Дали ГЕРБ се учат от грешките
Бойко Борисов окачестви външнополитическата си тактика като минаване през „ иглени уши “, тъй че да не скапе връзките нито със Съединени американски щати, нито с Русия. И фактически, напъните да остави всички удовлетворени личат. Стартира процедурата за строителство на българския сектор от „ Турски поток “, а по същото време проличава засилен разговор със Съединени американски щати и НАТО. Така стартира настоящият политически разбор на Института по социология „ Иван Хаджийски “.
Цветан Цветанов пък дефинитивно изкачи ново ходило на своята автономия като политически фактор в България и се нарежда като вестител на Запада у нас.
На този декор Бойко Борисов все по-явно отхвърля да заема страна по вътрешнопартийните въпроси и развива имиджа си на народен водач – което ще рече надпартиен.
През това време продължава наклонността ГЕРБ да концентрира от ден на ден власт, даже на ръба на някои права и свободи. „ Самоуспокоението “ е безспорно и на моменти граничи със главозамайване.
И това води до неточности. Подобно на убеждението от 2016 година, че партията е толкоз мощна, че няма никакво значение кой ще бъде претендентът й за президент, тъй като при всяко състояние ще бъде определен, по този начин и в този момент надценяването на личната мощ докара до концепцията, че каквото и законодателство да бъде импортирано, ще бъде преглътнато.
Не е единствено Изборният кодекс или Мюфтийството обаче. Това подценяване може да се придвижи и на евроизборите. Например, по никакъв начин не е без значение каква персона ще води листата. Проблемът с „ дългата аварийна пейка “ е налице, може би в по-остър вид от преди. Все по-важно е каква ще е листата на ГЕРБ – дали партийна или центрирана към персони. Дали еврохора, или по-пълнокръвни политически облици.
Българска социалистическа партия – фрагментите вземат решение
Точно личностите пък са козът на Българска социалистическа партия. Тактиката на Българска социалистическа партия по отношение на тактиката на ГЕРБ е точно ярки персони, против дисциплинирана партия; протестно звучащи играчи против малко познати евролица.
ГЕРБ един път към този момент си изпатиха от този модел – по време на президентските избори. Тогава Българска социалистическа партия заложи на ярка персона, а ГЕРБ на кадър по модела на партийната дисциплинираност. Всъщност, това е и шансът на Българска социалистическа партия за локалните избори – в някой балотаж на огромен град да стартира фигура, която да синхронизира всички разнообразни настроения „ против статуквото “.
Две задания се изправят пред Българска социалистическа партия. Първо, да убеди всички, и най-много партията, че не надценява обстановката (както предизвестяват множеството анализатори) и в действителност е открита формата, с която ще се реализира готовност и надделяване над ГЕРБ. И второ, да отстои вътрешното единение на партията. Има и още едно запитване: ще прави ли Българска социалистическа партия нещо за тези избори с други обединения в своята мрежа.
Основната борба е за публичното мнение. Българска социалистическа партия пробва да наложи гледната точка, че парламент, в който отсъства втората политическа мощ, а в този момент може бе и „ Воля “, е дефинитивно привършен, нелегитимен, непредставителен. Опонентите на левицата, в противен случай, желаят да показват, че Народното събрание може да си работи доста добре, даже още по-добре без Българска социалистическа партия, с други думи, да илюстрират поговорката, че „ и без петли съмва “. Засега обществото е по-скоро скептично към напускания на Народното събрание. Но пък и Народното събрание в последните дни става все по-отблъскващ.
Движение за права и свободи: нов подтик от Запад?
„ Одързостяването “ на Движение за права и свободи е неоспорим факт. Партията усилва натиска над ГЕРБ, като в специфични заявления посочва ръководството им „ неуспех “ и вещае политическа смяна. В същото време се самопредлага като стабилизиращ фактор, само кадърен да насочва вярно активността на Народното събрание в отсъствието на Българска социалистическа партия и да удържи статуквото.
Лесно може да се види обществената интернационална легитимация на Движение за права и свободи като западен сътрудник. „ Табуто “ над Движение за права и свободи е вдигнато.
Разбира се, това има цена, чиито измерения надали се лимитират с вътрешната политика на България. Да се вършат прибързани систематизирания би било спекулативно.
Ново дясноконсервативно обединяване към Джамбазки?
Покрай нормалните вътрешни несъгласия в „ дребната коалиция “, Вътрешна македонска революционна организация за първи път от началото на мандата излезе съществено от балансиращата си роля сред НФСБ и „ Атака “ и мина в нахлуване. Инициативата е поета и задачата наподобява ни повече, ни по-малко „ завладяване “ на наследството на Оперативна програма. Също за първи път, в плоскостта на самоутвърждаването, Вътрешна македонска революционна организация прибягна до ултиматуми към ГЕРБ - за тактиката за ромска интеграция, а след това и „ партньорски “ огън за преференциите.
Вътрешна македонска революционна организация очевидно има претенцията да построява и по-широк консервативно-десен фронт и се мъчи да основава визията за нещо като „ добър шовинизъм “ в България. За задачата послужиха и серия полемики и кръгли маси с присъединяване освен на партийни, само че и на интелектуални и експертни фигури. Декларацията на екоминистъра Нено Димов, Ангел Джамбазки и Искрен Веселинов е стъпка в сходна посока.
Ако Вътрешна македонска революционна организация успее да прескочи бариерата с Джамбазки или да покаже резултат, непосредствен до преграда за Народно събрание, ще бъде безспорен триумф. При крах на тактиката на Вътрешна македонска революционна организация обаче може да има вреда по облика на Джамбазки, който в този момент е един от най-перспективните в българската политика. Затова все по-важна става ролята на дребни обединения – като Съюз на демократичните сили и ДБГ, или обособени персони, които биха могли да добавят персоналната харизма на Джамбазки и мобилизацията на Вътрешна македонска революционна организация, да създадат по-сигурно влизането му в европарламента и да уплътнят дясно-консервативната амалгама при вероятно неявяване на „ Атака “ и НФСБ.
В дясно: консервативно или демократично
За обединения като Съюз на демократичните сили и ДБГ обаче се сетиха неотдавна и от Демократична България. Защото към този момент изгледите на Демократична България наподобяват нежни и почиват на първо място на самомобилизация на база социологически тълкования.
Съюз на демократичните сили, ДБГ и другите обединения от марката Република България (която прочее продължава да се посочва от някакъв кръг хора в социологическите изследвания), както и други партии като разнообразни земеделци и така нататък са на кръстопътя – да отидат при либералите или при консерваторите. Консерваторите очевидно наподобяват по-перспективни сега, консервативното и националистическото е на мода в целия Западен свят. А и социологията към този момент демонстрира по-малки шансове на демократичната градска десница спрямо консервативните обединения. В националистическата ниша и възможностите за влизане в Екологичен потенциал са по-реални, затова точно ролята на обединения като Съюз на демократичните сили може да се окаже по-решаваща. Малки десни може и да се заслушат в апела на Жозеф Дол за общо явяване във формат ЕНП, само че изобщо не е несъмнено, че на ГЕРБ ще са му нужни.
Вероятно това диктува и неяснотата в това пространство – към този момент Демократична България очевидно избира да държи останалите десни партии на изчакване. Но в обстановки като днешната дребните внезапно покачват цената си. Защото могат да наклонят везните в една или друга посока.
Цветан Цветанов пък дефинитивно изкачи ново ходило на своята автономия като политически фактор в България и се нарежда като вестител на Запада у нас.
На този декор Бойко Борисов все по-явно отхвърля да заема страна по вътрешнопартийните въпроси и развива имиджа си на народен водач – което ще рече надпартиен.
През това време продължава наклонността ГЕРБ да концентрира от ден на ден власт, даже на ръба на някои права и свободи. „ Самоуспокоението “ е безспорно и на моменти граничи със главозамайване.
И това води до неточности. Подобно на убеждението от 2016 година, че партията е толкоз мощна, че няма никакво значение кой ще бъде претендентът й за президент, тъй като при всяко състояние ще бъде определен, по този начин и в този момент надценяването на личната мощ докара до концепцията, че каквото и законодателство да бъде импортирано, ще бъде преглътнато.
Не е единствено Изборният кодекс или Мюфтийството обаче. Това подценяване може да се придвижи и на евроизборите. Например, по никакъв начин не е без значение каква персона ще води листата. Проблемът с „ дългата аварийна пейка “ е налице, може би в по-остър вид от преди. Все по-важно е каква ще е листата на ГЕРБ – дали партийна или центрирана към персони. Дали еврохора, или по-пълнокръвни политически облици.
Българска социалистическа партия – фрагментите вземат решение
Точно личностите пък са козът на Българска социалистическа партия. Тактиката на Българска социалистическа партия по отношение на тактиката на ГЕРБ е точно ярки персони, против дисциплинирана партия; протестно звучащи играчи против малко познати евролица.
ГЕРБ един път към този момент си изпатиха от този модел – по време на президентските избори. Тогава Българска социалистическа партия заложи на ярка персона, а ГЕРБ на кадър по модела на партийната дисциплинираност. Всъщност, това е и шансът на Българска социалистическа партия за локалните избори – в някой балотаж на огромен град да стартира фигура, която да синхронизира всички разнообразни настроения „ против статуквото “.
Две задания се изправят пред Българска социалистическа партия. Първо, да убеди всички, и най-много партията, че не надценява обстановката (както предизвестяват множеството анализатори) и в действителност е открита формата, с която ще се реализира готовност и надделяване над ГЕРБ. И второ, да отстои вътрешното единение на партията. Има и още едно запитване: ще прави ли Българска социалистическа партия нещо за тези избори с други обединения в своята мрежа.
Основната борба е за публичното мнение. Българска социалистическа партия пробва да наложи гледната точка, че парламент, в който отсъства втората политическа мощ, а в този момент може бе и „ Воля “, е дефинитивно привършен, нелегитимен, непредставителен. Опонентите на левицата, в противен случай, желаят да показват, че Народното събрание може да си работи доста добре, даже още по-добре без Българска социалистическа партия, с други думи, да илюстрират поговорката, че „ и без петли съмва “. Засега обществото е по-скоро скептично към напускания на Народното събрание. Но пък и Народното събрание в последните дни става все по-отблъскващ.
Движение за права и свободи: нов подтик от Запад?
„ Одързостяването “ на Движение за права и свободи е неоспорим факт. Партията усилва натиска над ГЕРБ, като в специфични заявления посочва ръководството им „ неуспех “ и вещае политическа смяна. В същото време се самопредлага като стабилизиращ фактор, само кадърен да насочва вярно активността на Народното събрание в отсъствието на Българска социалистическа партия и да удържи статуквото.
Лесно може да се види обществената интернационална легитимация на Движение за права и свободи като западен сътрудник. „ Табуто “ над Движение за права и свободи е вдигнато.
Разбира се, това има цена, чиито измерения надали се лимитират с вътрешната политика на България. Да се вършат прибързани систематизирания би било спекулативно.
Ново дясноконсервативно обединяване към Джамбазки?
Покрай нормалните вътрешни несъгласия в „ дребната коалиция “, Вътрешна македонска революционна организация за първи път от началото на мандата излезе съществено от балансиращата си роля сред НФСБ и „ Атака “ и мина в нахлуване. Инициативата е поета и задачата наподобява ни повече, ни по-малко „ завладяване “ на наследството на Оперативна програма. Също за първи път, в плоскостта на самоутвърждаването, Вътрешна македонска революционна организация прибягна до ултиматуми към ГЕРБ - за тактиката за ромска интеграция, а след това и „ партньорски “ огън за преференциите.
Вътрешна македонска революционна организация очевидно има претенцията да построява и по-широк консервативно-десен фронт и се мъчи да основава визията за нещо като „ добър шовинизъм “ в България. За задачата послужиха и серия полемики и кръгли маси с присъединяване освен на партийни, само че и на интелектуални и експертни фигури. Декларацията на екоминистъра Нено Димов, Ангел Джамбазки и Искрен Веселинов е стъпка в сходна посока.
Ако Вътрешна македонска революционна организация успее да прескочи бариерата с Джамбазки или да покаже резултат, непосредствен до преграда за Народно събрание, ще бъде безспорен триумф. При крах на тактиката на Вътрешна македонска революционна организация обаче може да има вреда по облика на Джамбазки, който в този момент е един от най-перспективните в българската политика. Затова все по-важна става ролята на дребни обединения – като Съюз на демократичните сили и ДБГ, или обособени персони, които биха могли да добавят персоналната харизма на Джамбазки и мобилизацията на Вътрешна македонска революционна организация, да създадат по-сигурно влизането му в европарламента и да уплътнят дясно-консервативната амалгама при вероятно неявяване на „ Атака “ и НФСБ.
В дясно: консервативно или демократично
За обединения като Съюз на демократичните сили и ДБГ обаче се сетиха неотдавна и от Демократична България. Защото към този момент изгледите на Демократична България наподобяват нежни и почиват на първо място на самомобилизация на база социологически тълкования.
Съюз на демократичните сили, ДБГ и другите обединения от марката Република България (която прочее продължава да се посочва от някакъв кръг хора в социологическите изследвания), както и други партии като разнообразни земеделци и така нататък са на кръстопътя – да отидат при либералите или при консерваторите. Консерваторите очевидно наподобяват по-перспективни сега, консервативното и националистическото е на мода в целия Западен свят. А и социологията към този момент демонстрира по-малки шансове на демократичната градска десница спрямо консервативните обединения. В националистическата ниша и възможностите за влизане в Екологичен потенциал са по-реални, затова точно ролята на обединения като Съюз на демократичните сили може да се окаже по-решаваща. Малки десни може и да се заслушат в апела на Жозеф Дол за общо явяване във формат ЕНП, само че изобщо не е несъмнено, че на ГЕРБ ще са му нужни.
Вероятно това диктува и неяснотата в това пространство – към този момент Демократична България очевидно избира да държи останалите десни партии на изчакване. Но в обстановки като днешната дребните внезапно покачват цената си. Защото могат да наклонят везните в една или друга посока.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ