Бюджетна комисия на НС не пусна данъчните промени на Асен Василев
Бюджетната комисия на процедура блокира всички промени в данъчните закони, препоръчани от финансовото министерство. Още при започване на съвещанието, ГЕРБ и Движение за права и свободи оповестиха, че ще участват, само че няма да поддържат нито едно от предложенията. ГЕРБ с претекста, че били неработещи и нереалистични, а Движение за права и свободи – със забележката, че не са препоръчани " както би трябвало ". Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " ИТН " заявиха, че са " срещу ".
Така, последващите гласувания бяха предизвестени и гласуванията минаха по формулата " 2 гласа " за ", 6 " срещу " и " 7 въздържали се ". Все отново, някои от поправките " Василев " имат късмет в пленарна зала, стана ясно по време на полемиките. Самата полемика се организира в отсъствието на финансовия министър Асен Василев. На всички въпроси и рецензии обаче аргументирано дадоха отговор заместникът му Георги Клисурски и шефката на данъчната дирекция Людмила Петкова.
Заявка за съществуване на шансове за част от измененията бе разчетена в съвсем гневна тирада на ръководителя на комисията Йордан Цонев от Движение за права и свободи. След като драговолно даваше думата на всеки от представителите на бизнеса, той показа с " осведомителна цел ", че България от дълго време е на " мушката " на Европейска комисия и на останалите страни с ниските си данъчни ставки, и че обвиняванията против нас са в " дъмпингова данъчна политика ". Той съобщи още, че е добре тези нападки да бъдат чути от бизнеса, тъй като " представителите му в никакъв случай не са съгласни с данъчни промени, само че това не пречи на страната да се пробва да извършва дилемите си и да цялостни хазната.
Цонев изнесе тази информация във връзка една от най-сериозните промени в данъчните закони - повдигането на корпоративния налог за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%, която най-вероятно няма да бъде призната, макар, че не е поради национално решение, а поради световна мярка, подкрепена от Европейски Съюз. Всички се оповестиха срещу, макар, че съгласно Петкова компании и огромни национални компании с оборот над 750 млн. евро у нас са не повече от 5. Чуха се даже гласове, че било по-добре да не подписваме директивата, вместо да си таксуваме бизнеса.
Кои от препоръчаните промени имат късмет по-близък до нулата да бъдат подкрепени в пленарна зала?
Първата подложена на критика от всички смяна, която лиши и най- дълго време при дебатите бе ставката за заведенията за хранене. В закона за Данък добавена стойност сега е записано тя да стане 20%. Опцията тя да бъде оставена 9%, която зададе обществено финансовия министър, против ограничения за изсветляване на бранша, се оказа също оспорвана. Две асоциации на заведения оповестиха, че в никакъв случай не са се срещали с финансовия министър и че той си е поканил определени представители на сектора. Петкова обаче бе безапелационна, че персонално е била на срещата и тъкмо от сектора са пристигнали ограниченията за изсветляване на бранша- и слагането на постерминали във всяко заведение, и минаване на дребните с оборот под 100 000 лева на патентен налог, и заплащания на заплати единствено по банков път, както и по-високите санкции и за търговци и за консуматори при липса на касови бележки.
Най-честите причини срещу, споделени и от работодателите- прекосяването на патентен налог за заведения с оборот под 100 000 лева " ще провокира всеобща дерегистрация от Данък добавена стойност ".
Дори оспорваният налог върху бакшишите пристигнал като концепция от сектора, съобщи Петкова. Ричард Алибегов пък опонира, че това били връзки сред клиент и представител на сектора и никой шеф не знаел какъв брой пари за признателност получават техните подчинени.
Петкова разгласи още, че от ниската ставка по Данък добавена стойност за заведенията за хранене фискът губи по 309 млн. лева годишно и прикани да се потърси вид за запълване на тази " дупка ". Венко Сабрутев от Политическа партия пък непосредствено съобщи, че " явно заведенията за хранене имат съществено лоби в Народното събрание " и се радват на изключително внимание. Още при предлагането на мярката, от ГЕРБ оповестиха, че няма да се съгласят на 20% ставка по Данък добавена стойност.
И бизнес, и синдикати, се оповестиха срещу друга мярка- клиент да не заплати сметка, в случай че не получи касова записка. Според Атанас Кацарчев от КТ " Подкрепа " това ще провокира съществени спорове.
Много рецензии събра и желанието Национална агенция за приходите да дефинира кои цивилен контракти са скрити трудови контракти и да те да нямат право на нормативно приети разноски.
Една от най-сериозните промени в данъчните закони - повдигането на корпоративния налог за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%., която най-вероятно няма да бъде призната, макар, че на е поради национално решение, а поради световна мярка, подкрепена от Европейски Съюз, за реализиране на еднообразно минимално равнище на облагането на мултинационалните компании и огромни национални компании с оборот над 750 млн. евро.
Работеща мярка ли е " Донос-бонус " провокира също доста разногласия. " И в този момент Национална агенция за приходите получава доста сигнали- над 5000 за една година, които са донесли на хазната единствено 700 000 лева т.е. по 150 лева на един сигнал ", заяви Петкова. Това даде мотив да се отхвърли смисъла от тази мярка, с изключение на, че ще затрупа данъчните с още повече сигнали и всеки ще топи комшията ". Според Георги Ганев от Демократична България обаче смисъла на това предложение е тъкмо обратния- с въвеждането на летва от разкрити най-малко 100 000 лева се пресичат тъкмо такива " кокошкарски " сигнали. А съгласно него, човек, който тръгне да разкрива със сигнала си схеми за отбягване на данъчно облагане за над 100 000 лева рискува доста, от време на време и живота си, и е обикновено да има тласък да го прави.
Синдикатите пък се оповестиха твърдо и против актуализирането на данъчните оценки, без те да са били подложени на разискване в тристранката. Според Кацарчев, първата мярка ще има отрицателен резултат върху данъкоплатците и ще " изяде " част от парите, с които се усилват приходите. Втората част от предлагането – за презониране обаче може и да получи поддръжка, защото тя следва от признати текстове в различен закон. Работадателите пък настояха едвам откакто такса боклук стартира да се дефинира по друга методика, да се вкара актуализирането на данъчните оценки, с цел да не се вдигнат парите за боклука, които още са вързани за тях.
С шансове да оцелеят и измежду пленарна зала са няколко оферти, записани в данъчните закони, които през днешния ден не получиха сериозен отпор.
Това са предлагането таванът за заплащане на суми в брой да падне от 10 000 лева на 5000 лева Безспорна е и нулевата ставка за доставката на самун и брашно, тъй че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху семействата, по-специално върху най-уязвимите групи.
Друга смяна планува да не се прави промяна на употребения данъчен заем при бракуване на стока. Това ще става, когато лицето е счело, че тя към този момент е неизползваема в нормалната му икономическа активност и непринудено я е унищожило или я е продало с Данък добавена стойност. Също по този начин, в случай че стоката е била унищожена окончателно. Не е оспорена и концепцията за въвеждане на данъчно облекчение за касови бележки, посредством което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5% от платения Данък добавена стойност, само че не повече от 100 лева месечно, според данните от касовите бележки, които индивидът е записал в Национална агенция за приходите. Патентът за гъбари и билкари също може да оцелее. Предлаганото увеличение на прага на касовите разплащания на покупко-продажбите с железни боклуци от 100 лева на 1 200 лева на година на физическо лице, също не е оспорвано от комисията
Така, последващите гласувания бяха предизвестени и гласуванията минаха по формулата " 2 гласа " за ", 6 " срещу " и " 7 въздържали се ". Все отново, някои от поправките " Василев " имат късмет в пленарна зала, стана ясно по време на полемиките. Самата полемика се организира в отсъствието на финансовия министър Асен Василев. На всички въпроси и рецензии обаче аргументирано дадоха отговор заместникът му Георги Клисурски и шефката на данъчната дирекция Людмила Петкова.
Заявка за съществуване на шансове за част от измененията бе разчетена в съвсем гневна тирада на ръководителя на комисията Йордан Цонев от Движение за права и свободи. След като драговолно даваше думата на всеки от представителите на бизнеса, той показа с " осведомителна цел ", че България от дълго време е на " мушката " на Европейска комисия и на останалите страни с ниските си данъчни ставки, и че обвиняванията против нас са в " дъмпингова данъчна политика ". Той съобщи още, че е добре тези нападки да бъдат чути от бизнеса, тъй като " представителите му в никакъв случай не са съгласни с данъчни промени, само че това не пречи на страната да се пробва да извършва дилемите си и да цялостни хазната.
Цонев изнесе тази информация във връзка една от най-сериозните промени в данъчните закони - повдигането на корпоративния налог за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%, която най-вероятно няма да бъде призната, макар, че не е поради национално решение, а поради световна мярка, подкрепена от Европейски Съюз. Всички се оповестиха срещу, макар, че съгласно Петкова компании и огромни национални компании с оборот над 750 млн. евро у нас са не повече от 5. Чуха се даже гласове, че било по-добре да не подписваме директивата, вместо да си таксуваме бизнеса.
Кои от препоръчаните промени имат късмет по-близък до нулата да бъдат подкрепени в пленарна зала?
Първата подложена на критика от всички смяна, която лиши и най- дълго време при дебатите бе ставката за заведенията за хранене. В закона за Данък добавена стойност сега е записано тя да стане 20%. Опцията тя да бъде оставена 9%, която зададе обществено финансовия министър, против ограничения за изсветляване на бранша, се оказа също оспорвана. Две асоциации на заведения оповестиха, че в никакъв случай не са се срещали с финансовия министър и че той си е поканил определени представители на сектора. Петкова обаче бе безапелационна, че персонално е била на срещата и тъкмо от сектора са пристигнали ограниченията за изсветляване на бранша- и слагането на постерминали във всяко заведение, и минаване на дребните с оборот под 100 000 лева на патентен налог, и заплащания на заплати единствено по банков път, както и по-високите санкции и за търговци и за консуматори при липса на касови бележки.
Най-честите причини срещу, споделени и от работодателите- прекосяването на патентен налог за заведения с оборот под 100 000 лева " ще провокира всеобща дерегистрация от Данък добавена стойност ".
Дори оспорваният налог върху бакшишите пристигнал като концепция от сектора, съобщи Петкова. Ричард Алибегов пък опонира, че това били връзки сред клиент и представител на сектора и никой шеф не знаел какъв брой пари за признателност получават техните подчинени.
Петкова разгласи още, че от ниската ставка по Данък добавена стойност за заведенията за хранене фискът губи по 309 млн. лева годишно и прикани да се потърси вид за запълване на тази " дупка ". Венко Сабрутев от Политическа партия пък непосредствено съобщи, че " явно заведенията за хранене имат съществено лоби в Народното събрание " и се радват на изключително внимание. Още при предлагането на мярката, от ГЕРБ оповестиха, че няма да се съгласят на 20% ставка по Данък добавена стойност.
И бизнес, и синдикати, се оповестиха срещу друга мярка- клиент да не заплати сметка, в случай че не получи касова записка. Според Атанас Кацарчев от КТ " Подкрепа " това ще провокира съществени спорове.
Много рецензии събра и желанието Национална агенция за приходите да дефинира кои цивилен контракти са скрити трудови контракти и да те да нямат право на нормативно приети разноски.
Една от най-сериозните промени в данъчните закони - повдигането на корпоративния налог за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%., която най-вероятно няма да бъде призната, макар, че на е поради национално решение, а поради световна мярка, подкрепена от Европейски Съюз, за реализиране на еднообразно минимално равнище на облагането на мултинационалните компании и огромни национални компании с оборот над 750 млн. евро.
Работеща мярка ли е " Донос-бонус " провокира също доста разногласия. " И в този момент Национална агенция за приходите получава доста сигнали- над 5000 за една година, които са донесли на хазната единствено 700 000 лева т.е. по 150 лева на един сигнал ", заяви Петкова. Това даде мотив да се отхвърли смисъла от тази мярка, с изключение на, че ще затрупа данъчните с още повече сигнали и всеки ще топи комшията ". Според Георги Ганев от Демократична България обаче смисъла на това предложение е тъкмо обратния- с въвеждането на летва от разкрити най-малко 100 000 лева се пресичат тъкмо такива " кокошкарски " сигнали. А съгласно него, човек, който тръгне да разкрива със сигнала си схеми за отбягване на данъчно облагане за над 100 000 лева рискува доста, от време на време и живота си, и е обикновено да има тласък да го прави.
Синдикатите пък се оповестиха твърдо и против актуализирането на данъчните оценки, без те да са били подложени на разискване в тристранката. Според Кацарчев, първата мярка ще има отрицателен резултат върху данъкоплатците и ще " изяде " част от парите, с които се усилват приходите. Втората част от предлагането – за презониране обаче може и да получи поддръжка, защото тя следва от признати текстове в различен закон. Работадателите пък настояха едвам откакто такса боклук стартира да се дефинира по друга методика, да се вкара актуализирането на данъчните оценки, с цел да не се вдигнат парите за боклука, които още са вързани за тях.
С шансове да оцелеят и измежду пленарна зала са няколко оферти, записани в данъчните закони, които през днешния ден не получиха сериозен отпор.
Това са предлагането таванът за заплащане на суми в брой да падне от 10 000 лева на 5000 лева Безспорна е и нулевата ставка за доставката на самун и брашно, тъй че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху семействата, по-специално върху най-уязвимите групи.
Друга смяна планува да не се прави промяна на употребения данъчен заем при бракуване на стока. Това ще става, когато лицето е счело, че тя към този момент е неизползваема в нормалната му икономическа активност и непринудено я е унищожило или я е продало с Данък добавена стойност. Също по този начин, в случай че стоката е била унищожена окончателно. Не е оспорена и концепцията за въвеждане на данъчно облекчение за касови бележки, посредством което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5% от платения Данък добавена стойност, само че не повече от 100 лева месечно, според данните от касовите бележки, които индивидът е записал в Национална агенция за приходите. Патентът за гъбари и билкари също може да оцелее. Предлаганото увеличение на прага на касовите разплащания на покупко-продажбите с железни боклуци от 100 лева на 1 200 лева на година на физическо лице, също не е оспорвано от комисията
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ