Болести по дините
Болестите по дините се разграничават на няколко подвида:
Бактериални болести по дините – Тъй като бактериите са едноклетъчни растителни микроорганими, лишени от хлрофил и пластиди, те се хранят с подготвени органични субстанции, които усвояват през клетъчните стени посредством осмоза. Те се развиват в тъканите на растенията, където се и развъждат. След себе си водят редица проблеми и вредоносни формирания. Разпространяват се всеобщо посредством инсекти, растителни елементи, вода и въздух.
- бактериален пригор (ъгловати петна) – Тази бактерия зимува в растителните останки. В семената е способна да се резервира до 2-3 години. Симптомите се появяват по листата – появяват се дребни воднисти ъглвати петна, лимитирани от нерватурата, изначало тъмнозелени, по-късно тъканта в петната прегаря и опада. Плодовете също биват наранени, те стават дребни и воднисти, а повредата се популяризира във вътрешността като мокро изгниване, доближава до семената и ги заразява.
Вирусни болести по дините – Те нямат лична обмяна на веществата и се развиват в живата клетка на растенията, като по този метод унищожават естествената й активност и провокират мозаични прошарвания. Те са няколко:
- елементарната краставична мозайка – Този вирус зимува в зародиша на растението, като признаци за съществуването му се появяват едвам 6-8 седмици откакто поникне. Листата порастват дребни и мозаечно прошарени. Вирусът има в състава си над 60 типа листни въшки. Решението е систематична битка с тях, с цел да се радвате въпреки всичко на сочни и огромни дини;
- зелената британска мозайка – При него листата още веднъж биват прошарени, набръчкани, с мехуровидни подутини. Разпространява се основно посредством водата за поливане и семената, като, към този момент появил се, се придвижва от болните растения на здрави.
Гъбични болести по дините – Тези нисши безхлорофилни организми се развиват върху органични субстанции, синтезирани от други организми. Когато употребяват за храна жива хранителна тъкан, са паразити, а когато се хранят с мъртва - сапрофити. Размножават се по сексуален път или посредством спори.
- брашнеста мана – По листата на дините се появяват дребни петна, покрити с бял брашнест налеп, които с времето нарастват, сливат се и листата наподобяват като посипани с брашно. Всички наранени листа опадат;
- мана (кубинска мана) – По горната страна на листата се появяват лимитирани от нерватурата хлоротични петна, а от долната се образува рядък виолетово-сив налеп. С течение на времето петната нарастват, сливат се и листата прегарят;
- фузарийно увяхване – Тази гъба визира кореновите власинки на дините, в които се прорязва. Поради това цялото растение изсъхва;
- антракноза – Засяга листата и стъблата на дините. По тях се появяват петна, които бързо се разрастват, и засегнатото място увяхва;
- алтернария – Най-често при влажно време и висока температура, по листата се появяват дребни кръгли жълтокафяви петна с цялостен център, които се разрастват и се оформят като вдлъбнатини. По горната страна на листа се виждат като пръстени, а по плодовете петната са покрити с черно оцветена прашлива маса;
- краста – Тази болест е типична за всички тиквови растения. Симптоми и признаци се следят по надземните органи. Върху листата, листни¬те дръжките и връхната част на стъблата се развиват закръглни или неправилни кафеникави воднисти петна, с жълт венец към тях. Плодовете на динята също биват наранени, като при ранно заразяване петната се разрастват, кожицата се пука и изтича кафява лепкава течност. Петната образуват язви, имащи кратероподобна форма.
