"Домът на мира" пази чисти и природата си, и нравите си
Бруней не е от най-леките туристически направления. И не тъй като на чужденците се гледа враждебно. Напротив, едно от нещата, които множеството гости непроменяемо означават след престоя си, е дружелюбието на локалните хора. В Бруней по-рядко виждат посетители от външния свят и по тази причина ги посрещат с любознание и гостолюбие. Неслучайно назовават страната си " дома на мира ". Трудността идва от няколко справедливи условия, за които пътешественикът би трябвало да намерения, когато се запъти към мъничката южноазиатска страна.
На първо място Бруней е ислямска страна, която ползва шериатското (религиозно) право по отношение на поданиците си. По принцип нормите на шериата са годни на първо място за мюсюлманите. Но уважението към локалните правила и традиции, както и здравият разсъдък, постановат да се съблюдават избрани неща, на които по-освободените европейци просто не са привикнали.
Преди всичко, несъмнено, става въпрос за облеклата. Някои дрехи просто не са допустими за консервативните брунейци. Затова всичко, което може да се преглежда като разголване (прозрачни облекла, деколтета, къси поли и къси панталони, скъсани дънки, облекла с дупки), е по-добре да се остави вкъщи. Прекаленото навличане, въпреки това, провокира учудени погледи измежду локалните - в интернет циркулират занимателни разкази за брунейски митничари, които кротко поучават наплашените западни туристки, че няма потребност да се загръщат от главата до петите.
Пола до коленете, дънки, непрозрачни тениски, сандали и тънки шалове - сходни аксесоари са изцяло възможни. Няма проблем с грима, който е много известно средство за разкрасяване и измежду мюсюлманките. Панталон с тениска е напълно задоволително за мъжете (макар че би трябвало да се внимава с претекста на тениската). И нещо друго - когато обмисля облеклото си, посетителят би трябвало да се управлява колкото от локалните порядки, толкоз и от изключително горещия и мокър климат. Затова би трябвало да се сортират леки и тънки материи.
След облеклата идват държанието и нравите. Интимностите на обществено място би трябвало да се заобикалят, изключително със личния пол. В мюсюлмански Бруней хомосексуализмът е тежко престъпно закононарушение. Затова пътешествениците с такава ориентировка би трябвало да се въздържат да я демонстрират. Алкохолът е неразрешен за мюсюлманите, само че на чужденците се разрешава - с мярка. Нощен живот обаче на процедура няма, тъй че феновете му няма да намерят в тази страна каквото търсят.
С политиката също би трябвало да се внимава. Бруней е безспорна монархия – султанът ръководи като автократ. Критиките към властта му са неразрешени и се санкционират като закононарушение. Свобода на речта не съществува. За да избегне проблеми с локалните управляващи, екскурзиантът би трябвало да се въздържа да показва гласно мислите си за уредбата на брунейската страна - в случай че не желае да я похвали.
И най-после нещо, което може да сюрпризира неприятно гостите - неналичието на превоз. Това е непредвидена последица от обстоятелството, че Бруней е една от най-богатите страни в света с помощта на колосалните си ресурси от петрол и природен газ. Поданиците на султана значително са освободени от налози и разполагат с пари, които постоянно обичат да дават за коли. Затова таксита в страната съвсем липсват. По същата причина и общественият превоз е едва развъртян. А екскурзиантът е заставен да мисли за други възможности.
Добре, откакто е съобразил всички условия, какво може да види екскурзиантът в страната? Честият отговор е - не доста. Доста от посетителите намират Бруней за искрено отегчителен. Причината е първо, че страната е напълно дребна. Тя заема едно малко ъгълче от о-в Борнео с повърхност от по-малко от 6000 кв. км. Второ, особеностите на султаната, със строгите му религиозни порядки, не разрешават същото обилие на атракции, каквото има в другите страни. Малката територия обаче е наситена с чудесна непокътната природа. А ислямът, с всичките му ограничавания, е въодушевил красиви неща.
Доказателство за последното се намира елементарно в столицата Бандар Сери Бегаван. Там е ситуирана най-известната постройка в страната - джамията " Омар Али Сайфудиен ", която е считана за може би най-красивия мюсюлмански храм в Тихоокеанския район. Тя носи името на султана, който инициира построяването ѝ. С купола си от чисто злато, мраморни колони и стъклописани прозорци, джамията съставлява доста внушителна панорама. И с помощта на слабия туристически поток тя е изненадващо налична за гостите, които могат умерено да я прегледат, без да се блъскат в човешки тълпи, размахващи камери.
Любопитен факт е, че нейните 52 метра височина я вършат най-високата постройка в Бруней. Звучи смешно, само че владетелят е считал, че храмът би трябвало да господства в небето на страната. И когато се оказва, че седалището на централната банка на Бруней се издига по-високо, автократът скоростно подрежда най-горният ѝ етаж да бъде отстранен.
Великолепни храмове може да бъдат видени и в други страни. Но Бруней е евентуално единствената, където човек може да види джамия, издигната върху стълбове над река. А тъкмо такова място има в столицата. Става въпрос за Кампонг Айер - вековно населено място, издигнато върху стълбове над реката Бруней. Подобни села има и на други места в страната, само че Кампонг Айер е най-старото и най-голямото. Първото документално удостоверение за него принадлежи на италиански странник от XVI век. С времето мястото оказва се измежду западняците като Венеция на Изтока.
Днес селището обгръща територия от към 10 кв. км, на която с изключение на къщи са ситуирани джамии, учебни заведения, дори полицейски сектори и пожарни. Мястото е известно измежду туристите, на които локалните оферират къщите си за престой. И те въобще не са примитивни - разполагат с всички улеснения на модерния живот. Някои от най-богатите хора в Бандар Сери Бегаван избират да живеят над водата. Прехвърлянето от селището към столицата става елементарно - чрез лодки, употребявани като водни таксита. Между Кампонг Айер и " Омар Али Сайфудиен " се намира превъзходен крайречен парк, ширнал се на 12 хектара.
Султанът на Бруней Хасанал Болкиа е източник на някои много колоритни прекарвания за туристите. Смята се, че той е най-богатият монарх в света и екстравагантният му жанр на живот отразява това благосъстояние. В столицата има цялостен обособен музей, в който владетелят е събрал голямото си фамилно завещание (златни каляски например), както и великодушните блага, които е получил от други държавни глави.
Дворецът му е записан в Книгата на върховете " Гинес " като най-голямата резиденция на държавен глава. И го заслужава - няколко пъти по-голям е от Версай, разполага с над 1700 стаи, вътрешна джамия за 1500 гости, бална зала за 5000 души, пет басейна и хеликоптерна площадка. Само гаражът му обгръща 1 кв. км. Златото е на всички места - от рамките на прозорците до дръжките на вратите.
Цялото това величие е налично за простолюдието един път в годината - през първите три дни след свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Тогава султанът и брачната половинка му персонално посрещат гостите. Тръпнещите да влязат в двореца и да свидлив ръката на монарха обаче би трябвало да имат поради, че същото желаят да създадат още 200 000 души - колкото доближава цифрата на посетителите.
Интересни за туристите места има и отвън столицата. Може би най-важното, което пътешественикът би трябвало да види, са дъждовните гори. Бруней е в действителност гориста страна - над 70% от територията ѝ е обхваната от тропически гори, възрастта на някои от които се мери с хилядолетия. Властите са положили старания да запазят естественото си завещание, като обилни елементи от него даже са неразрешени за туристите.
Обособени са шест парка, които оферират на посетителите разнообразни неща - от места за спокоен отдих до пътеки за вървене. И поради дребната територия на страната те са напълно близо - в един миг човек може да обикаля в градски мол, а няколко часа по-късно да се разхожда във вековна дъждовна гора.
На феновете на плажните удоволствия Бруней също има какво да предложи. Крайбрежието на страната се простира на цели 161 км, с доста места, на които туристите могат да отдъхват. Добре развити са и опциите за гмуркане - изключително на станалото известно в последно време макро гмуркане (macro diving), както и гмуркането до остатъци на кораби (wreck diving).
Посетителите би трябвало да знаят, че султанатът приема доста съществено опасността от коронавирус. Над 90% от популацията е имунизирано, а защитните ограничения и обществената отдалеченост се постановат ревниво от управляващите. По време на пандемията бяха въведени и строги ограничавания за външните гости, като неимунизираните въобще не бяха допускани в страната.
На първо място Бруней е ислямска страна, която ползва шериатското (религиозно) право по отношение на поданиците си. По принцип нормите на шериата са годни на първо място за мюсюлманите. Но уважението към локалните правила и традиции, както и здравият разсъдък, постановат да се съблюдават избрани неща, на които по-освободените европейци просто не са привикнали.
Преди всичко, несъмнено, става въпрос за облеклата. Някои дрехи просто не са допустими за консервативните брунейци. Затова всичко, което може да се преглежда като разголване (прозрачни облекла, деколтета, къси поли и къси панталони, скъсани дънки, облекла с дупки), е по-добре да се остави вкъщи. Прекаленото навличане, въпреки това, провокира учудени погледи измежду локалните - в интернет циркулират занимателни разкази за брунейски митничари, които кротко поучават наплашените западни туристки, че няма потребност да се загръщат от главата до петите.
Пола до коленете, дънки, непрозрачни тениски, сандали и тънки шалове - сходни аксесоари са изцяло възможни. Няма проблем с грима, който е много известно средство за разкрасяване и измежду мюсюлманките. Панталон с тениска е напълно задоволително за мъжете (макар че би трябвало да се внимава с претекста на тениската). И нещо друго - когато обмисля облеклото си, посетителят би трябвало да се управлява колкото от локалните порядки, толкоз и от изключително горещия и мокър климат. Затова би трябвало да се сортират леки и тънки материи.
След облеклата идват държанието и нравите. Интимностите на обществено място би трябвало да се заобикалят, изключително със личния пол. В мюсюлмански Бруней хомосексуализмът е тежко престъпно закононарушение. Затова пътешествениците с такава ориентировка би трябвало да се въздържат да я демонстрират. Алкохолът е неразрешен за мюсюлманите, само че на чужденците се разрешава - с мярка. Нощен живот обаче на процедура няма, тъй че феновете му няма да намерят в тази страна каквото търсят.
С политиката също би трябвало да се внимава. Бруней е безспорна монархия – султанът ръководи като автократ. Критиките към властта му са неразрешени и се санкционират като закононарушение. Свобода на речта не съществува. За да избегне проблеми с локалните управляващи, екскурзиантът би трябвало да се въздържа да показва гласно мислите си за уредбата на брунейската страна - в случай че не желае да я похвали.
И най-после нещо, което може да сюрпризира неприятно гостите - неналичието на превоз. Това е непредвидена последица от обстоятелството, че Бруней е една от най-богатите страни в света с помощта на колосалните си ресурси от петрол и природен газ. Поданиците на султана значително са освободени от налози и разполагат с пари, които постоянно обичат да дават за коли. Затова таксита в страната съвсем липсват. По същата причина и общественият превоз е едва развъртян. А екскурзиантът е заставен да мисли за други възможности.
Добре, откакто е съобразил всички условия, какво може да види екскурзиантът в страната? Честият отговор е - не доста. Доста от посетителите намират Бруней за искрено отегчителен. Причината е първо, че страната е напълно дребна. Тя заема едно малко ъгълче от о-в Борнео с повърхност от по-малко от 6000 кв. км. Второ, особеностите на султаната, със строгите му религиозни порядки, не разрешават същото обилие на атракции, каквото има в другите страни. Малката територия обаче е наситена с чудесна непокътната природа. А ислямът, с всичките му ограничавания, е въодушевил красиви неща.
Доказателство за последното се намира елементарно в столицата Бандар Сери Бегаван. Там е ситуирана най-известната постройка в страната - джамията " Омар Али Сайфудиен ", която е считана за може би най-красивия мюсюлмански храм в Тихоокеанския район. Тя носи името на султана, който инициира построяването ѝ. С купола си от чисто злато, мраморни колони и стъклописани прозорци, джамията съставлява доста внушителна панорама. И с помощта на слабия туристически поток тя е изненадващо налична за гостите, които могат умерено да я прегледат, без да се блъскат в човешки тълпи, размахващи камери.
Любопитен факт е, че нейните 52 метра височина я вършат най-високата постройка в Бруней. Звучи смешно, само че владетелят е считал, че храмът би трябвало да господства в небето на страната. И когато се оказва, че седалището на централната банка на Бруней се издига по-високо, автократът скоростно подрежда най-горният ѝ етаж да бъде отстранен.
Великолепни храмове може да бъдат видени и в други страни. Но Бруней е евентуално единствената, където човек може да види джамия, издигната върху стълбове над река. А тъкмо такова място има в столицата. Става въпрос за Кампонг Айер - вековно населено място, издигнато върху стълбове над реката Бруней. Подобни села има и на други места в страната, само че Кампонг Айер е най-старото и най-голямото. Първото документално удостоверение за него принадлежи на италиански странник от XVI век. С времето мястото оказва се измежду западняците като Венеция на Изтока.
Днес селището обгръща територия от към 10 кв. км, на която с изключение на къщи са ситуирани джамии, учебни заведения, дори полицейски сектори и пожарни. Мястото е известно измежду туристите, на които локалните оферират къщите си за престой. И те въобще не са примитивни - разполагат с всички улеснения на модерния живот. Някои от най-богатите хора в Бандар Сери Бегаван избират да живеят над водата. Прехвърлянето от селището към столицата става елементарно - чрез лодки, употребявани като водни таксита. Между Кампонг Айер и " Омар Али Сайфудиен " се намира превъзходен крайречен парк, ширнал се на 12 хектара.
Султанът на Бруней Хасанал Болкиа е източник на някои много колоритни прекарвания за туристите. Смята се, че той е най-богатият монарх в света и екстравагантният му жанр на живот отразява това благосъстояние. В столицата има цялостен обособен музей, в който владетелят е събрал голямото си фамилно завещание (златни каляски например), както и великодушните блага, които е получил от други държавни глави.
Дворецът му е записан в Книгата на върховете " Гинес " като най-голямата резиденция на държавен глава. И го заслужава - няколко пъти по-голям е от Версай, разполага с над 1700 стаи, вътрешна джамия за 1500 гости, бална зала за 5000 души, пет басейна и хеликоптерна площадка. Само гаражът му обгръща 1 кв. км. Златото е на всички места - от рамките на прозорците до дръжките на вратите.
Цялото това величие е налично за простолюдието един път в годината - през първите три дни след свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Тогава султанът и брачната половинка му персонално посрещат гостите. Тръпнещите да влязат в двореца и да свидлив ръката на монарха обаче би трябвало да имат поради, че същото желаят да създадат още 200 000 души - колкото доближава цифрата на посетителите.
Интересни за туристите места има и отвън столицата. Може би най-важното, което пътешественикът би трябвало да види, са дъждовните гори. Бруней е в действителност гориста страна - над 70% от територията ѝ е обхваната от тропически гори, възрастта на някои от които се мери с хилядолетия. Властите са положили старания да запазят естественото си завещание, като обилни елементи от него даже са неразрешени за туристите.
Обособени са шест парка, които оферират на посетителите разнообразни неща - от места за спокоен отдих до пътеки за вървене. И поради дребната територия на страната те са напълно близо - в един миг човек може да обикаля в градски мол, а няколко часа по-късно да се разхожда във вековна дъждовна гора.
На феновете на плажните удоволствия Бруней също има какво да предложи. Крайбрежието на страната се простира на цели 161 км, с доста места, на които туристите могат да отдъхват. Добре развити са и опциите за гмуркане - изключително на станалото известно в последно време макро гмуркане (macro diving), както и гмуркането до остатъци на кораби (wreck diving).
Посетителите би трябвало да знаят, че султанатът приема доста съществено опасността от коронавирус. Над 90% от популацията е имунизирано, а защитните ограничения и обществената отдалеченост се постановат ревниво от управляващите. По време на пандемията бяха въведени и строги ограничавания за външните гости, като неимунизираните въобще не бяха допускани в страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ