На кого трябва да се сърди Борисов?
Бруталното убийството на журналистката Виктория Маринова бе разкрито скоростно след невиждан вътрешен и интернационален напън. Причината за това бе освен жестокостта на закононарушението, а допускането, че то би могло да е обвързвано с следствие за корупция.
Макар още през цялото време версията за връзката сред закононарушението и работата на починалата Виктория да бе третирана като едва евентуална, точно тя откри необятен интернационален отзив.
При оповестяването на арестувания причинител Борисов яростно разгласи, че „ българи направиха по този начин, че за България да се приказва като за Малта и Словакия, да се очернят страната по най-нагъл метод и да се радват България да е в отрицателните вести “.
Прав е. Но единствено ненапълно. Защото зад ширещия се народен нихилизъм се крият години корупция, неистини, афери, олигархични връзки, кръгове, недосегаеми за правораздаването лица. Имена, които шестват по заглавията в медиите и в никакъв случай не са изричани от властта. Борисов и българските управляващи сами се сложиха в ролята на лъжливото овчарче. И даже в този момент, до момента в който си вършеха работата професионално и разкриха за часове причинителя, мнозина не им имаха вяра. Не им повярваха нито у нас, нито в чужбина.
Урокът от тези два дни е и за жителите, и за медиите, и за властта. Трагичният случай от Русе някак съумя да концентрира в себе си безчет проблеми и всеки видя в него личната си болежка: сигурността, дезинформацията, лъжата, корупцията.
Урок №1 е за Борисов.
Замазване на кавги, афери, съмнителни прокурорски акции, задействани в подобаващ за властта миг, а преди този момент държани под ключ с години - всичко това редовно разрушава доверието.
Изведнъж Би Би Си оповестява, че е убита проверяваща журналистка и никой не слага тази информация по подозрение. Защото британската социална медия е синоним на доверие. Макар и с подвеждащо подстрекателство, информацията там задейства лавина от заглавия и реакции по целия свят. Стигна се до такава степен, че квалитетни медии като " Файненшъл таймс " сложиха портрета на Виктория до тези на убитите публицисти от Малта и Словакия. На фона на това рационалните гласове от България за случаен акт на принуждение и палач умопобъркан останаха нечути. Никой не им повярва.
В тези два дни Борисов евентуално е трябвало доста пъти да изясни, че това не е нападение против разследвал ръководството му публицист. Но нали това е същият човек, който е обяснявал на същите хора, че у нас се борим против корупцията? Че вършим правосъдна промяна? Че не злоупотребяваме с европейски фондове? Нали това е страната с падащ рейтинг в класациите за медийна независимост?
Урок №2 е за медиите.
Да, наподобява никой не ни има вяра. Бурният и нечист медиен поток е удавил аудиторията. Все по-малка част от нея се ориентира в новините. Все по-малка част знае на коя медия да има вяра и на коя не. По-лесно човек да реши алтернативата генерално: " имам вяра на всичко написано " или " нямам доверие на публицистите ". Сериозните медии отразяваха коректно новините към убийството. Но по какъв начин аудиторията да ги разпознае? Няма държавен стандарт, няма медии " по БДС ", нали?
И тук властта обаче не е без виновност. Напротив, в една от основните функции е. Нейни представители всекидневно официализират най-нечистоплътната част от медиите - с изявленията, гостувания в излъчвания, приветствени адреси, с контракти за пиар изявления. Няма по какъв начин, бумерангът все в миналото се връща.
Урок №3 е за жителите . За феновете, слушателите, читателите.
Той е елементарен: няма значение какво се споделя. Важното е КОЙ Гражданско отделение КАЗВА. Това фундаментално предписание по медийна просветеност би трябвало да бъде записано в учебниците за всеки клас. Преди да се информирате, вижте от кого се информирате.
И най-после - стига към този момент с убийствената самооценка, нихилизма, очернянето на открито. Наистина стига. Грозно, комплексарско и позорно е (Вижте един добър текст за размисъл в тази посока). Да се научим да си решаваме проблемите сами. да не чакаме класната (aka Брюксел, Европейска комисия, Барозу, ОЛАФ, ОССЕ, всякакви-без-граници) да ни ги разрешат и да нахокат другарчето. Да си имаме вяра и оказваме помощ повече. Да виждаме и градивното и да се научим да признаваме триумфите, даже да са на враговете. Дори да са на Борисов и МРВ. Понякога даже те работят. Важното е да научим да разпознаваме по кое време ни лъжат и по кое време да им имаме вяра. Критиката би трябвало да е систематична, само че не самоцелна. Както се случи след убийството на Виктория. Да почива в мир!
Макар още през цялото време версията за връзката сред закононарушението и работата на починалата Виктория да бе третирана като едва евентуална, точно тя откри необятен интернационален отзив.
При оповестяването на арестувания причинител Борисов яростно разгласи, че „ българи направиха по този начин, че за България да се приказва като за Малта и Словакия, да се очернят страната по най-нагъл метод и да се радват България да е в отрицателните вести “.
Прав е. Но единствено ненапълно. Защото зад ширещия се народен нихилизъм се крият години корупция, неистини, афери, олигархични връзки, кръгове, недосегаеми за правораздаването лица. Имена, които шестват по заглавията в медиите и в никакъв случай не са изричани от властта. Борисов и българските управляващи сами се сложиха в ролята на лъжливото овчарче. И даже в този момент, до момента в който си вършеха работата професионално и разкриха за часове причинителя, мнозина не им имаха вяра. Не им повярваха нито у нас, нито в чужбина.
Урокът от тези два дни е и за жителите, и за медиите, и за властта. Трагичният случай от Русе някак съумя да концентрира в себе си безчет проблеми и всеки видя в него личната си болежка: сигурността, дезинформацията, лъжата, корупцията.
Урок №1 е за Борисов.
Замазване на кавги, афери, съмнителни прокурорски акции, задействани в подобаващ за властта миг, а преди този момент държани под ключ с години - всичко това редовно разрушава доверието.
Изведнъж Би Би Си оповестява, че е убита проверяваща журналистка и никой не слага тази информация по подозрение. Защото британската социална медия е синоним на доверие. Макар и с подвеждащо подстрекателство, информацията там задейства лавина от заглавия и реакции по целия свят. Стигна се до такава степен, че квалитетни медии като " Файненшъл таймс " сложиха портрета на Виктория до тези на убитите публицисти от Малта и Словакия. На фона на това рационалните гласове от България за случаен акт на принуждение и палач умопобъркан останаха нечути. Никой не им повярва.
В тези два дни Борисов евентуално е трябвало доста пъти да изясни, че това не е нападение против разследвал ръководството му публицист. Но нали това е същият човек, който е обяснявал на същите хора, че у нас се борим против корупцията? Че вършим правосъдна промяна? Че не злоупотребяваме с европейски фондове? Нали това е страната с падащ рейтинг в класациите за медийна независимост?
Урок №2 е за медиите.
Да, наподобява никой не ни има вяра. Бурният и нечист медиен поток е удавил аудиторията. Все по-малка част от нея се ориентира в новините. Все по-малка част знае на коя медия да има вяра и на коя не. По-лесно човек да реши алтернативата генерално: " имам вяра на всичко написано " или " нямам доверие на публицистите ". Сериозните медии отразяваха коректно новините към убийството. Но по какъв начин аудиторията да ги разпознае? Няма държавен стандарт, няма медии " по БДС ", нали?
И тук властта обаче не е без виновност. Напротив, в една от основните функции е. Нейни представители всекидневно официализират най-нечистоплътната част от медиите - с изявленията, гостувания в излъчвания, приветствени адреси, с контракти за пиар изявления. Няма по какъв начин, бумерангът все в миналото се връща.
Урок №3 е за жителите . За феновете, слушателите, читателите.
Той е елементарен: няма значение какво се споделя. Важното е КОЙ Гражданско отделение КАЗВА. Това фундаментално предписание по медийна просветеност би трябвало да бъде записано в учебниците за всеки клас. Преди да се информирате, вижте от кого се информирате.
И най-после - стига към този момент с убийствената самооценка, нихилизма, очернянето на открито. Наистина стига. Грозно, комплексарско и позорно е (Вижте един добър текст за размисъл в тази посока). Да се научим да си решаваме проблемите сами. да не чакаме класната (aka Брюксел, Европейска комисия, Барозу, ОЛАФ, ОССЕ, всякакви-без-граници) да ни ги разрешат и да нахокат другарчето. Да си имаме вяра и оказваме помощ повече. Да виждаме и градивното и да се научим да признаваме триумфите, даже да са на враговете. Дори да са на Борисов и МРВ. Понякога даже те работят. Важното е да научим да разпознаваме по кое време ни лъжат и по кое време да им имаме вяра. Критиката би трябвало да е систематична, само че не самоцелна. Както се случи след убийството на Виктория. Да почива в мир!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ