Заради войната в Украйна Европа не трябва да омаловажава заплахата от Китай
Боян Радойков*
Един ден, споделя апокрифната история, император Акбар помолил Бирбал да му откри най-големия простак в града. Същата вечер Бирбал излязъл на разходка. В една социална градина той срещнал човек, който търсел нещо на лунната светлина. След като го попитал, схванал, че мъжът е изгубил пръстена си. " Тук ли го загубихте? " Бирбал попитал, което изглеждало като явен въпрос. " Не, господине, изгубих го там ", споделил мъжът, акцентирайки към един отдалечен, усамотен ъгъл, " само че светлината е по-добра на това място и по тази причина диря тук ".
В днешно време Русия е комфортния обичаен зложелател, както е било лунното място за мъжа, търсещ пръстена, само че
зловредният капацитет на Китай не би трябвало да се подценява нито за момент. И до момента в който войната в Украйна бушува, а Америка се приготвя за политическо общуване което ще бъде в ущърб на президента Байдън след повече от евентуалната победа на републиканците на междинните избори идващия месец, друго събитие заслужава още по-голямо внимание тази седмица.
Китай се приготвя за власт без край
на своя президент Си Дзинпин. През последните години водачът на страната и на партията съумя да наложи цялостното си владичество над страната. Тази седмица той се приготвя за трети мандат, даден му от 20-ия конгрес на комунистическата партия, който се откри в неделя.
Онези, които акцентират компликациите на страната - все по-оспорваната политика на нулев КОВИД, младежката безработица, планът " Пътят на коприната " в застой, както и огромните стопански, демографски и екологични провокации и компликации - като аргументи да се гледа по-благосклонно към Китай, бъркат. Истината е, че няма никакви национални или интернационалните лостове за противопоставяне на нападателната агресия на Китай.
Оттук и смисъла на това, което ще се случи в Пекин през идващите няколко дни. Още занапред може да се проучва, че конгресът ще даде опция на Си да укрепи още повече властта си и да се обкръжи в партийното управление единствено с хора, които са му персонално предани. Критиката ще стане невъзможна, а това не вещае нищо положително. През последните години управлението на партията към този момент мина от групово управление към всесилен водач и от лимитирана във времето власт към пожизнено президентство.
Националистическите трендове на китайското управление към този момент не са прикривани нито в страната, нито отвън нея. Атакуван като потвърден източник на КОВИД-19, Китай, който се беше отворил към света, се затвори в себе си както по идеологически, по този начин и по санитарни съображения. В същото време връзките със Съединени американски щати получиха
привкус на Студена война,
след като Китай избра да играе в антизападен съюз с Русия. Тази антизападна ориентировка би трябвало да разтревожи значително хора в западните канцеларии. Нищо сходно. Вниманието на водачите е погълнато от войната в Украйна и това е напълно в интерес на китайците, които ще бъдат огромните печеливши от тази война, дружно със Съединени американски щати.
По време на конгреса за одобряване на мандата му президентът Си Дзинпин може да бъде спокоен и убеден. Откакто пристигна на власт преди 10 години, през ноември 2012 година, той извърши главната си задача - да постави ред в партията си и да направи Китай два пъти по-богат през 2021 година, в сравнение с беше през 2010 година
По паритет на покупателната дарба през 2014 година Китай изпревари Съединени американски щати като най-крупната стопанска система, което от историческа позиция може да се съпостави само с това, че през 1872 година Съединени американски щати изпреварват Англия по действителен Брутният вътрешен продукт. Към средата на 2016 година действителният Брутният вътрешен продукт на Китай към този момент е с 12% по-висок от този на Съединени американски щати. В края на 2015 година общата индустриална продукция на Китай представляваше 150% от тази на Съединени американски щати или беше равна на общата сума на Съединени американски щати и Япония, което представляваше невиждан връх в китайската история. Ако след рецесията на КОВИД-19 Китай възвърне предходните си равнища и темпове на напредък, след 10 години фабричната продукция на Китай ще бъде еквивалентна на тази на Съединени американски щати, Япония и Европа взети дружно.
В същото време, контраразузнаването и икономическият шпионаж, реализирани от държавното управление на Китай в устрема си да се трансформира в
най-голямата суперсила в света,
представляват сериозна опасност за икономическото богатство и демократичните полезности на свободния свят.
Усилията на Китай за международно господството са ориентирани към бизнеса, университетските институции, откривателите, законодателите и необятната общност във всички страни, в които Китай счита, че има ползи и евентуални изгоди. Малко страни разполагат самостоятелно с нужните запаси, с цел да се опълчват на този последователен и дълготраен експанзионизъм. Оттук и нуждата от съгласувани и стимулирани старания на всички заинтригувани страни. Но скептицизмът ми в това отношение остава мощен, защото е добре известно, че хората и народите постъпват умно само откакто са изчерпали всички други вероятни варианти.
*Авторът е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Един ден, споделя апокрифната история, император Акбар помолил Бирбал да му откри най-големия простак в града. Същата вечер Бирбал излязъл на разходка. В една социална градина той срещнал човек, който търсел нещо на лунната светлина. След като го попитал, схванал, че мъжът е изгубил пръстена си. " Тук ли го загубихте? " Бирбал попитал, което изглеждало като явен въпрос. " Не, господине, изгубих го там ", споделил мъжът, акцентирайки към един отдалечен, усамотен ъгъл, " само че светлината е по-добра на това място и по тази причина диря тук ".
В днешно време Русия е комфортния обичаен зложелател, както е било лунното място за мъжа, търсещ пръстена, само че
зловредният капацитет на Китай не би трябвало да се подценява нито за момент. И до момента в който войната в Украйна бушува, а Америка се приготвя за политическо общуване което ще бъде в ущърб на президента Байдън след повече от евентуалната победа на републиканците на междинните избори идващия месец, друго събитие заслужава още по-голямо внимание тази седмица.
Китай се приготвя за власт без край
на своя президент Си Дзинпин. През последните години водачът на страната и на партията съумя да наложи цялостното си владичество над страната. Тази седмица той се приготвя за трети мандат, даден му от 20-ия конгрес на комунистическата партия, който се откри в неделя.
Онези, които акцентират компликациите на страната - все по-оспорваната политика на нулев КОВИД, младежката безработица, планът " Пътят на коприната " в застой, както и огромните стопански, демографски и екологични провокации и компликации - като аргументи да се гледа по-благосклонно към Китай, бъркат. Истината е, че няма никакви национални или интернационалните лостове за противопоставяне на нападателната агресия на Китай.
Оттук и смисъла на това, което ще се случи в Пекин през идващите няколко дни. Още занапред може да се проучва, че конгресът ще даде опция на Си да укрепи още повече властта си и да се обкръжи в партийното управление единствено с хора, които са му персонално предани. Критиката ще стане невъзможна, а това не вещае нищо положително. През последните години управлението на партията към този момент мина от групово управление към всесилен водач и от лимитирана във времето власт към пожизнено президентство.
Националистическите трендове на китайското управление към този момент не са прикривани нито в страната, нито отвън нея. Атакуван като потвърден източник на КОВИД-19, Китай, който се беше отворил към света, се затвори в себе си както по идеологически, по този начин и по санитарни съображения. В същото време връзките със Съединени американски щати получиха
привкус на Студена война,
след като Китай избра да играе в антизападен съюз с Русия. Тази антизападна ориентировка би трябвало да разтревожи значително хора в западните канцеларии. Нищо сходно. Вниманието на водачите е погълнато от войната в Украйна и това е напълно в интерес на китайците, които ще бъдат огромните печеливши от тази война, дружно със Съединени американски щати.
По време на конгреса за одобряване на мандата му президентът Си Дзинпин може да бъде спокоен и убеден. Откакто пристигна на власт преди 10 години, през ноември 2012 година, той извърши главната си задача - да постави ред в партията си и да направи Китай два пъти по-богат през 2021 година, в сравнение с беше през 2010 година
По паритет на покупателната дарба през 2014 година Китай изпревари Съединени американски щати като най-крупната стопанска система, което от историческа позиция може да се съпостави само с това, че през 1872 година Съединени американски щати изпреварват Англия по действителен Брутният вътрешен продукт. Към средата на 2016 година действителният Брутният вътрешен продукт на Китай към този момент е с 12% по-висок от този на Съединени американски щати. В края на 2015 година общата индустриална продукция на Китай представляваше 150% от тази на Съединени американски щати или беше равна на общата сума на Съединени американски щати и Япония, което представляваше невиждан връх в китайската история. Ако след рецесията на КОВИД-19 Китай възвърне предходните си равнища и темпове на напредък, след 10 години фабричната продукция на Китай ще бъде еквивалентна на тази на Съединени американски щати, Япония и Европа взети дружно.
В същото време, контраразузнаването и икономическият шпионаж, реализирани от държавното управление на Китай в устрема си да се трансформира в
най-голямата суперсила в света,
представляват сериозна опасност за икономическото богатство и демократичните полезности на свободния свят.
Усилията на Китай за международно господството са ориентирани към бизнеса, университетските институции, откривателите, законодателите и необятната общност във всички страни, в които Китай счита, че има ползи и евентуални изгоди. Малко страни разполагат самостоятелно с нужните запаси, с цел да се опълчват на този последователен и дълготраен експанзионизъм. Оттук и нуждата от съгласувани и стимулирани старания на всички заинтригувани страни. Но скептицизмът ми в това отношение остава мощен, защото е добре известно, че хората и народите постъпват умно само откакто са изчерпали всички други вероятни варианти.
*Авторът е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ