Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
Букурещ, 8 майя
В историята на сичките съвсем европейски нации се срещат такива персони, на които деятелността е имала общочовечески темперамент и по тази причина по своето всемирно значение заслужава респект и почитание от страната на секи един човек, който не е дотолкоз безсовестен, с цел да каже: „ Аз изпълних към този момент длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа към този момент нищо на човечеството, което ми е дало средства да пребивавам. “ И в историята на нашият потиснат и пленен през днешния ден народ се срещат страници, в които българският талант е записал такива значими и популярни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли в миналото си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, несъмнено, тряба да възбуждат почет и почитание освен в душата на нашето младо потомство, само че на секи почтен, откровен и благодарен славянин.
Едно от тие събития, без подозрение, е кръщението на българският народ, т.е. приеманието на това хуманно човеческо обучение, което, от една страна, в случай че и да придвижи дружно със себе си из Византия болестта на нашето политическо проваляне, само че, въпреки това, турна начало на оная популярна в остаряло време славянска просвета, за която возпоменанията през днешния ден сближават и въодушевляват с взаимни благосклонности съвсем сичките славянски племена. Днес съвсем сичкият славянски мир чества денят 11 майя и през днешния ден секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали популярното събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред богът на славянският приятелски, пълноправен и свободен съюз. Като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближението сред славяните, наша служба е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние честваме памятта на нашите равноапостолни братя. За нас не е значимо дотолкоз тяхното значение в историята на християнството и на православната возточна черкова, по тази причина ние оставяме в мир и покой епохата на тяхната предприемчивост и обръщаме се към актуалното значение на празникът 11 майя.
В продължението на страшните и нечуените исторически премеждия на нашият народ памятта на Кирила и Методия се избърса из минеите на фанариотската черкова и доближи до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществованието на българският народ. Няма повече от 20 години, откогато тая памят се възобнови изново посредством битката, която пламна сред българският и гръцкият детайл и която направи 11 майя празник за успеха над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник национален, празник, който ни припомня нашето минало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с концепцията за цялостно духовно и политическо избавление.
Но по какъв начин честваме ние тоя популярен и заветен за нас празник? Ето стават към този момент толкоз години, откогато ние сме смъкнали от шиите си фанариотският хомот и откогато живееме независимо в черковно отношение, а събираме се да честваме памятта на това избавление единствено по тази причина, с цел да се понапием, понаядем и повеселим и с цел да покажем, че от 365 дни в годината ние единствено тоя ден посвещаваме на народът си и единствено в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, национални сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, описват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и актуалните истини, играят национални игри, пеят „ национални “ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните премеждия на народът дигат наздравици за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя заветен и церемониален за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „ Да живее робът! Да живее нашият милосърден тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща измама! “ Какъв позор и подбив за паметта на оние, които по този начин енергично и откровено са обичали човечеството и които по този начин енергически н самоотвержено са работили за изгодата и за свободата на своят народ! „ Но да живее всеобщата славянска нелепост! “ — ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.
И тука, както в поробеното родно място на Кирила и Методия, националният празник е празненство единствено на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове честват 11 майя единствено по тази причина, с цел да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиене на банкетите, наздравици за свободата на България и най-сетне сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „ аз “ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, в сравнение с заплатили, и че останали прекомерно удовлетворени от „ разпалените “ наздравици на патриотическото вино. Иди след това това при изтрезнелият патриотин, който през вчерашния ден е бил подготвен да се бори с Голиата и да даде дори и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да извърши барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си вманиачен или че не си още трезвен. Видите ли кои сме ние?
Тъй е минала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; така ние от година на година на секи 11 майя освобождаваме своето нещастно родно място. Гладните и голите седят на крайбрежията на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде потребен на себе си, пък тогава към този момент на своето родно място. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич, с цел да падне пред вас на колене и да извика: „ Волы, ослы и всякий скот, хвалите господа! “
Но като споделяме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона в непозната страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методия със следующите думи: „ Братия! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободним и окружим олтар бога нашего! “ 11 майя скоро ще да бъде празник на нашата гражданска война и на нашата независимост.
В историята на сичките съвсем европейски нации се срещат такива персони, на които деятелността е имала общочовечески темперамент и по тази причина по своето всемирно значение заслужава респект и почитание от страната на секи един човек, който не е дотолкоз безсовестен, с цел да каже: „ Аз изпълних към този момент длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа към този момент нищо на човечеството, което ми е дало средства да пребивавам. “ И в историята на нашият потиснат и пленен през днешния ден народ се срещат страници, в които българският талант е записал такива значими и популярни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли в миналото си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, несъмнено, тряба да възбуждат почет и почитание освен в душата на нашето младо потомство, само че на секи почтен, откровен и благодарен славянин.
Едно от тие събития, без подозрение, е кръщението на българският народ, т.е. приеманието на това хуманно човеческо обучение, което, от една страна, в случай че и да придвижи дружно със себе си из Византия болестта на нашето политическо проваляне, само че, въпреки това, турна начало на оная популярна в остаряло време славянска просвета, за която возпоменанията през днешния ден сближават и въодушевляват с взаимни благосклонности съвсем сичките славянски племена. Днес съвсем сичкият славянски мир чества денят 11 майя и през днешния ден секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали популярното събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред богът на славянският приятелски, пълноправен и свободен съюз. Като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближението сред славяните, наша служба е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние честваме памятта на нашите равноапостолни братя. За нас не е значимо дотолкоз тяхното значение в историята на християнството и на православната возточна черкова, по тази причина ние оставяме в мир и покой епохата на тяхната предприемчивост и обръщаме се към актуалното значение на празникът 11 майя.
В продължението на страшните и нечуените исторически премеждия на нашият народ памятта на Кирила и Методия се избърса из минеите на фанариотската черкова и доближи до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществованието на българският народ. Няма повече от 20 години, откогато тая памят се възобнови изново посредством битката, която пламна сред българският и гръцкият детайл и която направи 11 майя празник за успеха над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник национален, празник, който ни припомня нашето минало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с концепцията за цялостно духовно и политическо избавление.
Но по какъв начин честваме ние тоя популярен и заветен за нас празник? Ето стават към този момент толкоз години, откогато ние сме смъкнали от шиите си фанариотският хомот и откогато живееме независимо в черковно отношение, а събираме се да честваме памятта на това избавление единствено по тази причина, с цел да се понапием, понаядем и повеселим и с цел да покажем, че от 365 дни в годината ние единствено тоя ден посвещаваме на народът си и единствено в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, национални сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, описват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и актуалните истини, играят национални игри, пеят „ национални “ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните премеждия на народът дигат наздравици за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя заветен и церемониален за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „ Да живее робът! Да живее нашият милосърден тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща измама! “ Какъв позор и подбив за паметта на оние, които по този начин енергично и откровено са обичали човечеството и които по този начин енергически н самоотвержено са работили за изгодата и за свободата на своят народ! „ Но да живее всеобщата славянска нелепост! “ — ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.
И тука, както в поробеното родно място на Кирила и Методия, националният празник е празненство единствено на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове честват 11 майя единствено по тази причина, с цел да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиене на банкетите, наздравици за свободата на България и най-сетне сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „ аз “ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, в сравнение с заплатили, и че останали прекомерно удовлетворени от „ разпалените “ наздравици на патриотическото вино. Иди след това това при изтрезнелият патриотин, който през вчерашния ден е бил подготвен да се бори с Голиата и да даде дори и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да извърши барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си вманиачен или че не си още трезвен. Видите ли кои сме ние?
Тъй е минала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; така ние от година на година на секи 11 майя освобождаваме своето нещастно родно място. Гладните и голите седят на крайбрежията на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде потребен на себе си, пък тогава към този момент на своето родно място. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич, с цел да падне пред вас на колене и да извика: „ Волы, ослы и всякий скот, хвалите господа! “
Но като споделяме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона в непозната страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методия със следующите думи: „ Братия! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободним и окружим олтар бога нашего! “ 11 майя скоро ще да бъде празник на нашата гражданска война и на нашата независимост.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ