България приключи годината с рекорден дефицит
Бюджетът на България за 2022 година е приключил с недостиг от към 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, което значи към 4,5 милиарда лева – най-големият за последните 12 години. Това проличава от прогнозата за месечното осъществяване на бюджета, която Министерството на финансите е разгласили часове преди настъпването на новата 2023 година
Като % от Брутният вътрешен продукт той към момента е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната.
Не се оправдаха обаче упованията за голямо преизпълнение в данъчно-осигурителните доходи за 2022 година от ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт
Въпреки, че номиналният размер на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година бе повишен с над 11 милиарда лева по отношение на прогнозата към актуализацията, превишението на приходите над заложеното в обновените годишни планове от юли при елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент е в размер на 2,1 на 100, и е обвързвано главно с по-високи доходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, по-високи доходи по бюджетите на обществено и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в дребна степен на данъчните доходи по държавния бюджет.
Параметрите по осъществяването на приходите по консолидираната фискална стратегия са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години, написа МФ.
Данъчно-осигурителните доходи са 46,6 милиарда лева, което е с 1,1 на 100 над заложеното в плановете.
Данъчните доходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 милиарда лева или с 0,1 милиарда лева повече по отношение на плануваното. Преизпълнение има при корпоративните налози, а приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете за 2022 година се чака постъпленията за годината да са с към 0,67 милиарда лева по ниски от плануваните.
В частта на помощите и даренията се чака приходите да бъдат по-ниски от разчетените с към 0,2 милиарда лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниският размер на възобновените разноски от Европейска комисия.
Разходите са изпълнени на 95.6 на 100
Усвояването на европейските фондове е едва, най-много на плановете по Плана за възобновяване и резистентност
Най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основен принос за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 година, като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет.
Разходите и предоставените прехвърляния по сметките за средства от Европейски Съюз са с към 2,7 милиарда лева по-ниски от плануваните с плановете за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2,7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0,1 милиарда лева
Изпълнението на капиталовата стратегия е едва
По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет.
Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година
Огромните задължения за непрекъснати настоящи разноски понижават опциите за нови политики и предрешават дейностите на идващите държавни управления.
Оценките сочат, че за 2022 година България ще образува забележителен примитивен систематичен недостиг, което е обвързвано с релативно високия напредък на национално финансирани първоначални настоящи разноски, по-голямата част от който се дължи на ограничения с непрекъснато деяние.
Като % от Брутният вътрешен продукт той към момента е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната.
Не се оправдаха обаче упованията за голямо преизпълнение в данъчно-осигурителните доходи за 2022 година от ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт
Въпреки, че номиналният размер на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година бе повишен с над 11 милиарда лева по отношение на прогнозата към актуализацията, превишението на приходите над заложеното в обновените годишни планове от юли при елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент е в размер на 2,1 на 100, и е обвързвано главно с по-високи доходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, по-високи доходи по бюджетите на обществено и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в дребна степен на данъчните доходи по държавния бюджет.
Параметрите по осъществяването на приходите по консолидираната фискална стратегия са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години, написа МФ.
Данъчно-осигурителните доходи са 46,6 милиарда лева, което е с 1,1 на 100 над заложеното в плановете.
Данъчните доходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 милиарда лева или с 0,1 милиарда лева повече по отношение на плануваното. Преизпълнение има при корпоративните налози, а приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете за 2022 година се чака постъпленията за годината да са с към 0,67 милиарда лева по ниски от плануваните.
В частта на помощите и даренията се чака приходите да бъдат по-ниски от разчетените с към 0,2 милиарда лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниският размер на възобновените разноски от Европейска комисия.
Разходите са изпълнени на 95.6 на 100
Усвояването на европейските фондове е едва, най-много на плановете по Плана за възобновяване и резистентност
Най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основен принос за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 година, като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет.
Разходите и предоставените прехвърляния по сметките за средства от Европейски Съюз са с към 2,7 милиарда лева по-ниски от плануваните с плановете за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2,7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0,1 милиарда лева
Изпълнението на капиталовата стратегия е едва
По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет.
Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година
Огромните задължения за непрекъснати настоящи разноски понижават опциите за нови политики и предрешават дейностите на идващите държавни управления.
Оценките сочат, че за 2022 година България ще образува забележителен примитивен систематичен недостиг, което е обвързвано с релативно високия напредък на национално финансирани първоначални настоящи разноски, по-голямата част от който се дължи на ограничения с непрекъснато деяние.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ