Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради расте с почти една трета за година
Броят на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на 2022 година е 1 128, а новопостроените жилища в тях са 3 826, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие на 2021 година постройките са с 261 повече, или с 30.1%, а жилищата в тях понижават с 342, или с 8.2%.
От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през второто тримесечие на 2022 година със стоманобетонна структура са 79.3%, с тухлена - 16.8%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.2%), следвани от жилищните кооперации (14.5%). В съпоставяне с второто тримесечие на 2021 година се следи нарастване в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации и вилите, до момента в който постройките от разбъркан вид понижават.
Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 165 здания с 1 026 жилища, Пловдив - 163 здания с 533 жилища, и Бургас - 138 здания с 472 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (35.4%), следват тези с две стаи (34.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.8%.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2022 година е 394.0 хиляди кв. м, или с 4.4% по-малко в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година, а жилищната повърхност понижава с 2.0% и доближава 315.3 хиляди кв. метра.
Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище се усилва от 98.9 кв. м през второто тримесечие на 2021 година на 103.0 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Габрово - 183.3 кв. м, и Монтана - 175.6 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 65.4 кв. м, и Варна - 83.2 кв. метра.
От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през второто тримесечие на 2022 година със стоманобетонна структура са 79.3%, с тухлена - 16.8%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.2%), следвани от жилищните кооперации (14.5%). В съпоставяне с второто тримесечие на 2021 година се следи нарастване в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации и вилите, до момента в който постройките от разбъркан вид понижават.
Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 165 здания с 1 026 жилища, Пловдив - 163 здания с 533 жилища, и Бургас - 138 здания с 472 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (35.4%), следват тези с две стаи (34.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.8%.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2022 година е 394.0 хиляди кв. м, или с 4.4% по-малко в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година, а жилищната повърхност понижава с 2.0% и доближава 315.3 хиляди кв. метра.
Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище се усилва от 98.9 кв. м през второто тримесечие на 2021 година на 103.0 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Габрово - 183.3 кв. м, и Монтана - 175.6 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 65.4 кв. м, и Варна - 83.2 кв. метра.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ