Духът на подобрението не винаги е духът на свободата - ДЖОН СТЮАРД МИЛ
Британският мъдрец Джон Стюарт Мил /1806-1873/ е именуван „ татко на утилитаризма “ – направление и категория в етиката, съгласно която моралната стойност на обещано деяние или държание се дефинира главно от неговата изгода.
Според Мил основното изискване за превръщането на индивида в персона е способността му да носи персонална отговорност.
Джон Стюарт Мил дефинира тези, които са „ неспособни да се самоконтролират “ като дребни деца или живеещи в „ изостанал етап на обществото “.
Всеки субект е най-хубавият бранител на своето здраве, както физическо, по този начин и духовно, и умствено. Като дава на всеки правото да живее по този начин, както намира за добре, човечеството печели доста повече, в сравнение с в случай че принуждава всеки да живее по този начин, както считат другите.
Общество, в което индивидът е лишен от независимост на мисленето и словото, от свободата да живее както желае, от свободата да се сдружава, без значение от вида ръководство – не е свободно. Свободно е единствено общество, в което всички тези типове самостоятелна независимост съществуват безусловно и изцяло еднообразно за всички негови членове.
Ако цялото човечество беше на едно мнение и единствено една персона заемеше противоположната позиция, човечеството нямаше да има по-голямо опрощение, в случай че отнемеше правото на глас на този единствен човек, в сравнение с той самият, в случай че имаше мощта, щеше да бъде оневинен, в случай че заглушеше цялото човечество.
Ничия визия за напълно държание не включва нуждата хората да не вършат нищо друго, с изключение на да подражават един на различен.
Зрелият човек самичък би трябвало да разбере коя част от житейското знание може уместно да се приложи към личния му живот и темперамент.
Способността на човек да възприема и отсъжда, да демонстрира разнообразни усеща и да извършав умствена активност, даже да показва морални желания, се упражнява единствено при правенето на избор. Този, който прави нещо, тъй като по този начин е признато, не прави избор. Той не натрупа опит нито от различаването, нито от пожелаването на най-хубавото.
Разумът и моралът, сходно на мускулите, се усъвършенстват единствено в случай че използват. Различните умения и качества не се упражняват, като се прави нещо единствено тъй като другите го вършат – най-малко не повече, в сравнение с в случай че се има вяра в нещо единствено тъй като другите имат вяра в него.
Ако основата за обещано мнение не идва от личния разсъдък на обособената персона, този разсъдък не става по-силен, а по-скоро отслабва от възприемането на сходно мнение.
Човекът, който разрешава светът или човешката част от него да избира проекта на личния му живот, не се нуждае от никакво друго умеене, с изключение на от маймуноподобната дарба за реплика.
Онзи, който самичък избира личния си проект, употребява всичките си благоприятни условия.
Човешката природа не е машина, издигната съгласно някакъв модел и настроена да прави единствено това, за което е основана. Тя е дърво, стремящо се да пораства и развива себе си от всички страни, в благозвучие с насоката на вътрешните сили, които го вършат живо създание.
За човек, чиито стремежи и импулси са негови лични – показват личната му природа, развита и моделирана съгласно личната му просвета, – се споделя, че има темперамент. Онзи, чиито стремежи и подтици не са негови, който няма темперамент, не коства повече от парен мотор.
Човешките същества се трансформират в благородни и красиви обекти за съзерцаване не със сломяване на всичко самостоятелно в тях, а с развъждането и стартирането му в деяние съгласно границите, наложени от правата и ползите на другите.
Истината е, че гениалните персони са и постоянно ще бъдат малцинство, само че с цел да ги имаме, е належащо да пазим почвата, от която израстват. Геният диша свободно единствено в атмосфера, изпълнена със независимост.
Гениите са по-индивидуалистични от останалите хора, затова и по-неспособни, без мъчителен напън, да нагодят себе си към някоя от мъничките матрици, обезпечени от обществото, с цел да избави своите членове от усилието да образуват личния си темперамент.
Първото, което оригиналността може да направи за елементарните хора, е да им отвори очите. Достатъчно е това да бъде сторено един път и самите те ще имат шанса да бъдат истински.
Истината е, че каквато и респект да се заявява или даже да се оказва на действителното или хипотетично умствено предимство, посредствеността набира все по-голяма мощ в международен мащаб.
Сега хората се губат в тълпата. В политиката звучи съвсем тривиално да се каже, че публичното мнение ръководи света.
Духът на подобрението не постоянно е духът на свободата, тъй като може да се стреми да постанова принудително промени към по-добро на хора, които не ги желаят.
