Мащабна ревизия на НСИ: През 2021 г. икономиката е пораснала не с 4.2%, а със 7.6%
БВП на България за 2021 година е бил с 6.2 милиарда лева повече в сравнение с се смяташе до момента, а за първата половина на 2022 година Национален статистически институт прибавя още 1.2 милиарда лева, Новите данни демонстрират, че промените се дължат главно на повече ползване от семействата и трупане на ресурси от компаниите Самата институция обаче не е обяснила обществено какво постанова извънредно огромната проверка
През 2021 година брутният вътрешен артикул (БВП), генериран от българската стопанска система, не е бил 132.7 милиарда лева, а 139 милиарда лева Това се вижда от оповестените на 19 октомври от Национален статистически институт данни, с които се прави огромна проверка, която обгръща и някои от числата за 2020 година, а също и настоящите данни за първите две тримесечия на 2022.
Съпоставка с предходните оповестени данни от март демонстрира, че националната статистика към този момент приема, че стопанската система през 2021 година е пораснала не с 4.2%, а с цели 7.6%. Също по този начин излиза, че спадът в коронавирус годината 2020 е бил малко по-слаб, в сравнение с се приемаше до момента - 4%, вместо 4.4%, а проверки и резултат има и върху настоящите данни от първото полугодие на 2022 година Съществени разбърквания има и по съставените елементи на Брутният вътрешен продукт.
По принцип проверките не са нещо извънредно - първичните експресни оценки и предварителни данни за Брутният вътрешен продукт се вършат с доста допускания и с постъпването на повече данни те могат да търпят промени. Същевременно обаче отклоняване от над 6.2 милиарда лева, или 3 процентни пункта, е много доста и несъмнено повдига въпроси за надеждността и качеството на икономическата статистика. Брутният вътрешен продукт е един от най-важните макроикономически индикатори, като е употребен освен за измерител на растежа, а и за разнородни съпоставки и съпоставения, в това число и такива залягащи в нормативни и регулаторни документи.
Реклама
Затова и радикално другата му стойност, както и аргументите и факторите довели до смяната, би трябвало да бъде комуникирана ясно с публиката. Национален статистически институт обаче прави проверката значително на мрачно - тя е оповестена в календара на институцията, само че не е придружена от прессъобщение или каквито и да е обяснения.
Липсващите 6 милиарда лева през 2021 година
Съпоставка на новите със старите данни по другите способи, по които Национален статистически институт пресмята Брутният вътрешен продукт дава опция да се види най-малко отчасти от кое място идва разминаването. От данните по браншове се вижда, че най-голямата част от проверката - нагоре с 4.5 милиарда лева, е в групата " Търговия, ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство ". Тя обаче е много широкообхватна, тъй че мъчно може да се откри от кое място тъкмо идва огромното разминаване. Големи покачвания има още във финансовия бранш (1.8 милиарда лева.) и селското стопанство (1.1 милиарда лева.), до момента в който в индустрията новото число е с над 1 милиарда лева по-ниско.
Ако се огледа по метода на крайното потребление пък излиза, че смяната идва по съвсем всички линии. Потреблението е било подценено с 2 милиарда лева, като на практика цялата проверка се дължи на семействата. При брутокапиталообразуването проверката е с 3.3 милиарда лева нагоре, като обаче по-голямата част не идва от вложенията, а от изменението на запасите. Темата с изненадващо високите стойности на индикатора в началните месеци на 2022 година провокира разнообразни тълкувания и хипотези на какво може да се дължи като не се изключваше и да става въпрос за статистически грешки. В последната си макропрогноза оповестена преди дни Българска народна банка я отдава на повече незавършено произвеждане и запасяване със първични материали и материали поради предстоящото им повишаване. А в този момент от новите данни оказва се че този развой е почнал по-рано - още във второто полугодие на 2021 година
Реклама
Нагоре са ревизирани и данните за външната търговия със артикули и услуги, с превес на тези за износа (1.6 милиарда лева.) над тези за вноса (+0.85 милиарда лева.) Така че проверката в чистия износ също дава позитивен принос за растежа.
Ефектът върху 2022 година
Чисто механично стремително повишаване на Брутният вътрешен продукт за 2021 година би трябвало да докара до намаление на данните за годишния растеж през 2022 година Това обаче на практика не се следи изключително, защото проверката обгръща и данните от първите две тримесечия на актуалната година. Там смяната не е толкоз фрапантна, само че не е и пренебрежима - номинално Брутният вътрешен продукт за полугодието се повишава по отношение на миналата оценка с над 1.2 милиарда лева до 73 милиарда лева Това се дължи още веднъж съвсем напълно на покачване при потреблението на семействата, както и на повече експорт и импорт от в началото регистрираните.
През 2021 година брутният вътрешен артикул (БВП), генериран от българската стопанска система, не е бил 132.7 милиарда лева, а 139 милиарда лева Това се вижда от оповестените на 19 октомври от Национален статистически институт данни, с които се прави огромна проверка, която обгръща и някои от числата за 2020 година, а също и настоящите данни за първите две тримесечия на 2022.
Съпоставка с предходните оповестени данни от март демонстрира, че националната статистика към този момент приема, че стопанската система през 2021 година е пораснала не с 4.2%, а с цели 7.6%. Също по този начин излиза, че спадът в коронавирус годината 2020 е бил малко по-слаб, в сравнение с се приемаше до момента - 4%, вместо 4.4%, а проверки и резултат има и върху настоящите данни от първото полугодие на 2022 година Съществени разбърквания има и по съставените елементи на Брутният вътрешен продукт.
По принцип проверките не са нещо извънредно - първичните експресни оценки и предварителни данни за Брутният вътрешен продукт се вършат с доста допускания и с постъпването на повече данни те могат да търпят промени. Същевременно обаче отклоняване от над 6.2 милиарда лева, или 3 процентни пункта, е много доста и несъмнено повдига въпроси за надеждността и качеството на икономическата статистика. Брутният вътрешен продукт е един от най-важните макроикономически индикатори, като е употребен освен за измерител на растежа, а и за разнородни съпоставки и съпоставения, в това число и такива залягащи в нормативни и регулаторни документи.
Реклама
Затова и радикално другата му стойност, както и аргументите и факторите довели до смяната, би трябвало да бъде комуникирана ясно с публиката. Национален статистически институт обаче прави проверката значително на мрачно - тя е оповестена в календара на институцията, само че не е придружена от прессъобщение или каквито и да е обяснения.
Липсващите 6 милиарда лева през 2021 година
Съпоставка на новите със старите данни по другите способи, по които Национален статистически институт пресмята Брутният вътрешен продукт дава опция да се види най-малко отчасти от кое място идва разминаването. От данните по браншове се вижда, че най-голямата част от проверката - нагоре с 4.5 милиарда лева, е в групата " Търговия, ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство ". Тя обаче е много широкообхватна, тъй че мъчно може да се откри от кое място тъкмо идва огромното разминаване. Големи покачвания има още във финансовия бранш (1.8 милиарда лева.) и селското стопанство (1.1 милиарда лева.), до момента в който в индустрията новото число е с над 1 милиарда лева по-ниско.
Ако се огледа по метода на крайното потребление пък излиза, че смяната идва по съвсем всички линии. Потреблението е било подценено с 2 милиарда лева, като на практика цялата проверка се дължи на семействата. При брутокапиталообразуването проверката е с 3.3 милиарда лева нагоре, като обаче по-голямата част не идва от вложенията, а от изменението на запасите. Темата с изненадващо високите стойности на индикатора в началните месеци на 2022 година провокира разнообразни тълкувания и хипотези на какво може да се дължи като не се изключваше и да става въпрос за статистически грешки. В последната си макропрогноза оповестена преди дни Българска народна банка я отдава на повече незавършено произвеждане и запасяване със първични материали и материали поради предстоящото им повишаване. А в този момент от новите данни оказва се че този развой е почнал по-рано - още във второто полугодие на 2021 година
Реклама
Нагоре са ревизирани и данните за външната търговия със артикули и услуги, с превес на тези за износа (1.6 милиарда лева.) над тези за вноса (+0.85 милиарда лева.) Така че проверката в чистия износ също дава позитивен принос за растежа.
Ефектът върху 2022 година
Чисто механично стремително повишаване на Брутният вътрешен продукт за 2021 година би трябвало да докара до намаление на данните за годишния растеж през 2022 година Това обаче на практика не се следи изключително, защото проверката обгръща и данните от първите две тримесечия на актуалната година. Там смяната не е толкоз фрапантна, само че не е и пренебрежима - номинално Брутният вътрешен продукт за полугодието се повишава по отношение на миналата оценка с над 1.2 милиарда лева до 73 милиарда лева Това се дължи още веднъж съвсем напълно на покачване при потреблението на семействата, както и на повече експорт и импорт от в началото регистрираните.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ