бел. ред.) и PR рекламата. Въпреки дребния си дял от едвам 3%, равняващ се на 2.6 млн. лева, експертите на пазара предвиждат, че категорията ще се развива с бързи темпове. " Компаниите желаят да доближават до потребителите с качествено наличие. Нейтив и PR рекламата могат да бъдат подсилвани още повече през обществените мрежи ", посочи Георги Малчев, ръководещ сътрудник в Xplora.
Сред новите рекламни формати, които стават все по-популярни измежду рекламодателите в чужбина и имат капацитет да се развият и в България, е цифровото аудио. " Това е от наклонността, която ще следим с интерес и може би ще откри място в бъдещите AdEx изследвания в България. Дигиталното аудио набира мощ в чужбина, само че към този момент много хора и в Българияслушат (някои и плащат) музика през Spotify и Apple Мusic, а и освен. Появяват се и от ден на ден подкасти на български, които натрупат лоялна публика ", разяснява Чавдар Димов, управител " Проучвания и бази данни " в " Икономедиа " (издател на " Капитал " и dnevnik.bg и член на " IAB България " - бел. ред.).С над 57% нарастват вложенията в мобилна реклама, достигайки 12.4 млн. лева, като данните са регистрирани на база почти пресмятане на организациите и издателите, присъединили се в проучването. Делът й от дисплейната реклама в уеб страниците на българските издатели е в размер на 37%, или с 12% повече по отношение на 2017 година, взимайки от каузи на десктоп рекламата. От " Теленор България " разясниха по време на събитието, че в тактиката им съотношението мобилна и десктоп реклама е равно. Най-големите онлайн рекламодатели
На деветия годишен конгрес бяха показани и данни за най-големите рекламодатели на база брутните им вложения в премиум онлайн медии. В топ 10 на класацията попадат главно производители на потребителски артикули, телекоми и ритейлъри. На първо място се подрежда Mondelez, следван от Vivacom и Coca-Cola. На четвърто място в класацията пък попада Telenor, следван от Kaufland, а A1 се класира на шесто място. Във втората петица са още GlaxoSmithKline, Lidl, Avendi и Unicredit Bulbank.
Данните за фирмите са подадени от самите медии, а класацията е направена на база показатели, като рекламодателят с максимален брутен бюджет получава и най-голям показател.
Традиционно промишлеността с най-големи рекламни бюджети е " Потребителски артикули " с 35% от общия размер вложения на най-големите 50 рекламодателя в премиум медии. След нея е " Търговия на дребно " с 19% и " Телекомуникации " с 12%.
Доверие в медиите
По време на конференцията бяха посочени три съществени казуса в онлайн среда пред рекламодателите. От една страна, макар съществуването на данни за резултатите от акциите всяка платформа дава собствен вид информация, което затруднява следенето на цялостното онлайн показване. От друга, стои въпросът за това до каква степен рекламите на марките попадат в несъмнено медийно наличие, както и заплахата от рекламна машинация или погрешно регистриран трафик на уеб страницата.
В тази връзка три от браншовите асоциации на пазара ни - Българската асоциация на информационните организации (БАКА), Българската асоциация на рекламодателите (БАР) и " IAB България ", се сплотяват в основаването на обща индустриална организацията за разработване на единни стандарти за онлайн медиите, които след това могат да бъдат надградени и с издаването на документи. " Целта е медиите да могат да аплайват за документ при покрити избрани стандарти на качество. Получаването му ще е допустимо след осъществяването на самостоятелен одит на уеб страницата им от приета от пазара метрична организация ", изяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на БАР Росен Мисов.
Подобна оценка се ползва в редица европейски страни, като задачата на българската организацията е да приспособява на нашия пазар към този момент работещ модел. Партньорите си слагат за цел до края на годината да имат явен бизнес проект за осъществяването на самодейността, която евентуално ще се финансира от годишни такси от медиите за осъществяване на одит и сертификация. В случай че медиата не дава отговор на условията, ще получи рекомендации и периоди за подобряването им.
Според трите браншови организации сходна оценка ще ускори доверието сред играчите на пазара. Медиите ще имат убеденост, че работят съгласно общоустановените стандарти. Рекламодателите от своя страна ще са по-сигурни в средата, където попадат рекламите им и измерването на резултатите от тях, което може да докара и до вероятно увеличение на локалните вложения.
*Стойностите са преизчислени и се разграничават от оповестените в печатното издание на " Капитал ".
© Анелия Николова - Най-голяма част от вложенията са ориентирани към интернет колосите Фейсбук и Гугъл.
- Вложенията в нейтив и PR реклама регистрират двуцифрен растеж. Отмина времето, когато рекламодателите възприемаха интернет платформите като нов канал за връзка с потребителите. Инвестициите в онлайн реклама към този момент са наложително перо в медийния микс на огромна част от фирмите в страната. След интензивното им нарастване през последните години обаче играчите на пазара чакаха закъснение на растежа.
Прогнозата се удостовери през вложенията в интернет реклама за миналата година, които регистрират малко над 7% растеж. В съпоставяне с нарастванията от сред 15% и 25% през последните две години и в композиция с дребния дял на онлайн рекламата в медийния микс този резултат не наподобява впечатляващ и за поредна година на българския пазар продължава да господства телевизионната реклама.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Къде са интернет вложенията
Данните за вложенията в интернет реклама бяха показани на форума на браншовото съдружие " IAB България ", който цели да очертае цифровите трендове в страната. Изследването е направено на база представителна извадка на 28 от най-големите медийни компании и рекламни организации, като за по-точно съпоставяне се събира информация за две години обратно. Данните за Фейсбук, Гугъл Search и YouTube пък се дават непосредствено от IAB Europe.
През 2018 година чистите вложения в интернет реклама се равняват на общо 98.5 млн. лева, или със 7.2% повече по отношение на 2017 година Играчите на пазара обаче са безапелационни, че капиталовложенията надвишават 100 млн. лева, а разминаването се дължи на обстоятелството, че някои огромни компании не рапортуват данни за проучването.
Темпът на напредък понижава с изключение на на целия пазар на интернет реклама в България, само че и през най-голямата обществена мрежа Фейсбук, която обичайно притегля огромна част от вложенията на рекламодателите. Ако през 2016 година вложенията в платформата се увеличаваха с 39%, а година по-късно с 30%, то през 2018 година тя пораства с едвам 6%, достигайки 24.8 млн. лева Въпреки забавянето обаче повече от две трети от бюджетите за онлайн реклама на рекламодателите, или 60.1 млн. лева, са ориентирани към Фейсбук и Gооgle. " Инвестираме от ден на ден в обществени мрежи, като през 2018 година вложенията ни се повишиха най-малко двойно, а за 2019 година планираме да бъдат на същото равнище или с най-малък растеж ", разяснява по време на събитието Лилия Александрова, експерт " Медии " в " Теленор България ".
Благодарение на платформата си YouTube в композиция с растежа на видеорекламата общите приходи към Гугъл изпреварват тези към Фейсбук. През миналата година българските рекламодатели влагат 24.1 млн. лева, или със 7.8% повече, в търсачката на Гугъл, които съставляват 24% от общите инвестиции в онлайн реклама.
Разбивка на формати
Изминалата година е добра за локалните онлайн играчи, които от общия размер на пазара притеглят 33.3 млн. лева, което е с 4% повече по отношение на 2017 година Българските медии се оказват и сериозен съперник на YouTube, що се отнася до избора на рекламодателите къде да нареждат своите видеа. Локалните уеб сайтове притеглят 7.3* млн. лева през 2018 година, което съставлява забележителен растеж от 20% на годишна база. Доста по-бавен е темпът на напредък на YouTube, към която се насочват 11.2 млн. лева, или с 9.6% повече спрямо 2017 година От общите вложения в дисплейна реклама 18.5* млн. лева са ориентирани напълно към видео, което е с 14%* повече, като данните не включват видео във Фейсбук. " За нас видеорекламата е приоритет, тъй като потребителите от ден на ден употребяват видеосъдържание през мобилните си устройства ", сподели още Лилия Александрова.
За поредна година максимален дял от общите вложения в интернет реклама в България има дисплейната реклама, която включва видеоформати и обществени мрежи. С максимален спад от 18.3% са вложенията в категория разгласи и справочници, чието тъкмо отчитане обаче директно зависи от участниците в проучването.
Данните, показани от " IAB България ", удостоверяват наклонността, че рекламодателите от ден на ден търсят разнородни рекламни формати, с цел да доближат до аудиторията си. Най-голям растеж - над 38%, регистрират нейтив (платено публицистично наличие – бел. ред.) и PR рекламата. Въпреки дребния си дял от едвам 3%, равняващ се на 2.6 млн. лева, експертите на пазара предвиждат, че категорията ще се развива с бързи темпове. " Компаниите желаят да доближават до потребителите с качествено наличие. Нейтив и PR рекламата могат да бъдат подсилвани още повече през обществените мрежи ", посочи Георги Малчев, ръководещ сътрудник в Xplora.
Сред новите рекламни формати, които стават все по-популярни измежду рекламодателите в чужбина и имат капацитет да се развият и в България, е цифровото аудио. " Това е от наклонността, която ще следим с интерес и може би ще откри място в бъдещите AdEx изследвания в България. Дигиталното аудио набира мощ в чужбина, само че към този момент много хора и в Българияслушат (някои и плащат) музика през Spotify и Apple Мusic, а и освен. Появяват се и от ден на ден подкасти на български, които натрупат лоялна публика ", разяснява Чавдар Димов, управител " Проучвания и бази данни " в " Икономедиа " (издател на " Капитал " и dnevnik.bg и член на " IAB България " - бел. ред.).С над 57% нарастват вложенията в мобилна реклама, достигайки 12.4 млн. лева, като данните са регистрирани на база почти пресмятане на организациите и издателите, присъединили се в проучването. Делът й от дисплейната реклама в уеб страниците на българските издатели е в размер на 37%, или с 12% повече по отношение на 2017 година, взимайки от каузи на десктоп рекламата. От " Теленор България " разясниха по време на събитието, че в тактиката им съотношението мобилна и десктоп реклама е равно. Най-големите онлайн рекламодатели
На деветия годишен конгрес бяха показани и данни за най-големите рекламодатели на база брутните им вложения в премиум онлайн медии. В топ 10 на класацията попадат главно производители на потребителски артикули, телекоми и ритейлъри. На първо място се подрежда Mondelez, следван от Vivacom и Coca-Cola. На четвърто място в класацията пък попада Telenor, следван от Kaufland, а A1 се класира на шесто място. Във втората петица са още GlaxoSmithKline, Lidl, Avendi и Unicredit Bulbank.
Данните за фирмите са подадени от самите медии, а класацията е направена на база показатели, като рекламодателят с максимален брутен бюджет получава и най-голям показател.
Традиционно промишлеността с най-големи рекламни бюджети е " Потребителски артикули " с 35% от общия размер вложения на най-големите 50 рекламодателя в премиум медии. След нея е " Търговия на дребно " с 19% и " Телекомуникации " с 12%.
Доверие в медиите
По време на конференцията бяха посочени три съществени казуса в онлайн среда пред рекламодателите. От една страна, макар съществуването на данни за резултатите от акциите всяка платформа дава собствен вид информация, което затруднява следенето на цялостното онлайн показване. От друга, стои въпросът за това до каква степен рекламите на марките попадат в несъмнено медийно наличие, както и заплахата от рекламна машинация или погрешно регистриран трафик на уеб страницата.
В тази връзка три от браншовите асоциации на пазара ни - Българската асоциация на информационните организации (БАКА), Българската асоциация на рекламодателите (БАР) и " IAB България ", се сплотяват в основаването на обща индустриална организацията за разработване на единни стандарти за онлайн медиите, които след това могат да бъдат надградени и с издаването на документи. " Целта е медиите да могат да аплайват за документ при покрити избрани стандарти на качество. Получаването му ще е допустимо след осъществяването на самостоятелен одит на уеб страницата им от приета от пазара метрична организация ", изяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на БАР Росен Мисов.
Подобна оценка се ползва в редица европейски страни, като задачата на българската организацията е да приспособява на нашия пазар към този момент работещ модел. Партньорите си слагат за цел до края на годината да имат явен бизнес проект за осъществяването на самодейността, която евентуално ще се финансира от годишни такси от медиите за осъществяване на одит и сертификация. В случай че медиата не дава отговор на условията, ще получи рекомендации и периоди за подобряването им.
Според трите браншови организации сходна оценка ще ускори доверието сред играчите на пазара. Медиите ще имат убеденост, че работят съгласно общоустановените стандарти. Рекламодателите от своя страна ще са по-сигурни в средата, където попадат рекламите им и измерването на резултатите от тях, което може да докара и до вероятно увеличение на локалните вложения.
*Стойностите са преизчислени и се разграничават от оповестените в печатното издание на " Капитал ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ