БСП и ДПС са политически Франкенщайн – либерали в Европа

БСП и Движение за права и свободи са политически Франкенщайн – либерали в Европа и антилиберали у нас, споделя представителят на ЕКР в България

Кристиян Шкварек е роден в София, следва бакалавър " История " в Англия и магистър " Европеистика " в Белгия. Връща се в България през 2015 година, определен е за ръководител на Младежкия Консервативен Клуб, както и за представител на партията на Европейските Консерватори и Реформисти (ЕКР). Основава самодейността и годишното шествие " Месец на Семейството ". Автор е на голям брой публикации и изявления.

- Г-н Шкварек, коя е най-консервативната партия в България и в сегашния български парламент?

- Аз съм уверен, че в България като цяло има доста консервативни партии, за които съвсем не сме чували. Знаете, че у нас съществуват десетки политически сили. Сигурен съм, че някоя дребна партия изцяло дава отговор на клеймото „ консервативна “. Примерно, партия КОД на Петър Москов или Вътрешна македонска революционна организация сигурно имат закостенял етос. Проблемът е, че в Народното събрание не доближават за момента изявено консервативни антилиберални европейски партии, защото се е оформил някакъв чудноват кливидж в България, при който европейското наложително се свързва с демократичното, а антиевропейското, т.е. съветското, се свързва с консерватизма. Т.е. в българския парламент влизат или европейски демократични партии, или консервативни проруски партии като, в тази ситуация, „ Възраждане “. Такова нещо като европейска консервативна партия, най-малко ясно декларирана, сега в Народното събрание не виждам заради простата причина, че всички те като европейски партии доста мощно клонят към демократичното - може би с цел да запазят своите връзки с европейските сътрудници в Европейския съюз. Някак си не могат да се еманципират и да намерят смелостта за себе си да бъдат хем европейски, хем консервативни.

- Българска социалистическа партия обаче имат много сериозна борба в това отношение с Партията на европейските социалисти (ПЕС).

- Те имат борба с идентичността си. Българска социалистическа партия от една страна дълги години се хвалят, че са на висока позиция в ПЕС. В последна сметка Сергей Станишев 11 години беше техен водач. ПЕС са ултрапрогресивни и демократични. Те са тези, които в действителност и предложиха и Стратегията за детето, и Истанбулската спогодба. Това е партия, която се бори за еднополовите бракове и така нататък От друга страна, Българска социалистическа партия се пробва да бъде консервативна партия в България заради естеството на електората си. Т.е. те са някакъв Франкенщайн – либерали в Европа и консерватори-антилиберали в България. Точно както са прочее и Движение за права и свободи. Те са ултралиберали в Европа и имат закостенял електорат в България, на който по никакъв метод не могат да си разрешат да му прокламират някъде там по турските села, да речем, еднополовите бракове, за които се борят в АЛДЕ – техните демократични сътрудници в Европа.

- И въпреки всичко ще се окаже, че съвсем всички партии в България са консервативни – малко сякаш си противоречите в тази ситуация.

- Не си опонирам. В България и в Европа нещата са разнообразни. В България те се пробват да приказват пред електората си едно, а след това правят друго, когато отидат в Европа. В последна сметка, кой движи този континент в някаква тенденция – Европейският парламент и този консенсус, който се е построил в Екологичен потенциал. Той насочва европейската цивилизация към консервативно или към демократично. Какво като Българска социалистическа партия са отишли при бабите в България и са им наговорили консервативни работи, или Движение за права и свободи – на турците? Те след това отиват в Екологичен потенциал – там, където се взема решение фундаменталната тенденция на европейския континент, и гласоподават с ултрапрогресивните демократични европейски фамилии и оптимално маргинализират единствените консервативни обединения в Екологичен потенциал, които са „ Идентичност и народна власт “ (ИД) и „ Европейските консерватори и реформисти “ (ЕКР).

- Но тези политики, които води Европейският парламент, сякаш не се отразяват съществено в България – Истанбулската спогодба не беше призната, в това число Конституционният съд я забрани, еднополовите бракове не се одобряват у нас...

- Това са най-фрапантните образци. Аз ги употребявам единствено с цел да покажа какво имам поради, само че в действителност главните демократични насоки на Европейския парламент са към момента най-вече в областта на енергетиката – Зелената договорка, деиндустриализацията и декарбонизацията. Това да бъдат наляти 1,2 трилиона евро последните 15 години особено в перки и слънчеви панели от Китай, вместо да бъдат издигнати 440 нуклеарни реактора на европейския континент със същите пари, е една грамадна, колосална демократична пробна политика и неуспех на Екологичен потенциал. Това се отрази директно на европейския континент, в това число на България. Опитват се да ни шантажират с парите по Плана за възобновяване и резистентност, с цел да си затворим въглищните централи до 2026 година Това е една доста по-директна политика, удряща по джоба и стопанската система на България, от всевъзможни там Истанбулска спогодба, еднополови бракове и така нататък Т.е. има доста съществени демократични политики, които вредят непосредствено на България – просто не ги даваме толкоз постоянно за образец, колкото тези по-шашавите, по-шокиращите като Истанбулската спогодба.

Другото е в миграцията, примерно. В момента вършим едно писмено следствие за гетото, което се оформя в центъра на София през последните две години в резултат на миграцията. Нашата граница е грубо пробита от доста, доста огромна миграционна вълна, за която доста малко се приказва сега в България. И това е непосредствено разследване от миграционната политика на Екологичен потенциал, която е демократична от към този момент 10 години и която обрича този континент на демографска промяна. И прочее тук ПЕС и Българска социалистическа партия, както и АЛДЕ и Движение за права и свободи, които сякаш са консервативни пред своя електорат в България, гласоподаваха „ за “ тези пагубни миграционни и зелени политики в Екологичен потенциал, които в този момент се връщат с цялостна мощ в България.

- Най-консервативните ръководства обаче са на изток от нас, в случай че погледнем действително, в това число в арабския свят. Коя страна за Вас е добър образец за консервативно ръководство?

- Тук бих поправил дефиницията: най-антилибералните ръководства са на изток от нас, в това число в арабския свят. А антилиберално, от една страна, и европейски консерватизъм, от друга, са две не изцяло сходни понятия. Защо? Антилибералното е общо разбиране – всичко, което е срещу западния демократизъм, е антилиберално. То може да включва от монаси на Атон до путинисти в Москва, до Китай и комунистическата партия там или уахабитите в Близкия изток. Това всичкото е антилиберално. Обаче, европейски реакционер не е човек, който изповядва възгледите или концепциите, да речем, на салафитите в Катар или на саудитските уахабити. Европейският реакционер е човек, който изповядва съответни полезности на европейската християнска цивилизация – тази, която направи от Европа най-могъщия и проспериращ континент, който през 19-и век доминираше цялата планета. Т.е. прав сте, че най-антилибералните държавни управления са на изток от нас и в Близкия изток, само че това не ги прави европейски консерватори. Даже неведнъж ги прави нещо много друго от това. Европейският реакционер не гледа към Доха и към Рияд, нито съгласно мен и към Москва или Пекин. Европейският реакционер гледа към Едмънд Бърк, гледа към православната или католическата черква, гледа към Тома Аквински, към цялата европейска теологическа и философска школа, която сътвори една просперираща цивилизация, трансформира я в най-успешния всесилен континент на света и след това го съобщи на едни либерали и деконструктивисти, които през последните 60 години вършат всичко, с цел да бъде разпадната и маргинализирана тази цивилизация по всякаква допустима линия - от демографска, културна и духовна, та даже чисто енергийна и икономическа. Ние не гледаме към Рияд или към Пекин. Ние гледаме към Европа, тъй като това е нашата цивилизация – гледаме към Рим, към Константинопол, който фундаментално е част от Европа, към европейските университети, които сътвориха научния способ и в действителност вкараха света в този софтуерен напредък, в който се намира сега с помощта на тези университети, основани от църквата.

- Посочете въпреки всичко една страна, която е добър образец за консервативно ръководство.

- Аз персонално считам, че Полша е такава през последните 10 години. Полша съумя, от една страна, да устои на извънредно тежкия демократичен напън от запад, тъй че да не отстъпи от всички свои фундаментално католически в тази страна устои. Например, по въпроса с живота на неродените деца, с еднополовите бракове. Но и в същото време и по всички стопански линии, по които се пробваха да съсипят Полша. Давам образец, че в Полша от доста години се пробват да затворят, както в България, въглищните мощности, които са единственият източник на сила там. И в случай че това се беше случило и полското консервативно държавно управление беше клекнало преди пет или шест години, беше затворило мощностите си и беше станало изцяло подвластно от съветски газ, тъй като няма какво друго да размени тези мощности, сега Полша щеше да е извънредно „ скопена “ в лицето на Москва и на тази война, която се случва. Фактически, Брюксел щеше да вкара Полша в една убийствена позиция по отношение на Русия сега и Русия щеше да шантажира Полша енергийно, с цел да спре поддръжката към Украйна в тази война. Полша сега може без значение да поддържа Украйна с всичко, което има, тъй като е енергийно самостоятелна, основавайки се на своите въглища, а не на съветския газ, който Брюксел се опита да им пробута. Ето едно консервативно държавно управление, което е за образец и, популярност Богу, устоя на този демократичен напън. А родните либерали тук в България години наред подлагаха на критика Полша за това и бяха на страната на Брюксел, в това число в Европейския парламент Радан Кънев, депутатите на Българска социалистическа партия, депутатите на Движение за права и свободи гласоподаваха неведнъж против Полша в разнообразни наказателни процедури за това, че не клякат на натиска на Брюксел. Сега някои от тези хора като Радан Кънев са първи атлантици и първи русофоби, а в действителност се оказва, че те са опитвали да спъват страната, която понастоящем оказва помощ най-вече на Украйна, през тези години, и да я докарат до състояние, при което тя сега щеше да е доста, доста по-слаба в лицето на Русия.

- Колко други страни може да дадете за образец в това отношение? Орбан, да речем, доста го обичат консерваторите.

- Те го обичат обаче за разнообразни неща от позиция на това накъде гледат геополитически. Проруските консерватори го обичат за това, че той явно сега е този, който не се включва в общоевропейската поддръжка за Украйна, и споделят: ето всички би трябвало да са като него. Други, проевропейски консерватори като мен по-скоро го дават за образец във връзка с вътрешната и обществената политика. Той извънредно доста акцентира на демографската рецесия в Унгария, която е голям проблем и в България. По-скоро би трябвало да взимаме образец от Орбан, че в ситуацията, в което се намира нашата страна, може би преди всичко би трябвало да се гледа към демографската рецесия и на второ – към всичко друго.

Правителството на Мелони, въпреки да е неотдавна, в Италия взе доста съществени ограничения, които съгласно мен са извънредно положителни и са за образец. В момента, в който Мелони встъпи на власт, приключи мигновено и стартира да повдига каузи на голямата Неправителствени организации мрежа, която извършваше трафик на хора през Средиземно море. Години наред НПО-та с лодки, с кораби необезпокоявани прекарваха хора съвсем като такси от Либия до Италия. Те, de facto, участваха в незаконна миграция. И години наред демократичните държавни управления в Италия не правеха нищо по този въпрос. Мелони пристигна на власт и мигновено го приключи. Ето ви още един образец. Мога да продължа да изреждам.

- Като чувам Вашите визии, те се покриват съвсем напълно с това, което прави Путин в Русия във връзка с нуклеарна сила, ВЕИ, Истанбулска спогодба и така нататък Путин не компрометира ли консервативната концепция?

- Аз се притеснявам, че е един огромен мит и даже илюзия това, че Путин изцяло се припокрива в главните европейски консервативни възгледи. Напротив! В голяма част от най-фундаменталните и значими въпроси за европейския консерватизъм и за християнския консерватизъм Путин не си мърда пръста и е даже намерено срещу. Давам ви образец: в случай че има една съществена теза на европейския консерватизъм, основавайки се на християнството, това е, че нищо не е по-свято от живота и затова, че убийството на човек, а най-много убийството на дете е най-висша форма на сатанизъм, най-висша форма на зло. Поради това и в Америка консерваторите главно се борят с практиката, наречена аборт – те, естествено, я дефинират като детеубийство. Това вършат и консерваторите в Италия, и консерваторите в Полша, които дори реализираха триумфи в тази посока с промени в законодателството. Путин е на власт в Русия към този момент съвсем четвърт век и не си е мръднал пръста по въпроса с абортите, които там са на епидемиологично, колосално равнище. Това е една страна, която е извънредно съществено забъркана в всеобщото, съвсем индустриално ликвидиране на личните си деца. И Путин, който сякаш е огромен реакционер и огромен християнин, който се кръсти и така нататък, в действителност преглежда този въпрос като завършен и признат от съветските „ консерватори “. Следователно, хора, които са консервативни по християнски смисъл преглеждат с много огромно съмнение Путин. И по-скоро преглеждаме неговия тип консерватизъм като нещо от сорта на съветско свръхсамодържавие и свръхдържавие, в сравнение с като същинско и откровено предпочитание някакви християнски полезности да бъдат въплътени в съветското законодателство.

- Да чакаме ли да участвате на българските, евентуално идни, следващи парламентарни избори?

- Не, изрично! Всеки път ме питат. Щом не съм взел участие четири пъти поред, няма потребност да го върша и петия. Аз мисля, че всяка жаба би трябвало да си знае гьола. Ако имате някакво предопределение, в случай че имате някаква специализация, ползи и така нататък, би трябвало там да се опитате да вършиме кариера, в това число политическа, а не непременно където може, както се споделя, да се набуташ. Аз съм бил претендент единствено на едни избори през живота си – това бяха европейските, тъй като съм следвал в Белгия политология и европеистика. Това е нещото, което ме интересува и което специализирам. В момента съм представител на европейска партия в България, не на българска партия. Моята линия е европейската, тъй че може да ми зададете подобен въпрос, когато наближат европейските избори.

- А каква е Вашата роля във връзка с Европейските консерватори и реформисти?

- Аз съм формален представител на ЕКР и работя за Европейския парламент, имам офис в София в постройката на Екологичен потенциал. Впрочем, ръководещата в Полша партия „ Право и правдивост “ изпраща най-вече депутати в ЕКР. Преди това бяха консерваторите в Англия, само че откакто напуснаха Европейския съюз, те към този момент отсъстват.

- А кои български партии са членове на ЕКР?

- Единствено и единствено Вътрешна македонска революционна организация изпрати евродепутатите си в групата на ЕКР, откъдето и може да видите връзката с това, че бях в листата на Вътрешна македонска революционна организация на евроизборите през 2019 година Аз не съм член на Вътрешна македонска революционна организация и в никакъв случай не съм бил, само че съм представител на Европейските консерватори и реформисти, в които единствено Вътрешна македонска революционна организация изпраща, за момента най-малко, евродепутати.