Броят на едночленните домакинства в България по време на последното

Броят на едночленните семейства в България по време на последното броене на популацията през 2021 година е достигнал 1 026 198. Това излиза наяве от последните данни, изнесени от Национален статистически институт. Според тях вяско терто домакинство, или 35,8% от всички семейства у нас, са едночленни.

В 78% от всички семейства у нас не живее нито едно дете под 16-годишна възраст и това е най-високият % за последните десетина преброявания, демонстрират данните.

Средният размер на едно домакинство понижава от 5.6 лица през 1900 година на 2.2 лица през 2021 година, а в градовете – от 4.4 на 2.2 лица. По-голямо е понижението на междинната бройка на семействата в селата – от 6.0 лица през 1900 година на 2.4 лица при последното броене.

За интервала 2011 – 2021 година междинният брой членове в едно домакинство понижава в 25 области, а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без смяна

Динамиката в броя, размера и структурата на семействата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. Демографските фактори, към които се отнасят измененията в броя на популацията, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата конструкция на популацията и други, оказват директно въздействие върху промените на числеността и структурата на семействата. След преброяването през 1985 година са налице миграционни процеси, провокирани от редица социално-икономически фактори. В разследване на тези процеси настъпват промени на първо място в структурата на семействата.

Започналото вследствие на вътрешномиграционни процеси и административни промени понижение на селското население след 1946 година се отразява върху каузи на семействата, живеещи в селата. През 1900 година семейства в селата са 75.4% от семействата в страната. При преброяването през 1956 година те са 59.5%, а към 7.09.2021 година делът на тези семейства е 25.1%

Между последните две преброявания броят на семействата в страната понижава със 139 811 (4.7%), а лицата в тях понижават с 851 384 души или с 11.7%

По-слабото понижение на броя на семействата спрямо понижението на популацията демонстрира, че продължава процесът на увеличение на едночленните и двучленните семейства, за сметка на многочленните. През 2021 година близо две трети (65.2%) от семействата в България са едночленни и двучленни.

Броят на едночленните семейства от 925 385 през 2011 година нараства на 1 026 198 през 2021 година, а относителният им дял от всички семейства нараства за същия интервал с 5.0 процентни пункта (от 30.8% на 35.8%). За същия интервал двучленните семейства понижават с 11 121 броя и към 7.09.2021 година са 842 614. Относителният им дял нараства с 1.0 процентен пункт.

През интервала 2011 – 2021 година тричленните семейства понижават с 97 753 и към 07.09.2021 година броят им възлиза на 508 860. Те съставляват 17.8% от всички семейства в страната

Абсолютно и релативно понижение се открива и при семействата с четири и повече лица. Между последните две преброявания броят им понижава от 619 856 на 488 036 семейства, а относителният им дял понижава с 3.6 процентни пункта.

Наблюдават се промени и в броя и числеността на семействата по области. Те се дължат на характерните особености на обособените области, свързани най-вече с: интензитета на демографските процеси – раждаемост и смъртност, размера и направлението на миграционните потоци – вътрешни и външни, а също по този начин и особеното им икономическо развиване.

През интервала 2011 – 2021 година броят на семействата понижава в 25 области, като най-чувствително е понижението в областите Велико Търново – с 21 088 семейства, Плевен – с 11 951 семейства, и Враца – с 11 804 семейства. В 3 области броят на семействата нараства. В тези области нарастването е надлежно: в София (столица) – с 41 882, в Кърджали – с 3 164, и в Пловдив – с 2 841 семейства.

Най-голям е относителният дял на едночленните семейства в областите София (столица) – 42.6%, Монтана – 37,3%, Варна и Русе – по 36.9%

Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград – 28.7%, и Кърджали – 29.7%.

При последното броене областите с максимален условен дял на семействата с четири и повече членове са Благоевград (24.3%), Кърджали и Пазарджик (съответно по 21.5%) и Разград (20.9%).

Продължава наклонността на увеличение на относителния дял на семействата без деца под 16-годишна възраст. Към 7 септември 2021 година 2 235 322 (78.0%) от семействата в страната са без деца под 16 години.

За десетгодишния интервал сред последните две преброявания броят на тези семейства е намалял с 66 943.

Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 броя и понижават със 72 938 по отношение на 2011 година. В 62.3% от тези семейства има единствено по едно дете в тази възрастова група

Специфичните особености на обособените области дефинират и разликите сред тях по индикатора „ брой на децата под 16 години в семейството “. Над 80% от семействата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград – 74.5%, Сливен – 75.4%, и Бургас – 75.9%.