Брюксел обнови българската пословица, че власите се давят накрай Дунава,

...
Брюксел обнови българската пословица, че власите се давят накрай Дунава,
Коментари Харесай

Румънците ни давят накрай мониторинга

Брюксел обнови българската поговорка, че власите се давят накрай Дунава, като добави и българите. Еврокомисарката по правораздаването Вера Юрова ненадейно разгласи в края на април, че актуалната Еврокомисия няма да прекрати  мониторинга над България и Румъния, макар че нейният ръководител Жан-Клод Юнкер даде обещание противоположното при започване на мандата си. С наближаването на евроизборите се вижда близкият завършек на комисията " Юнкер ", само че Букурещ и София няма да стигнат до заветния бряг, тъй като близо до него, на плиткото, се пълнят с вода като скачени съдове и потъват.

 

На пръв взор виновността е на Букурещ,

 

който през последната година се държи смело с Брюксел, до момента в който тихата София е овързана с него в Европейски Съюз не по своя воля. Вторият взор обаче демонстрира, че София е по-виновна, тъй като за 12 години не направи даже минимално изпитание спрямо Букурещ да придобие по-приличен европейски тип в правораздаването и битката с корупцията и проведената престъпност. Нещо повече, злепостави със серийните си безнаказани корупционни кавги Еврокомисията, която съвсем бе подготвена да разгласи, че България се е справила с корупцията на високо ниво, както сякаш се бе преборила с проведената престъпност.

Журналист от уеб страницата " Юрактив " запита Юрова на постоянен брифинг в Брюксел дали Еврокомисията има намерение да приключи мониторинга до края на годината и получи непредвиден отговор: " Тенденцията не е удовлетворяваща, за да  заявим ясно, че можем да спрем Механизма за съдействие и инспекция. Специално в България чувството за самостоятелност на правосъдната система е третото най-ниско в Европейски Съюз съгласно последните изследвания на Евробарометър. Така че хората към момента имат много изразено съмнение към правосъдната система ".

Затова пък Румъния, която би трябвало да е още по-зле, се класира пет места по-напред. Румънците от време на време се бунтуват против неефикасната правосъдна система и против напъните на управляващите да я подчинят, само че въпреки всичко показват по-голямо доверие към нея, в сравнение с примирените българи, които не чакат смяна за положително. В Румъния 40% от жителите имат вяра на правораздаването си, а в България са 34%. Останалите са скептични или безразлични. Основната разлика сред двете страни е, че в Румъния има наказани за корупция и пратени в пандиза висши политици и магистрати, до момента в който в България няма. У нас оптималната глоба е слизане от поста, само че с право на опазване на богатствата от корупцията. Тук Наказателният кодекс не играе роля.

 

В Румъния се разгарят люти борби

 

тъкмо към Наказателния кодекс, тъй като работи и плаши елита. Два дни преди изказването на Вера Юрова Народното събрание в Букурещ одобри два пакета промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, импортирани от специфична парламентарна комисия отпред с някогашния министър на правораздаването и сегашен заместник-председател на Камарата на депутатите Флорин Йордаке. Тук заслужават интерес както самите промени, по този начин и личността на Йордаке. Депутатите понижиха наказванията за корист с власт, изцяло декриминализираха служебната немарливост, редуцираха изпитателния период за някои условни присъди. Освен това жителите могат да подават сигнали единствено в период до една година след закононарушението, до момента в който сега няма ограничаване. Забранява се на медиите да оповестяват за настоящи каузи до изговаряне на присъда, с което се пази репутацията на публични лица, разследвани за корупция. Йордаке е оня политик, който показваше от трибуната в Народното събрание междинни пръсти с двете си ръце по адрес на Еврокомисията след излизането на последния й мониторингов отчет през ноември 2018 година Когато бе министър на правораздаването, той провокира през 2017 година всеобщи митинги посредством самодейността си за амнистиране на корумпирани политици. Същият в този момент се изявява като законодател, който вади зъбите на най-хапливите закони.

Румъния игра на правда, до момента в който примката на правораздаването стартира да се стяга прекомерно крепко към елита й. Допреди две години тя получаваше похвали от Брюксел, само че те бяха съчетавани постоянно с изискването, че би трябвало да реализира необратимост на триумфите, с цел да бъде преустановен мониторингът. Еврокомисията съзнаваше, че в един миг застрашените от правосъдно гонене ще дадат мощен отпор и тъкмо това следим сега. Задаваше се

 

преден конфликт сред Букурещ и Брюксел,

 

който даже румънското председателство на Съвета на Европейски Съюз не можеше да смекчи. Румънците започнаха следствие не против кого да е, а против първия заместник-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс (от политическото семейство на социалдемократите) и на комисарката Вера Юрова (от либералите), тъй като с последните си отчети по мониторинга " фалшифицирали " истината за Румъния. В Букурещ на власт е коалиция от социалдемократи и либерали (с министър председател Виорика Дънчила), които не изпитват позор от рецензиите в политическите си фамилии в Европа. Те подложиха на надменно гонене румънската кандидатка за пръв европейски прокурор Лаура Кьовеши, която завоюва поддръжка от главните партийни групи в Европарламента.

В борбата за избавяне на правораздаването в Румъния огромна роля играе президентът Клаус Йоханис. На 25 април - ден след гласуването в Народното събрание на скандалните ремонти в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс - той подписа декрет за насрочване на референдум в деня на евроизборите 26 май, който слага пред румънския народ два въпроса:

1. Съгласни ли сте да се наложи възбрана на амнистията и опрощаването на корупционните закононарушения?

2. Съгласни ли сте да се забрани на държавното управление да издава изключителни постановления в областта на престъпността, наказванията и организацията на съдилищата и да се разшири кръгът на лицата, имащи право да ги нападат в Конституционния съд? (В момента такова право има единствено омбудсманът.)

Съчетаването на евроизборите с референдум може да обърка проектите на ръководещите, които са съвсем сигурни, че ще изпратят най-вече депутати в Европарламента. Румъния има право на 33 евродепутати (шеста по тежест група след Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, без да се брои напускащата Великобритания), като социалдемократите на наказания за корист с власт Ливиу Драгня се надяват да вземат една трета от местата (10-11) с най-малко 26% от гласовете. Заедно с либералите на някогашния министър председател Калин Попеску Търичану, на които социолозите предсказват 10-12% поддръжка, те се надяват да образуват проправителствена група от съвсем половината румънски евродепутати. Тъй като европейските им политически фамилии евентуално ще се дистанцират от тях, те могат да се сближат с изпадналите в изолираност ръководещи партии в Полша и Унгария, както и с възходящите националисти от други страни. На изборите обаче референдумът ще работи против ръководещите, тъй като, в случай че румънците желаят правда, ще би трябвало да се замислят дали би трябвало да гласоподават за техните претенденти.

 

У нас евроизборите също ще преминат в диспути за корупция и правда,

 

като европейски аспект ще придават единствено злоупотребите с еврофондове. Сега са злободневни къщите за посетители, на следващия ден ще бъдат други разходи, правени за сметка на европейския бюджет от корумпираните ръководещи среди. Усилията на премиера Бойко Борисов да се изхлузи от мониторинга ще се провалят, колкото и положителни усеща да изпитва персонално към него Жан-Клод Юнкер. Когато Брюксел демонстрира неотстъпчивост към Букурещ, се излага на рецензии, че е благосклонен към София. Така че изпуснатата имитация на Вера Юрова за неспособност сегашната Еврокомисия да приключи мониторинга евентуално има съществени учредения. Тя предизвестява държавното управление на Борисов да не храни напразни очаквания. Той си бе сложил три огромни цели в третия си мандат и евентуално няма да реализира нито една: приемане в Шенген, влизане в чакалнята на еврозоната и унищожаване на Механизма за съдействие и инспекция.

Сега може да се сърди на румънците и даже да се оправдава с тях. Но България би трябвало да им бъде признателна, тъй като вразумяват Еврокомисията да спре нечестната си игра на грижовница за българската клептокрация и мащеха за румънската.

 

 

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР