Кас Муде: Всички популисти на власт първо атакуват медиите и съда
Бойте се от Бабиш. Защото като бизнесмен той счита, че балансиращите механизми в демокрацията единствено понижават успеваемостта на страната. Това предизвестие насочва холандецът Кас Муде, политолог, професор в американския University of Georgia и евентуално най-известният сега анализатор на популизма.
Но изявлението му за чешкия в. " Хосподарске вести " съдържа отговори и прогнози надалеч оттатък обстановката в днешна Чехия. Според него живеем във времена, когато обществото е почнало да счита " компромис " за мръсна дума. И въпреки всичко той не е скептично надъхан за бъдещето на демократичната народна власт, тъй като песимистите постоянно подценяват силата на гражданското общество и какъв брой дълбоки са корените на демократичните полезности.
Коя политика е популистка?
- Популистите са тези, които разделят обществото на две групи - същински хора и подкупен хайлайф. Те настояват, че единствени съставляват волята на народа. В Чехия такива са социалдемократите и придвижването ANO на премиера Бабиш. В Европа - гръцкото придвижване Сириза, " Лига " на Матео Салвини, партията на Мар льо Пен във Франция.
Салвини и Бабиш са напълно разнообразни политици. Еднакво огромна опасност ли са всички популисти за политическия ред?
- В известна степен те фактически съставляват една и съща опасност, тъй като популистите отхвърлят плурализма и са склонни да потъпкват правата на малцинствата. Но най-успешните популисти обичайно съчетават популизъм с някаква друга идеология. В случая със Сириза това е социализмът, при Салвини - нативизмът или ксенофобският шовинизъм, а за Силвио Берлускони - неолиберализмът.
Преди всичко ксенофобският шовинизъм е опасност за демократичната народна власт, защото при него е най-голям рискът да се отхвърля правото на тези, които са в малцинство. Но партия, съчетаваща популизъм с неолиберализъм, не е такава опасност. Когато се появи придвижването на Бабиш, и то не беше от ксенофобски националисти. Но след бежанската рецесия от 2015 година и изключително след последните парламентарни избори в Чехия той очевидно стана националист.
© Reuters
Андрей Бабиш
Какво се случва, когато популистите дойдат на власт?
- Дълго време смятахме, че популистите могат да бъдат сполучливи, само до момента в който са в съпротива. Защото когато такива политици влязат във властта, сами стават част от елита, който са нападали до неотдавна. Но виждаме, че те се приспособяват. И без значение че са на власт, съумяват да убедят жителите, че не престават да не принадлежат към елита.
Подобно нещо направи в Словакия през 90-те години Владимир Мечиар. Днес най-хубавият образец за това е Виктор Орбан, разполагащ с безспорна власт от 2010 година насам, само че разказващ на хората, че има някакъв скришен хайлайф, работещ за Джордж Сорос и Брюксел, който бил по-могъщ от унгарското държавно управление.
Неизбежно ли е при идването на популисти на власт да се пробват да отслабят самостоятелни институции като съда, да вземем за пример? Имаме образеца с Орбан, само че и този с двете ръководещи популистки партии в Италия, където сходен опит не е предприеман.
- Подкопаването на самостоятелните институции е цел на популистите, само че не всеки от тях е толкоз кадърен, колкото Орбан. Той е извънредно ловък и остроумен политик и би трябвало да му го признаем. Партията му не се нуждае от коалицинен сътрудник, а това му разрешава да прави по-енергични крачки.
Италия е с чисто популистко държавно управление, само че обединението сред " Пет звезди " и " Лига " е под надзор. И двете партии не желаят другата да получи безспорна власт. Затова в полза на двете страни е в страната да има самостоятелни институции, които да послужат като арбитри. Но по принцип всички популисти при идване на власт се пробват да отслабят независимостта на медиите и правосъдните институции.
И това е по този начин, тъй като считат съперниците си за врагове, а не за противници. Тези " врагове " са от упоменатия подкупен хайлайф, а корумпираните не заслужават такова ниво на правна отбрана като действителните хора, от името на които популистите претендират, че работят.
След казаното дотук, да се боим ли от това, че Андрей Бабиш е на власт в Чехия?
- Бабиш е доста по-умерен от Орбан или Ярослав Качински в Полша. Освен това той умее да се приспособява. Мисля, че на първо място той има задоволително бизнес ползи, с цел да не става прекомерно мощен евроскептик. Но страхът от него е подходящ, тъй като той съвсем няма идеология. Това значи, че нищо не го свързва идеологически с демократичната народна власт. Освен това е доста преобладаващ - макар всички кавги той си остава най-силният политик в страната.
Популистите са най-силни там, където се сблъскват със слаба съпротива. Когато либерално-демократичната съпротива е задоволително мощна, популистите даже не се и пробват да вършат някои рискови крачки. Когато опозицията е слаба и популистите стартират да се разочароват, че ги лимитират самостоятелният съд или медии, те се пробват да ги отслабят.
© Reuters
Виктор Орбан
В Чехия няма мощна съпротива и Бабиш общо взето не е лимитирал независимостта на медиите и съда. Да не сте го урочасали?
- Бабиш е бизнесмен и желае да ръководи страната като компания. Той счита, че всички политики за ограничение на властта в страната, в действителност единствено понижават успеваемостта ѝ. Това е, което сплотява всички предприемачи на власт, в това число Доналд Тръмп, той е добър образец.
Това са хора, привикнали сами да взимат решенията. И откакто са решили нещо, то би трябвало да се извърши. Те не схващат за какво, в случай че е допустимо, би трябвало да се изчакват решения на съда. Но в това време, казано по-общо - приказвам освен за Чехия сега - малко преувеличаваме " слабостта " на гражданското общество и подценяваме какъв брой дълбоки са корените на демократичните полезности.
По-голяма опасност ли са популистките партии в Централна или Източна Европа, където демокрацията е с къса история, в сравнение с тези на Запад?
- Да. Защото политиката обичайно се възприема в духа на болшинството - че откакто един път си спечелил изборите, можеш да правиш каквото си искаш в идващите 4 години и няма потребност даже да разговаряш с опозицията. Защото по този начин ще направи и опозицията, в случай че завоюва идващите избори.
Така е сега във Англия, само че другояче множеството от страните в Западна Европа се ръководят от съдружни държавни управления и има консенсус, че всеки е законен състезател и би трябвало да направи компромис.
Обаче в Централна и Източна Европа думата " компромис " няма добра известност. Затова е по-лесно популистите да реализират със мощ това, което желаят. Но не трябва да съдим за целия регион единствено по Орбан - той към момента си остава изключение. Словакия има дълга история на популистки водачи, само че демокрацията ѝ се е по-слаба от тази на доста страни без сходен опит.
© Reuters
Защо хората гласоподават за популисти? Някои настояват, че това е обвързвано с последствията от финансовата и икономическа рецесия от 2008-2009 година, други - че е поради чувството за опасност от чужденци против личната просвета.
- На процедура популистите постоянно процъфтяват там, където доминира недоволството и разочарованието. Рядко хората избират популисти, когато са щастливи. Изключение, несъмнено, е обстановката, когато има популисти на власт като в Унгария и Полша. Макар че Унгария към този момент не е чисто демократична система, явно е, че ръководещите в тези две страни съумяха да употребяват страната, с цел да разширят кръга на хората, получаващи услуги. Голяма част от унгарците безспорно са задоволени от " Фидес ". Само че първичната причина за поддръжката на Орбан беше недоволството от тогавашните ръководещи социалдемократи.
Значи има разнообразни аргументи за недоволството в другите страни?
- Да, в Централна и Източна Европа популистите настояват, че дисидентите са се слели с някогашните комунисти и дружно управляват страната. Иначе казано, не е имало никаква същинска гражданска война. На Запад аргументите са доста по-сериозни от финансово-икономическата рецесия. Решаващ фактор бе рецесията с бежанците.
В Централна и Източна Европа хората са разочаровани частично за това, че не са се сбъднали упованията им за влизането в Европейския съюз. Те мислеха, че след десетина години ще станат богати като германците. Но не са. Затова се усещат излъгани и отчасти предадени, когато доста политици просто преувеличават позитивните последствия от еврочленството.
Какви неточности позволяват обичайните партии, за какво популистите са във напредък?
- Една от най-големите неточности е, че нямат визия и просто бранят статуквото. Нещо повече - вършат го, тъй като мислят, че няма опция. Не могат да показват причини в интерес на това, че настоящата обстановка фактически е добра.
Ако сте някой, който не живее доста добре, а политиците непрекъснато приказват, че няма опция, вие или ще се откажете да гласувате, или ще потърсите дали пък различен политик не предлага нещо по-добро. Популистите настояват, че хората имат право да трансформират най-малко нещо, до момента в който обичайните политици споделят, че са длъжни да вършат едно или друго поради глобализацията, Европейски Съюз и така нататък
Популистите дават отговор с " в случай че не желаеме да вършим нещо, просто няма да го създадем ". И в известна степен са прави, тъй като политиците още веднъж би трябвало да правят това, в което имат вяра и да престанат да оправдават дейностите си с някакви форсмажорни условия. Политиците на власт не са просто безпомощна лодка, подмятана от глобализацията или Брюксел. Те са действителни участници. Трябва да изясняват на хората за какво считат решенията си за верни, а не да се крият зад нещо друго. Хората не са глупави.
© Reuters
Но и фактът, че огромната миграционна вълна се случи през 2015 година, надали може да помогне на политиците?
- Да, само че обичайните политици не трябва дотам да стават предмет на популисткия дневен ред. През последните години приказваме само за това, за което популистите желаят да се приказва. Това е неточност и на медиите, задаващи на популистите въпроси по тематики, които те самите желаят да акцентират. Спрете да ги питате единствено за миграцията. Попитайте ги по какъв начин желаят да подобрят качеството на образованието или по какъв начин ще решат казуса с дефицита на жилища.
Това са извънредно значими проблеми за доста страни и популистите нямат отговор за тях. Но никой няма да научи, че те нямат отговор, тъй като никой не им задава тези въпроси.
Трябва ли обичайните партии да одобряват част от дневния ред на популистите, да вземем за пример опозиция против миграцията или затваряне на границите?
- Ако го създадат, резултатът ще е временен. Виждаме по какъв начин в кратковременен проект това оказа помощ на обичайна десница да понижи загубите си на избори. Но дълготрайният резултат е, че страната като цяло се реалокира доста надясно и от това печели крайната десница. И още веднъж това се случва, тъй като обичайните политици не могат да обяснят за какво са го създали.
Много от обичайните десни партии са бранители на неолиберализма. А в това не се вписват неочакваните им апели да се ограничи свободното придвижване на работна ръка или да се затворят границите. В Чехия не е имало терористични атентати от ислямисти, само че обичайни политици настояват, че в случай че приемете двама мюсюлмани, ще се превърнете във втори Париж или Брюксел.
Разбира се, този проблем не може да се подценява. Но политиците не трябва да разрешават за него да се приказва само от гледната точка на крайната десница. В последна сметка, миграцията наподобява друго от гледната точка на социалдемократите, неолибералите и ксенофобските популисти.
© Reuters
Има ли в Европейския съюз обичайната партия, която може добре да се оправи с популистите или - в по-общ проект - с новите политически сили? Защото даже президентът Еманюел Макрон е съперник на обичайните партии.
- Споменах испанските социалдемократи. Те държат на полезностите си и не се нагаждат към това, което наподобява фешън сега.
Първо да забележим дали това ще продължи. Те абсолютно имат повече въздействие, в сравнение с Зелените или в известна степен от Макрон. Зелените могат просто да бъдат диаметралност на извънредно десните и това им е задоволително, тъй като не рискуват гласоподавателите им да преминат към крайната левица. Колкото по-голям е контрастът с извънредно десните, толкоз по-добре за тях.
Но не е толкоз просто за лявоцентристите и за дясноцентристките партии. Бих споделил, че ХДС и Ангела Меркел се оправят. Тя направи някои крачки, за които призоваваха извънредно десните, само че не разреши това да промени гледната ѝ точка, както и да се приказва за миграцията извънредно от вероятността на популистите. Само по себе си това към този момент е триумф.
Какво ни демонстрираха европейските избори? Популистите не получиха на тях гласовете, на които се надяваха.
- Разбира се, евроизборите не донесоха популистката вълна, планувана от мнозина. Засилването на популистите не е събитие, което е необратимо, което не може да бъде спряно. От друга страна, не приказваме за някакъв забележителен растеж, тъй като популистите към този момент съумяха на предходните избори през 2014 година и се показаха обичайно през 2009 година Вече сме приели обстоятелството, че извънредно десните имат забележителна поддръжка. Ако обаче те бяха постигнали подобен резултат през 90-те години, всички щяха да са в потрес. А в този момент Салвини завоюва в Италия съвсем 35% от гласовете след една съвсем псевдофашистка акция.
Може би това би трябвало да ни тревожи повече. Но защото тези партии от дълго време са във напредък, хората не реагират. Освен това има и локален подтекст. Когато словашкият министър председател Роберт Фицо сподели, че спецслужбите би трябвало автоматизирано да наблюдават всеки мохамеданин в страната, съвсем никой не стачкува. А това е едно безобразно изказване, каквито има и в нашата страна.
© Reuters
Матео Салвини
Популистите постоянно атакуват Европейски Съюз, само че като дойдат на власт нищо не вършат. Италия не преглежда въпроса за овакантяване на Европейски Съюз или еврозоната. Така ли ще продължава или нещо може да се промени?
- В реалност съвсем никоя партия в никакъв случай не е обмисляла съществено овакантяване на Европейски Съюз. Има единствено няколко изключения, да вземем за пример в Холандия. Но съюзът стана идеалното чучело, изключително за тези популисти, които са на власт. В държавното управление те към този момент не могат да настояват, че страната се ръководи от подкупен хайлайф и вместо това стартират да сочат с пръст към Европейски Съюз, както към този момент загатнах, че прави Орбан.
Но е реалност също, че малко на брой харесват Европейския съюз. Всички политици, даже от обичайните партии, постоянно се крият зад Европейски Съюз, когато би трябвало да създадат нещо непопулярно.
© Reuters
Защо редица гневни критици в този момент намерено сменят тона и приказват, че несъмнено не желаят да напущат Европейски Съюз? Така е в Холандия, в Италия, във Франция...
- Причината е явна и тя се споделя Брекзит. След английския референдум редица партии смекчиха отношението си към Европейски Съюз. Защото схванаха, че страната им може и да напусне Европейски Съюз, само че той няма да изчезне от това. Мнозина последователи на Брекзит смятаха, че отдръпването на Англия ще е първата крачка към разпадането на съюза. Огромно болшинство от европейците - в това число от популистки партии - считат, че Брекзит беше неточност. Затова популистите смениха тактиката и се пробват да трансформират съюза. Те имат вяра, че един ден ще съберат задоволително поддръжка, с цел да го създадат.
Трябва ли Европейски Съюз да се промяни по някакъв метод?
- Съюзът е отражение на процеса на европейската интеграция. Поради това всяка форма е краткотрайна. Мисля, че мъчно ще намерите човек, който си мисли, че сега Европейски Съюз е в отлична форма. Едни желаят съюзът да има повече компетенции, други - противоположното. Това разочарова мнозина, освен това забележителна част от разочарованието е целесъобразно.
В същото време проблемите, за които приказваме като за европеийски, в реалност не намират решение поради националните държавни управления, а не поради някакви бюрократи в Брюксел. Европейски Съюз би трябвало фундаментално да се промени. Ясно е, че сегашната обстановка не може да продължава, до момента в който икономическата интеграция е доста по-дълбока от политическата. За страдание живеем във времена, когато политиците са уверени, че хората не желаят решения, водещи до усилване на политическата интеграция.
Това ще удължи непрекъснатото колебаене и опозиция и ще прави допустимо само най-необходимото. И никой няма да е удовлетворен - нито бранителите на повече интеграция, нито искащите на страните членки да бъдат върнати част от делегинарите компетенции.
© Reuters
Но изявлението му за чешкия в. " Хосподарске вести " съдържа отговори и прогнози надалеч оттатък обстановката в днешна Чехия. Според него живеем във времена, когато обществото е почнало да счита " компромис " за мръсна дума. И въпреки всичко той не е скептично надъхан за бъдещето на демократичната народна власт, тъй като песимистите постоянно подценяват силата на гражданското общество и какъв брой дълбоки са корените на демократичните полезности.
Коя политика е популистка?
- Популистите са тези, които разделят обществото на две групи - същински хора и подкупен хайлайф. Те настояват, че единствени съставляват волята на народа. В Чехия такива са социалдемократите и придвижването ANO на премиера Бабиш. В Европа - гръцкото придвижване Сириза, " Лига " на Матео Салвини, партията на Мар льо Пен във Франция.
Салвини и Бабиш са напълно разнообразни политици. Еднакво огромна опасност ли са всички популисти за политическия ред?
- В известна степен те фактически съставляват една и съща опасност, тъй като популистите отхвърлят плурализма и са склонни да потъпкват правата на малцинствата. Но най-успешните популисти обичайно съчетават популизъм с някаква друга идеология. В случая със Сириза това е социализмът, при Салвини - нативизмът или ксенофобският шовинизъм, а за Силвио Берлускони - неолиберализмът.
Преди всичко ксенофобският шовинизъм е опасност за демократичната народна власт, защото при него е най-голям рискът да се отхвърля правото на тези, които са в малцинство. Но партия, съчетаваща популизъм с неолиберализъм, не е такава опасност. Когато се появи придвижването на Бабиш, и то не беше от ксенофобски националисти. Но след бежанската рецесия от 2015 година и изключително след последните парламентарни избори в Чехия той очевидно стана националист.
© Reuters
Андрей Бабиш
Какво се случва, когато популистите дойдат на власт?
- Дълго време смятахме, че популистите могат да бъдат сполучливи, само до момента в който са в съпротива. Защото когато такива политици влязат във властта, сами стават част от елита, който са нападали до неотдавна. Но виждаме, че те се приспособяват. И без значение че са на власт, съумяват да убедят жителите, че не престават да не принадлежат към елита.
Подобно нещо направи в Словакия през 90-те години Владимир Мечиар. Днес най-хубавият образец за това е Виктор Орбан, разполагащ с безспорна власт от 2010 година насам, само че разказващ на хората, че има някакъв скришен хайлайф, работещ за Джордж Сорос и Брюксел, който бил по-могъщ от унгарското държавно управление.
Неизбежно ли е при идването на популисти на власт да се пробват да отслабят самостоятелни институции като съда, да вземем за пример? Имаме образеца с Орбан, само че и този с двете ръководещи популистки партии в Италия, където сходен опит не е предприеман.
- Подкопаването на самостоятелните институции е цел на популистите, само че не всеки от тях е толкоз кадърен, колкото Орбан. Той е извънредно ловък и остроумен политик и би трябвало да му го признаем. Партията му не се нуждае от коалицинен сътрудник, а това му разрешава да прави по-енергични крачки.
Италия е с чисто популистко държавно управление, само че обединението сред " Пет звезди " и " Лига " е под надзор. И двете партии не желаят другата да получи безспорна власт. Затова в полза на двете страни е в страната да има самостоятелни институции, които да послужат като арбитри. Но по принцип всички популисти при идване на власт се пробват да отслабят независимостта на медиите и правосъдните институции.
И това е по този начин, тъй като считат съперниците си за врагове, а не за противници. Тези " врагове " са от упоменатия подкупен хайлайф, а корумпираните не заслужават такова ниво на правна отбрана като действителните хора, от името на които популистите претендират, че работят.
След казаното дотук, да се боим ли от това, че Андрей Бабиш е на власт в Чехия?
- Бабиш е доста по-умерен от Орбан или Ярослав Качински в Полша. Освен това той умее да се приспособява. Мисля, че на първо място той има задоволително бизнес ползи, с цел да не става прекомерно мощен евроскептик. Но страхът от него е подходящ, тъй като той съвсем няма идеология. Това значи, че нищо не го свързва идеологически с демократичната народна власт. Освен това е доста преобладаващ - макар всички кавги той си остава най-силният политик в страната.
Популистите са най-силни там, където се сблъскват със слаба съпротива. Когато либерално-демократичната съпротива е задоволително мощна, популистите даже не се и пробват да вършат някои рискови крачки. Когато опозицията е слаба и популистите стартират да се разочароват, че ги лимитират самостоятелният съд или медии, те се пробват да ги отслабят.
© Reuters
Виктор Орбан
В Чехия няма мощна съпротива и Бабиш общо взето не е лимитирал независимостта на медиите и съда. Да не сте го урочасали?
- Бабиш е бизнесмен и желае да ръководи страната като компания. Той счита, че всички политики за ограничение на властта в страната, в действителност единствено понижават успеваемостта ѝ. Това е, което сплотява всички предприемачи на власт, в това число Доналд Тръмп, той е добър образец.
Това са хора, привикнали сами да взимат решенията. И откакто са решили нещо, то би трябвало да се извърши. Те не схващат за какво, в случай че е допустимо, би трябвало да се изчакват решения на съда. Но в това време, казано по-общо - приказвам освен за Чехия сега - малко преувеличаваме " слабостта " на гражданското общество и подценяваме какъв брой дълбоки са корените на демократичните полезности.
По-голяма опасност ли са популистките партии в Централна или Източна Европа, където демокрацията е с къса история, в сравнение с тези на Запад?
- Да. Защото политиката обичайно се възприема в духа на болшинството - че откакто един път си спечелил изборите, можеш да правиш каквото си искаш в идващите 4 години и няма потребност даже да разговаряш с опозицията. Защото по този начин ще направи и опозицията, в случай че завоюва идващите избори.
Така е сега във Англия, само че другояче множеството от страните в Западна Европа се ръководят от съдружни държавни управления и има консенсус, че всеки е законен състезател и би трябвало да направи компромис.
Обаче в Централна и Източна Европа думата " компромис " няма добра известност. Затова е по-лесно популистите да реализират със мощ това, което желаят. Но не трябва да съдим за целия регион единствено по Орбан - той към момента си остава изключение. Словакия има дълга история на популистки водачи, само че демокрацията ѝ се е по-слаба от тази на доста страни без сходен опит.
© Reuters
Защо хората гласоподават за популисти? Някои настояват, че това е обвързвано с последствията от финансовата и икономическа рецесия от 2008-2009 година, други - че е поради чувството за опасност от чужденци против личната просвета.
- На процедура популистите постоянно процъфтяват там, където доминира недоволството и разочарованието. Рядко хората избират популисти, когато са щастливи. Изключение, несъмнено, е обстановката, когато има популисти на власт като в Унгария и Полша. Макар че Унгария към този момент не е чисто демократична система, явно е, че ръководещите в тези две страни съумяха да употребяват страната, с цел да разширят кръга на хората, получаващи услуги. Голяма част от унгарците безспорно са задоволени от " Фидес ". Само че първичната причина за поддръжката на Орбан беше недоволството от тогавашните ръководещи социалдемократи.
Значи има разнообразни аргументи за недоволството в другите страни?
- Да, в Централна и Източна Европа популистите настояват, че дисидентите са се слели с някогашните комунисти и дружно управляват страната. Иначе казано, не е имало никаква същинска гражданска война. На Запад аргументите са доста по-сериозни от финансово-икономическата рецесия. Решаващ фактор бе рецесията с бежанците.
В Централна и Източна Европа хората са разочаровани частично за това, че не са се сбъднали упованията им за влизането в Европейския съюз. Те мислеха, че след десетина години ще станат богати като германците. Но не са. Затова се усещат излъгани и отчасти предадени, когато доста политици просто преувеличават позитивните последствия от еврочленството.
Какви неточности позволяват обичайните партии, за какво популистите са във напредък?
- Една от най-големите неточности е, че нямат визия и просто бранят статуквото. Нещо повече - вършат го, тъй като мислят, че няма опция. Не могат да показват причини в интерес на това, че настоящата обстановка фактически е добра.
Ако сте някой, който не живее доста добре, а политиците непрекъснато приказват, че няма опция, вие или ще се откажете да гласувате, или ще потърсите дали пък различен политик не предлага нещо по-добро. Популистите настояват, че хората имат право да трансформират най-малко нещо, до момента в който обичайните политици споделят, че са длъжни да вършат едно или друго поради глобализацията, Европейски Съюз и така нататък
Популистите дават отговор с " в случай че не желаеме да вършим нещо, просто няма да го създадем ". И в известна степен са прави, тъй като политиците още веднъж би трябвало да правят това, в което имат вяра и да престанат да оправдават дейностите си с някакви форсмажорни условия. Политиците на власт не са просто безпомощна лодка, подмятана от глобализацията или Брюксел. Те са действителни участници. Трябва да изясняват на хората за какво считат решенията си за верни, а не да се крият зад нещо друго. Хората не са глупави.
© Reuters
Но и фактът, че огромната миграционна вълна се случи през 2015 година, надали може да помогне на политиците?
- Да, само че обичайните политици не трябва дотам да стават предмет на популисткия дневен ред. През последните години приказваме само за това, за което популистите желаят да се приказва. Това е неточност и на медиите, задаващи на популистите въпроси по тематики, които те самите желаят да акцентират. Спрете да ги питате единствено за миграцията. Попитайте ги по какъв начин желаят да подобрят качеството на образованието или по какъв начин ще решат казуса с дефицита на жилища.
Това са извънредно значими проблеми за доста страни и популистите нямат отговор за тях. Но никой няма да научи, че те нямат отговор, тъй като никой не им задава тези въпроси.
Трябва ли обичайните партии да одобряват част от дневния ред на популистите, да вземем за пример опозиция против миграцията или затваряне на границите?
- Ако го създадат, резултатът ще е временен. Виждаме по какъв начин в кратковременен проект това оказа помощ на обичайна десница да понижи загубите си на избори. Но дълготрайният резултат е, че страната като цяло се реалокира доста надясно и от това печели крайната десница. И още веднъж това се случва, тъй като обичайните политици не могат да обяснят за какво са го създали.
Много от обичайните десни партии са бранители на неолиберализма. А в това не се вписват неочакваните им апели да се ограничи свободното придвижване на работна ръка или да се затворят границите. В Чехия не е имало терористични атентати от ислямисти, само че обичайни политици настояват, че в случай че приемете двама мюсюлмани, ще се превърнете във втори Париж или Брюксел.
Разбира се, този проблем не може да се подценява. Но политиците не трябва да разрешават за него да се приказва само от гледната точка на крайната десница. В последна сметка, миграцията наподобява друго от гледната точка на социалдемократите, неолибералите и ксенофобските популисти.
© Reuters
Има ли в Европейския съюз обичайната партия, която може добре да се оправи с популистите или - в по-общ проект - с новите политически сили? Защото даже президентът Еманюел Макрон е съперник на обичайните партии.
- Споменах испанските социалдемократи. Те държат на полезностите си и не се нагаждат към това, което наподобява фешън сега.
Първо да забележим дали това ще продължи. Те абсолютно имат повече въздействие, в сравнение с Зелените или в известна степен от Макрон. Зелените могат просто да бъдат диаметралност на извънредно десните и това им е задоволително, тъй като не рискуват гласоподавателите им да преминат към крайната левица. Колкото по-голям е контрастът с извънредно десните, толкоз по-добре за тях.
Но не е толкоз просто за лявоцентристите и за дясноцентристките партии. Бих споделил, че ХДС и Ангела Меркел се оправят. Тя направи някои крачки, за които призоваваха извънредно десните, само че не разреши това да промени гледната ѝ точка, както и да се приказва за миграцията извънредно от вероятността на популистите. Само по себе си това към този момент е триумф.
Какво ни демонстрираха европейските избори? Популистите не получиха на тях гласовете, на които се надяваха.
- Разбира се, евроизборите не донесоха популистката вълна, планувана от мнозина. Засилването на популистите не е събитие, което е необратимо, което не може да бъде спряно. От друга страна, не приказваме за някакъв забележителен растеж, тъй като популистите към този момент съумяха на предходните избори през 2014 година и се показаха обичайно през 2009 година Вече сме приели обстоятелството, че извънредно десните имат забележителна поддръжка. Ако обаче те бяха постигнали подобен резултат през 90-те години, всички щяха да са в потрес. А в този момент Салвини завоюва в Италия съвсем 35% от гласовете след една съвсем псевдофашистка акция.
Може би това би трябвало да ни тревожи повече. Но защото тези партии от дълго време са във напредък, хората не реагират. Освен това има и локален подтекст. Когато словашкият министър председател Роберт Фицо сподели, че спецслужбите би трябвало автоматизирано да наблюдават всеки мохамеданин в страната, съвсем никой не стачкува. А това е едно безобразно изказване, каквито има и в нашата страна.
© Reuters
Матео Салвини
Популистите постоянно атакуват Европейски Съюз, само че като дойдат на власт нищо не вършат. Италия не преглежда въпроса за овакантяване на Европейски Съюз или еврозоната. Така ли ще продължава или нещо може да се промени?
- В реалност съвсем никоя партия в никакъв случай не е обмисляла съществено овакантяване на Европейски Съюз. Има единствено няколко изключения, да вземем за пример в Холандия. Но съюзът стана идеалното чучело, изключително за тези популисти, които са на власт. В държавното управление те към този момент не могат да настояват, че страната се ръководи от подкупен хайлайф и вместо това стартират да сочат с пръст към Европейски Съюз, както към този момент загатнах, че прави Орбан.
Но е реалност също, че малко на брой харесват Европейския съюз. Всички политици, даже от обичайните партии, постоянно се крият зад Европейски Съюз, когато би трябвало да създадат нещо непопулярно.
© Reuters
Защо редица гневни критици в този момент намерено сменят тона и приказват, че несъмнено не желаят да напущат Европейски Съюз? Така е в Холандия, в Италия, във Франция...
- Причината е явна и тя се споделя Брекзит. След английския референдум редица партии смекчиха отношението си към Европейски Съюз. Защото схванаха, че страната им може и да напусне Европейски Съюз, само че той няма да изчезне от това. Мнозина последователи на Брекзит смятаха, че отдръпването на Англия ще е първата крачка към разпадането на съюза. Огромно болшинство от европейците - в това число от популистки партии - считат, че Брекзит беше неточност. Затова популистите смениха тактиката и се пробват да трансформират съюза. Те имат вяра, че един ден ще съберат задоволително поддръжка, с цел да го създадат.
Трябва ли Европейски Съюз да се промяни по някакъв метод?
- Съюзът е отражение на процеса на европейската интеграция. Поради това всяка форма е краткотрайна. Мисля, че мъчно ще намерите човек, който си мисли, че сега Европейски Съюз е в отлична форма. Едни желаят съюзът да има повече компетенции, други - противоположното. Това разочарова мнозина, освен това забележителна част от разочарованието е целесъобразно.
В същото време проблемите, за които приказваме като за европеийски, в реалност не намират решение поради националните държавни управления, а не поради някакви бюрократи в Брюксел. Европейски Съюз би трябвало фундаментално да се промени. Ясно е, че сегашната обстановка не може да продължава, до момента в който икономическата интеграция е доста по-дълбока от политическата. За страдание живеем във времена, когато политиците са уверени, че хората не желаят решения, водещи до усилване на политическата интеграция.
Това ще удължи непрекъснатото колебаене и опозиция и ще прави допустимо само най-необходимото. И никой няма да е удовлетворен - нито бранителите на повече интеграция, нито искащите на страните членки да бъдат върнати част от делегинарите компетенции.
© Reuters
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ