Посетител на изложба избол очите на портрет, рисуван от художника Борис Митов
Борис Митов е един от огромните български майстори на портрета, който самичък намира моделите си. Той рисува персони от националната ни просвета – проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски, Добри Немиров, Акад. Николай Райнов, Людмил Стоянов, Иван Грозев, Андрей Протич. Сред имената са и художници - Александър Божинов, Иван Мърквичка, Александър Миленков, Владимир Димитров – Майстора, Сирак Скитник. Върху платното му оживяват композиторът Добри Христов и цигуларят проф. Ханс Кох. Някои от портретите му са унищожени при бомбардировките над София и не са достигнали до нас.
Художникът основава повече от 80 огромни и дребни портрети на учени, художници, общественици, скулптори, писатели, актьори, музиканти. По брой нарисувани портрети от него, той заема първо място измежду всички майстори на портретната ни живопис. Създаденото от Борис Митов е същинска изложба от облици, в които се отразява културния и публичния живот на България.
В портретите му следим цялостна аналогия с моделите му. Заостряне на присъщите им черти, с цел да разкрие типичното и самостоятелното. Виждат се всички особености на модела и като че ли художникът им прави душевен разбор върху платното. Изключва всяка ненужна детайлност в картината си.
Талантът му не е инцидентен. Син е на художника Антон Митов, прочут още като публицист, който написа фейлетони. Името му е обвързвано и със Съединението на България. Той е един от първите художествени критици и популяризатор на изкуството след Освобождението.
Момченцето се ражда във Варна в един януарски ден на 1891 година Баща му е преподавател в мъжката гимназия на морската столица. Майка му е рускинята Олга Храмцова, получила високо обучение в родината си. Завършила е висшите женски курсове в Петербург с отличен триумф. В фамилията се приказва на съветски език. Чете се европейска литература, постоянно се водят диалози за изкуство. Строго се следва линията на дисциплинираност, усърдие и придирчивост. Чичо на дребния Борис пък е художника Георги Митов, отишъл си от живота напълно млад. По-късно той също оказва въздействие в живописта на своя племенник в региона на портрета.
През 1894 година бащата Антон Митов е поканен за преподавател в Софийската мъжка гимназия на мястото на Никола Павлович, който ненадейно е умрял. Две години по-късно е назначен за учител по история на изкуството в новооткритото Рисувалното учебно заведение. Малкият Борис е едвам на три години, когато фамилията се преселва да живее в столицата.
В дома на семейство Митови съвсем всеки ден идват посетители, с цел да изпият чаша чай и да поговорят по разнообразни въпроси. Сред тях са писатели, учени и художници. Между приятелите на Митови са професорите Иван Шишманов, Иван Георгов, Иван Мърквичка, скулпторът Борис Шатц, актьорът Радул Канели. В къщата се отбиват писателите Иван Вазов и Константин Величков.
Борис Митов учи главно обучение в учебно заведение „ Васил Априлов “, а гимназиалните му години минават в Първа мъжка гимназия. По това време на чело на гимназията е Станимир Станимиров, по-късно преподавател и шеф на основаната в двореца Частна на Негово Величество класическа гимназия, в която преподава на Престолонаследника княз Борис и Принц Кирил, както и на двете им сестри Евдокия и Надежда. След време, въодушевен от учителя си, Борис Митов му рисува огромен портрет. Излага го в Общата художествена галерия през 1933 година
В Първа мъжка гимназия се отделя изключително внимание на часовете по изобразяване. Идват и си отиват разнообразни преподаватели - Никола Михайлов, Георги Евстатиев, Ото Хорейши, известният пейзажист Слави Дойчев. Когато човек се вгледа в рисунките на Борис Митов от този интервал вижда, че са задоволително зрели. Баща му също дава насоки в работа с четката и боите.
Вероятно по това време младият мъж стартира да изпитва мощно увлечение към живописта. Посещава Витоша, с цел да рисува пейзажи. През 1906 година прави забавен собствен автопортрет с молив в анфас. Същата година рисува и втори автопортрет с маслени бои, който демонстрира професионалната му работа и точност. Прави опити да копира, само че признава комплицираната техника на осъществяване и загърбва това.
Когато е единствено на петнадесет години неговият натюрморт „ Грозде “ е признат в юбилейната галерия на Дружеството на художниците в България. Критериите са строги. Платното е изплатено за картинната колекция на Народния музей.
Малките му триумфи не стопират до тук. На идната година, на галерия проведена във връзка посетители пристигнали у нас за разкриване на паметника на Освобождението, два негови натюрморта са единствените изплатени картини.
Антон Митов е виждал дарбата на сина си и при една ваканци го взема със себе си до Италия. Двамата посещават Венеция и Рим, където момчето се допира до майсторите на Ренесанса. Баща му не допуска даже, че надарения му наследник ще нарисува доста негови портрети, последният е от 1926 година, преди Антон Митов да се разболее.
Старият Митов постоянно води сина си Борис измежду природата, с цел да рисуват. Когато фамилията един път летува в Чамкория (Боровец) се изкачват на Мусала. Тогава момчето основава пейзаж „ Общ аспект на Чамкория “, изложен през 1909 година Момчето таман е приключило гимназия. В галерия на Дружеството на художниците в България през същата година показва свои натюрморти – „ Череши “, „ Козунак с великденски яйца “, които също впечатляват публиката.
Следва ново пътешестване до Италия с татко му. Борис Митов го съпровожда на интернационална художествена галерия във Венеция и Рим. Момчето рисува на дребни картони изгледи, които показва през 1913 година Двамата посещават Мюнхен, където е открита Десетата интернационална галерия.
На идната година Борис Митов още веднъж се връща във Венеция. Представена е интернационална галерия, в която взе участие и България. След завръщането си у нас се записва в Художественото индустриално учебно заведение. Взима всички изпити за изобразяване по гипсов модел. Постъпва при проф. Иван Ангелов. Младият Борис Митов се интересува основно от портрета и сякаш за него няма други благоприятни условия. Най-близките му другари и състуденти по това време са художникът карикатурист Георги Машев и поетът Христо Ясенов. През 1911 година Борис Митов приключва общия курс на Художественото индустриално учебно заведение.
Пътищата го водят в Париж дружно с татко му. Етюдите му донесени от родината допаднали на скулптора Антонен Месие. Той насочил младия мъж към ателието на бележития по това време проф. Фернан Кормон, създател на известната картина „ Каин “. Неговото ателие е посещавано от известните по-късно художници Анри дьо Тулуз – Лотрек, Винсент ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. Сред българите, които съумяват да се допрян до гения и платната на Кормон е още един земляк живописец и стенограф – Никола Кожухаров.
Борис Митов работи във френската столица до юли 1914 година Кормон е удовлетворен от работата на ученика си. Избухва Първата международна война. Борис Митов би трябвало да се завърне в България. Учителят му дава вежлив отзив, в който споделя, че рисува добре, има възприятие за комбинация, бдителен е и пред него се отваря бъдеще на занаятчия художник.
В Париж Митов рисува пейзажи, които са изплатени при завръщането му от Художественото индустриално учебно заведение. Сред тях е „ Вид от Париж с Нотр Дам “, „ Изглед от Сена “, който е показван в София. Най-големият му пейзаж „ Pont neuf “ остава в квартирата му в Париж на ул. „ Жакоб “. Сред сполучливите му пейзажи е и „ Изглед от Трепор “ юридически при едно негово летуване на брега на Ламанш. Но пейзажът остава единствено стадий в креативните му търсения.
През лятото на 1914 година художникът към този момент е в Лондон, където преглежда залите на Британския музей. Интересуват го огромните портретисти творили в Англия. Сред тях са Ван Дайк и Холбайн, както и огромните британски портретисти от историята на Англия. През есента се завръща в София. Постъпва в Художественото индустриално учебно заведение, с цел да приключи образованието си. Тук е възпитаник на Иван Мърквичка, само че единствено за един учебен срок. Борис Митов към този момент е виждал чеха в ателието му с четка и палитра пред платното, както и приключените му картини, които се намират там. Ходил е от дете в това артистично пространство.
Борис Митов приключва с отличен триумф по всички предмети. Остава да работи за половин година в Художественото индустриално учебно заведение. Създава доста етюди на глави и голи тела, множеството от тях през днешния ден не се знае къде са.
През 1915 година той към този момент е свободен художник. Тази година се образува дефинитивно като портретист. Той към този момент има собствен способ на работа. В това време рисува огромен портрет на татко си Антон Митов, който е седнал, облегнал на креслото дясната си ръка, портретът е погубен. През 1920 година рисува и майка си също седяща в анфас. Интересен е и бюстовия портрет на неговия чичо юридически през 1915 година
По време на Първата международна война е назначен за боен художник в Пета дунавска дивизия. В щаба на дивизията, който се намира в Гевгели (Македония) рисува портрети на военни и бойци. Някои от рисунките му са отпечатани в списание „ Отечество “. Преместен е в Сборната дивизия в Охрид. Тук с изключение на портрети на военни прави два огромни пейзажа. На единия е изобразен манастира, а в другия - общ тип на езерото, показано на платното с кристална бистрота на водата.
През идната година са уредени две изложения в Берлин. Едната е независима българска, а другата – обща военна, в която има български отдел. Митов отпътува за немската столица и взе участие и в двете събития. Немските вестници пишат за него, че умее да рисува прекомерно присъщи портрети. Притежава необятна европейска традиция, богато художествено възприятие, което му оказва помощ, с цел да основава забавни произведения.
Демобилизиран е от войската през 1919 година и през идната година Борис Митов се хваща съществено за четката и боите. Творчеството му навлиза в натоварен интервал. Сред многото му портрети от това време е и портрет на скулптора Димитър Хаджииванов. Погледът му е шокиращ, демонстрира внушителна мощ. Тази творба провокира един душевен неустойчив клиент на изложбата, който му избожда очите.
Борис Митов рисува и елементарните хора. На едно от платната се вижда възрастен човек, който е изобразен с розово-виолетово лице и сълзящи очи, с бели коси и брада. Художникът инцидентно открива модела си на улицата. „ Старец - друмник “ е също забавна негова творба. Възрастният мъж е изобразен с необятна шапка, лицето му се вижда отдолу под сянката, в сините му и положителни очи прозират горест и примирие.
Борис Митов не стопира да твори, само че още веднъж се завръща към натюрморта, който обича от юношеските си години. Сред сюжетите му в този момент участват и цветя. През 1919 година основава последните си три пейзажа. Сред тях са „ Околностите на Клисурския манастир “, пейзаж от реката в Княжево, който демонстрира свода на моста, който огражда с тъмния си контур обляната в игрива светлина повърхнина на водата. След това художникът дефинитивно изоставя пейзажа.
За страдание загърбва и рисуването на голи тела, които рисува във времето от 1915 – 1946 година Те са в дребен размер. Излъчват еротика, хубост на линията и формата. Най-известната му работа от този жанр е „ Пред огледалото “ (1919). Моделът е циганка обърната в тил, от която струи жизнеспособност и сила.
През 1924 година Борис Митов минава през конкурс и става учител в Художествената академия. По това време основава една от огромните си произведения – портрет на доктор Витанов, непосредствен другар и роднина на художника. Той е облегнат на кресло. После му прави още един портрет. Д-р Витанов е държавник, съперник на концепциите на Сефан Стамболов наред с други съперници, сред които е и Антон Митов и съумяват да избягат от изгнание. Този портрет е най-силното му пластично, техническо и колоритно осъществяване. Наблюдава се оптималната образност на облика. Направен е с изключително майсторство. Той като че ли е някакво продължение на портретите на учителя му Мърквичка. Борис Митов постоянно рисува мъжки облици, само че не подценява и женската хубост. Сред тях е портрет на дамата на брат му, портрет на брачната половинка на скулптора Андрей Николов, прави портрет на гимназиална учителка и съветска оперетна актриса. Сред женските му облици е и този на стара жена - чехкинята Пицка, който е фактически един от най-хубавите му.
Сред хората на духа, които изобразява върху платното, обичани лица са му и тези на българските актьори. Рисува Констанца Кирова в роля от операта „ Кармен “. Сред тях са Зл. Кашеров, Стефан Македонски, Петър Райчев, Георги Дончев, Сава Огнянов. През 1928 година показва и един от значимите си женски портрети в цялостен растеж на актрисата Милка Ламбрева в костюм на лейди Уиндермир, който е владеене на сина на актрисата. Тя е показана от художника полуобърната на дясно в долната част на тялото, съвсем във фас, със свита ръка поставена на гърдите дясна ръка, китката ù придържа хермелинова горна дреха, лявата ръка е свита и се опира на хълбока, задържа другия завършек на дрехата. Вижда се роклята ù от тежко златно ламе. Лицето ù е изразително, демонстрира самонадеяност.
По това време в Прага е устроена огромна българска галерия. Годината е 1926. Борис Митов взе участие със седем портрета и рецензията харесва творбите му. Списание „ Златна Прага “ отдадено на тази галерия поставя за корица на изданието си репродукция на портрета на доктор Витанов. Митов посещава Прага с други художници. Отива, с цел да види и интернационална галерия във Венеция.
Три години по-късно рисува един от известните и внушителни портрети на писателя Елин Пелин, който е седнал, със запалена цигара в лявата ръка, облегнат на кресло.
Художникът Борис Митов е един от първите ни майстори на портретната живопис. Има правилен рисунък и някаква виртуозност в техниката. Като учител остявя дълбоки следи в историята на Художествената академия, съумява да сътвори възпитаници. Отличен е с държавна премия за изкуство „ За блестяща художествена активност “ през 1932 година и звание „ Заслужил художник “, награден е два пъти с медал „ Кирил и Методий “.
Когато човек следи картините му в Националната художествена изложба или Столична градска изложба вижда неограничените благоприятни условия на човешкия дух и творчество. Осъзнава, че създателят е това, в което той има вяра, тъй като се движи напред от претекстове, които не могат да се видят с очите…А само със сърцето.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Художникът основава повече от 80 огромни и дребни портрети на учени, художници, общественици, скулптори, писатели, актьори, музиканти. По брой нарисувани портрети от него, той заема първо място измежду всички майстори на портретната ни живопис. Създаденото от Борис Митов е същинска изложба от облици, в които се отразява културния и публичния живот на България.
В портретите му следим цялостна аналогия с моделите му. Заостряне на присъщите им черти, с цел да разкрие типичното и самостоятелното. Виждат се всички особености на модела и като че ли художникът им прави душевен разбор върху платното. Изключва всяка ненужна детайлност в картината си.
Талантът му не е инцидентен. Син е на художника Антон Митов, прочут още като публицист, който написа фейлетони. Името му е обвързвано и със Съединението на България. Той е един от първите художествени критици и популяризатор на изкуството след Освобождението.
Момченцето се ражда във Варна в един януарски ден на 1891 година Баща му е преподавател в мъжката гимназия на морската столица. Майка му е рускинята Олга Храмцова, получила високо обучение в родината си. Завършила е висшите женски курсове в Петербург с отличен триумф. В фамилията се приказва на съветски език. Чете се европейска литература, постоянно се водят диалози за изкуство. Строго се следва линията на дисциплинираност, усърдие и придирчивост. Чичо на дребния Борис пък е художника Георги Митов, отишъл си от живота напълно млад. По-късно той също оказва въздействие в живописта на своя племенник в региона на портрета.
През 1894 година бащата Антон Митов е поканен за преподавател в Софийската мъжка гимназия на мястото на Никола Павлович, който ненадейно е умрял. Две години по-късно е назначен за учител по история на изкуството в новооткритото Рисувалното учебно заведение. Малкият Борис е едвам на три години, когато фамилията се преселва да живее в столицата.
В дома на семейство Митови съвсем всеки ден идват посетители, с цел да изпият чаша чай и да поговорят по разнообразни въпроси. Сред тях са писатели, учени и художници. Между приятелите на Митови са професорите Иван Шишманов, Иван Георгов, Иван Мърквичка, скулпторът Борис Шатц, актьорът Радул Канели. В къщата се отбиват писателите Иван Вазов и Константин Величков.
Борис Митов учи главно обучение в учебно заведение „ Васил Априлов “, а гимназиалните му години минават в Първа мъжка гимназия. По това време на чело на гимназията е Станимир Станимиров, по-късно преподавател и шеф на основаната в двореца Частна на Негово Величество класическа гимназия, в която преподава на Престолонаследника княз Борис и Принц Кирил, както и на двете им сестри Евдокия и Надежда. След време, въодушевен от учителя си, Борис Митов му рисува огромен портрет. Излага го в Общата художествена галерия през 1933 година
В Първа мъжка гимназия се отделя изключително внимание на часовете по изобразяване. Идват и си отиват разнообразни преподаватели - Никола Михайлов, Георги Евстатиев, Ото Хорейши, известният пейзажист Слави Дойчев. Когато човек се вгледа в рисунките на Борис Митов от този интервал вижда, че са задоволително зрели. Баща му също дава насоки в работа с четката и боите.
Вероятно по това време младият мъж стартира да изпитва мощно увлечение към живописта. Посещава Витоша, с цел да рисува пейзажи. През 1906 година прави забавен собствен автопортрет с молив в анфас. Същата година рисува и втори автопортрет с маслени бои, който демонстрира професионалната му работа и точност. Прави опити да копира, само че признава комплицираната техника на осъществяване и загърбва това.
Когато е единствено на петнадесет години неговият натюрморт „ Грозде “ е признат в юбилейната галерия на Дружеството на художниците в България. Критериите са строги. Платното е изплатено за картинната колекция на Народния музей.
Малките му триумфи не стопират до тук. На идната година, на галерия проведена във връзка посетители пристигнали у нас за разкриване на паметника на Освобождението, два негови натюрморта са единствените изплатени картини.
Антон Митов е виждал дарбата на сина си и при една ваканци го взема със себе си до Италия. Двамата посещават Венеция и Рим, където момчето се допира до майсторите на Ренесанса. Баща му не допуска даже, че надарения му наследник ще нарисува доста негови портрети, последният е от 1926 година, преди Антон Митов да се разболее.
Старият Митов постоянно води сина си Борис измежду природата, с цел да рисуват. Когато фамилията един път летува в Чамкория (Боровец) се изкачват на Мусала. Тогава момчето основава пейзаж „ Общ аспект на Чамкория “, изложен през 1909 година Момчето таман е приключило гимназия. В галерия на Дружеството на художниците в България през същата година показва свои натюрморти – „ Череши “, „ Козунак с великденски яйца “, които също впечатляват публиката.
Следва ново пътешестване до Италия с татко му. Борис Митов го съпровожда на интернационална художествена галерия във Венеция и Рим. Момчето рисува на дребни картони изгледи, които показва през 1913 година Двамата посещават Мюнхен, където е открита Десетата интернационална галерия.
На идната година Борис Митов още веднъж се връща във Венеция. Представена е интернационална галерия, в която взе участие и България. След завръщането си у нас се записва в Художественото индустриално учебно заведение. Взима всички изпити за изобразяване по гипсов модел. Постъпва при проф. Иван Ангелов. Младият Борис Митов се интересува основно от портрета и сякаш за него няма други благоприятни условия. Най-близките му другари и състуденти по това време са художникът карикатурист Георги Машев и поетът Христо Ясенов. През 1911 година Борис Митов приключва общия курс на Художественото индустриално учебно заведение.
Пътищата го водят в Париж дружно с татко му. Етюдите му донесени от родината допаднали на скулптора Антонен Месие. Той насочил младия мъж към ателието на бележития по това време проф. Фернан Кормон, създател на известната картина „ Каин “. Неговото ателие е посещавано от известните по-късно художници Анри дьо Тулуз – Лотрек, Винсент ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. Сред българите, които съумяват да се допрян до гения и платната на Кормон е още един земляк живописец и стенограф – Никола Кожухаров.
Борис Митов работи във френската столица до юли 1914 година Кормон е удовлетворен от работата на ученика си. Избухва Първата международна война. Борис Митов би трябвало да се завърне в България. Учителят му дава вежлив отзив, в който споделя, че рисува добре, има възприятие за комбинация, бдителен е и пред него се отваря бъдеще на занаятчия художник.
В Париж Митов рисува пейзажи, които са изплатени при завръщането му от Художественото индустриално учебно заведение. Сред тях е „ Вид от Париж с Нотр Дам “, „ Изглед от Сена “, който е показван в София. Най-големият му пейзаж „ Pont neuf “ остава в квартирата му в Париж на ул. „ Жакоб “. Сред сполучливите му пейзажи е и „ Изглед от Трепор “ юридически при едно негово летуване на брега на Ламанш. Но пейзажът остава единствено стадий в креативните му търсения.
През лятото на 1914 година художникът към този момент е в Лондон, където преглежда залите на Британския музей. Интересуват го огромните портретисти творили в Англия. Сред тях са Ван Дайк и Холбайн, както и огромните британски портретисти от историята на Англия. През есента се завръща в София. Постъпва в Художественото индустриално учебно заведение, с цел да приключи образованието си. Тук е възпитаник на Иван Мърквичка, само че единствено за един учебен срок. Борис Митов към този момент е виждал чеха в ателието му с четка и палитра пред платното, както и приключените му картини, които се намират там. Ходил е от дете в това артистично пространство.
Борис Митов приключва с отличен триумф по всички предмети. Остава да работи за половин година в Художественото индустриално учебно заведение. Създава доста етюди на глави и голи тела, множеството от тях през днешния ден не се знае къде са.
През 1915 година той към този момент е свободен художник. Тази година се образува дефинитивно като портретист. Той към този момент има собствен способ на работа. В това време рисува огромен портрет на татко си Антон Митов, който е седнал, облегнал на креслото дясната си ръка, портретът е погубен. През 1920 година рисува и майка си също седяща в анфас. Интересен е и бюстовия портрет на неговия чичо юридически през 1915 година
По време на Първата международна война е назначен за боен художник в Пета дунавска дивизия. В щаба на дивизията, който се намира в Гевгели (Македония) рисува портрети на военни и бойци. Някои от рисунките му са отпечатани в списание „ Отечество “. Преместен е в Сборната дивизия в Охрид. Тук с изключение на портрети на военни прави два огромни пейзажа. На единия е изобразен манастира, а в другия - общ тип на езерото, показано на платното с кристална бистрота на водата.
През идната година са уредени две изложения в Берлин. Едната е независима българска, а другата – обща военна, в която има български отдел. Митов отпътува за немската столица и взе участие и в двете събития. Немските вестници пишат за него, че умее да рисува прекомерно присъщи портрети. Притежава необятна европейска традиция, богато художествено възприятие, което му оказва помощ, с цел да основава забавни произведения.
Демобилизиран е от войската през 1919 година и през идната година Борис Митов се хваща съществено за четката и боите. Творчеството му навлиза в натоварен интервал. Сред многото му портрети от това време е и портрет на скулптора Димитър Хаджииванов. Погледът му е шокиращ, демонстрира внушителна мощ. Тази творба провокира един душевен неустойчив клиент на изложбата, който му избожда очите.
Борис Митов рисува и елементарните хора. На едно от платната се вижда възрастен човек, който е изобразен с розово-виолетово лице и сълзящи очи, с бели коси и брада. Художникът инцидентно открива модела си на улицата. „ Старец - друмник “ е също забавна негова творба. Възрастният мъж е изобразен с необятна шапка, лицето му се вижда отдолу под сянката, в сините му и положителни очи прозират горест и примирие.
Борис Митов не стопира да твори, само че още веднъж се завръща към натюрморта, който обича от юношеските си години. Сред сюжетите му в този момент участват и цветя. През 1919 година основава последните си три пейзажа. Сред тях са „ Околностите на Клисурския манастир “, пейзаж от реката в Княжево, който демонстрира свода на моста, който огражда с тъмния си контур обляната в игрива светлина повърхнина на водата. След това художникът дефинитивно изоставя пейзажа.
За страдание загърбва и рисуването на голи тела, които рисува във времето от 1915 – 1946 година Те са в дребен размер. Излъчват еротика, хубост на линията и формата. Най-известната му работа от този жанр е „ Пред огледалото “ (1919). Моделът е циганка обърната в тил, от която струи жизнеспособност и сила.
През 1924 година Борис Митов минава през конкурс и става учител в Художествената академия. По това време основава една от огромните си произведения – портрет на доктор Витанов, непосредствен другар и роднина на художника. Той е облегнат на кресло. После му прави още един портрет. Д-р Витанов е държавник, съперник на концепциите на Сефан Стамболов наред с други съперници, сред които е и Антон Митов и съумяват да избягат от изгнание. Този портрет е най-силното му пластично, техническо и колоритно осъществяване. Наблюдава се оптималната образност на облика. Направен е с изключително майсторство. Той като че ли е някакво продължение на портретите на учителя му Мърквичка. Борис Митов постоянно рисува мъжки облици, само че не подценява и женската хубост. Сред тях е портрет на дамата на брат му, портрет на брачната половинка на скулптора Андрей Николов, прави портрет на гимназиална учителка и съветска оперетна актриса. Сред женските му облици е и този на стара жена - чехкинята Пицка, който е фактически един от най-хубавите му.
Сред хората на духа, които изобразява върху платното, обичани лица са му и тези на българските актьори. Рисува Констанца Кирова в роля от операта „ Кармен “. Сред тях са Зл. Кашеров, Стефан Македонски, Петър Райчев, Георги Дончев, Сава Огнянов. През 1928 година показва и един от значимите си женски портрети в цялостен растеж на актрисата Милка Ламбрева в костюм на лейди Уиндермир, който е владеене на сина на актрисата. Тя е показана от художника полуобърната на дясно в долната част на тялото, съвсем във фас, със свита ръка поставена на гърдите дясна ръка, китката ù придържа хермелинова горна дреха, лявата ръка е свита и се опира на хълбока, задържа другия завършек на дрехата. Вижда се роклята ù от тежко златно ламе. Лицето ù е изразително, демонстрира самонадеяност.
По това време в Прага е устроена огромна българска галерия. Годината е 1926. Борис Митов взе участие със седем портрета и рецензията харесва творбите му. Списание „ Златна Прага “ отдадено на тази галерия поставя за корица на изданието си репродукция на портрета на доктор Витанов. Митов посещава Прага с други художници. Отива, с цел да види и интернационална галерия във Венеция.
Три години по-късно рисува един от известните и внушителни портрети на писателя Елин Пелин, който е седнал, със запалена цигара в лявата ръка, облегнат на кресло.
Художникът Борис Митов е един от първите ни майстори на портретната живопис. Има правилен рисунък и някаква виртуозност в техниката. Като учител остявя дълбоки следи в историята на Художествената академия, съумява да сътвори възпитаници. Отличен е с държавна премия за изкуство „ За блестяща художествена активност “ през 1932 година и звание „ Заслужил художник “, награден е два пъти с медал „ Кирил и Методий “.
Когато човек следи картините му в Националната художествена изложба или Столична градска изложба вижда неограничените благоприятни условия на човешкия дух и творчество. Осъзнава, че създателят е това, в което той има вяра, тъй като се движи напред от претекстове, които не могат да се видят с очите…А само със сърцето.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ