Часове след погрома, преди още да стане известен мащабът на

Израел vs Хамас: Няма аритметика, която да оправдае жертвите

Часове след погрома, преди още да стане прочут мащабът на това, което оставиха след себе си екзекуторите от Хамас, в нощта на офанзивата, до момента в който светът беше слисан от бруталното кръвопролитие на дами, мъже и деца от израелските селища до линията Газа, повече от 30 студентски групи от елитния университет Харвард разгласиха отворено писмо, с което обявиха, че Израел е „ напълно виновен “ за насилието, което в последна сметка умъртви повече от 1400 души.

Потресаващи картини, които не пробудиха състрадание

По това време в мрежата се качваха видеоклиповете с тези потресаващи картини, които самите терористи разпространиха със садистично наслаждение от стореното. После светът чу разкази на оживели.

Харвард мълчеше. И освен Харвард, а и елитните университети от Бръшляновата лига, в чиято академичност би трябвало да е заложен политически неутралитет. Тези влиятелни центрове на науката, призвани да образоват бъдещите международни елити, тези демократични институции, които поредно надигат глас в поддръжка на всички жертви на този свят, не откриха думи за състрадание към евреите, които са били невъзмутимо разстрелвани, изгаряни живи, измъчвани, изнасилвани и всеобщо отвличани.

Оглушително безмълвие

Какво се случва, в случай че тези, които разполагат с целия лексикален гений на аналитичното говорене, мълчат? Какво се случва, когато закъснява или отсъства обществената глоба? След оглушителното безмълвие последва оглушителният вик. Редица европейски и американски градове записват внезапен скок на антисемитски актове. На 1 ноември е запалена еврейската част на централното гробища на Виена, което е осъмнало със свастики по оградата.

А щурмът на летището в съветската република Дагестан от навалица, която бе подготвена да линчува пасажерите, сподели капацитета на нервността на фанатизираните екстремисти, която може да се трансформира в приливна вълна на омразата заливаща всяка територия в близост.

Как стана по този начин, че бъдещият хайлайф на света (ако приемем това символно обобщение) не е в положение да изведе пред скоби жертвите на несправедливостта, да проучва политическия подтекст на закононарушението против тях? Нали тъкмо те са призвани да основават предпоставки за разговор, който да понижава ескалацията на омразата.

Израел няма по какъв начин да не падне в клопката на Хамас

Почти четири седмици минаха от началото на терористичната офанзива на Хамас. Ужасяващите картини на страданието на палестинското население са мъчителната действителност, която светът гълтам всеки ден със утринните вести. Неотдавна един от политическите анализатори на процесите в Близкия изток предизвести, че Израел няма по какъв начин да не падне в клопката на Хамас. Терористите ще се скрият зад телата на палестинците и ще създадат всичко допустимо броят на цивилните жертви от локалното население да шокира света. И да го настрои против Израел. Всичко това се случва пред очите ни.

С всеки минал ден Израел губи от ден на ден социална поддръжка. В динамичността на апокалипсиса, който заран и вечер следим, към този момент бледнеят фрагментите от нощта на 7 октомври. Заложниците на Хамас са потънали освен някъде в тунелите под Газа, а изпадат и от окуляра на международния наблюдател… Световният наблюдаващ вижда разрушени селища, разрушени животи, разрушени семейства…

Днес от двете страни на оградата се разменят единствено ракети. Не се разменят думи, които да укротят кървавата статистика на смъртните. Днес това е невероятно, тъй като раните кървят, а мъртвите не са заровени. Такива думи обаче могат и би трябвало да дойдат от просветения хайлайф на този неподвижен свят. От тези, за които се допуска, че натрупат познания и мъдрост, човешки опит и емпатия в влиятелните центрове на науката. От демократични институции, които са надалеч от огъня, само че могат да създадат връзка сред действителността и характерния обществен и исторически опит, трупан ера след ера върху този терен.

Обучение в лексиката на разговора

Палестинските деца са израснали в бульон от ненавист, насаждана от ислямистките фундаменталисти. С тях ще би трябвало да се договаря за мир един ден. И този ден, уповавам се, ще пристигна. Когато мъдреците в ислямския свят стартират да ги образоват в лексиката на разговора. Когато стартират да градят мостове, по които да тръгне тази мудна върволица от оживели изгнаници.

Фундаменталисти обкръжават и кабинета на израелския министър председател Нетаняху. Месеци наред израелското общество се опитваше да ги махне оттова. Това е друга борба и тази борба следва. Но преди този момент би трябвало да спрат да вият сирените. Американската администрация в този момент за първи път позволи да се мисли за “хуманитарна пауза ”, за краткотрайно прекъсване на нахлуването в линията Газа, с цел да се помогне на палестинското население. Да се спасят хилядите почтени заложници на терористите.

И до момента в който се водят договаряния по какъв начин да стане това, световноизвестният израелски историк писателят Ювал Ноа Харари има по-добро предложение: Израел да разиска опцията да одобри на своя територия палестинските дами и деца, да предложения Червения кръст или друга интернационална организация да построи краткотраен лагер за цивилните от Газа, които да живеят на израелска територия до края на войната. Това би бил доста добър знак за целия свят, който елементарно губи ориентирите си върху моралния компас на съвремието.

Личната отговорност на Нетаняху

Еми БарухСнимка: Phelia Barouh

Ориентирите си от дълго време е изгубил и министър председателят на Държавата Израел. Неслучайно 80 на 100 от израелците упрекват него и неговото съдружно държавно управление за злополуката. Бенямин Нетаняху първо отхвърли да поеме персоналната си отговорност за големия неуспех, породен от нефункционирането на ред държавни системи, а по-късно лицемерно се извини. Не, не е това водачът, с който на следващия ден палестинците ще седнат на договаряния. Защото неговото водачество бе белязано от всичко друго с изключение на от предпочитание за възобновяване на мирния развой и основаване на условия за заслужен живот на палестинците. Ще мине обаче доста време преди да пристигна това “утре ”.

Днес Държавата Израел е изправена пред най-тежката задача в своята история. Тя би трябвало да унищожи Хамас - това е безспорното изискване, без което е невероятно да се мисли за мир в региона - и в това време да пази палестинците. Защото не съществува аритметика на жертвите, която може да оправдава гибелта. В това съревнование всички са губещи.

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води: