Ще продължи ли размразяването на неизбежната отбрана?
Броени дни, откакто депутатите утвърдиха на първо четене законопроекта на "Обединените патриоти ", който уголемява приложението на неизбежната защита, следващият стандартизиран за родната реалност случай бърка в раната на пагубната за страната епидемиологична безотговорност. Започналият бизнес у нас фермер от кипърски генезис Димитракис Спирилис прегази с джипа си един от тримата цигани-рецидивисти, нахълтали за следващ път в парцела му край пловдивското село Болярино за кражба на добитък. Кипърецът е арендатор на земи и притежател на кравеферма, обект на безчет похищения отстрана на ромските бандити.
От известието на прокуратурата стана ясно, че в среднощ на 11 май Спирилис забелязал двама братя и техен приятел в равнища на 500 метра от кравефермата си и ги подгонил с автомобила. Успял да настигне единия, който евентуално блъснал, оня паднал неприятно и умрял. Полицията проверява версията дали фермерът се е върнал обратно, с цел да го прегази още няколко пъти. Последваха нормалните закани за отплата от жителите на локално гето, които заплашиха с линч и палеж на злополучната плантация.
Българите пък се оповестиха изрично в отбрана на кипъреца с искане да бъде освободен неотложно и еднопосочна оценка за станалото. "Браво на индивида! Много добре е направил! В Болярино не остана къща, която да не е окрадена. Писна ни! Искаме непрекъснато полицейско наличие. Не стопираха да ни ограбват, изнасилват. Човекът е доста трудолюбив. Изкарва си хляба почтено, идва някой и го краде. В родината си той е бил служител на реда и първоначално доста се чудеше по какъв начин може да има толкоз доста обири тук. Настояваме неотложно да го освободят! ", обявиха пред медиите пропищелите от циганската злина стопани.
Ето и описа на Петя Тодорова - дамата, с която фермерът живее: "Онази вечер моят мъж прибрал кравите и е обиколил кравефермата. В този миг е видял по какъв начин няколко души водят три животни. Димитракис ги е подгонил, до момента в който бягат с кравите. Тези хора години наред крадат от фермата ни! Хиляди пъти подаваше тъжби против тях, само че полицията нищо не направи, подиграваха се с него! Преди случая, на 9 май откраднаха други 5 крави ".
Да чуем и публично обявеното от прокуратурата. От него излиза наяве, че циганското трио е направило проведен опит за следващата си кражба. Загиналият е осъждан 14 пъти, в това число и за кражба на коне от същата плантация през 2011 година, за което му е било наложено наказване от седем години отнемане от независимост, което е изтърпял. Брат му е с 9 неоправдателни присъди за обири и грабежи, в това число от тази плантация, като е излязъл от пандиза преди няколко месеца. Третият престъпник е с две неоправдателни присъди и подобен етно-криминален профил.
Какво гласоподаваха депутатите: Няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище, както и когато е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем. Корекцията е осезаема, тъй като наредбата в настоящия й тип е с надалеч по-ограничено приложение. Според нея отговорът на нападнатия е в границите на неизбежната защита, единствено в случай че нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилище.
Промяната идва след проведена опозиция отстрана на правосъдната власт в лицето на Върховния касационен съд и Прокуратурата. В собствен мнения те порицаха следващия законопроект за разширение на неизбежната защита, като го дефинираха за непотребен и противоконституционен. Изложена беше още веднъж познатата теза, че правната доктрина и правосъдната процедура от дълго време са дефинирали института на неизбежната защита, а съществуващата правосъдна процедура е поредна и непротиворечива.
Според нея превишаване на рамките на неизбежната защита има единствено когато отбраната очевидно надвишава нужното за отбиване на нападението, а несъответствието е очевидно, в случай че е ясно изразено и не буди никакво подозрение. Тези общи правила би трябвало да бъдат приложени съответно по всяко дело, като сходството сред отбраната и нападението се дефинира от съвкупността на всички детайли, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и отбраната, значимостта на защитавания и повреден обект, степента на заплахата, застрашаваща нападнатия, неговите сили и благоприятни условия за защита, средствата за нахлуване и отбрана, мястото и времето на нападението и други
"Това е в действителност, а не юридически въпрос и не е допустимо многочислените и разнородни признаци, определящи характера и заплахата на всяко съответно нахлуване, да бъдат казуистично регламентирани със законови правила ", написа в мнението на прокуратурата. В тази тенденция е и рецензията против законопроекта на Патриотите - че вместо да се изисква цялостна преценка по отношение на сходството на нахлуване и отбрана, са посочени няколко признаци на нападението, при съществуването на които се счита, че няма превишаване на рамките на неизбежната защита.
Припомнен е проваленият опит за въвеждане на такива промени от 1997 година, когато редица нови хипотези бяха признати от Народното събрание, само че Конституционният съд заличи съвсем всички със същия аргумент - че изключват поначало публичната заплаха на отбраната даже в случай че тя е надалеч по-интензивна от нападението. Именно с това решение беше одобрен консервативният метод в приложението на института на неизбежната защита, който сковава съпротивата против причинителите на тежки закононарушения с приложимост на принуждение.
Аргументите против разширението на института са неизменими - нападнатият в тези хипотези няма обвързване да преценява защитата си с нападението и може самичък да взема решение какви вреди да аргументи на нападателя, без да е наказателно виновен. В претекстовете към законопроекта вносителите категорично са заявили, че са се съобразили с него и не възпроизвеждат редакцията на текстовете от 1997 година. Направили са го обаче с различен мотив - че анулираните от Конституционния съд разпореждания не очертавали задоволително ясно характера и заплахата на нападението. На процедура е прибавен обаче същият механизъм, като в обособените хипотези са обединени няколко от отхвърлените към този момент признаци, чието съществуване в цялост обосновава правото на несъразмерна с нападението защита.
<!--[if--> <!--[endif]--> Поредният конфликт на тематика "неизбежна защита " ескалира след случая с разстрела на рецидивиста Жоро Джевизов - Плъха от пловдивския доктор Иван Димитров. В разгара на недоволството от задържането на медика държавното обвиняване побърза да компрометира версията на отбраната, само че управлението на Пловдивската окръжна прокуратура съобщи, че има визии за законови промени в тази материя. Междувременно представители на ръководещата коалиция заговориха за промени в института на неизбежната защита.
Предишният опит за разширение на нейните лимити беше изработен през 2012 година с импортиран в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Предложеният от трима депутати от "Атака " текст за смяна на чл.12, ал.3 от кодекса беше къс, само че повече от изчерпателен.
Станислав Станилов, Любомир Владимиров и Павел Шопов предложиха нападнатият да може да отвърне уверено на нападателя, без да се притеснява от наказателно гонене освен в жилището си, само че и във всеки различен парцел или движима движимост (напр. автомобил), които е защитавал. Предвиждаше се още ответният удар да бъде безмилостен освен когато нападателите протягат ръка на оня, който го нанася, само че и на трети лица. В добавка се искаше за неизбежна защита да бъдат считани и случаите, в които нападателят е обиден от авансово взети ограничения против вероятно нахлуване (например заредена бомба).
Тримата депутати предложиха наредбата да добие следния тип: "Няма превишаване на рамките на неизбежната защита, в случай че причиняването на вреди на нападателя е осъществено от отбраняващия се в рамките на парцел или движимост, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в рамките на парцела или движимостта деецът е взел авансово ограничения против вероятно нахлуване, довели до вредоносния резултат за нападателя. "
В претекстовете към плана си атакистите сочеха извънредно усложнената криминогенна конюнктура в страната, която постанова непрестанно да се реализират съществени промени в разнообразни институти и сформира на Наказателен кодекс. Твърдеше се, че поради неразбираемите и спестовни формулировки в уредбата на неизбежната защита институтът не е в крайник с условията на живота, с наказателноправната процедура и не дава съответна отбрана на показалите храброст, отговорност и възприятие за дълг в отбрана на собствен, непознат или публичен интерес. В резултат се основава заплаха от наказателно гонене против тях, макар че са отблъснали противоправно деяние на нападателя.
С такива промени институтът на неизбежната защита би приел основни белези на сходния му институт на крайната нужда. При нея оня, който отблъсква нападението, пази не себе си, а държавни или публични ползи, както и свои или на другиго персонални или имотни богатства от непосредствена заплаха. Изисква се обаче породените от действието вреди да са по-малко обилни от предотвратените. С препоръчаните тогава от "Атака " ремонти би било към този момент без значение дали си атакуван в своя дом, или това става във всеки различен парцел. При това не е належащо той да е жилищен, а може да е на практика всеки парцел, стига нападнатият да го е защитавал или да е защитавал себе си.
За разлика от настоящата уредба, правото на отбрана се отнася и до движимите движимости, като неразбираем наподобява единствено обсегът на условието нападнатият да се намира в рамките на движимостта - дали става въпрос за движимости, в които той може да се вмести - като да вземем за пример аероплан, трен, автомобил и т. н., или за всяка движима движимост, която е наоколо до него. Без значение е и правното съображение, на което той се намира в парцела или движимостта - може да е притежател, само че може и да е попаднал инцидентно там по време на нападението. Под взети авансово ограничения против вероятно нахлуване пък се имат поради случаите на слагане на гърмеж, газ, огнестрелно оръжие, стартиране на ток по оградата и други сходни, до момента в който стопанинът го няма.
За потребността от смяна на института на неизбежната защита се изрече тогава в прав текст и някогашният основен прокурор Борис Велчев. С ангажимента, че при потвърдена неизбежна защита законът дава опция за присъда, друга от затвор, той настоя, че би трябвало да бъдат посочени по-ясно правата на жителите при отбрана от нахлуване. Подчертавайки, че чл.12 в Наказателен кодекс е един от дребното текстове, ориентирани най-вече към жителите, а не толкоз към съда, основният прокурор изиска корекция, която да изясни на хората "по доста разбираем, простоват и житейски понятен метод " по какъв начин имат право да се пазят и доколко могат да повреждат нападателя си. С оглед изказванията на правозащитници, че правосъдната процедура е изяснила използването на неизбежната защита, основният прокурор съобщи, че чл.12 в сегашната му редакция е явен за практикуващите адвокати и за теоретиците, само че не и за жителите.
Институтът на неизбежната защита остана в безтегловност още през 1997 година. Тогава болшинството в 38-ото Народно заседание от ОДС вкара в Наказателен кодекс детайлно изложение на случаите, в които неизбежната защита не се възприема като превишена - без значение от уврежданията, които нападнатият предизвиква на нападателя. В новосъздадената ал.3 на чл.12 бяха планувани шест хипотези, при които, без значение от характера и заплахата на отбраната, няма превишаване на рамките на неизбежната защита, в случай че:
1. нападението е осъществено от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище, вилен парцел или икономически обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно транспортно средство или преносим железопътен състав;
5. нападението е осъществено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по различен метод.
Текстовете бяха атакувани обаче пред Конституционния съд и той се произнесе, че точки 1, 2, 4 и 5 са в прорез с главния закон. Разпоредбата по т.3 остана единствено в частта й за нападението посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилището. Текстът по т.6 не беше пипнат, само че той е и неправилен, защото преповтаря главното предписание, че защитата би трябвало да подхожда на нападението. На процедура правото на нападнатия да се пази, както откри за добре, е прието единствено в случаите, когато е атакуван в жилището си и нападателите са проникнали там с принуждение или с щурм.
В решението на Конституционен съд беше пояснено въпреки всичко, че понятието жилище следва да се пояснява необятно и в него влиза всеки обект, който се употребява за обитаване, включително и вилна постройка. Ако обаче си атакуван в икономически обект, в това число на работното си място, би трябвало да пазиш нападателя. Деликатно би трябвало да го отблъснеш и в случаите, когато е влезнал в жилището ти без принуждение или щурм, а е употребявал, да речем събитието, че някоя врата е оставена отворена.
В дъното на казуса е разногласието дали изключването на публичната заплаха при неизбежната защита би трябвало да стане с въвеждане на обособени хипотези или въз основа на общото предписание за сходство на защитата с нападението. Това предписание е изтълкувано от Пленума на Върховния съд и е в основата на досегашната правосъдна процедура. Според това пояснение превишаване на рамките на неизбежната защита има единствено когато отбраната очевидно надвишава нужното за отбиване на нападението.
Несъответствието е очевидно, в случай че е ясно изразено и не буди никакво подозрение. При отбиване на нападението нападнатият може да употребява и по-интензивни средства и способи за защита от тези, употребявани от нападателя, стига да не надвишава рамките на неизбежната защита. Отбраняващият се при неизбежна защита не е длъжен да избира и визира единствено неуязвими (неопасни) елементи от тялото на нападателя.
Прилагането на правилото по всеки обособен проблем си остава обаче нож с две остриета. Юристите, които са срещу въвеждане на съответни текстове, упорстват, че единственият метод да се стигне до заслужено решение е цялостната преценка на доказателствата в съответния случай. Според тях опитите да се регламентират обособени житейски обстановки съдържат повече опасности, в сравнение с гаранции за правдивост.
Привежда се като мотив и съществуването на института на мнимата неизбежна защита - случай, когато човек взема решение, че го атакуват, а обективно нахлуване не съществува. Според чл.14 от Наказателен кодекс незнанието на фактическите условия изключва умисъла. Ще рече - оня, който се е объркал, решавайки, че го атакуват, не може да бъде съден за осъществяване на съзнателно закононарушение. За по неволя обаче може, в случай че самото комплициране не се дължи на несъобразителност.
В случая Спирилис е осъществил характерен опит за задържане на нарушител, или така наречен цивилен арест, който българският закон урежда като форма на неизбежната защита. Съгласно закона не е общественоопасно причиняването на вреди на разположение, направило закононарушение при неговото задържане за предаване на органите на властта и попречване на опцията за осъществяване на друго закононарушение, в случай че няма различен метод за неговото задържане и в случай че освен това задържане не е позволено превишаване на нужните и законосъобразни ограничения.
Необходимите ограничения за задържане на разположение, направило закононарушение, се надвишават тогава, когато има очевидно противоречие сред характера и степента на публичната заплаха на осъщественото от арестуваното лице закононарушение и събитията по задържането, както и когато на лицето без нужда се предизвиква очевидно несъразмерна щета. В тези случаи наказателна отговорност се носи единствено в случаите на съзнателно причиняване на вредата. Ясно е за юристите, само че е комплицирано за хората, които просто изливат гнева си против нарушителите и системата. Чиито органи работят едвам си оправдават заплатите и екстрите, само че изгода за данъкоплатеца няма.
От известието на прокуратурата стана ясно, че в среднощ на 11 май Спирилис забелязал двама братя и техен приятел в равнища на 500 метра от кравефермата си и ги подгонил с автомобила. Успял да настигне единия, който евентуално блъснал, оня паднал неприятно и умрял. Полицията проверява версията дали фермерът се е върнал обратно, с цел да го прегази още няколко пъти. Последваха нормалните закани за отплата от жителите на локално гето, които заплашиха с линч и палеж на злополучната плантация.
Българите пък се оповестиха изрично в отбрана на кипъреца с искане да бъде освободен неотложно и еднопосочна оценка за станалото. "Браво на индивида! Много добре е направил! В Болярино не остана къща, която да не е окрадена. Писна ни! Искаме непрекъснато полицейско наличие. Не стопираха да ни ограбват, изнасилват. Човекът е доста трудолюбив. Изкарва си хляба почтено, идва някой и го краде. В родината си той е бил служител на реда и първоначално доста се чудеше по какъв начин може да има толкоз доста обири тук. Настояваме неотложно да го освободят! ", обявиха пред медиите пропищелите от циганската злина стопани.
Ето и описа на Петя Тодорова - дамата, с която фермерът живее: "Онази вечер моят мъж прибрал кравите и е обиколил кравефермата. В този миг е видял по какъв начин няколко души водят три животни. Димитракис ги е подгонил, до момента в който бягат с кравите. Тези хора години наред крадат от фермата ни! Хиляди пъти подаваше тъжби против тях, само че полицията нищо не направи, подиграваха се с него! Преди случая, на 9 май откраднаха други 5 крави ".
Да чуем и публично обявеното от прокуратурата. От него излиза наяве, че циганското трио е направило проведен опит за следващата си кражба. Загиналият е осъждан 14 пъти, в това число и за кражба на коне от същата плантация през 2011 година, за което му е било наложено наказване от седем години отнемане от независимост, което е изтърпял. Брат му е с 9 неоправдателни присъди за обири и грабежи, в това число от тази плантация, като е излязъл от пандиза преди няколко месеца. Третият престъпник е с две неоправдателни присъди и подобен етно-криминален профил.
Какво гласоподаваха депутатите: Няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище, както и когато е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем. Корекцията е осезаема, тъй като наредбата в настоящия й тип е с надалеч по-ограничено приложение. Според нея отговорът на нападнатия е в границите на неизбежната защита, единствено в случай че нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилище.
Промяната идва след проведена опозиция отстрана на правосъдната власт в лицето на Върховния касационен съд и Прокуратурата. В собствен мнения те порицаха следващия законопроект за разширение на неизбежната защита, като го дефинираха за непотребен и противоконституционен. Изложена беше още веднъж познатата теза, че правната доктрина и правосъдната процедура от дълго време са дефинирали института на неизбежната защита, а съществуващата правосъдна процедура е поредна и непротиворечива.
Според нея превишаване на рамките на неизбежната защита има единствено когато отбраната очевидно надвишава нужното за отбиване на нападението, а несъответствието е очевидно, в случай че е ясно изразено и не буди никакво подозрение. Тези общи правила би трябвало да бъдат приложени съответно по всяко дело, като сходството сред отбраната и нападението се дефинира от съвкупността на всички детайли, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и отбраната, значимостта на защитавания и повреден обект, степента на заплахата, застрашаваща нападнатия, неговите сили и благоприятни условия за защита, средствата за нахлуване и отбрана, мястото и времето на нападението и други
"Това е в действителност, а не юридически въпрос и не е допустимо многочислените и разнородни признаци, определящи характера и заплахата на всяко съответно нахлуване, да бъдат казуистично регламентирани със законови правила ", написа в мнението на прокуратурата. В тази тенденция е и рецензията против законопроекта на Патриотите - че вместо да се изисква цялостна преценка по отношение на сходството на нахлуване и отбрана, са посочени няколко признаци на нападението, при съществуването на които се счита, че няма превишаване на рамките на неизбежната защита.
Припомнен е проваленият опит за въвеждане на такива промени от 1997 година, когато редица нови хипотези бяха признати от Народното събрание, само че Конституционният съд заличи съвсем всички със същия аргумент - че изключват поначало публичната заплаха на отбраната даже в случай че тя е надалеч по-интензивна от нападението. Именно с това решение беше одобрен консервативният метод в приложението на института на неизбежната защита, който сковава съпротивата против причинителите на тежки закононарушения с приложимост на принуждение.
Аргументите против разширението на института са неизменими - нападнатият в тези хипотези няма обвързване да преценява защитата си с нападението и може самичък да взема решение какви вреди да аргументи на нападателя, без да е наказателно виновен. В претекстовете към законопроекта вносителите категорично са заявили, че са се съобразили с него и не възпроизвеждат редакцията на текстовете от 1997 година. Направили са го обаче с различен мотив - че анулираните от Конституционния съд разпореждания не очертавали задоволително ясно характера и заплахата на нападението. На процедура е прибавен обаче същият механизъм, като в обособените хипотези са обединени няколко от отхвърлените към този момент признаци, чието съществуване в цялост обосновава правото на несъразмерна с нападението защита.
<!--[if--> <!--[endif]--> Поредният конфликт на тематика "неизбежна защита " ескалира след случая с разстрела на рецидивиста Жоро Джевизов - Плъха от пловдивския доктор Иван Димитров. В разгара на недоволството от задържането на медика държавното обвиняване побърза да компрометира версията на отбраната, само че управлението на Пловдивската окръжна прокуратура съобщи, че има визии за законови промени в тази материя. Междувременно представители на ръководещата коалиция заговориха за промени в института на неизбежната защита.
Предишният опит за разширение на нейните лимити беше изработен през 2012 година с импортиран в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Предложеният от трима депутати от "Атака " текст за смяна на чл.12, ал.3 от кодекса беше къс, само че повече от изчерпателен.
Станислав Станилов, Любомир Владимиров и Павел Шопов предложиха нападнатият да може да отвърне уверено на нападателя, без да се притеснява от наказателно гонене освен в жилището си, само че и във всеки различен парцел или движима движимост (напр. автомобил), които е защитавал. Предвиждаше се още ответният удар да бъде безмилостен освен когато нападателите протягат ръка на оня, който го нанася, само че и на трети лица. В добавка се искаше за неизбежна защита да бъдат считани и случаите, в които нападателят е обиден от авансово взети ограничения против вероятно нахлуване (например заредена бомба).
Тримата депутати предложиха наредбата да добие следния тип: "Няма превишаване на рамките на неизбежната защита, в случай че причиняването на вреди на нападателя е осъществено от отбраняващия се в рамките на парцел или движимост, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в рамките на парцела или движимостта деецът е взел авансово ограничения против вероятно нахлуване, довели до вредоносния резултат за нападателя. "
В претекстовете към плана си атакистите сочеха извънредно усложнената криминогенна конюнктура в страната, която постанова непрестанно да се реализират съществени промени в разнообразни институти и сформира на Наказателен кодекс. Твърдеше се, че поради неразбираемите и спестовни формулировки в уредбата на неизбежната защита институтът не е в крайник с условията на живота, с наказателноправната процедура и не дава съответна отбрана на показалите храброст, отговорност и възприятие за дълг в отбрана на собствен, непознат или публичен интерес. В резултат се основава заплаха от наказателно гонене против тях, макар че са отблъснали противоправно деяние на нападателя.
С такива промени институтът на неизбежната защита би приел основни белези на сходния му институт на крайната нужда. При нея оня, който отблъсква нападението, пази не себе си, а държавни или публични ползи, както и свои или на другиго персонални или имотни богатства от непосредствена заплаха. Изисква се обаче породените от действието вреди да са по-малко обилни от предотвратените. С препоръчаните тогава от "Атака " ремонти би било към този момент без значение дали си атакуван в своя дом, или това става във всеки различен парцел. При това не е належащо той да е жилищен, а може да е на практика всеки парцел, стига нападнатият да го е защитавал или да е защитавал себе си.
За разлика от настоящата уредба, правото на отбрана се отнася и до движимите движимости, като неразбираем наподобява единствено обсегът на условието нападнатият да се намира в рамките на движимостта - дали става въпрос за движимости, в които той може да се вмести - като да вземем за пример аероплан, трен, автомобил и т. н., или за всяка движима движимост, която е наоколо до него. Без значение е и правното съображение, на което той се намира в парцела или движимостта - може да е притежател, само че може и да е попаднал инцидентно там по време на нападението. Под взети авансово ограничения против вероятно нахлуване пък се имат поради случаите на слагане на гърмеж, газ, огнестрелно оръжие, стартиране на ток по оградата и други сходни, до момента в който стопанинът го няма.
За потребността от смяна на института на неизбежната защита се изрече тогава в прав текст и някогашният основен прокурор Борис Велчев. С ангажимента, че при потвърдена неизбежна защита законът дава опция за присъда, друга от затвор, той настоя, че би трябвало да бъдат посочени по-ясно правата на жителите при отбрана от нахлуване. Подчертавайки, че чл.12 в Наказателен кодекс е един от дребното текстове, ориентирани най-вече към жителите, а не толкоз към съда, основният прокурор изиска корекция, която да изясни на хората "по доста разбираем, простоват и житейски понятен метод " по какъв начин имат право да се пазят и доколко могат да повреждат нападателя си. С оглед изказванията на правозащитници, че правосъдната процедура е изяснила използването на неизбежната защита, основният прокурор съобщи, че чл.12 в сегашната му редакция е явен за практикуващите адвокати и за теоретиците, само че не и за жителите.
Институтът на неизбежната защита остана в безтегловност още през 1997 година. Тогава болшинството в 38-ото Народно заседание от ОДС вкара в Наказателен кодекс детайлно изложение на случаите, в които неизбежната защита не се възприема като превишена - без значение от уврежданията, които нападнатият предизвиква на нападателя. В новосъздадената ал.3 на чл.12 бяха планувани шест хипотези, при които, без значение от характера и заплахата на отбраната, няма превишаване на рамките на неизбежната защита, в случай че:
1. нападението е осъществено от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище, вилен парцел или икономически обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно транспортно средство или преносим железопътен състав;
5. нападението е осъществено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по различен метод.
Текстовете бяха атакувани обаче пред Конституционния съд и той се произнесе, че точки 1, 2, 4 и 5 са в прорез с главния закон. Разпоредбата по т.3 остана единствено в частта й за нападението посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилището. Текстът по т.6 не беше пипнат, само че той е и неправилен, защото преповтаря главното предписание, че защитата би трябвало да подхожда на нападението. На процедура правото на нападнатия да се пази, както откри за добре, е прието единствено в случаите, когато е атакуван в жилището си и нападателите са проникнали там с принуждение или с щурм.
В решението на Конституционен съд беше пояснено въпреки всичко, че понятието жилище следва да се пояснява необятно и в него влиза всеки обект, който се употребява за обитаване, включително и вилна постройка. Ако обаче си атакуван в икономически обект, в това число на работното си място, би трябвало да пазиш нападателя. Деликатно би трябвало да го отблъснеш и в случаите, когато е влезнал в жилището ти без принуждение или щурм, а е употребявал, да речем събитието, че някоя врата е оставена отворена.
В дъното на казуса е разногласието дали изключването на публичната заплаха при неизбежната защита би трябвало да стане с въвеждане на обособени хипотези или въз основа на общото предписание за сходство на защитата с нападението. Това предписание е изтълкувано от Пленума на Върховния съд и е в основата на досегашната правосъдна процедура. Според това пояснение превишаване на рамките на неизбежната защита има единствено когато отбраната очевидно надвишава нужното за отбиване на нападението.
Несъответствието е очевидно, в случай че е ясно изразено и не буди никакво подозрение. При отбиване на нападението нападнатият може да употребява и по-интензивни средства и способи за защита от тези, употребявани от нападателя, стига да не надвишава рамките на неизбежната защита. Отбраняващият се при неизбежна защита не е длъжен да избира и визира единствено неуязвими (неопасни) елементи от тялото на нападателя.
Прилагането на правилото по всеки обособен проблем си остава обаче нож с две остриета. Юристите, които са срещу въвеждане на съответни текстове, упорстват, че единственият метод да се стигне до заслужено решение е цялостната преценка на доказателствата в съответния случай. Според тях опитите да се регламентират обособени житейски обстановки съдържат повече опасности, в сравнение с гаранции за правдивост.
Привежда се като мотив и съществуването на института на мнимата неизбежна защита - случай, когато човек взема решение, че го атакуват, а обективно нахлуване не съществува. Според чл.14 от Наказателен кодекс незнанието на фактическите условия изключва умисъла. Ще рече - оня, който се е объркал, решавайки, че го атакуват, не може да бъде съден за осъществяване на съзнателно закононарушение. За по неволя обаче може, в случай че самото комплициране не се дължи на несъобразителност.
В случая Спирилис е осъществил характерен опит за задържане на нарушител, или така наречен цивилен арест, който българският закон урежда като форма на неизбежната защита. Съгласно закона не е общественоопасно причиняването на вреди на разположение, направило закононарушение при неговото задържане за предаване на органите на властта и попречване на опцията за осъществяване на друго закононарушение, в случай че няма различен метод за неговото задържане и в случай че освен това задържане не е позволено превишаване на нужните и законосъобразни ограничения.
Необходимите ограничения за задържане на разположение, направило закононарушение, се надвишават тогава, когато има очевидно противоречие сред характера и степента на публичната заплаха на осъщественото от арестуваното лице закононарушение и събитията по задържането, както и когато на лицето без нужда се предизвиква очевидно несъразмерна щета. В тези случаи наказателна отговорност се носи единствено в случаите на съзнателно причиняване на вредата. Ясно е за юристите, само че е комплицирано за хората, които просто изливат гнева си против нарушителите и системата. Чиито органи работят едвам си оправдават заплатите и екстрите, само че изгода за данъкоплатеца няма.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ