Монументът си отива, спете спокойно деца!
Чакането завърши! Продължи дълго, само че най-сетне завърши! Паметникът на руската войска - МОЧА освобождава пространството на Княжевската градина, което беше превзел в центъра на София и се отдръпва на друго място. Най-вероятно то ще е в музея на социалистическото изкуство, само че даже и да не е тъкмо там, оттук насетне ролята на монумента остава само тази - да припомня за един интервал от историята, с който България несъмнено не може да се гордее и който свежда държавността ни до елементарен придатък в границите на руската сфера на въздействие. Сфера, в която човешки права и личностна характерност са непознати понятия, свободната самодейност е буржоазна отживялост, а стопанската система на недоимъка е всекидневие и стандарт за всички хора в страната като се изключи привилегированата партийна каста. Не на самите членове на Българска комунистическа партия, а само на техните ментори и управителни фрагменти.
Първото решение на Столичния общински съвет (СОС) за унищожаване на МОЧА е взето през 1993 година, а последното - през актуалната 2023 година В продължение на десетилетия този паметник властваше (без никаква легитимност) в центъра на столицата обратно на настройките на хората, живеещи в града. Противно и на позициите на общинския съвет - главната институция на локалното ръководство, в която е въплътена волята на гласоподавателите, и главната функционалност, на която е да трансформира тази воля в обществени политики и управнически решения.
Именно заради това решенията на СОС са изцяло законни и не са нужни никакви референдуми, ориентирани съответно към тематиката за монумента.
Всъщност и политическите, и останалите последователи на руския интервал добре схващат, че локален референдум в София в интерес на своите ползи, те не могат да завоюват. Точно по тази причина никой от тях в никакъв случай не е предложил решението за въпросния монумент да се вземе посредством референдум. Българска социалистическа партия и " Възраждане " направиха това в СОС едвам откакто демонтажът към този момент беше почнал, което е знак за обезсърчение и за некадърност за блокиране на процеса както по институционален път, по този начин и посредством митинги и оказване на махленски напън.
Вече, най-малко в общи линии, се обрисуваха и реакциите на последователите на руската ера. Открояват се две линии на държание. В политическата сфера са налице опити за блокиране на институционалното действие на страната. Депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане " и Има Такъв Народ пречат на Народното събрание да работи в миг, в който то се занимава с извънредно значими тематики каквито са конституционните промени и приемането на бюджета за идната година. Този избор на държание демонстрира, че липсва обществена сила за митинги и демонстрации в отбрана на монумента и заради това неговите политически последователи се опиват да организират протестни дейности вътре в институциите.
Това обаче всъщност е нелегитимно, тъй като институциите действат съгласно открити механизми и всичко в тях следва да се случва съгласно нормите и съществуващия ред. Отказът от вземане предвид с този принцип е демонстрация на ослепителен популизъм, тъй като по този начин де факто се прави опит за определяне на връзка сред несвързани събития. Или казано с други думи, това е опит за слагане на лимитирани и групови ползи над публичния интерес и над интереса на общината и страната. Всъщност това е типична тактичност на хора, които желаят да реализират нещо, само че нямат нужните благоприятни условия и умения, с цел да го създадат, и в отговор се пробват да навредят на други ползи, тъй че в случай че на тях не им е добре, то и на другите хора да не им е добре.
Другата линия на държание в поддръжка на МОЧА се реализира от лица с проучвателен, журналистически и прочие искания - Баева, Дърева и така нататък, които упорстват, че премахването на монумента е демонстрация на фашизъм, че ставало дума за заличаване на история, за изтриване наизуст и какво ли не още от този порядък. Това говорене има своята публика, която обаче е много лимитирана, изключително в София, и тъкмо в този момент няма никакъв късмет да притегли нови слушатели или почитатели. Така че и тук става дума по-скоро за израз на обезсърчение, както при политическите последователи на руската ера, в сравнение с за проява на ентусиазъм или шерване на някаква религия, че би могло да се откри задоволително социална поддръжка в интерес на така наречен монумент.
Още повече, че говоренето за избавление от фашизъм, монархофашизъм и други сходни изкуствени идеологеми е от дълго време мощно износено, амортизирано и изгубило поддръжка измежду хората, тъй като е в прорез с историческата истина. То освен не дава отговор на действителността, само че и това доста елементарно може да бъде открито въз основа на обикновената логичност, която е налична и допустима за използване от всеки човек. Освобождение може да се каже, че е настъпило, когато са обезпечени опциите за свободно развиване, когато са обезпечени животът, свободата и собствеността на всеки човек, когато има конкурентна партийна система и обществени институции, основани върху политическото посланичество.
Съветският паметник символизира тъкмо противоположното на всичко това. В своята книга " Ледоразбивачът " Виктор Суворов загатва за руския маршал Тухачевски, който считал, че главната руска цел би трябвало да е обезпечаването на свободно използване на насилието. Очевидно руското схващане за независимост е много превратно и изрично не кореспондира с демократичните стандарти за обществената власт. Подобни схващания в България са неприемливи, т.е. те са изцяло неприемливи в каквато и да било форма - като говорене, като символика и като налагане на разкази по какъвто и да е различен метод.
А и Съветският съюз и Хитлеристка Германия в началото са съдружници. В този смисъл премахването на МОЧА е унищожаване на монумента на съдружника на Хитлер. Това също е един изцяло вероятен и законен прочит на актуалната обстановка. Баева и Дърева най-вероятно биха отказали да го възприемат, само че в случай че преглеждаме въпроса от позиция на говоренето за освобождение и разбирането за независимост, то сходствата сред Съюз на съветските социалистически републики и Хитлеристка Германия са доста повече в сравнение с са разликите. И в двата случая става дума за превратно пояснение и интерпретиране на основни метафизичен и политически понятия, което води до появяването на мощно девиантни схващания във връзка с формата на властта, нейните функционалности и потреблението й по отношение на хората и публичните организации.
Колкото до това, че Съюз на съветските социалистически републики и Хитлеристка Германия в началото са съдружници, а по-късно врагове, то обяснението тук изобщо не е мъчно. Два властнически режима няма по какъв начин дълго време да съжителстват като равностойни един на различен. Това е допустимо само при демократичните страни. Авторитарните режими постоянно се стремят към превъзходство и тъкмо заради това споровете сред тях са неизбежни. Взаимодействие сред властнически режими може да има единствено в случай че единият се признае (формално или неформално) за зависещ на другия. Нещо като актуалния случай, който съществува сред Русия и Беларус.
Междувременно Българска социалистическа партия популяризира предписание на основна дирекция " Инспекторат за запазване на културното завещание " към Министерството на културата, съгласно което демонтажът е трябвало да бъде спрян на 14.12. Разпореждането е подписано от лице с сан на основен контрольор. Дори не е подписано или най-малко в съгласие с шефа на дирекцията или най-малко с шеф на отдел, а само подписано от основен контрольор. Би било добре Министерството на културата да запознае в по-голяма степен обществеността по какъв начин тъкмо действа този инспекторат. Ако документът е предопределен за обществено разпространяване, за какво това не е станало по надлежния ред? Ако е част от някаква междуинституционална връзка, по какъв начин той е попаднал при Българска социалистическа партия, които го популяризират даже без да са прикрили персоналните данни на лица, които се загатват в документа. Появата на документа и изключително общественото му разпространение от Българска социалистическа партия, без съблюдаване на никакви стандарти, не дава отговори, а поражда въпроси.
За Българска социалистическа партия е ясно, че биха се възползвали от всяка една опция за саботиране на премахването на монумента. Те бяха негов главен страж в продължение на толкоз дълги години и в този момент губят борбата, която е значима за тяхното твърдо ядро. Ако стартира ерозия на твърдото ядро (в настоящия му вид), то за Българска социалистическа партия това към този момент би било не просто електорална рецесия, а напряко електорален срив или даже електорален разпад. Тези проблеми обаче са вътрешни за Нинова и компания. Дневният ред на българското общество е доста друг от този на Българска социалистическа партия.
Тези дни, в Княжевската градина по време на демонтажа, Васко Кръпката сподели, че Съветската войска е освободила страната ни само от свободата. В началото на 90-те той пееше - комунизмът си отива, спете умерено деца! Комунизмът не си отиде по най-бързия метод, нито непринудено, все пак обаче България през днешния ден е изменена и друга. Премахването на МОЧА от центъра на София е част от продължението навръх този развой, обвързван с развиването и модернизирането на страната ни. Така че, в случай че леко перифразираме Васко Кръпката в този момент, то... монументът си отива, спете умерено деца!
Първото решение на Столичния общински съвет (СОС) за унищожаване на МОЧА е взето през 1993 година, а последното - през актуалната 2023 година В продължение на десетилетия този паметник властваше (без никаква легитимност) в центъра на столицата обратно на настройките на хората, живеещи в града. Противно и на позициите на общинския съвет - главната институция на локалното ръководство, в която е въплътена волята на гласоподавателите, и главната функционалност, на която е да трансформира тази воля в обществени политики и управнически решения.
Именно заради това решенията на СОС са изцяло законни и не са нужни никакви референдуми, ориентирани съответно към тематиката за монумента.
Всъщност и политическите, и останалите последователи на руския интервал добре схващат, че локален референдум в София в интерес на своите ползи, те не могат да завоюват. Точно по тази причина никой от тях в никакъв случай не е предложил решението за въпросния монумент да се вземе посредством референдум. Българска социалистическа партия и " Възраждане " направиха това в СОС едвам откакто демонтажът към този момент беше почнал, което е знак за обезсърчение и за некадърност за блокиране на процеса както по институционален път, по този начин и посредством митинги и оказване на махленски напън.
Вече, най-малко в общи линии, се обрисуваха и реакциите на последователите на руската ера. Открояват се две линии на държание. В политическата сфера са налице опити за блокиране на институционалното действие на страната. Депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане " и Има Такъв Народ пречат на Народното събрание да работи в миг, в който то се занимава с извънредно значими тематики каквито са конституционните промени и приемането на бюджета за идната година. Този избор на държание демонстрира, че липсва обществена сила за митинги и демонстрации в отбрана на монумента и заради това неговите политически последователи се опиват да организират протестни дейности вътре в институциите.
Това обаче всъщност е нелегитимно, тъй като институциите действат съгласно открити механизми и всичко в тях следва да се случва съгласно нормите и съществуващия ред. Отказът от вземане предвид с този принцип е демонстрация на ослепителен популизъм, тъй като по този начин де факто се прави опит за определяне на връзка сред несвързани събития. Или казано с други думи, това е опит за слагане на лимитирани и групови ползи над публичния интерес и над интереса на общината и страната. Всъщност това е типична тактичност на хора, които желаят да реализират нещо, само че нямат нужните благоприятни условия и умения, с цел да го създадат, и в отговор се пробват да навредят на други ползи, тъй че в случай че на тях не им е добре, то и на другите хора да не им е добре.
Другата линия на държание в поддръжка на МОЧА се реализира от лица с проучвателен, журналистически и прочие искания - Баева, Дърева и така нататък, които упорстват, че премахването на монумента е демонстрация на фашизъм, че ставало дума за заличаване на история, за изтриване наизуст и какво ли не още от този порядък. Това говорене има своята публика, която обаче е много лимитирана, изключително в София, и тъкмо в този момент няма никакъв късмет да притегли нови слушатели или почитатели. Така че и тук става дума по-скоро за израз на обезсърчение, както при политическите последователи на руската ера, в сравнение с за проява на ентусиазъм или шерване на някаква религия, че би могло да се откри задоволително социална поддръжка в интерес на така наречен монумент.
Още повече, че говоренето за избавление от фашизъм, монархофашизъм и други сходни изкуствени идеологеми е от дълго време мощно износено, амортизирано и изгубило поддръжка измежду хората, тъй като е в прорез с историческата истина. То освен не дава отговор на действителността, само че и това доста елементарно може да бъде открито въз основа на обикновената логичност, която е налична и допустима за използване от всеки човек. Освобождение може да се каже, че е настъпило, когато са обезпечени опциите за свободно развиване, когато са обезпечени животът, свободата и собствеността на всеки човек, когато има конкурентна партийна система и обществени институции, основани върху политическото посланичество.
Съветският паметник символизира тъкмо противоположното на всичко това. В своята книга " Ледоразбивачът " Виктор Суворов загатва за руския маршал Тухачевски, който считал, че главната руска цел би трябвало да е обезпечаването на свободно използване на насилието. Очевидно руското схващане за независимост е много превратно и изрично не кореспондира с демократичните стандарти за обществената власт. Подобни схващания в България са неприемливи, т.е. те са изцяло неприемливи в каквато и да било форма - като говорене, като символика и като налагане на разкази по какъвто и да е различен метод.
А и Съветският съюз и Хитлеристка Германия в началото са съдружници. В този смисъл премахването на МОЧА е унищожаване на монумента на съдружника на Хитлер. Това също е един изцяло вероятен и законен прочит на актуалната обстановка. Баева и Дърева най-вероятно биха отказали да го възприемат, само че в случай че преглеждаме въпроса от позиция на говоренето за освобождение и разбирането за независимост, то сходствата сред Съюз на съветските социалистически републики и Хитлеристка Германия са доста повече в сравнение с са разликите. И в двата случая става дума за превратно пояснение и интерпретиране на основни метафизичен и политически понятия, което води до появяването на мощно девиантни схващания във връзка с формата на властта, нейните функционалности и потреблението й по отношение на хората и публичните организации.
Колкото до това, че Съюз на съветските социалистически републики и Хитлеристка Германия в началото са съдружници, а по-късно врагове, то обяснението тук изобщо не е мъчно. Два властнически режима няма по какъв начин дълго време да съжителстват като равностойни един на различен. Това е допустимо само при демократичните страни. Авторитарните режими постоянно се стремят към превъзходство и тъкмо заради това споровете сред тях са неизбежни. Взаимодействие сред властнически режими може да има единствено в случай че единият се признае (формално или неформално) за зависещ на другия. Нещо като актуалния случай, който съществува сред Русия и Беларус.
Междувременно Българска социалистическа партия популяризира предписание на основна дирекция " Инспекторат за запазване на културното завещание " към Министерството на културата, съгласно което демонтажът е трябвало да бъде спрян на 14.12. Разпореждането е подписано от лице с сан на основен контрольор. Дори не е подписано или най-малко в съгласие с шефа на дирекцията или най-малко с шеф на отдел, а само подписано от основен контрольор. Би било добре Министерството на културата да запознае в по-голяма степен обществеността по какъв начин тъкмо действа този инспекторат. Ако документът е предопределен за обществено разпространяване, за какво това не е станало по надлежния ред? Ако е част от някаква междуинституционална връзка, по какъв начин той е попаднал при Българска социалистическа партия, които го популяризират даже без да са прикрили персоналните данни на лица, които се загатват в документа. Появата на документа и изключително общественото му разпространение от Българска социалистическа партия, без съблюдаване на никакви стандарти, не дава отговори, а поражда въпроси.
За Българска социалистическа партия е ясно, че биха се възползвали от всяка една опция за саботиране на премахването на монумента. Те бяха негов главен страж в продължение на толкоз дълги години и в този момент губят борбата, която е значима за тяхното твърдо ядро. Ако стартира ерозия на твърдото ядро (в настоящия му вид), то за Българска социалистическа партия това към този момент би било не просто електорална рецесия, а напряко електорален срив или даже електорален разпад. Тези проблеми обаче са вътрешни за Нинова и компания. Дневният ред на българското общество е доста друг от този на Българска социалистическа партия.
Тези дни, в Княжевската градина по време на демонтажа, Васко Кръпката сподели, че Съветската войска е освободила страната ни само от свободата. В началото на 90-те той пееше - комунизмът си отива, спете умерено деца! Комунизмът не си отиде по най-бързия метод, нито непринудено, все пак обаче България през днешния ден е изменена и друга. Премахването на МОЧА от центъра на София е част от продължението навръх този развой, обвързван с развиването и модернизирането на страната ни. Така че, в случай че леко перифразираме Васко Кръпката в този момент, то... монументът си отива, спете умерено деца!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ