Свекървата, която ми отрови живота, неочаквано помоли: Позволи ми да общувам с внука
Бях единствено на 16 години, когато се влюбих във Васил. Беше доста по-възрастен от мен, само че това не ни тревожеше. Веднага се влюбихме – стигна се даже до сериозна връзка.
Но родителите му бяха срещу да се срещаме. Аз бях щерка на елементарна чистачка, а той беше наследник на богати и авторитетни хора. Разбира се, не бях равна на него.
Когато майката на Васил разбра, че всичко сред нас е съществено, тя ми забрани даже да се приближавам до него. Нямали потребност от непрокопсаница.
Тя направи всичко допустимо, с цел да откъсне сина си от мен. Намери му подобаваща жена и го принуди да се ожени. И никой не знаеше, че в този миг аз към този момент носех нашето дете в утробата си.
Васил се промени доста под въздействието на родителите си. Той се дистанцира от мен и сподели, че нямаме бъдеще. Идваше при мен единствено пийнал.
И тогава избяга от къщи, тъй като майка му го държала под ключ и го готвела за сватбата. Васил знаеше, че съм бременна. Той сподели на майка си за това и тя ми донесе пари за аборт.
Разбира се, не прекъснах бременността, само че не отхвърлих парите – щяха да са ми от изгода в бъдеще, тъй като Васил не възнамеряваше да взе участие в живота на детето.
Слава Богу, майка ми ме поддържа. Тя не ми разреши да се унижа – сподели, че ще отглеждаме детето сами, ще се оправим и без техните подаяния. Така се роди синът ми. Той беше копие на Васил, тъй че никой даже не загатна ДНК експертиза.
Родителите на Васил въобще не обърнаха внимание на внука си. Въпреки че самите те видяха, че това е 100% дете на сина им. Ами Васил? Той пропадна в пропаст.
След като се ожени за нелюбима жена, стартира да пие и да гуляе. Скоро по-късно катастрофира с мотора си. По това време синът ни беше към този момент на 4 години.
Отидох на погребението, тъй като въпреки всичко не ми беше чужд. Вярно, майката на Васил се опита да ме изгони. Тя изкрещя напряко пред хората, че той се е напил до гибел поради мен. И в случай че не съм го била впримчила към мен, щял да бъде жив.
Тогава се случи нещо ненадейно.
Година след гибелта на Васил майка му пристигна при мен и стартира да ме моли да й разреша да поддържа връзка с внука си. И това след всичко, което тя ми аргументи?
Съжалявам я, само че не мога да преодолея обидата си. Какво би трябвало да направя?
