Богородични заговезни се падат всяка година на 31-ви юли. Те

Богородични заговезни се падат всяка година на 31-ви юли. Те слагат началото на по този начин наречения Богордичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август (Голяма Богородица). Идеята на поста е хората да се пречистят, с цел да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка. Освен елиминирането на съответни артикули от седмичното меню, богородичният пост има и други забрани. Например, заобикалят се шумни събирания, фамилиарност с колегата, чревоугодничество.

Богородичните заговезни са последния ден преди поста, когато е разрешено да се яде „ блажно “ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира към богата трапезата, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват идващите три дни на самун и вода.

Богородният пост е по-благосклонен спрямо останалите строги пости преди огромните празници, само че въпреки всичко и той постанова избран режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „ сухи “ дни, тъй като тогава не би трябвало да се употребява готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен самун. На Преображение Господне, (6-ти август) може да се яде риба.

На Богородични заговезни се празнува и паметта на Св. Евдоким. Историята споделя, че той бил млад боец, почитан от всички поради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна мощ, по тази причина когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта към гроба. Легендите описват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.