Винаги Работи! Ето Как Да Предусетим, Че Ще Почине Близък Човек
болна от рак
Но през онази нощ в болничното заведение нейното предусещане е подсилено от чудноват сън, в който тя се среща с Бог. След като се разсънва, тя има ослепителен спомен за всеки подробност от съня: по какъв начин Бог споделя, че е време Стивън да си потегля и по какъв начин отхвърля молбата да вземе нея самата вместо годеника.
По обяд на идващия ден Стивън, който е водач на хеликоптер, умира в злополука.
„ Чудя се, дали бих могла да предотвратя гибелта му, в случай че му се бях обадила “, споделя 41-годишната Шели, която през днешния ден живее в Ланкашър. „ Не мисля обаче, че бих трансформирала нещо “, прибавя тя. В нея обаче няма и капка подозрение, че е надникнала в бъдещето.
Десет години преди случката тя има друго сходно преживяване. 3-годишно, изцяло крепко момиченце е дете на нейни другари, а Шели я е виждала единствено няколко пъти. Една нощ обаче сънува „ доста ослепителен сън “ с нея.
„ Вървях по една пътека, а пред мен крачеха момиченцето и вуйна. Не знам до каква степен старателен е бил обликът на лелята, тъй като в никакъв случай не я бях срещала или пък виждала нейни фотоси – знаех единствено, че е умряла преди двайсетина години.
Лелята ми сподели, че е пристигнала да вземе момиченцето на небето. Детето беше облечено в розова рокля и носеше розова кофичка с лопатка, а едната половина на лицето беше с ослепителен грим. Беше доста радостна и танцуваше непрестанно. Събудих се сутринта с
голяма паника
Мислех си да позвъня на бащата на момиченцето, само че се отхвърлих – та това бе просто сън, какво можех да им обясня… Тревогата ми обаче не мина през целия ден. “
Вечерта Шели отива на вечеря при родственици. Спомня си, че в един миг поглежда часовника и вижда, че е 10 и 10. „ В този момент ненадейно паниката и напрежението ме напуснаха и си помислих, че най-сетне стартирам да се укротявам. “
На другия ден Шели схваща, че момиченцето е умряло малко след 10 предната вечер. Причината за гибелта му остава мистерия.
Дали предчувствията на Шели са просто мрачни съвпадения? А може би са същински феномен, който си има пояснение?
Да вземем различен случай – този с Джанис Райт, англичанка, която ми описа по какъв начин е била на посетители при родственици във Вирджиния, Съединени американски щати. Посред нощ тя ненадейно се разсънва. В спалнята до себе си съзира гледачката си от детинството, която не е виждала от години, само че постоянно са си писали писма.
„ В действителността тя бе някъде над 80-те – споделя Джанис, – само че във видението ми тя нямаше възраст и бе обхваната от ярка светлина. Усмихна ми се, протегна ръка и телепатично ми сподели, че всичко е наред. Бях шокирана и не можах повече да заспя. На сутринта споделих с домакините, че имам предчувствието, че гледачката ми е умряла. Следобед се обади мой братовчед от Англия и сподели, че това в действителност се е случило. “
Как можем да си разбираем такива точни предсказания? За жал, науката към момента няма доктрина за това и за многочислените случаи на така наречен „ прекарвания покрай гибелта “ – в тях постоянно се загатва за тунел, ярка светлина и срещи с мъртви родственици.
Всички тези неща ме накараха да стартира работа върху докторска дисертация по тематиката преди няколко години. Тогава бях здравна сестра в интензивното поделение на една британска болница. Това ми даваше опция да следя персонално доста странни и
необясними феномени,
свързани с миговете директно преди гибелта на пациенти. Според мен най-лесното е да отпишем тези феномени като паранормални или свръхестествени. Но аз по-скоро съм склонна да приема опцията, че нашият мозък е обособен от нашето схващане. Казано с други думи – мозъкът може да е хранилище на това, което доста хора назовават „ душа “, само че той не е виновен за нейното основаване. Като всяка доктрина това предстои на научно проучване. Ако се потвърди, бихме имали пояснение, да вземем за пример, за какво можем да изпитваме душевни преживявания отвън тялото. Също би хвърлило светлина и върху друго събитие – „ споделената гибел “
То е относително рядко, само че имам записани два случая, които ми описаха хора, бдели край смъртния одър на родственици.
Първият се случва през 2004 година в Северна Англия. Семейство се е събрало към болничното легло на умираща 70-годишна жена, която е в безсъзнание. Съпругът Питър и синът Хари я държат за двете ръце. Дъщеря Гейл е положила ръка върху челото.
Впоследствие интервюирах един по един Питър и Гейл. Синът съобщи, че ненадейно е видял ярка светлина в далечината. От светлината излязъл висок мъж с протегнати напред ръце. И тогава неговата жена в безсъзнание станала от леглото и се отправила към мъжа. „ Той я изчака и я прегърна. В сцената се усещаше успокоение и обич “, спомня си Питър.
Дъщеря му Гейл има по-ясен спомен от същото привидение. „ Внезапно видях мама по какъв начин се отдалечава по пътека. Около главата имаше слънчева аура, а от дясната страна крачеха силуети на хора. Тогава забелязах един висок мъж, не знам кой е. Той я посрещна и я прегърна топло и от тях струеше обич. Точно в този момент дишането на мама ненадейно се учести и внезапно спря, а видението изчезна. “
При втория случай към 40-годишна жена на име Лаура държи ръката на майка си, която последователно изпада в кома. Изведнъж Лаура вижда по какъв начин майка внезапно става от леглото и потегля нанякъде. След няколко крачки обаче се обръща към нея. „ Изглеждаше толкоз спокойна и щастлива. Каза ми: „ Ти се връщай, рано ти е още… “ В този момент майка изпада в дълбока кома и умира три дни по-късно, без да пристигна в схващане.
От моя дълголетен опит с умиращи пациенти знам, че множеството от тях организират оживени диалози с невидими за мен хора – най-често техни умряли близки или родственици. Някои от тези умиращи са имали опция да дадат изложение на виденията си от последните дни на живота. Медсестра от приют в Уелс ми описа за 65-годишен мъж на име Ернест, който непрекъснато виждал към този момент споминали се близки хора край леглото си. Лекарите вземат решение, че това са халюцинации от болкоуспокояващите, които приема, и понижават фрапантно дозата -
резултатът бил нулев -
Ернест продължавал да вижда тези хора. Бил надълбоко уверен, че тяхната поява предхожда гибелта му.
Нещо сходно се случи с моя дядо по бащина линия малко преди гибелта му преди 18 години. Той сочеше входната врата на къщата ни и споделяше: „ Я виж кой е пристигнал да ме прибере “. Каза ни, че вижда умрелия си татко, а баба ми излизаше от стаята, с цел да не се разстройва. Тя бе уверена, че виденията са знак, че дядо скоро ще ни напусне. Така и стана. Подобни „ срещи “ с мъртви родственици преди гибелта в Англия са документирани още от времената на кралица Виктория. В по-ново време през 70-те в Съединени американски щати и Индия се организира огромно изследване по тематиката. Оказало се, че пациентите умират от втория до петия ден, откакто стартират да ги „ навестяват “ мъртви родственици.
Разговорите с привидения не са единствените странни и необясними към този момент неща, които се случват край смъртния одър. Има многочислени свидетелства за следните феномени: внезапна смяна на температурата в помещението, зарево към тялото на умиращия, щета в електрическата апаратура, изгаряне на няколко електрически крушки в дома по едно и също време, прекъсване на часовници. Има и разкази за
непринудено счупване
на стъклени предмети в мига на гибелта без човешка интервенция.
През моя 17-годишен опит на сестра в незабавно поделение имам наблюдения по какъв начин пациенти управляват по неведоми способи по кое време тъкмо да умрат. За първи път го забелязах в една неделна заран, до момента в който се грижех за бабичка на име Джийн Хънт. Имаше сърдечна непълнота и брачният партньор я посещаваше всеки ден от седмица насам. Той не бе привикнал да е надалеч от Джийн, която страдаше от сърце хронично в последните 10 години и по тази причина бе доста угрижен. Тази заран обаче положението бе устойчиво и той се съгласи да не е край нея, а да излезе на разходка с тяхна родственик.
Час откакто той напусна болничното заведение, кръвното на Джийн внезапно спадна и минути по-късно тя умря. В отделението започнахме да се виним за какво сме предиздвикали брачна половинка да отиде на разходка. И тогава ми хрумна, че Джийн преднамерено е избрала да почине, до момента в който него го няма. От този миг нататък съм виждала десетки пациенти, които като че ли
„ преднамерено “ умират,
когато няма родственици към тях, с цел да не ги стресират.
Ясно си припомням 80-годишният дядо Сам. Семейството му бдяха край него неразделно от към седмица. Един ден им предложих да си починат и да отидат до болничната лавка. Беше 2 следобяд, а те бяха там от 8 сутринта. Няколко минути откакто излязоха, Сам колабира. Изтичах да ги настигна, само че когато се върнахме дружно в стаята, той беше мъртъв. Понякога си мисля, че любовта на околните е единственото нещо, което крепи умиращия. Когато те не са край него, му е доста по-лесно да ги напусне. Естествено, не съм единствената, която е забелязала това. Д-р Джон Лерма, съветник към приют, е направил изследване, че сред 70 и 80% от пациентите изчакват околните им да изоставен стаята, с цел да умрат.
Други пък изчакват да се случи някое значимо фамилно събитие, преди да изоставен този свят – женитба, рожден ден или идване на непосредствен, който не са виждали от дълго време.
В един показателен случай мой възрастен пациент, който чакахме да почине всеки миг, „ удържа “ много дни – досега, в който негова застрахователна лавица не влезе в действие, което гарантираше финансовата обезпеченост на брачната половинка му. Била съм очевидец даже по какъв начин хора в безсъзнание по
неведом метод
избират тъкмо по кое време до умрат.
Нови проучвания в Англия и Германия се концентрират върху отчети по какъв начин хора в напреднала степен на деменция и Алцхаймер стават изцяло съответни часове преди гибелта си.
Ето вълнуващия роман на моята добра другарка Лион Уайт от Съсекс: „ Майка ми Пеги с напреднал Алцхаймер не бе способна въобще да комуникира – бръщолевеше неразбираеми неща. Състоянието се утежни и я одобриха в болница. Един ден, влизайки в болничната стая, Лион я чува да беседва със своя татко, който бе почитан служител на реда в Кент, погубен по време на работа. Разговорът е изцяло кохерентен, тя му споделя по какъв начин нейният брачен партньор – също мъртвец – я е обичал надълбоко и бил прелестен татко. “
Лион била потресена – от дълго време тя не била чувала майка си да произнесе даже една разбираема дума, да не приказваме за изречение, а в този момент диалогът се леел без никакви усложнения. В момента, в който прекъснали видението, тя изпаднала в предходното си положение, а малко по-късно умряла.
Защо такива невероятни неща се случват тъкмо в края на живота? Естествено, някои от хората, които са ги изпитали, си ги изясняват с вяра и опцията за живот след гибелта. Други пък избират да си останат агностици. Аз считам, че без значение от нашите вярвания, мозъкът ни би трябвало да е постоянно отворен. И когато ни навести гибелта, а това е неизбежно – тя да е по-малко страшна, в сравнение с сме си представяли.
Но през онази нощ в болничното заведение нейното предусещане е подсилено от чудноват сън, в който тя се среща с Бог. След като се разсънва, тя има ослепителен спомен за всеки подробност от съня: по какъв начин Бог споделя, че е време Стивън да си потегля и по какъв начин отхвърля молбата да вземе нея самата вместо годеника.
По обяд на идващия ден Стивън, който е водач на хеликоптер, умира в злополука.
„ Чудя се, дали бих могла да предотвратя гибелта му, в случай че му се бях обадила “, споделя 41-годишната Шели, която през днешния ден живее в Ланкашър. „ Не мисля обаче, че бих трансформирала нещо “, прибавя тя. В нея обаче няма и капка подозрение, че е надникнала в бъдещето.
Десет години преди случката тя има друго сходно преживяване. 3-годишно, изцяло крепко момиченце е дете на нейни другари, а Шели я е виждала единствено няколко пъти. Една нощ обаче сънува „ доста ослепителен сън “ с нея.
„ Вървях по една пътека, а пред мен крачеха момиченцето и вуйна. Не знам до каква степен старателен е бил обликът на лелята, тъй като в никакъв случай не я бях срещала или пък виждала нейни фотоси – знаех единствено, че е умряла преди двайсетина години.
Лелята ми сподели, че е пристигнала да вземе момиченцето на небето. Детето беше облечено в розова рокля и носеше розова кофичка с лопатка, а едната половина на лицето беше с ослепителен грим. Беше доста радостна и танцуваше непрестанно. Събудих се сутринта с
голяма паника
Мислех си да позвъня на бащата на момиченцето, само че се отхвърлих – та това бе просто сън, какво можех да им обясня… Тревогата ми обаче не мина през целия ден. “
Вечерта Шели отива на вечеря при родственици. Спомня си, че в един миг поглежда часовника и вижда, че е 10 и 10. „ В този момент ненадейно паниката и напрежението ме напуснаха и си помислих, че най-сетне стартирам да се укротявам. “
На другия ден Шели схваща, че момиченцето е умряло малко след 10 предната вечер. Причината за гибелта му остава мистерия.
Дали предчувствията на Шели са просто мрачни съвпадения? А може би са същински феномен, който си има пояснение?
Да вземем различен случай – този с Джанис Райт, англичанка, която ми описа по какъв начин е била на посетители при родственици във Вирджиния, Съединени американски щати. Посред нощ тя ненадейно се разсънва. В спалнята до себе си съзира гледачката си от детинството, която не е виждала от години, само че постоянно са си писали писма.
„ В действителността тя бе някъде над 80-те – споделя Джанис, – само че във видението ми тя нямаше възраст и бе обхваната от ярка светлина. Усмихна ми се, протегна ръка и телепатично ми сподели, че всичко е наред. Бях шокирана и не можах повече да заспя. На сутринта споделих с домакините, че имам предчувствието, че гледачката ми е умряла. Следобед се обади мой братовчед от Англия и сподели, че това в действителност се е случило. “
Как можем да си разбираем такива точни предсказания? За жал, науката към момента няма доктрина за това и за многочислените случаи на така наречен „ прекарвания покрай гибелта “ – в тях постоянно се загатва за тунел, ярка светлина и срещи с мъртви родственици.
Всички тези неща ме накараха да стартира работа върху докторска дисертация по тематиката преди няколко години. Тогава бях здравна сестра в интензивното поделение на една британска болница. Това ми даваше опция да следя персонално доста странни и
необясними феномени,
свързани с миговете директно преди гибелта на пациенти. Според мен най-лесното е да отпишем тези феномени като паранормални или свръхестествени. Но аз по-скоро съм склонна да приема опцията, че нашият мозък е обособен от нашето схващане. Казано с други думи – мозъкът може да е хранилище на това, което доста хора назовават „ душа “, само че той не е виновен за нейното основаване. Като всяка доктрина това предстои на научно проучване. Ако се потвърди, бихме имали пояснение, да вземем за пример, за какво можем да изпитваме душевни преживявания отвън тялото. Също би хвърлило светлина и върху друго събитие – „ споделената гибел “
То е относително рядко, само че имам записани два случая, които ми описаха хора, бдели край смъртния одър на родственици.
Първият се случва през 2004 година в Северна Англия. Семейство се е събрало към болничното легло на умираща 70-годишна жена, която е в безсъзнание. Съпругът Питър и синът Хари я държат за двете ръце. Дъщеря Гейл е положила ръка върху челото.
Впоследствие интервюирах един по един Питър и Гейл. Синът съобщи, че ненадейно е видял ярка светлина в далечината. От светлината излязъл висок мъж с протегнати напред ръце. И тогава неговата жена в безсъзнание станала от леглото и се отправила към мъжа. „ Той я изчака и я прегърна. В сцената се усещаше успокоение и обич “, спомня си Питър.
Дъщеря му Гейл има по-ясен спомен от същото привидение. „ Внезапно видях мама по какъв начин се отдалечава по пътека. Около главата имаше слънчева аура, а от дясната страна крачеха силуети на хора. Тогава забелязах един висок мъж, не знам кой е. Той я посрещна и я прегърна топло и от тях струеше обич. Точно в този момент дишането на мама ненадейно се учести и внезапно спря, а видението изчезна. “
При втория случай към 40-годишна жена на име Лаура държи ръката на майка си, която последователно изпада в кома. Изведнъж Лаура вижда по какъв начин майка внезапно става от леглото и потегля нанякъде. След няколко крачки обаче се обръща към нея. „ Изглеждаше толкоз спокойна и щастлива. Каза ми: „ Ти се връщай, рано ти е още… “ В този момент майка изпада в дълбока кома и умира три дни по-късно, без да пристигна в схващане.
От моя дълголетен опит с умиращи пациенти знам, че множеството от тях организират оживени диалози с невидими за мен хора – най-често техни умряли близки или родственици. Някои от тези умиращи са имали опция да дадат изложение на виденията си от последните дни на живота. Медсестра от приют в Уелс ми описа за 65-годишен мъж на име Ернест, който непрекъснато виждал към този момент споминали се близки хора край леглото си. Лекарите вземат решение, че това са халюцинации от болкоуспокояващите, които приема, и понижават фрапантно дозата -
резултатът бил нулев -
Ернест продължавал да вижда тези хора. Бил надълбоко уверен, че тяхната поява предхожда гибелта му.
Нещо сходно се случи с моя дядо по бащина линия малко преди гибелта му преди 18 години. Той сочеше входната врата на къщата ни и споделяше: „ Я виж кой е пристигнал да ме прибере “. Каза ни, че вижда умрелия си татко, а баба ми излизаше от стаята, с цел да не се разстройва. Тя бе уверена, че виденията са знак, че дядо скоро ще ни напусне. Така и стана. Подобни „ срещи “ с мъртви родственици преди гибелта в Англия са документирани още от времената на кралица Виктория. В по-ново време през 70-те в Съединени американски щати и Индия се организира огромно изследване по тематиката. Оказало се, че пациентите умират от втория до петия ден, откакто стартират да ги „ навестяват “ мъртви родственици.
Разговорите с привидения не са единствените странни и необясними към този момент неща, които се случват край смъртния одър. Има многочислени свидетелства за следните феномени: внезапна смяна на температурата в помещението, зарево към тялото на умиращия, щета в електрическата апаратура, изгаряне на няколко електрически крушки в дома по едно и също време, прекъсване на часовници. Има и разкази за
непринудено счупване
на стъклени предмети в мига на гибелта без човешка интервенция.
През моя 17-годишен опит на сестра в незабавно поделение имам наблюдения по какъв начин пациенти управляват по неведоми способи по кое време тъкмо да умрат. За първи път го забелязах в една неделна заран, до момента в който се грижех за бабичка на име Джийн Хънт. Имаше сърдечна непълнота и брачният партньор я посещаваше всеки ден от седмица насам. Той не бе привикнал да е надалеч от Джийн, която страдаше от сърце хронично в последните 10 години и по тази причина бе доста угрижен. Тази заран обаче положението бе устойчиво и той се съгласи да не е край нея, а да излезе на разходка с тяхна родственик.
Час откакто той напусна болничното заведение, кръвното на Джийн внезапно спадна и минути по-късно тя умря. В отделението започнахме да се виним за какво сме предиздвикали брачна половинка да отиде на разходка. И тогава ми хрумна, че Джийн преднамерено е избрала да почине, до момента в който него го няма. От този миг нататък съм виждала десетки пациенти, които като че ли
„ преднамерено “ умират,
когато няма родственици към тях, с цел да не ги стресират.
Ясно си припомням 80-годишният дядо Сам. Семейството му бдяха край него неразделно от към седмица. Един ден им предложих да си починат и да отидат до болничната лавка. Беше 2 следобяд, а те бяха там от 8 сутринта. Няколко минути откакто излязоха, Сам колабира. Изтичах да ги настигна, само че когато се върнахме дружно в стаята, той беше мъртъв. Понякога си мисля, че любовта на околните е единственото нещо, което крепи умиращия. Когато те не са край него, му е доста по-лесно да ги напусне. Естествено, не съм единствената, която е забелязала това. Д-р Джон Лерма, съветник към приют, е направил изследване, че сред 70 и 80% от пациентите изчакват околните им да изоставен стаята, с цел да умрат.
Други пък изчакват да се случи някое значимо фамилно събитие, преди да изоставен този свят – женитба, рожден ден или идване на непосредствен, който не са виждали от дълго време.
В един показателен случай мой възрастен пациент, който чакахме да почине всеки миг, „ удържа “ много дни – досега, в който негова застрахователна лавица не влезе в действие, което гарантираше финансовата обезпеченост на брачната половинка му. Била съм очевидец даже по какъв начин хора в безсъзнание по
неведом метод
избират тъкмо по кое време до умрат.
Нови проучвания в Англия и Германия се концентрират върху отчети по какъв начин хора в напреднала степен на деменция и Алцхаймер стават изцяло съответни часове преди гибелта си.
Ето вълнуващия роман на моята добра другарка Лион Уайт от Съсекс: „ Майка ми Пеги с напреднал Алцхаймер не бе способна въобще да комуникира – бръщолевеше неразбираеми неща. Състоянието се утежни и я одобриха в болница. Един ден, влизайки в болничната стая, Лион я чува да беседва със своя татко, който бе почитан служител на реда в Кент, погубен по време на работа. Разговорът е изцяло кохерентен, тя му споделя по какъв начин нейният брачен партньор – също мъртвец – я е обичал надълбоко и бил прелестен татко. “
Лион била потресена – от дълго време тя не била чувала майка си да произнесе даже една разбираема дума, да не приказваме за изречение, а в този момент диалогът се леел без никакви усложнения. В момента, в който прекъснали видението, тя изпаднала в предходното си положение, а малко по-късно умряла.
Защо такива невероятни неща се случват тъкмо в края на живота? Естествено, някои от хората, които са ги изпитали, си ги изясняват с вяра и опцията за живот след гибелта. Други пък избират да си останат агностици. Аз считам, че без значение от нашите вярвания, мозъкът ни би трябвало да е постоянно отворен. И когато ни навести гибелта, а това е неизбежно – тя да е по-малко страшна, в сравнение с сме си представяли.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ