Британците са велика нация, а когато се стигне до военни

Британците са велика нация, а когато се стигне до военни дейности, те са първите, които окопават острова и се надяват на помощи от своя добър и правилен другар – Съединени американски щати. Не инцидентно през днешния ден се преглеждат като евентуалния троянски кон в Европа, като първите, които напущат съюзи и са подготвени да диктуват правила, въпреки и никой да не ги е делегирал. Ако приказваме за военни изцепки, в това британците са най-хубави, прочее повече от положителни.

Те са хората, които могат да атакуван своите кораби, без да разпознаят флаговете и да водят сражения, до момента в който не ги потопят. Те са хората, които ще атакуван товарни кораби, цялостни с военнопленници, без да подозират, че когато няма висока защита, нещо става прекомерно гнило в цялата интервенция. Да не забравяме, че при започване на Втората Световна война непрекъснато упражняват офанзива с химическо оръжие, пропускайки значимата детайлност – малко след края на Първата Световна война ще закупят противогаз за всеки английски жител от Германия.

Логиката германците да употребяват сходно оръжие, просто става извънредно смешна и даже невъзможна, само че запазете успокоение – изцепките не завършват до края на Втората Световна война, те не престават и по-късно. Повече от 35 години, британците пазят тайната за потопяването на HMS Sheffield покрай Фолкландските острови. Дълго време се счита, че това е една добра и сполучлива офанзива на аржентинците и короната е подготвена да одобри този факт, само че дано не пропущаме и още една доста значима детайлност – в случай че точната ракета на аржентинци е повода за бедата, серията от спомагателни неточности ще се класифицира като повода за потъването. По време на спора от 1982 година, към 20 индивида умират и още 26 са тежко потърпевши. Корабът ще бъде регистриран като първия публично потънал след Втората Световна война.

След години очакване, английското разузнаване най-сетне декласифицира информацията, с цел да разкрие какво в действителност се е случило. На първо място е ясно, че корабът в никакъв случай не е бил преведен в бойна подготвеност – никой не може даже да изясни за какво екипажът е подходил по този метод. По време на директното попадение, офицерите даже не са открити.

По някаква мистична причина, екипажът е трябвало да се оправи без тях, само че още по-забавната вест е, че нито един от тях не е измамен под отговорност и не е изправен на боен съд. Министерството на защитата споделя целия лист с неточности и демонстрира, че към този миг, HMS Sheffield е бил рисков и самичък за себе си, като най-вероятно не е бил нужен и обстрел. Още преди да отплава, екип от военни инспектори написа в своя отчет, че липсва противопожарно съоръжение, като ще показа, че още 42 кораба от този клас се уязвими на по-тежки офанзиви. Рапортът с името „ UK Eyes Bravo “ дава и други забавни детайлности:

Някои членове на екипажа са отегчени и им липсва разпоредителност да вършат каквото и да било. Те не могат да се преведат в цялостна бойна подготвеност.

Офицерът, занимаващ се с противовъздушната защита не е на мостика или в стаята за надзор, по време на нападението. Той пие кафе с други сътрудници в столовата и остава там при директното попадение. Неговият помощник е извинен и напуща мостика, с цел да се занимава със свои персонални каузи.

Радарът на кораба е можел да засече изтребителя, насочващ се към кораба, само че е изключен, тъй като радистът беседва с различен транспортен съд и пренебрегва евентуалната офанзива.

Близък транспортен съд HMS Glasgow засича вражеския аероплан и оповестява на Sheffield за евентуалната офанзива, командирите в бойната зала не реагират по никакъв метод, тъй като им липсва опит, както и знания за взимането на съответно решение.

Офицерът, виновен за защитата, напуща поста си, тъй като счита, че не е в обсега на самолети, които са способни да доближат кораба. Освен това ракетите не могат да летят на такова разстояние – най-малко това е неговото публично решение и умозаключение.

Радарът се задейства няколко минути по-рано, засичайки ракетата, само че офицерите в контролната зала са повече от сюрпризирани, че някой е съумял да стреля по тях. В голямото си удивление, те не помнят да изпратят сигнал, че са нападнати и чакат директното попадение.

Ако следваме логиката на въпросния случай, най-вероятно би трябвало да останем с усещането, че безусловно всеки един човек може да стане моряк в британския флот, несъмнено, разумното е да не вършиме тъкмо това, изключително откакто ще станете очевидци на доста съществени неточности и проблеми. Според екипажа и офицерите на този военен транспортен съд, опасността от ракети Exocet не може да съществува, тъй като самите Super Etendard самолети не могат да презареждат във въздуха. За зла неволя, аржентинските водачи са упражнявали тъкмо това в продължение на няколко години и са знаели по какъв начин бързо и ефикасно да удвоят своя обсег на деяние. Добре, офицерите не са били съответни, само че дано обърнем внимание на капитана на кораба.

Избраният е Сам Солт – мъж, който преди този момент е командвал подводница и нямал особена визия по какъв начин да борави с военен транспортен съд, освен това с такива мащаби. Неговият втори в командването е водач на хеликоптер, той даже не знаел какво прави на борда. По време на самото събитие, никой не вика капитана, никой не афишира паника и апропо – никой не извършва своите бойни функционалности и условия. При изстрелването на ракетата, никой не задейства стартирането на свещи, които да заблудят ракетата.

Корабът е имал време да се завърти и да бъде ударен отстрани, което може да подсигурява минимална вреда. В следствие някои хора от екипажа ще споделят, че корабът не е бил със заредени оръжия и огромна част от екипажа не е заемал позиции за провеждането на каквато и да било защита. Според информацията, Sheffield е разполагал с противовъздушни оръдия, които могат да смъкват ракетата още във въздуха. Нито един изстрел не е създаден. Картинката демонстрира, че в този миг една техника за няколко милиона $, на практика извършва функционалността на мюре във водата, което може да аргументи доста главоболия.

Първата ракета се забива в на към 2.4 метра над водната линия, правейки дупка с към 1 метър височина и 4 метра широчина. Експлозията убива на място 8-те готвача на борда, които са подготвяли обяда. Огънят пламва след няколко минути и цялостни пространствата с дим. Около 12 души са били погълнати от пламъците, до момента в който още 5 индивида остават на пост в компютърното помещение и най-после не съумяват да избягат. Някои от ранените остават инвалиди за цялостен живот в резултат на изгарянията. Рапортът демонстрира, че моряците не са давали доста старания, с цел да се оправят с пожара, а са били некоординирани и не можели да схванат в коя посока да се насочат. В този миг никой не може да разбере кой командва на борда.

Главната тръба, по която се подава водата за гасене на пожари, е прекратена при удара, а по-късно и няколко помпи, които оказват помощ за по-бързото изхвърляне на водата, автоматизирано изключват. Sheffield се накланя и прави още по-трудно самото изтегляне на екипажа. След към 10 минути в опити да се спре пожарът, командирът публично дава разпореждане за евакуация. Любопитната вест е, че по това време Англия е имала проекти да продаде кораби от тъкмо този клас и има подписана договорка за цели 42 от тях, само че за огромна изненада се оказва, че информацията за безхаберието в никакъв случай не се разгласява и не се разкрива – належащо е доста време, преди да се заприказва за тази впечатляваща издънка.

Новината идва в Лондон на 4 май 1982 година и министърът на защитата, Джон Нот стига до заключението, че най-вероятно аржентинският водач е летял под радара. За страдание, французите освен са щастливи от този триумф, само че и стартират да популяризират своите ракети Exocet. Компанита Aerospatiale ще пусне новината, че техният артикул е безукорен, откакто единствено една ракета може да обезврежда толкоз тежка техника. Британски вестници пък приказват за „ необикновено галактическо оръжие “, „ ракетата, която не може да пропусне “ и въпреки всичко не помнят да споделят информацията за потопения си транспортен съд. Малко по-късно във войната за Фолкландските острови ще стане ясно, че някои ракети въпреки всичко съумяват да се отклонят и обезвреждат от бойни кораби, само че това се случва, когато корабите са в цялостна бойна подготвеност и радарите работят.

През юли същата година ще стане ясно, че командващият на английската флота – адмирал Джон Фиелдхаус е стигнал до заключението, че офицерите не са били на поста си и са работили непрофесионално, като не са изпълнили нито едно разпореждане. Проучването демонстрира, че към 12 минути след директното попадение, офицерът от Противовъздушна отбрана защитата още не е бил на позицията си. Същият по-късно продължавал да отхвърля, че корабът е ударен от ракета – това било невероятно. Вместо санкции, виновниците са изпратени на образование и по-късно единият е нараснал и продължава да служи във флота в продължение на 20 години.

Покрай декласифицирането на тази информация, британците се оказват дейни и в още един спор. При напускането на аржентинския круйзер „ Генерал Белграно “, който към този миг се е прибирал към Аржентина, след подписването на примирието, английска подводница го атакува, потапя и убива към 323-ма души на борда – дейностите автоматизирано нарушават всички спогодби за обезвреждане на спора. Макар и всички оживели на борда да са сигурни, че детонация е имало. Едва през 2015 година техниците са безапелационни в следствието.

През 2001 година офицерите на флота стартират да показват своето неодобрение от обстоятелството, че други кораби от същия клас могат да бъдат уязвими. Преди 2012 година, изказването на флота е, че става въпрос за човешка неточност, по-късно се взимат по-сериозни ограничения за въздушната отбрана на корабите. Нека не забравяме, че последното компютърно обучение сподели по какъв начин английските сили в бойна симулация остават без боеприпаси и нямат никакви шансове да противодействат и в действителни военни дейности.

Снимки: Wikipedia