Болниците отново започват да работят на загуба заради ковид и липсата на други пациенти
Болниците ще получат още 58.6 млн. лева към бюджета си за последните три месеца на тази година, е решил надзорният съвет на здравната каса съгласно стенографски протокол от последното му съвещание. Проблемът обаче е, че поради коронавирус обстановката те надали ще могат да ги усвоят.
Общият бюджет за болнично лекуване през последната година е общо е 2.659 милиарда лева Проблемите пред неговото асимилиране обаче са два. Броят на пациентите със болести отвън коронавирус е понижен фрапантно - с 500 хиляди души спрямо времената преди рецесията, тъй като болните се опасяват да се преглеждат и лекуват по време на коронавирус вълна, с цел да не се заразят. В същото време в лечебните заведения остават най-вече пациентите с коронавирус, чието лекуване е дълготрайно и нормално от него те са на загуба.
Така на фона на намалелите хоспитализации лечебните заведения към този момент не получават средства от НЗОК за работа в неподходящи условия - известните 85% от бюджета за първите месеци на 2020 година преди пандемията. " В композиция с инфлацията и повишаването на тока, продуктите и услугите, които употребяват, както и с тежките случаи на коронавирусна зараза, лечебните заведения стартират всеобщо да работят на загуба ", разяснява проф. доктор Асен Балтов пред " Нова телевизия ".
Какво се случва в системата
" Заради пандемията системата се блокира за всички останали. Трудно е да се одобри различен пациент. Немалка част от лекарите, които работят в Коронавирус отделенията, са взети от други отделения заради естеството на нашата здравна система и неналичието на фрагменти. С 500 хиляди са намалели хоспитализациите от началото на пандемията през предходната година. Това са 500 хиляди забавени или нелекувани случаи. Говорим за сърдечно-съдови, за недиагностицирани онкологични болести - всичко това ще рефлектира финансово върху системата на опазването на здравето ", съобщи Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, пред Българска национална телевизия. Той добави, че единствено за лекуването на Коронавирус приблизително са нужни 3000 лева при цена на клиничната пътека 1200 лева
" Болниците поемат тази вреда за своя сметка или се пробват да я компенсират с други клинични пътеки, посредством които да си избият парите. В противоположен случай са в предфалитно положение. Когато системата е недофинансирана, тя стартира да се лишава от фрагменти, да има недостиг по лекуването на разнообразни болести, недостиг на медикаменти. Ако преди пандемията системата не беше добре финансирана, то след коронавирус с големия брой недиагностицирани и нелекувани хора ще избухне в лицето на идващите здравни министри с голям тропот и това би трябвало да се реши в този момент. Заради инфлацията е нужно нарастване на цените на клиничните пътеки с 15% до 30% и да се сложи фокусът върху сърдечно-съдовите, онкологичните, респираторните и ендокринните болести ", счита Шарков.
На сходно мнение е бил и ръководителят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на опазването на здравето доктор Александър Златанов. Според протокола от съвещанието той е изтъкнал пред сътрудниците си, че новоразпределените 58.6 млн. лева няма да могат да бъдат усвоени от лечебните заведения поради неналичието на пациенти.
" Инфлацията се усилва, цените на силата се повишават, усилва се цената на водата и куп други услуги и артикули. Не е ли по-добре да се усили цената на клиничните пътеки, защото лечебните заведения не могат да усвоят спомагателните размери, с цел да не са недофинансирани поради инфлацията ", предлага доктор Златанов.
Управителят на здравната каса проф. Петко Салчев отбелязва, че не е склонен, тъй като към момента не е ясно какъв ще бъде бюджетът на НЗОК за идната година и може да се получи обстановка, при която цените на пътеките се усилват краткотрайно през 2021 година, и то за месец-два, а в случай че няма нарастване на бюджета, през 2022 година ще би трябвало цените да бъдат понижени.
В последна сметка надзорният съвет не приема предлагането на доктор Златанов. Ако добавените към бюджетите на лечебните заведения средства не бъдат усвоени за лекуване до края на годината, те ще бъдат разпределени за други здравни заплащания или ще се върнат в бюджета.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Промишленост 3 Инфраструктура 1 Транспорт 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Енергетика 2 Промишленост 3 Свят
Надзорният съвет е решил да заплати на лечебните заведения 51.8 млн. лева за осъществената надлимитна активност за 2017 и до 1 април 2018 година. Тогава на клиниките не се плащаше лекуването на пациентите над избрания от НЗОК предел, като се изискваше то да бъде за тяхна сметка. Болниците започнаха каузи против касата, които всеобщо печелеха и тя беше принудена да им заплаща освен средствата за осъществена активност, само че и наказателни лихви и адвокатски възнаграждения.
Отново " Пирогов " на първа линия
Според последната на шефа на Столичната районна здравна ревизия доктор Данчо Пенчев от петък, леглата за лекуване на коронавирус в София към този момент стават 1682, като нарастването е с над 300 нови.
В документа е посочено, че най-вече кревати за заболели пациенти ще продължи да има " Пирогов " - общо 263, като 48 от тях са реанимационни. Другите две лечебни заведения с най-вече кревати са " Св. Анна " със 161 и " Александровска ", в която ще могат да се лекуват 120 пациенти. Министерство на вътрешните работи болница ще одобри общо 110 заболели, а ВМА - 90. При частните лечебни заведения най-вече пациенти има планувани в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда " - 74, и в " Софиямед " - 62.
Общият бюджет за болнично лекуване през последната година е общо е 2.659 милиарда лева Проблемите пред неговото асимилиране обаче са два. Броят на пациентите със болести отвън коронавирус е понижен фрапантно - с 500 хиляди души спрямо времената преди рецесията, тъй като болните се опасяват да се преглеждат и лекуват по време на коронавирус вълна, с цел да не се заразят. В същото време в лечебните заведения остават най-вече пациентите с коронавирус, чието лекуване е дълготрайно и нормално от него те са на загуба.
Така на фона на намалелите хоспитализации лечебните заведения към този момент не получават средства от НЗОК за работа в неподходящи условия - известните 85% от бюджета за първите месеци на 2020 година преди пандемията. " В композиция с инфлацията и повишаването на тока, продуктите и услугите, които употребяват, както и с тежките случаи на коронавирусна зараза, лечебните заведения стартират всеобщо да работят на загуба ", разяснява проф. доктор Асен Балтов пред " Нова телевизия ".
Какво се случва в системата
" Заради пандемията системата се блокира за всички останали. Трудно е да се одобри различен пациент. Немалка част от лекарите, които работят в Коронавирус отделенията, са взети от други отделения заради естеството на нашата здравна система и неналичието на фрагменти. С 500 хиляди са намалели хоспитализациите от началото на пандемията през предходната година. Това са 500 хиляди забавени или нелекувани случаи. Говорим за сърдечно-съдови, за недиагностицирани онкологични болести - всичко това ще рефлектира финансово върху системата на опазването на здравето ", съобщи Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, пред Българска национална телевизия. Той добави, че единствено за лекуването на Коронавирус приблизително са нужни 3000 лева при цена на клиничната пътека 1200 лева
" Болниците поемат тази вреда за своя сметка или се пробват да я компенсират с други клинични пътеки, посредством които да си избият парите. В противоположен случай са в предфалитно положение. Когато системата е недофинансирана, тя стартира да се лишава от фрагменти, да има недостиг по лекуването на разнообразни болести, недостиг на медикаменти. Ако преди пандемията системата не беше добре финансирана, то след коронавирус с големия брой недиагностицирани и нелекувани хора ще избухне в лицето на идващите здравни министри с голям тропот и това би трябвало да се реши в този момент. Заради инфлацията е нужно нарастване на цените на клиничните пътеки с 15% до 30% и да се сложи фокусът върху сърдечно-съдовите, онкологичните, респираторните и ендокринните болести ", счита Шарков.
На сходно мнение е бил и ръководителят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на опазването на здравето доктор Александър Златанов. Според протокола от съвещанието той е изтъкнал пред сътрудниците си, че новоразпределените 58.6 млн. лева няма да могат да бъдат усвоени от лечебните заведения поради неналичието на пациенти.
" Инфлацията се усилва, цените на силата се повишават, усилва се цената на водата и куп други услуги и артикули. Не е ли по-добре да се усили цената на клиничните пътеки, защото лечебните заведения не могат да усвоят спомагателните размери, с цел да не са недофинансирани поради инфлацията ", предлага доктор Златанов.
Управителят на здравната каса проф. Петко Салчев отбелязва, че не е склонен, тъй като към момента не е ясно какъв ще бъде бюджетът на НЗОК за идната година и може да се получи обстановка, при която цените на пътеките се усилват краткотрайно през 2021 година, и то за месец-два, а в случай че няма нарастване на бюджета, през 2022 година ще би трябвало цените да бъдат понижени.
В последна сметка надзорният съвет не приема предлагането на доктор Златанов. Ако добавените към бюджетите на лечебните заведения средства не бъдат усвоени за лекуване до края на годината, те ще бъдат разпределени за други здравни заплащания или ще се върнат в бюджета.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Промишленост 3 Инфраструктура 1 Транспорт 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Енергетика 2 Промишленост 3 Свят
Надзорният съвет е решил да заплати на лечебните заведения 51.8 млн. лева за осъществената надлимитна активност за 2017 и до 1 април 2018 година. Тогава на клиниките не се плащаше лекуването на пациентите над избрания от НЗОК предел, като се изискваше то да бъде за тяхна сметка. Болниците започнаха каузи против касата, които всеобщо печелеха и тя беше принудена да им заплаща освен средствата за осъществена активност, само че и наказателни лихви и адвокатски възнаграждения.
Отново " Пирогов " на първа линия
Според последната на шефа на Столичната районна здравна ревизия доктор Данчо Пенчев от петък, леглата за лекуване на коронавирус в София към този момент стават 1682, като нарастването е с над 300 нови.
В документа е посочено, че най-вече кревати за заболели пациенти ще продължи да има " Пирогов " - общо 263, като 48 от тях са реанимационни. Другите две лечебни заведения с най-вече кревати са " Св. Анна " със 161 и " Александровска ", в която ще могат да се лекуват 120 пациенти. Министерство на вътрешните работи болница ще одобри общо 110 заболели, а ВМА - 90. При частните лечебни заведения най-вече пациенти има планувани в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда " - 74, и в " Софиямед " - 62.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ