Защо Николай Ненчев привлича все повече?
Броени дни останаха до изборите. Всъщност не избори, а Избор.
И още веднъж сме изправени против пъстро ветрило от национални предатели и техни шутове, против неразградени ченгесарски, комунистически и мафиотски структури, ползващи големи властови, финансови и медийни запаси.
Древните гърци в миналото са споделили: „ Миналото могат да трансформират единствено боговете, в ръцете на хората е бъдещето ”.
Смятам, че и сегашното към момента е в наши ръце. Сега е моментът да скъсаме със заблудите, да отхвърлим сюжета на кукловодите и да потвърдим европейския си курс.
Днес с невъоръжено око се вижда, че 30 години след отстраняването на Т. Живков от властта страната ни тъпче на едно място или се свлича към аленото си минало. И през днешния ден правилните чираци на правешкия деспот са министър председатели, министри и депутати; внучката му до неотдавна ковеше закони в Народното събрание; преводачката му изкара три мандата като български дипломат в САЩ; зетят му бе оплакан като народен герой; телохранителят му... Знаете.
В Светия Синод си козируват повече поп-полковници, в сравнение с в ДАНС.
Някои надигат режисирани писъци към непремерени думи на турския дипломат, зад които се пробват да скрият огромната опасност, идваща от североизток.
Най-тежкият ни проблем не са остатъците от турското иго, а от болшевишката тирания. Тежък проблем са ни част от българите в България. По-точно управниците. И още по-точно: сътрудниците на Държавна сигурност, алените нарушители (БСП и производни), номенклатурата и зомбираните от тях “народни маси ”. И съветското злато. Както в края на ХIХ век.
Истинският проблем на страната ни се назовава неразградена, нереформирана, непокаяла се комунистическа партия с безчет клонинги и метастази в други политически сили, в сякаш самостоятелни неправителствени организации, в назначени бизнесмени-милионери.
Българската реалност удостоверява историческия извод: колкото по-беден е народът в една страна, толкоз по-силна е комунистическата партия. И назад. Най-тъжното място за живеене, първенец по инфаркти и инсулти, в челните ранглисти по самоубийства и емигранти на глава от популацията, с най-ниски заплати в Европейския съюз и изтичаща млада кръв – по този начин наподобява страната ни на европейската карта. Въпреки напъните на някогашни и сегашни управници да потвърждават, че у нас се живее все по-добре и че изпълняваме някакви критерии и наставления на Европейски Съюз.
Провалът на ГЕРБ
Огромен проблем основава неуспехът на партия ГЕРБ и на нейния водач. Провал управнически, стопански, кадрови, честен. След 10 години отпред на страната държавното управление на ГЕРБ показва липса на управнически хрумвания, корупционни пробойни, неефективна и продажна полиция, ускоряваща се деградация на Въоръжените сили, раздута и некомпетентна администрация, беден външнополитически заем на доверие.
Неспирно изоставащите приходи, колапсът на опазването на здравето, задушаването на дребния и междинния немафиотски бизнес, демографският срив, господството на съветската мафия в цели браншове на стопанската система и още дълъг лист от предизвестени провали не могат да бъдат заглушени с показни полицейски акции, с помпозни спектакли, обятия и потупвания за европейски водачи. Тази пиеска я знаем от епохата на Живков и Брежнев.
Избирателно дейна, постоянно прескачаща оттатък закона прокуратура, обезверени и подвластни съдии, проядена от партиен клинтелезиъм изпълнителна власт, поддържана от угодничещ и назначен по правилото на лоялността парламент, все по-тясно преплитане на власт и проведена престъпност довършват картината на мафиотизирана, прогнила и провалена страна, по знамение оставаща членка на Европейски Съюз и НАТО.
Усещането за бутафорна замяна на полезности и на хрумвания, за трудно блуждаене в театъра на сенките остава след всяко, все по-противоречиво изказване на премиера-спасител. Вместо чудото на избавлението, господин Борисов ни предложи следващото злополучие. Като при Луканов, Виденов, Беров, Станишев и Орешарски.
Насипни патриоти
Още по-зловеща компания за европейските избори са спретнали така наречен обединени или насипни „ патриоти ”, събрали от прът и въже недоучили ченгета и рабфаковци, лумпен-националисти, напористи млади кариеристчета, самодейни фотографи и богослови, масажисти и бръснари.
С яростта на изгладнели хунвейбини лица с престъпно минало и с клинично бъдеще клеймят Европейския съюз, само че напират да влязат в Европейския парламент. Като сипят закани да „ си вземат своето ” от Брюксел. При състояние, че България получава три пъти повече средства, в сравнение с внася в общата каса.
Президентът марионетка
Психиатричната разноцветност измежду политическите партии би могла да не бъде толкоз застрашителна при съществуването на сдържан държавен глава, който да играе ролята на ловък посредник, да подтиква към единодушие и да тушира крайностите измежду безкрайната празнина на политическите сили.
Но и тук ударихме на камък. С помощта на другарите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) част от зомбираното с препарата „ Новичок ” българско население си хареса никому незнаен о. з. авиатор, който се оказа несъвършен политик, транспарантен лобист за ползите на съветския военнопромишлен комплекс и мъж под чехъл.
Ето какво написа тъкмо през днешния ден Николай Ненчев за лицето, което се подписва под графата „ президент ” във ведомстта за заплатите на висшите служители:
„ Не, не съм сюрпризиран от държанието на Румен Радев. Никога не съм се съмнявал и няма случай, в които обществено да не съм предупреждавал за бъдещите му зловредни дейности и вредите, които ще нанесе върху престижа на страната ни. С болните си упоритости и мощно подтискано през годините его, този човек се трансформира в действителна опасност за демокрацията и за националната ни сигурност.
Познавам комунистическия нрав. В гените им е заложено изменничество. Така ги възпитават и зомбират. Внимателно изследват слабостите им. Подхранват упоритостите им. Задоволяват най-низшите им подтици. Ампутират зачатъците на морал и добродетелност, в случай че въобще са имали такива.
Подчиняват ги посредством зависимости. Унижават ги. Контролират ги и ги изстискват до дъно за пъклените си проекти. Такъв е казусът и с Румен Радев. Очевидно се е сложил в услуга на непозната страна и на непознати ползи. Каква жалка деградация: от натовски военачалник до съветска марионетка! ”
Дребнавата десница
Последните очаквания на изтощения от подправен преход и от подправени промени българин бе достоверната десница, дребните партии, съхранили огъня и магията на първите години след 1990-а, когато многохилядни манифестации стопляха душите на хората с вярата за нещо ярко и същинско и ги караха да се просълзяват при акомпаниментите на възгласите „ Се-Де-Се! ”
За жал, макар многочислените оферти, диалози и учтиви послания, десните партии не пожелаха да се обединят и да изградят пъстро и мощно ветрило по сходство на победоносните Обединени демократични сили от 1997 година
Дребнави персонални сметки, насъбрана партийна и човешка завист, късогледи тактики до другата седмици и липса на политическа зряла възраст погребаха още една българска вяра.
Какво остава ли?
Ами вярата в обособения човек. В почтената, некорумпирана Личност, решила да се възправи против партийните мафии, против държавната номенклатура, против корпоративните чували на назначени от Луканов „ предприемачи ”.
За мен подобен човек се оказа Николай Ненчев. Видях с очите си по какъв начин се бори за превъоръжаване на армията и за изтръгване на военните предприятия от ноктите на съветската мафия, по какъв начин съобщи дълго укриваните документи на Военното разузнаване на парламентарната Комисията за досиетата, по какъв начин се втурна да оказва помощ на пчеларите, по какъв начин отбива правосъдните офанзиви на съветската агентура.
Това ми стига.
Днешни и вчерашни управници се мъчат да ни сплашат, че в случай че те не останели на власт, щяло да стане по-лошо. Винаги може да бъде по-лошо. Достатъчно неприятно е и в този момент, тъй като от неуспеха на Борисов се пробват да се възползват безконечната Българска социалистическа партия и нейните креатури, вездесъщите рицари на заплаща и кинжала от Държавна сигурност, децата и внуците на номенклатурата, изпрали биографии и натрупали трофеи на Запад.
Подтиквани и заплащани от съветските си господари, те възнамеряват да ни подложат на повтарящия се призрачен сън от необятна коалиция на полицаи с червени олигарси, етнически сътрудници на Държавна сигурност и „ млади ” никому незнайни копеленца на социализма.
Не остана време за разтакаване. Нямаме нито сили, нито средства, нито време да бъдем лъгани още веднъж.
ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019
И още веднъж сме изправени против пъстро ветрило от национални предатели и техни шутове, против неразградени ченгесарски, комунистически и мафиотски структури, ползващи големи властови, финансови и медийни запаси.
Древните гърци в миналото са споделили: „ Миналото могат да трансформират единствено боговете, в ръцете на хората е бъдещето ”.
Смятам, че и сегашното към момента е в наши ръце. Сега е моментът да скъсаме със заблудите, да отхвърлим сюжета на кукловодите и да потвърдим европейския си курс.
Днес с невъоръжено око се вижда, че 30 години след отстраняването на Т. Живков от властта страната ни тъпче на едно място или се свлича към аленото си минало. И през днешния ден правилните чираци на правешкия деспот са министър председатели, министри и депутати; внучката му до неотдавна ковеше закони в Народното събрание; преводачката му изкара три мандата като български дипломат в САЩ; зетят му бе оплакан като народен герой; телохранителят му... Знаете.
В Светия Синод си козируват повече поп-полковници, в сравнение с в ДАНС.
Някои надигат режисирани писъци към непремерени думи на турския дипломат, зад които се пробват да скрият огромната опасност, идваща от североизток.
Най-тежкият ни проблем не са остатъците от турското иго, а от болшевишката тирания. Тежък проблем са ни част от българите в България. По-точно управниците. И още по-точно: сътрудниците на Държавна сигурност, алените нарушители (БСП и производни), номенклатурата и зомбираните от тях “народни маси ”. И съветското злато. Както в края на ХIХ век.
Истинският проблем на страната ни се назовава неразградена, нереформирана, непокаяла се комунистическа партия с безчет клонинги и метастази в други политически сили, в сякаш самостоятелни неправителствени организации, в назначени бизнесмени-милионери.
Българската реалност удостоверява историческия извод: колкото по-беден е народът в една страна, толкоз по-силна е комунистическата партия. И назад. Най-тъжното място за живеене, първенец по инфаркти и инсулти, в челните ранглисти по самоубийства и емигранти на глава от популацията, с най-ниски заплати в Европейския съюз и изтичаща млада кръв – по този начин наподобява страната ни на европейската карта. Въпреки напъните на някогашни и сегашни управници да потвърждават, че у нас се живее все по-добре и че изпълняваме някакви критерии и наставления на Европейски Съюз.
Провалът на ГЕРБ
Огромен проблем основава неуспехът на партия ГЕРБ и на нейния водач. Провал управнически, стопански, кадрови, честен. След 10 години отпред на страната държавното управление на ГЕРБ показва липса на управнически хрумвания, корупционни пробойни, неефективна и продажна полиция, ускоряваща се деградация на Въоръжените сили, раздута и некомпетентна администрация, беден външнополитически заем на доверие.
Неспирно изоставащите приходи, колапсът на опазването на здравето, задушаването на дребния и междинния немафиотски бизнес, демографският срив, господството на съветската мафия в цели браншове на стопанската система и още дълъг лист от предизвестени провали не могат да бъдат заглушени с показни полицейски акции, с помпозни спектакли, обятия и потупвания за европейски водачи. Тази пиеска я знаем от епохата на Живков и Брежнев.
Избирателно дейна, постоянно прескачаща оттатък закона прокуратура, обезверени и подвластни съдии, проядена от партиен клинтелезиъм изпълнителна власт, поддържана от угодничещ и назначен по правилото на лоялността парламент, все по-тясно преплитане на власт и проведена престъпност довършват картината на мафиотизирана, прогнила и провалена страна, по знамение оставаща членка на Европейски Съюз и НАТО.
Усещането за бутафорна замяна на полезности и на хрумвания, за трудно блуждаене в театъра на сенките остава след всяко, все по-противоречиво изказване на премиера-спасител. Вместо чудото на избавлението, господин Борисов ни предложи следващото злополучие. Като при Луканов, Виденов, Беров, Станишев и Орешарски.
Насипни патриоти
Още по-зловеща компания за европейските избори са спретнали така наречен обединени или насипни „ патриоти ”, събрали от прът и въже недоучили ченгета и рабфаковци, лумпен-националисти, напористи млади кариеристчета, самодейни фотографи и богослови, масажисти и бръснари.
С яростта на изгладнели хунвейбини лица с престъпно минало и с клинично бъдеще клеймят Европейския съюз, само че напират да влязат в Европейския парламент. Като сипят закани да „ си вземат своето ” от Брюксел. При състояние, че България получава три пъти повече средства, в сравнение с внася в общата каса.
Президентът марионетка
Психиатричната разноцветност измежду политическите партии би могла да не бъде толкоз застрашителна при съществуването на сдържан държавен глава, който да играе ролята на ловък посредник, да подтиква към единодушие и да тушира крайностите измежду безкрайната празнина на политическите сили.
Но и тук ударихме на камък. С помощта на другарите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) част от зомбираното с препарата „ Новичок ” българско население си хареса никому незнаен о. з. авиатор, който се оказа несъвършен политик, транспарантен лобист за ползите на съветския военнопромишлен комплекс и мъж под чехъл.
Ето какво написа тъкмо през днешния ден Николай Ненчев за лицето, което се подписва под графата „ президент ” във ведомстта за заплатите на висшите служители:
„ Не, не съм сюрпризиран от държанието на Румен Радев. Никога не съм се съмнявал и няма случай, в които обществено да не съм предупреждавал за бъдещите му зловредни дейности и вредите, които ще нанесе върху престижа на страната ни. С болните си упоритости и мощно подтискано през годините его, този човек се трансформира в действителна опасност за демокрацията и за националната ни сигурност.
Познавам комунистическия нрав. В гените им е заложено изменничество. Така ги възпитават и зомбират. Внимателно изследват слабостите им. Подхранват упоритостите им. Задоволяват най-низшите им подтици. Ампутират зачатъците на морал и добродетелност, в случай че въобще са имали такива.
Подчиняват ги посредством зависимости. Унижават ги. Контролират ги и ги изстискват до дъно за пъклените си проекти. Такъв е казусът и с Румен Радев. Очевидно се е сложил в услуга на непозната страна и на непознати ползи. Каква жалка деградация: от натовски военачалник до съветска марионетка! ”
Дребнавата десница
Последните очаквания на изтощения от подправен преход и от подправени промени българин бе достоверната десница, дребните партии, съхранили огъня и магията на първите години след 1990-а, когато многохилядни манифестации стопляха душите на хората с вярата за нещо ярко и същинско и ги караха да се просълзяват при акомпаниментите на възгласите „ Се-Де-Се! ”
За жал, макар многочислените оферти, диалози и учтиви послания, десните партии не пожелаха да се обединят и да изградят пъстро и мощно ветрило по сходство на победоносните Обединени демократични сили от 1997 година
Дребнави персонални сметки, насъбрана партийна и човешка завист, късогледи тактики до другата седмици и липса на политическа зряла възраст погребаха още една българска вяра.
Какво остава ли?
Ами вярата в обособения човек. В почтената, некорумпирана Личност, решила да се възправи против партийните мафии, против държавната номенклатура, против корпоративните чували на назначени от Луканов „ предприемачи ”.
За мен подобен човек се оказа Николай Ненчев. Видях с очите си по какъв начин се бори за превъоръжаване на армията и за изтръгване на военните предприятия от ноктите на съветската мафия, по какъв начин съобщи дълго укриваните документи на Военното разузнаване на парламентарната Комисията за досиетата, по какъв начин се втурна да оказва помощ на пчеларите, по какъв начин отбива правосъдните офанзиви на съветската агентура.
Това ми стига.
Днешни и вчерашни управници се мъчат да ни сплашат, че в случай че те не останели на власт, щяло да стане по-лошо. Винаги може да бъде по-лошо. Достатъчно неприятно е и в този момент, тъй като от неуспеха на Борисов се пробват да се възползват безконечната Българска социалистическа партия и нейните креатури, вездесъщите рицари на заплаща и кинжала от Държавна сигурност, децата и внуците на номенклатурата, изпрали биографии и натрупали трофеи на Запад.
Подтиквани и заплащани от съветските си господари, те възнамеряват да ни подложат на повтарящия се призрачен сън от необятна коалиция на полицаи с червени олигарси, етнически сътрудници на Държавна сигурност и „ млади ” никому незнайни копеленца на социализма.
Не остана време за разтакаване. Нямаме нито сили, нито средства, нито време да бъдем лъгани още веднъж.
ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ