Иван Кръстев: Европа е ужасена от собствената си привлекателност. Истинската религия на дребните диктатори е отмъщението
Булфото
Кризата на границата с Беларус демонстрира, че най-големият боязън на Европейски Съюз е завръщането на десния антимигрантски популизъм, написа Иван Кръстев във Фанейшъл таймс
Истинската вяра на дребните диктатори е отмъщението. Пример за това е Александър Лукашенко, мощният човек в Беларус, примамил хиляди обезверени хора от Близкия изток и Африка с обещанието за елементарен достъп до Европейски Съюз през беларуско-полската граница.
Лукашенко е воден от желанието да накаже Европейски Съюз, поради поддръжката на антиправителствените демонстрации в личната му страна, а не от някаква сериозна тактика за пренареждане на силите в Европа. Така той се надява да укрепи позициите си пред Москва и дружно с това да отвлече вниманието на личния си народ от вътрешните проблеми. Опитът на Лукашенко да трансформира миграцията в инструмент на своето възмездие не е изключително автентичен. Както показва Марк Ленард в книгата си The Age of Unpeace, след влизането в действие на Конвенцията за бежанците през 1951 година по света е имало минимум 75 опита от страна на държавни и недържавни структури лишено от дом население да бъде употребявано като политическо оръжие. Методите и задачите на сходни опити са политически, военни и стопански, като те варират от даването на финансова помощ до пълномащабно настъпление и поддръжка за промяна на режима.
Плашещата статистика е, че в съвсем три четвърти от тези случаи насилниците са постигнали най-малко част от декларираните си цели. В повече от половината от документираните случаи те са получили всичко или съвсем всичко, което са поискали, а това трансформира този неконвенционален инструмент за въздействие на държавно ниво в по-ефективно средство от икономическите наказания или обичайна, военно подкрепена дипломация.
Още в
Англоезичната версия на текста е оповестена във „ Файненшъл таймс “, 19 ноември 2021 г.
Кризата на границата с Беларус демонстрира, че най-големият боязън на Европейски Съюз е завръщането на десния антимигрантски популизъм, написа Иван Кръстев във Фанейшъл таймс
Истинската вяра на дребните диктатори е отмъщението. Пример за това е Александър Лукашенко, мощният човек в Беларус, примамил хиляди обезверени хора от Близкия изток и Африка с обещанието за елементарен достъп до Европейски Съюз през беларуско-полската граница.
Лукашенко е воден от желанието да накаже Европейски Съюз, поради поддръжката на антиправителствените демонстрации в личната му страна, а не от някаква сериозна тактика за пренареждане на силите в Европа. Така той се надява да укрепи позициите си пред Москва и дружно с това да отвлече вниманието на личния си народ от вътрешните проблеми. Опитът на Лукашенко да трансформира миграцията в инструмент на своето възмездие не е изключително автентичен. Както показва Марк Ленард в книгата си The Age of Unpeace, след влизането в действие на Конвенцията за бежанците през 1951 година по света е имало минимум 75 опита от страна на държавни и недържавни структури лишено от дом население да бъде употребявано като политическо оръжие. Методите и задачите на сходни опити са политически, военни и стопански, като те варират от даването на финансова помощ до пълномащабно настъпление и поддръжка за промяна на режима.
Плашещата статистика е, че в съвсем три четвърти от тези случаи насилниците са постигнали най-малко част от декларираните си цели. В повече от половината от документираните случаи те са получили всичко или съвсем всичко, което са поискали, а това трансформира този неконвенционален инструмент за въздействие на държавно ниво в по-ефективно средство от икономическите наказания или обичайна, военно подкрепена дипломация.
Още в
Англоезичната версия на текста е оповестена във „ Файненшъл таймс “, 19 ноември 2021 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ